№
Ямболският окръжен съд, На седми февруари В закрито заседание
в следния състав:
гражданско отделение две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №23 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.
Предмет на
производството са: частна жалба с вх. №210 от 09.01.2019 г. срещу Разпореждане
№5559 от 20.12.2018 г. на ЯРС и частна жалба вх. №5790 от 26.10.2018 г. срещу
Определение №2408/11.09.2018г. на ЯРС (л. 77) по гр.д. №3942 от 2017г. на ЯРС,
предвид взаимната обусловеност на същите, поради съображения, изложени по-долу,
следващи последователността на процедурите.
На първо място следва да бъде разгледана частна жалба,
подадена от Б.Я.М. с адрес *** срещу Разпореждане №5559 от 20.12.2018 г. на ЯРС
по гр.д. №3943 от 2017 г., с което поради неотстраняване в срок на указаните
нередовности (внасяне на държавна такса по частна жалба вх. №5790 от 26.10.2018
срещу прекратително определение №2408 от 11.09.2018 г. по гр.д. №3943/2017 г.
на ЯРС) е върната частна жалба вх. №5790 от 26.10.2018 г., вследствие на което
производството по делото е било прекратено.
Частната жалба с вх. №210 от 09.01.2019 г. е депозирана в
деловодството на ВКС, след което е препратена по компетентност на Окръжен съд -
гр. Ямбол. Приложено е цялото производство по гр.д. №3943 от 2017 г. на ЯРС,
като въпросът за прекратяването на което е висящ за втори път пред настоящия
състав. Предмет на вчгд №298 от 2018 г. е бил друг прекратителен акт на
първоинстанционния съд, а именно Определение №2408 от 11.09.2018 г. по гр.д.
№3943 от 2017 г., частната жалба срещу което е била депозирана в ЯОС, без да е
преминала проверка съгл. чл. 262, вр. с чл. 260-261 от ГПК, поради което
производството по вчгд №298 от 2018 на ЯОС е било прекратено и частната жалба е
върната на ЯРС за администриране, в рамките на което първоинстанционният съд на
09.11.2018 г. е оставил без движение производството и е дал указания за внасяне
на държавна такса от 15 лв. в 1седмичен срок, след безрезултатното изтичане на
който (съобщението е било получено на 05.12.2018 г.) на 20.12.2018 г. с
Разпореждане №5559 от 20.12.2018 г. ЯРС е върнал частната жалба с вх. №5790 от
26.10.2018 г. срещу Определение №2408 от 11.09.2018 г.
В жалбата от 09.01.2019 г.
се сочат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт (Разпореждане №5559 от 20.12.2018 г. на ЯРС). Жалбоподателят излага
подробни съображения, обуславящи нарушение на правото му на защита, както и на
принципите в чл. 8 и чл. 9 от ГПК. Освен това, счита за неправилен извода на
ЯРС за пропускане на срока за изпълнение разпореждането на съда, като се
аргументира с разпоредбата на чл. 62, а. 2 от ГПК, твърдейки, че указанията на
ЯРС са изпълнени своевременно. Сочи се, че съобщението от него действително е
получено на 05.12.2018 г., поради което срокът за изпълнението му изтичал на
12.12.2018 г., на която дата жалбоподателят входирал по пощата, адресирана до
ВКС, пратка с вх. №10824 от 13.12.2017 г., съдържаща частна жалба-допълнение по
гр.д. №3943 от 2017 г. на ЯРС и вносна бележка за платени 15 лв. държавна
такса.
Предвид тези и другите подробно изложени в частната жалба
съображения иска отмяна на атакувания съдебен акт (Разпореждане №5559 от
20.12.2018 г. на ЯРС) и връщане на делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Ямболският окръжен
съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по
делото, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Частната жалба е с
правно основание с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е в законовия срок по чл.
275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2, вр. с чл.259, ал.2 и ал.З ГПК/ и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Действително с Разпореждане № 4850/09.11.2018 г. частната
жалба с вх. №5790 от 26.10.2018 г. на Б.М. е оставена "без движение",
като му е дадено единствено указание за внасяне на държана такса. За
постановеното разпореждане на 12.11.2018 г. е изготвено съобщение до ищеца,
получено на 05.12.2018 г. Към настоящото производство е приложено вчгд №360 от
2018 г. по описа на ЯОС, видно от съдържанието на книжата по което,
жалбоподателят е изпратил документите в изпълнение на указанията на ЯРС, в
деловодството на ВКС на 12.12.2018 г., съгл. пощенското клеймо (л. 6 по вчгд
№360/2018 г. на ЯОС), с което действително е спазил указания му едноседмичен
срок за изпълнение на указанията. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита
за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата е станало по пощата
или когато тя е подадена в друг съд или прокуратура в срока, като това правило
се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски
оператори на основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги. След изпращане ' Ь1
на допълнението към жалбата с приложеното банково бордеро за
платена държавна такса (л. 5 по вчгд №360/2018 г. на ЯОС), ВКС с писмо от
21.12.2018 г. е препратил документите на ЯОС, който с Определение №10 от
07.01.2019 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил частна жалба
- допълнение към частна жалба вх.№ 19241 /2018г. по гр.д.№3943/2017г. по описа
на ЯРС за администриране с частна жалба вх.№ 19241/2018г. от Б.М. по
гр.д.№3943/2017г. по описа на ЯРС. Делото е било изпратено на ЯРС на 09.01.2019
г., при което първоинстанционният съд е бил процедурно лишен от възможността
своевременно да научи за изпълнение на указанията. Последното обаче не дерогира
приложението на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, която установява правило,
касаещо преценка на броене на сроковете винаги в интерес на страните.
В аспекта на гореизложеното изрично внимание следва да се
обърне на процесуалното поведение на жалбоподателя. Това, че законодателят не е
въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да се подават срещу акт на
съда за връщане на подадена жалба след неизпълнение на дадени на страната
указания, не означава, че това може да се упражнява инфинитивно. Общият разум
на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен
във времето брой нередовни частни жалби, а целта му е споровете да намират
своето адекватно решение. Нормативна превенция срещу произволното упражняване
на процесуални права се явява гаранцията за спазване на принципа на законност и
забрана за злоупотреба с процесуални права, прогласена в чл. 3 ГПК, съгл. който
"участващите в съдебните производства лица
и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави". Правната възможност да се
обжалват преграждащите актове на съда е недопустимо да се използва от страните
за постигане на протакане на делото или промяна в състава на съда.
Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да
отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително
когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и
се опитва да попречи на развитието на производството (арг. от Капуано с/у
Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия А № 119; Шюрмели с/у Германия, №
75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г.,
Берлин с/у Люксембург, № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, №
44626/98, 24 март 2005 г. Определение №52/24.01.2017 по дело №222/2017 на ВКС;
Определение №540/04.08.2015 по дело №3137/2015 на ВКС). В случая, видно от
материалите по делото, жалподателят не изпълнява указанията на съда, системно
обжалва актовете му, като използва изрази на границата с неуважението към
самата институция и към самия докладчик в частност, както и твърдения за
заплахи с убийство, отмъщение или друг вид заинтересованост на съда. На
практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователни отводи на
страната, оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора,
ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват
насрещната страна. В тази връзка би следвало да се вземат мерки, като се
организира адекватно своевременното разглеждане на делото, пресичане на
злоупотребата с процесуални права, включително като не се уважават
неоснователните искания на страните, които се дисциплинират със средствата на
ГПК (срв. Чирикоста с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия А №
337-А, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г.).
Предвид
гореизложеното и като съобрази липсата на хипотеза, касаеща злоупотреба с
процесуални права във вреда на съда, настоящият състав намира, че
нередовностите на частна жалба от 26.10.2018 г. са били отстранени в срок,
поради което Разпореждане №5559 от 20.12.2018 г. на ЯРС следва да бъде
отменено.
В случая безпредметно се явява връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй
като администрирането на частна жалба вх. №5790 от 26.10.2018 г. е било
изчерпано с даване на указания за внасяне на държавна такса, която както вече
бе установено, е била депозирана с допълнение към частна жалба №19241/2018 г.
пред ВКС в срок. С други думи - отмяната на разпореждане №5559 от 20.12.2018 г.
на ЯРС сбъдва вътрешнопроцесуалното условие по възстановяване висящността на
производството с предмет обжалване на прекратителното Определение №2408 от
11.09.2018 г. по гр.д. №3943 от 2017 г. на ЯРС.
С Определение №2408/11.09.2018г. на ЯРС (л. 77) по гр.д.
№3942 от 2017г. на ЯРС на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата
молба на ищеца М. и е прекратено производството по делото, тъй като съдът е
приел, че не са отстранени в срок нередовностите на исковата молба.
В частна жалба №5790 от 26.10.2018 г. жалбоподателят е
изложил съображения за неправилност и незаконосъобразност на процесното
определение, като навлизащо в противоречие с чл. 62, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от ГПК. Редом с нарушение на основните принципи на гражданския процес в чл. 8 и
чл. 9 от ГПК, жалбоподателят е посочил още, че първоинстанционният съд не е
съобразил чл. 62, ал. 2 от ГПК, както и чл. 129, ал. 3 от ГПК. Приложил е
практика на Апелативен съд - гр. Бургас в подкрепа на твърденията си, че когато
указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба са
изпълнени частично, последният следва отново да разгледа молбата, да прецени
какво е изпълнено, отново да приложи чл. 129, ал. 2, като даде повторни
указания за това, което не е било изпълнено. Освен това твърди, че по частна
жалба срещу отказ да бъде предоставена правна помощ или срещу отказ от
освобождаване от държавна такса, държавна такса не се дължи, като цитира
определение на СГС. Поради това жалбоподателят намира, че Разпореждане от
19.04.2018 г., с което била върната частната жалба от 21.03.2018 г. срещу
определението за освобождаване от държавна такса за незаконосъобразно. В срока
за обжалването му сочи, че е подал нова молба за правна помощ, по която молба
съдът с разпореждане му посочил, че по този въпрос вече е на лице произнасяне.
Моли да бъде отменено Определение №2408/11.09.2018г. на ЯРС, както и да бъде
администрирана подадената от него молба с вх. № 4998 от 21.03.2018 г. срещу
отказа да бъде освободен от държавна такса.
Ямболският окръжен
съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба №5790 от 26.10.2018 г. и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е с
правно основание с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК, подадена
е в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2, вр.
с чл.259, ал.2 и ал.З ГПК/ и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Горният извод
налага подробно изследване в хронологична последователност на веригата от
процесуални действия на жалбоподателя, както и съответния им съдебен отзвук.
Жалбоподателят Б.М.
е предявил обратен иск срещу "Линар 9" ЕООД на основание чл. 55 от ЗЗД, в който е твърдял неоснователно увеличение на имуществото на ответното
дружество за негова сметка в размер на 53, 89 лв., като е претендирал и законна
лихва от 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г. в размер на 14, 31 лв. С разпореждане
от 20.10.2017 г. (л.13) ЯРС му е дал указания в едноседмичен срок да представи
доказателства за внесена държавна такса в размер 4% от цената на всеки иск, но
не по-малко от по 50 лв. на иск. С молба от 06.11.2017 г. М. е поискал на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса
по делото. С разпореждане от 06.11.2017 г. искането му е било оставено без
движение за представяне на доказателства по 83, ал. 2 от ГПК за липса на
доходи, като след като ищецът не е предоставил никакви доказателства, ЯРС е
приел, предвид твърденията на самия молител, че притежава магазин в София,
който отдава под наем и липсата на други доказателства, че искането му за
осбождаване от държавна такса следва да бъде оставено без уважение - с
Определение №7615 от 14.12.2017 г. В срок, с молба от 16.01.2018 г. М. е
поискал правна помощ за обжалването на Определение №7615 от 14.12.2017 г. С
разпореждане №183 от 16.01.2018 г. съдът е дал едноседмичен срок на ищеца да
предостави декларация и други данни за имущественото си състояние, вследствие
на което е приел, че липсват предпоставки за уважаване на молбата и е отказал
да предостави правна помощ с Определение №475 от 27.02.2018 г., получено на
02.03.18 г. от М.. Подадена е частна жалба срещу последното на 13.03.2018 г.
(л. 33), която с Разпореждане №1060 от 14.03.2018 г. ЯРС е върнал като
просрочена (съобщението е получено на 05.04.2018 г.), следователно на
12.04.2018 г. е влязло в сила определението, с което се отказва прана помощ на
жалбоподателя. Междувременно на 20.03.2018 г. М. е депозирал частна жалба вх.
№4885 срещу Определение №7615 от
14.12.2017
г. за отказ от
освобождаване от държавна такса, срокът за обжалването на което е бил спрян
през време на производството, развило се по повод искането за предоставяне на
правна помощ. С разпореждане от 20.03.2018 г. ЯРС е оставил без движение
частната жалба до внасяне на държ. такса от 15 лв., получено на 05.04.2018 г.
(л. 54). След неизпълнение на указанията, с разпореждане от 19.04.2018 г. ЯРС е
върнал частната жалба срещу Определение №7615 от 14.12.2017 г. за отказ от
освобождаване от държавна такса, получено на 23.05.2018 г., влязло в сила на
01.06.2018 г. С ново разпореждане от
07.06.2017
г. е указал на ищеца да
внесе държавна такса от 100 лв. по предявените от него искове, като му е дал
едноседмичен срок .
Разпореждането е получено на 17.07.2018 г. (л.73),
следователно и предвид действащата към този момент разпоредба на чл. 61, ал. 2
от ГПК вр. с чл. 329, ал. 1 от ЗСВ, срокът за обжалването му е започнал да тече
от 01.09.2018 г, когато е и отменена въпросната разпоредба с ДВ, брой: 65, от
дата 1.8.2018 г. Приет е Закон за изменение и допълнение на ГПК, видно от ПЗР, nap.
1 на който В чл. 61 ал. 2 се отменя. Съгл. § 8 от същия, Законът влиза в сила
от деня на обнародването му в „Държавен вестник", с изключение на § 1 и 6,
които влизат в сила от 1 септември 2018 г. Следователно едноседмичният срок е
започнал да тече от 01.09.2018 г., изтекъл е на 08.09.2018 г., който е
неприсъствен, следователно - първият присъствен ден се явява 10.09.2018 г. и
предвид отмяната на чл. 61, ал. 2 от ГПК срокът не се удължава с почивния
06.09.2018 г., поради което следва да се приеме, че първоинстанционият съд не
се е произнесъл преждевременно по прекратяване на производството.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, касаещи
задължението на съда при наличие на няколко указания и частично изпълнение по
тях, да обездвижи още веднъж исковата молба и да даде още една възможност на
ищеца да изпълни указанията. В конкретния случай е било на лице само едно
указание - по внасяне на държавна такса в размер на 100 лв., което безспорно не
е било изпълнено своевременно. Що се отнася до въпросът за представяне на
държавна такса по частна жалба срещу отказ да бъде освободен ищецът от такси
или отказ да му бъде предоставена правна помощ - процесуалният закон не
предвижда изключително основание, което да предпоставя освобождаване от такса
на частния жалбоподател. Първоинстанционният съд мотивирано се е произнесъл по
всички искания на жалбоподателя (в този см. Определение №484/12.10.2017 по дело
№3691/2017, с което ВКС се произнася по отказ за предоставяне на правна помощ
на същия жалбоподател). Въпросите, касаещи задължението му за внасяне на
държавна такса, както и липсата на необходимост от предоставяне на безплатна
правна помощ, са били решени окончателно в рамките на производството по гр.д.
№3943 от 2017 г., което изключва допустимостта на последващи молби със същото
основание. При допускане на хипотетичната възможност молби за освобождаване от
такса и предоставяне на правна помощ да са от естество да спират всеки
процесуален срок, при все изричното и влязло в сила произнасяне веднъж по
същество на исканията в тях, то това би означавало безкрайно развитие на
процеса до удовлетворяване исканията на молителя. Както вече бе изяснено в
настоящото изложение, подобен подход граничи с нарушение на принципа на чл. 3
от ГПК.
Не е налице и твърдяната
от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение,
поради което частна жалба с вх. №5790 от 26.10.2018 г. следва да бъде оставена
без уважение, а прекратителното определение - потвърдено. Поради това и предвид
гореизложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №5559 от
20.12.2018 г., с което ЯРС е върнал частната жалба с вх. №5790 от 26.10.2018 г.
срещу Определение №2408 от 11.09.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№2408/11.09.2018г. на ЯРС по гр.д. №3942 от 2017 г. по описа на ЯРС.
Определението в
частта, с която се потвърждава определението на ЯРС, подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК в едноседмичен срок
от връчването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: