Р Е Ш Е Н И Е
№ 260477
гр. Пловдив, 29.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Тодорка
Мавродиева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 774 по описа на съда
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1,
т.2, б „а“ КЗ.
Ищците Н.В.И., ЕГН **********, Р.Ж.И., ЕГН **********,
и Л.Р.А., ЕГН **********, тримата с адрес ***, чрез пълномощник адв. Т.Г., със
съдебен адрес ***, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Гаранционен
фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да им заплати обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, причинени от смъртта на П.Р.И., настъпила в
резултат на ПТП от ***г., както следва: на Н.В.И. и на Р.Ж.И.– сумата от по
100 000 лв., частичен иск от 250 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) и сумата от по 1500 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за погребение и
съпътващите го дейности), ведно със законната лихва от датата на деликта – ***г.
до датата на окончателното изплащане на сумите; на Л.Р.А. сумата от 40 000
лв., частичен иск от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (претърпени болки и страдания), ведно със законната лихва
от датата на деликта – ***г. до датата на окончателното изплащане на сумите.
Претендират разноски за настоящото производство.
Ищците твърдят, че на ***г. в гр. ***, на кръстовището
на бул. „***” и бул. „***”, е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил марка Опел Корса, ДК № ***, управляван от О.М.Д., в резултат на което
е причинена смъртта на пътника в моторното превозно средство - П.Р.И., ЕГН **********.
Твърдят, че с присъда от ***г., постановена по НОХД № 450/ 2020г. по описа на
Окръжен съд- ***, водачът О.Д. е признат за виновен, че е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П. И.. Ищците Н.И.
и Р.И. твърдят, че са родители на починалия П.Р.И., а ищцата Л.А. твърди, че е негова
сестра. Ищците твърдят, че в резултат на внезапната и неочаквана смърт на П. И.
търпят морални болки с изключително висок интензитет, като същите са отразяват
на цялостния им живот. Твърдят, че са били най- близките хора на починалия, че
тежко преживяват неговата смърт, че са станали затворени и отчуждени от
заобикалящия ги свят, че са ограничили своите социални контакти и нямат желание
да се виждат на сбирки с техни приятели. Твърдят, че между тях и починалия е
съществувала близка емоционална връзка, по между им са били изградени отношения
на доверие, подкрепа и взаимопомощ. Ищцата Л.А. твърди, че между нея и
починалия е била налице особено близка връзка и от неговата смърт тя търпи
продължителни болки и страдания. Ищците Н. и Р. И.твърдят,
че във връзка с погребението на техния син са направени разходи за общата сума
от 3000 лв., разделена по равно между тях. Твърдят извършени разходи за опело,
такси в църква, заплащане на услуги към погребална агенция, заплащане на услуги
към гробищен парк, заплащане на стоки за помен и др. Ищците твърдят, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил Опел Корса с ДК № ***не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищците твърдят, че на ***г.
са предявили претенции към ответника за изплащане на обезщетения за причинените
им неимуществени и имуществени вреди, за което са образувани съответните щети.
Ответникът Гаранционен фонд – гр. София с отговора на
исковата молба е оспорил основателността на предявените искове – по основание и
размер. Не оспорва, че ищците са отправили извънсъдебно претенции към него, за
което са образувани във връзка с процесното ПТП щети. Твърди, че Управителният съвет на фонда е определил и
изплатил на ищците Н. и Р. И.обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
70 000 лв., като е отказал да изплати на ищците Н. и Р. И.претендираното
обезщетение за имуществени вреди, както и е отказал да заплати на ищцата Л.А.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат й. Оспорва
наличието на житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина
между починалия и ищцата Л.А. да се е породила особена близост, както и че ищцата
да е понесла морални болки и страдания от загубата с продължително проявление
във времето, които в достатъчна степен да обосновават основание за търсеното
обезщетение. Прави възражение за прекомерност на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от
ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и
в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната
икономически условия и стандарт на живот. Прави възражение, че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ се определя в размер до 5000
лв. Оспорва изцяло
претенцията за лихва, считано от датата на процесното ПТП, като твърди, че не е
изпаднал в забава, УС на ГФ се е произнесъл в законоустановения срок, като определил
и изплатил обезщетение по две от щетите, а по третата е постановил отказ, с
оглед на което се мотивира, че ответникът не дължи лихви за забава до датата на
завеждане на исковата молба в съда. Оспорва претенцията за обезщетение за имуществени вреди,
тъй като не са представени доказателства – фактури и фискални бонове, за
извършените разходи за погребение. С отговора на исковата молба се релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия П. И., тъй
като се твърди, че същият е пътувал без предпазен колан, се е съгласил да
пътува при неправоспособен водач, както и при алкохолно/ наркотично повлиян
водач.
Въз
основа на изложено се иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
С
допълнителната искова молба се оспорват направените от ответника възражения,
като се излагат доводи за тяхната неоснователност. Признава се обстоятелството,
че ищците Н. и Р. И.са получили сумата от по 70 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди по образуваните при ответника щети. Конкретизира се, че
претендираните от ищците Н. и Р. И.имуществени вреди, разходи във връзка с
погребението на П. И. и съпътстващите го дейности са за общата сума от 3000
лв., разпределена по отделни разходи както следва: опело - 150 лева; такси в
църка - 300 лева; заплащане на услуги към погребална агенция – 1800 лева;
заплащане на услуги към гробищен парк - 500 лева; заплащане на стоки за помен -
250 лева, като се твърди, че с
оглед психологическото състояние на родителите и съпътстващите ги грижи за
периода на погребението Н.И. и Р.И. не са могли да се снабдят с писмен разходен
документ за същите.
В срока
по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който
се поддържат направените с отговора на исковата молба искания, възражения и
оспорвания.
По същество ищците, чрез пълномощника си
адв. Б., пледират за уважаване на исковете и присъждане на разноски. Развиват
подробни съображения в представена писмена защита.
По същество, ответникът чрез пълномощника си адв. П. пледира
за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските в производството.
По делото е конституиран в качеството на трето лице –
помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, О.М.Д., ЕГН **********
***. Не взима становище по предявените искове.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на иска.
По делото са приети като доказателство копия от
материалите по НОХД № 450/ 2020г. по описа на Окръжен съд – ***, ведно с приложеното
досъдебно производство, от които се установява, че по НОХД № 450/ 2020г. по
описа на Окръжен съд – *** е постановена
Присъда № 29/20.05.2020г., вляза в сила на 07.11.2020г. и с която водачът на л.а. „Опел Корса“, с рег.
№ ***, О.М.Д., е признат за виновен за
това, че на ***г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр. ***, при
управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, и по
непредпазливост е причинил смъртта на П.Р.И., ЕГН *********.
От приетите по делото
писмени доказателства – удостоверения за родствени връзки с изх. № 94-П/
10.10.2019г. /л.19/ се установяват
родствените връзки на ищците с починалия П. И., както следва: Р.И. и Н.И. –
родители и Л.А. – сестра.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на починалия П. И., и за установяване на
причинно- следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на П. И.
по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. Т.П. и от в.л. д-р Б.П..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на
събраните по делото доказателства.
Съгласно заключението починалият П. И. е бил на задна
дясна седалка по време на произшествието,същият е пътувал без поставен
обезопасителен колан, като същевременно автомобилът е бил снабден с такъв.
Налице са данни за свободно инерционно движение в купето на автомобила на
тялото на починалия П. И., както и изпадане от купето на лекия автомобил.
Наличието на поставен предпазен обезопасителен колан преди ПТП- то, би
предотвратило получаването на тежката черепно- мозъчна травма, както и на част
от другите травми на таза и дългите
тръбести кости, защото тялото на пострадалия П. И. не би напуснало купето на лекия
автомобил. Възможно е при удара на лекия автомобил в електрическия стълб, при
поставен предпазен кола да се получат гръдната и коремната травми (счупване на
ребра, контузия на хилуса на белите дробове, разкъсване на слезката и черния
дроб, мезентериума на тънките черва, кръвоизливът в коремната кухина), но тези
травми биха били изявени в по- малка степен, защото кинетичната енергия от
удара при поставен колан е по- малка от тази, получена при изхвърчането на
тялото от лекия автомобил и падането му на терена. При изслушване на
заключението в о.с.з. от 20.09.2021г. вещото лице д-р П. пояснява, че при поставен предпазен колан
пострадалият нямаше да излезе през автомобила и да се удари в пътното платно
или в останалите елементи, където е намерено тялото, при което би могло да има
пак травматично нарушаване на функциите на отделните органи, да има счупени
кости и да има различни травматични увреждания, но те нямаше да бъдат изявени в
такава степен и нямаше черепно-мозъчната травма да е водеща за настъпването на
смъртта, т.е. деформациите на автомобила не биха довели до черепно-мозъчната
травма. Черепно-мозъчната травма е поради излитането на тялото извън автомобила
и удара в пътната настилка, което означава, че пострадлият е бил без поставен
обезопасителен колан. Ударът на автомобила и деформацията е в страничната лява
част на автомобила, а докато местоположението на пострадалия е на задна дясна
седалка в автомобила, което означава, че той не би могъл да бъде пряко
травмиран от деформацията на автомобила при страничния удар, т.е.
местоположението на пострадалия не би се повлияло от страничния удар на
автомобила.
По делото са изслушани по
реда на чл.176 ГПК обясненията на третото лице помагач на страната на ответника
О.Д., който е водачът на автомобила, и от които се установява, че пострадалият П.
И. и Д. преди процесното ПТП са били заедно на сватба, където заедно са
употребели алкохол, на масата, по време на сватбата, пред П. И.Д. е употребил
трева и амфетамини. Според обясненията на Д. пострадалият П. И., преди да се
качи в колата, е знаел, че Д. е употребил алкохол и наркотици, както и че Д. е
неправоспособен водач.
По делото са изслушани свидетелите Ж. П. И. /с родство
с ищеца – негов племенник/ и Г. А. /без родство със страните/ относно техните
впечатления за отношенията между ищците и починалия П. И., относно преживените
от ищците болки и страдания вследствие на смъртта на техния родственик. От показанията
на свидетелите се установява, че отношенията между починалия П. И. и ищците са били изпълнени с взаимна
обич, уважение и разбирателство. Установява се, че ищците са приели тежко
новината за неговата смърт, били са в шок, Р. и Н. са припаднали, на Л. също й
е било лошо. Установява се, че ищците и до настоящия момент тъгуват за
починалия им родственик. От показанията на св. Ж. П. И. се установява, че
ищците Р. и Н. не са успели да преодолеят загубата на своя син, не са добре
здравословно, постоянно плачат и им е много тежко. Свидетелят сочи, че ищците Р.
и Н. се разболели след смъртта на сина си, нещо психическо, започнали постоянно
да пият хапчета, били ходели заедно с Л. на психолог за терапия, но свидетелят
не може да каже колко на брой са били посещенията на ищците при психолог. От
показанията на св. А.се установява, че ищците са постоянно тъжни, Н. постоянно
плаче.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Ж. Р. И.
/син на ищците Р. и Н./ относно обстоятелства касателно дали починалият П. е
бил наясно, че водачът Д. е бил употребил алкохол. От показанията му се
установява, че свидетелят е бил на свабтата, на която е присъствал и О.Д., но
неговият брат П. не е бил на тази сватба. Свидетелства, че след като си е
тръгнал от сватбата, което е било към 23:00 ч., се е срещнал с брат си П. пред
блока, там са се били събрали той, П. и Д. и между 0:00 ч. и 01:00 ч. бил дошъл
О.Д. с колата и предложил да отидат да си купят цигари и тримата се качили в
колата при Д..
По делото не е спорно, че към датата на
пътния инцидент ***г. процесният лек автомобил „Опел Корса“ не е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което
ангажира отговорността на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за
причинените на ищците от ПТП неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от смъртта на техния родственик, и имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за погребението му.
По делото не е
спорно, че ищците са отправили претенция към ответника и е образувано щета,
както и че ответникът е изплатил на ищците Р.И. и Н.И. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на П. И. в размер на по 70 000 лв., отказано
е изплащане на обезщетение за имуществени вреди, свързани с разходите по
погребението на П. И., и е отказано да бъде изплатено обезщетение на ищцата Л.А.
за неимуществени вреди от смъртта на П. И..
За да бъдат
успешно проведени предявените от ищците искове с правно основание чл. 558, ал.5
вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, следва да са осъществени следните
кумулативно дадени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно
дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно
- следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/; непозволеното
увреждане да е извършено на територията на Република България и да е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите“ и увреденото лице да е
сезирало Гаранционния фонд по предвидения в чл. 558, ал. 3 от КЗ ред и същият
да не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, да е отказал плащане на обезщетение или
увреденият да не е съгласен с размера на определеното обезщетение /чл. 558,
ал.5 от КЗ/.
По отношение на
претендираните неимуществени вреди от ищците Р.И. и Н.И. са осъществени всички
горепосочени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, който дължи на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. с чл.
45 ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Налице са противоправно деяние от страна на
деликвента, изразяващо се в нарушение на правила на ЗДвП, извършено виновно;
неимуществени вреди и причинно - следствена връзка между противоправното деяние
и вредите, както и предпоставките по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ и чл. 558, ал. 5 КЗ - факти, установени с
приетите по делото писмени доказателства.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявените от ищците Р.И. и Н.И. искове за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на П. И. са доказани по своето основание, а неговият размер следва да
бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на
извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното
деяние са безспорно установени по силата на постановената присъда, която е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Безспорно е установено, че смъртта на П. И. е
настъпила в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Безспорно е установена родствената връзка между
пострадалия П. И. и ищците Р.И. и Н.И., пострадалият е техен син, както и че
ищците търпят неимуществени вреди от неговата сморът.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от ищците Р.И. и Н.И. неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се
касае за най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на любим човек.
Безспорно смъртта на П. И. е причинила мъки и страдания на ищците Р.И. и Н.И., тъй като е ноторно известно, че е изключително тежко
един родител да преживее своето дете и да стане свидетел на неговата смърт, При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – възрастта на починалия и възрастта на ищците Р.И. и Н.И., отношенията на ищците Р.И. и Н.И. с починалия, невъзвратимостта на загубата.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ищците Р.И. и Н.И.
и починалия е имало особено силна
емоционална връзка, силно чувство на обич, подкрепа и всеотдайност.
Ето
защо, при преценка на посочените критерии и установени обстоятелства, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 200 000 лв. за всеки от
ищците Р.И. и Н.И. За целите на
реализиране на отговорността следва да се определи размер на задължението,
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема,
че обезщетение от по 200 000 лв. за всеки от ищците Р.И. и Н.И. в пълна степен отговаря на така посочените критерии
за справедлива компенсация за претъпените от ищците Р.И. и Н.И. неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се присъди на ищците Р.И. и Н.И., следва да се разгледа и наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че
починалият П. И. при ПТП не е ползвал предпазен колан, съгласил се е да пътува
при неправоспособен водач, както и при водач, употребил алкохол и наркотични
вещества.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията
си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
неблагоприятния резултат. В настоящия случай такъв конкретен принос от страна
на пострадалия П. И. безспорно се установява. От приетата по делото КСМАТЕ се
установява, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, като
получените от него несъвместими с живота травми са могли да бъдат напълно
предотвратени при използването на предпазен колан. Основната причина за
получените тежки травматични увреждания, включително тежката черепно- мозъчна
травма, която е водещата за настъпването на смъртта на пострадалия, е това, че
тялото на пострадалия П. И. е изхвърчало извън автомобила и е настъпил удар в
пътната настилка, като причината за това е, че пострадалият е бил без поставен
предпазен кола. Тялото на пострадалия П. И. не би напуснало купето на лекия
автомобил, ако той е бил с предпазен колан. Мястото на удара на автомобила /странично, в лявата
част на автомобила/ и настъпилите в резултат на това деформации на самия
автомобил не биха довели до черепно-мозъчната травма на пострадалия.
Пострадалият, с оглед неговото местоположение в автомобила /задна дясна
седалка/ спрямо мястото на удара на автомобила /в страничната лява част на
автомобила/ не би могъл да бъде пряко травмиран от деформацията на автомобила
при страничния удар, травматичните увреждания, които той би могъл да получи,
при поставен предпазен колан, не биха били в такава степен животозастрашаващи и
със сигурност не би получил несъвместимата с живота черепно- мозъчна травма. По
тези изложени съображения ролята на предпазния колан в анализирания случай е от
решаващо значение, тъй като при поставен предпазен колан тялото на пострадалия
щеше да остане в купето на автомобила, а не да излети извън него, в резултат на
което е настъпил удар между тялото на пострадалия и пътната настилка и
пострадалият е получил тежката черепно- мозъчна травма, която е несъвместима с
живота.
Ето защо, съдът намира направеното от ответника
възражение за съпричиняване за основателно и доказано. Съдът намира, че е
налице съпричиняване в размер на 50%, предвид на което определеното обезщетение
следва да бъде намалено до размер от 100 000 лв.
По направените от ответника възражения за
съпричиняване на пострадали П. И. с вредоносния резултат, изразяващи се в това,
че пострадалият се е качил доброволно при неправоспособен водач, който е
употребил алкохол и наркотични вещества, съдът намира тези възражения за
недоказани, по следните съображения:
По делото не е спорно, че водачът на автомобила е бил
употребил алкохол и наркотични вещества, както и че е бил неправоспособен, но
за да е налице съпричиняване е необходимо пострадалият да е знаел тези обстоятелства, т.е. на същия
да е било известно, че управляващият автомобила е употребил алкохол и
наркотични вещества, както и че е неправоспособен, и въпреки това да се е качил
в автомобила. В настоящия случай такова знание не се установява. Съдът счита
обясненията на третото лице Д. за заинтересовани и въз основа на тях не може да
обоснове извод, че пострадалият П. И. е знаел, че водачът Д. е неправоспособен,
както и че е употребил алкохол и наркотични вещества. Обясненията на Д., дадени
по реда на чл.176 ГПК, че са били заедно с пострадалия на една маса на сватбата
и заедно са консумирали алкохол, се опровергават от показанията на св. Ж. Р. И.,
който свидетелства, че той лично е присъствал на сватбата, че О.Д. е бил там,
но не и неговият брат П. И..
При
определяне на обезщетението, което следва да се присъди на ищците Р.И. и Н.И.,
следва да се отчете обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищците
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 70 000 лв. на
всеки от тях, което обстоятелство е безспорно между страните и обявено за
такова с доклада по делото, както и се установява от събраните писмени
доказателства /л.41- л.44/.
Предвид на изложеното искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от по
30 000 лв., като до пълния предявен размер от по 100 000 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът намира, че посочената сума от по 30000
лв., ведно с полученото от ищците Р.И. и Н.И. извънсъдебно обезщетение в размер
на от по 70 000 лв., справедливо възмездява ищците за претъпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на П. И..
По иска, предявен от ищцата Л.А., за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. И., съдът намира, че същият е
недоказан по своето основание, по следните съображения:
С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г., т.д. № 1/
2016г. на ОСНГТК на ВКС, се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.
на Пленума на ВС, по изключение е и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбоко емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдание, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетение. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г. се допуска като изключение –
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
В мотивите на тълкувателното решение е залегнало, че
особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/ дядовци и внуци, предвид на това, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/
дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, като
връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Формалната връзка на родство обаче не е
достатъчно, за да обоснове основание да се направи изключение и да се присъди
обезщетение, а е необходимо да бъде установено, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и лицата от разглеждания родствен
кръг /братя и сестри, баби/ дядовци и внуци/ е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
В настоящия случай съдът намира, че ищцата А., при
носена от нея доказателствена тежест, не доказа наличие на особено близка
духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/
1961г. и ППВС № 5/ 69г., както и проявление на неимуществените вреди в правната
й сфера, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията братя и сестри
морални болки и страдания. От събраните по делото доказателства не се
установяват конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на
особена духовна и емоционална близост между починалия и неговата сестра по
смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищцата
А. в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на П. И.. На следващо място не се установява от събраните по делото
доказателства в правната сфера на ищцата да са настъпили неимуществени вреди,
надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е
нормално да търпи сестрата по повод загубата на обичания от нея брат.
За установяване твърденията на ищцата А. за
съществуването на особена близка емоционална връзка с починалия и понесените от
нея неимуществени вреди вследствие на неговата смърт по делото са събрани
гласни доказателства – разпитани са свидетелите Ж. П. И. и Г. А..
От показанията на разпитаните свидетели не установяват
отношения, различаващи се по съдържания от традиционните за българското
общество отношения между братя и сестри.
В показанията си свидетелите сочат, че ищцата и
починалия П. имали много добри отношения и много добре се разбирали, тя като
по- голяма винаги му била помагала, а той много й вярвал и много я ценял, че
ищцата А. много обичала своя брат. Установява се, че същата понесла много тежко
новината за неговата смърт, била в шок, много плачела, станало й лошо.
Установява се, че продължава да тъгува за своя починал брат, особено когато
види другия брат близнак Ж., все чака да дойде и П.. Установява се също така,
че ищцата има свое семейство – съпруг и две деца, като със семейството си е
живяла в дома на своите родители, заедно с братята си.
Посоченото от свидетелите е израз на типичните за
българските традиции отношения в семейството, на характерните за нашето
общество прояви на съпричастност, грижа и подкрепа към членовете на семейството
в широк кръг, включващо братята и сестрите, но не разкрива изключителност на
съществувалата между починалия П. И. и неговата сестра родствена връзка. От показанията на свидетелите не може да се
установи, че за ищцата А. са били налице конкретни житейски обстоятелства,
които са причина обичайно съществуваща между братя и сестри привързаност да е
станала толкова силна, че смъртта на починалия да е причинила на ищцата А.
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като
основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди
от други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по
смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, изключва ищцата А. като активно материалноправно
легитимирано лице да получи претендираното обезщетение, поради което предявения
от нея иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този смисъл е Решение №
17/ 16.03.2021г., т.д. № 291/ 2020г., ІІ т.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното предявеният от Л.А. иск за
неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По исковете, предявени от ищците Р.И. и Н.И., за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на П. И., изразяващи се в направени разходи за
погребение и съпътстващи дейности, съдът намира, че исковете са недоказани, по
следните съображения:
При носена от
ищците доказателствена тежест, същите не ангажираха каквито и да е било
доказателства за извършени от тях разходи за погребението на П. И. и
съпътстващите го дейности. С доклада по делото на ищците е указано, че в тяхна
тежест е да установят претърпените от тях имуществени вреди, описани с исковата
молба, и техния размер. На ищците са допуснати двама свидетели, при режим на
довеждане, за установяване на извършените разходи за погребението на П. И. и
съпътстващите го дейности. В показанията на разпитаните свидетели, допуснати по
искане на ищците, не се съдържат каквато и да е било сведения относно
организирането на погребението на П. И..
Ето защо
исковете, предявени от ищците Р.И. и Н.И., за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди (разходи за погребение и съпътстващи
дейности) в размер на по 1500 лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва
върху присъдените суми, считано от 29.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, по следните съображения:
Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ
лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на
чл. 497 КЗ – от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, като срокът
за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията /чл. 496, ал. 1 КЗ/. В случая ищците са сезирали Гаранционния фонд
с искане за заплащане на обезщетения с молба вх. № 24-01-688/ 29.10.2019г.
Съобразявайки горната разпоредба и като взе предвид, че тримесечният срок,
определен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, изтича на 29.01.2020г., съдът
намира, че лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението следва да
се присъди за претендирания от ищците период от 29.01.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 1 КЗ е специална спрямо разпоредбите на ЗЗД и не се
прилагат общите правила на деликта, с оглед на което е неоснователно искането
на ищците за присъждане на лихва за забава от датата на деликта.
С оглед на горното претенциите на ищите за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение ще бъде уважена считано от 29.01.2020г., като за периода ***г. – 28.01.2020г.
искането следва да бъде отхвърлено.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
С
оглед изхода от спора – частична основателност на исковете за обезщетение за
неимуществени вреди, предявени от Р.И. и Н.И., разноски следва да бъдат
присъдени само тях по съразмерност.
Ищците
претендират разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено
дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед
материалния интерес на уважените частично искове за обезщетение за
неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на
сумата от 3530 лв.. Съобразно уважената част от исковете, на процесуалния представител
на ищците следва да бъде присъдена сумата от 1059 лв. /3530лв. х 0,3/ за всеки
ищец или общо сумата от 2118 лв. Адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от
двамата ищци, тъй като всеки от двамата е сключил отделен договор за правна
защита и съдействие.
Ответникът
претендира разноски за внесени по делото депозити за вещи лица и свидетел, и
държавна такса за издадени съдебни удостоверения, които от данните по делото се
установява, че възлизат общо на сумата от 580 лв. Съобразно отхвърлената част
от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за присъждане
на разноски е основателно за сумата 435 лв.
Ищците са освободени от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 2400
лева, държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет.4, да заплати на Н.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за
неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на сина й П.Р.И.,
настъпила в резултат на ПТП от ***г., в
размер на 30 000 лв. /тридесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от ***г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., частичен иск от
250 000 лв., както и за присъждане на законна лихва за периода считано от ***г.
до ***г.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.В.И., ЕГН **********, с адрес ***,
против Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й П.Р.И.,
настъпила в резултат на ПТП от ***г., представляващи разходи за погребение и
съпътстващи го дейности, в размер на 1500 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет.4, да заплати на Р.Ж.И., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за
неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на сина му П.Р.И.,
настъпила в резултат на ПТП от ***г., в
размер на 30 000 лв. /тридесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от ***г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., частичен иск от
250 000 лв., както и за присъждане на законна лихва за периода считано от ***г.
до ***г.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Ж.И., ЕГН **********, с адрес ***,
против Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от смъртта на сина му
П.Р.И., настъпила в резултат на ПТП от ***г., представляващи разходи за
погребение и съпътстващи го дейности, в размер на 1500 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***,
против Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания,
от смъртта на нейния брат П.Р.И., настъпила в резултат на ПТП от ***г., в
размер на 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд- Пловдив, съобразно уважената част от исковете, държавна такса в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева за производството по
търг. дело № 774/ 2020г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет.4, да заплати на адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********,***, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер общо
на 2118 лв. /две
хиляди сто и осемнадесет лева/ за производството по търг. дело № 774/ 2020г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН **********, Р.Ж.И., ЕГН **********, и Л.Р.А., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, да заплатят общо на Гаранционен фонд – гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, разноски в размер на 435 лв. /четиристотин
тридесет и пет лева/ за производството по търг. дело № 774/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъдат изплатени от Гаранционен фонд – гр. София на ищците Р.Ж.И. и Н.В.И.
по банкова сметка: ***, „***“ АД, адвокатска клиентска сметка, с титуляр Адвокат Т.Г.Г..
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на страната на ответника О.М.Д., ЕГН ********** ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: