Решение по дело №4532/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 321
Дата: 5 май 2017 г. (в сила от 30 ноември 2017 г.)
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20165220104532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

 

Гр.Пазарджик,05.05.2012г.

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в публично заседание проведено на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           Председател:И.КА   ИЛИНОВА

 

При секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4532 по описа на съда за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са искове с правно основание чл.357 от КТ във вр.с чл.358 ал.1 т.2 предл.първо от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.

            В исковата молба на В.С.Б. ,ЕГН ********** ***  се твърди против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО БЕЛОВО-ЮЗДП-гр.Белово, област Пазарджик, ул." *******“№ * представлявано от Директор инж. Х.Д. ,че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ със Заповед № РД 07187/14.10.2016 г.

Твърди се,че наказанието е незаконосъобразно и следва да бъде отменено,тъй като не са нА.це предпоставките, визирани в дисциплинарната заповед за неговото налагане.

Нарушенията, вменени на ищеца не са констатирани по надлежния ред, изложените от работодателя фактически основания не кореспондират с юридическите такива.

Освен това, заповедта не била мотивирана, не била оформена по съответния ред. Не притежавала необходимите реквизити, описвайки нарушенията с техните обективни и субективни признаци. Заповедта била и нищожна, поради неспазване на формата и извън срока, регламентиран в Кодекса на труда.

На последно място се твърди, че работодателят, преди налагане на дисциплинарното наказание не е поискал и не е изслушал обясненията на ищеца.Освен това се поддържа,че ищецът не е извършил вменените му нарушения.

Съда е сезиран с искане да отмени наказанието.

Представени са писмени доказателства и са формулирани доказателствени искания.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който предявеният иск е оспорен като неоснователен, като са изложени съображения по оплакванията  в исковата молба.Ангажирани са доказателства.          

            Съдът като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,съблюдавайки разпоредбата на чл.235 от ГПК,за да се произнесе от фактическа страна прие за установено следното:

            Не се спори по делото,че ищеца работи при ответника към момента на налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № РД-070-187/14.10.2016г.на длъжността горски стражар.

            Дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед представена като доказателство по делото издадена от Директора на ТП „ДГС Белово“  инж.Х.Д..В същата е посочено,че е издадена след постъпил рапорт от Х. И.-техник лесничей в ГСУ Сестримо и рапорт от А. Ш.-горски стражар, и двата от 13.06.2016г.и констативни протоколи от 11.06.2016г.и от 12.06.2016г.съставени от И. и от 19.09.2016г.,съставен от П. Д.-гл.инжинер при ТП ДГС Белово.Въз основа на тях било установено,че ищеца не е изпълнил Заповедта на Директора от 10.06.2016г.и на 11.06.2016г.не е участвал  в определения с заповедта екип , а именно с А. Ш. да издават електронни превозни билети и да маркират транспортираната дървесина от обект №1610 и 1611 на фирма „М. ИК“ ЕООД.Според работодателя посоченото неизпълнение на заповедта представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.7 от КТ-неизпълнение на възложената работа и законните нареждания на работодателя.

            От ищеца са изискани обяснения по случая от работодателя на 13.06.2016г.с писмо изх.№10.09.307.Ищеца е получил писмото срещу подпис на 16.09.2016г.В дадените на 19.09.2016г.обяснения ищецът твърди,че е изпълнил заповедта на директора от 10.06.2016г.,че в 8,40ч.когато е издаден първия превозен билет е било светло и че е отишъл с личния си автомобил,тъй като служебния не запА.л ,както правил много други пъти - той и колегите му.

            Представена е заповед №РД-07-111/10.06.2016г.на Директора на ТП „ДГС Белово“,с която е наредено на 11.06.2016г.ищеца и А. Ш. да издават електронни билети  и да маркират транспортираната дървесина от обекти №1610 и №1611 на фирма „М. ИК“ ЕООД.

            Свидетелят на ответната страна А. И. Ш.  - горски стражар в ответното стопанство,установява,че   двамата с ищеца в петък следобед получили заповед на директора на ДГС,че на следващия ден следва да се явят на обект в м.Белмекен където ще се извозва дървесина.Свидетелят обяснява,че естеството на работата било да пускат превозни билети при товаренето на дървесината като проверяват предварително маркираната дървесна маса и извършват замерване при съмнение за разлика. В работата участвА. по двама стражари,тъй като единият  оформя превозния билет на  лаптоп,а другият да маркира  дървесината с маркер,мери и описва трупите.Тъй като свидетелят е от с.Света Петка,а обекта е в м.Белмекен,предишния ден двамата с ищеца  в присъствието на началника си Х. И. се разбрА. да се срещнат на определено място в м.Юндола,където свидетелят трябвало да чака ищеца в 08,10ч.,а той да дойде от Белово със служебния автомобил.Свидетелят бил на уговореното място в 07.50ч.Тъй като до 08,30 ч.ищецът не дошъл,свидетелят го потърсил по телефона.Телефона бил извън обхват и свидетелят помислил,че ищеца пътува през дефилето от Белово към Юндола.След 15 мин.свидетелят позвънил повторно,но телефона пак бил извън обхват.Ищеца не дошъл .Към 09.20ч.се обадил началника И.,който казал на свидетеля да го чака ,за да го вземе и да отидат двамата на обекта.Като дошъл към 11.,00ч.И. казал,че има информация,че колите  на фирмата,която ще извозва дървесина са на обекта ,за да транспортират в негово отсъствие.Когато отишли на обекта  дървесината била извозена и колите на фирмата ги нямало.

            Разпитан като свидетел по делото посочен от ответната страна е Х. И.-пряк ръководител на ищеца.Същият детайлно обяснява организацията на работата в стопанството касаеща дейността на ищеца и естеството на работата,в която е трябвало да участва на 11.06.2016г.Свидетелят установява обстоятелствата около уговорката между ищеца и свидетеля Ш. относно това как да отидат двамата на обекта.Установява,че получил сигнал,че коли на фирмата ,която трябвало  да извозва дървесина са били видени да пътуват към участъка в 03,40ч.през нощта.Сутринта към 09,00ч.И. се обадил на Б. ,но с него нямало връзка.След това се обадил на Ш. и от него разбрал,че не е на обекта.Минал през Юндола към 11,00ч.където Ш. го чакал и двамата тръгнА. към обекта.По пътя срещнА. натоварен камион с дървесина ,който бил спрян за проверка.Установили,че камиона е с превозен билет,пуснат от ищеца  сутринта след 08,00ч.Двамата се качили на обекта.Не видели Б. на обекта,но от подвижната горска стража разбрА. ,е той е бил там.Свидетелят установява,че ищеца не се е свързал с него ,за да го уведоми за причините,поради които е отишъл сам на обекта,нито ,че служебния автомобил на запА.л сутринта както тай самия твърди.Когато разговаряли по този случай след месец ,ищеца не дал никакво обяснение.

            Като свидетел на ищцовата страна е разпитан И. К.,служител на фирма „М.“ ,която е извозвала дървесина на 11.06.2016г.от обект на ТП ДГС Белово.Същият установява,че ищеца му се обадил вечерта на предния ден и се разбрА. да се чакат в 06.00ч.пред сградата на Горското стопанство в Белово.Свидетелят твърди,че ищеца няколко пъти звънял по телефона на колегата си А. Ш. ,но той не му вдигал телефона.Служебния автомобил не запА.л и ищеца тръгнал с личния си такъв към обекта към.Там вече били камионите на фирмата ,които чакА. да бъдат натоварени.Работата била свършена,ищеца издал превозните билети.

           

С оглед на горното съдът приема от правна страна,че предявения иск  е  неоснователен.

 Съдът приема,че ищеца е извършил нарушението на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.7 от КТ,за което му е наложено оспорваното наказание „предупреждение за уволнение“.Съдът приема за безспорно установено,че ищеца не е изпълнил заповедта на работодателя да се яви на обекта на 11.06.2016г.заедно А. Ш..Това обстоятелство се установява от разпита на тримата свидетел ,в т.ч.и на свидетеля посочен от ищцовата страна.Нито в процедурата по чл.193 от КТ пред работодателя,нито в исковата молба ,нито в хода на производството по делото ищеца не излага причини от уважителен характер,които са му попречили да изпълни заповедта на Директора.Не са изложени обстоятелства,които са препятствА. ищеца в изпълнение на уговорката си с А. Ш. да мине през Юндола и оттам двамата да тръгнат за обекта в м.Белмекен.Дори напротив,съдът приема,че ищеца не е имал намерение да изпълни уговорката си с колегата си още предишната вечер,когато се е обадил по телефона на св.К. и двамата се разбрА. да се чакат в Белово в един по-ранен час.Не е пречка за изпълнение на заповедта и факта,че служебния автомобил не запА.л сутринта на 11.06.2016г.и това наложило ищеца да пътува с личния си автомобил.

Извода на съда,че ищеца не е изпълнил законно нареждане на работодателя не се променя от безспорния по делото факт,че ищеца е бил на обекта откъдето се е транспортирала дървесина и той е издал превозните билите .Заповедта на Директора е била ясна – работата да бъде извършена от двамата стражари.В правомощията на работодателя е да реши как да организира работата.Решението му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.В настоящия случай с оглед  дадените от свидетелите Ш. и И. показания извършването на работата предвид естеството й налага участието на двама работници  от една страна,а от друга страна представлява в известна степен гаранция за невъзможност да бъдат извършвани  злоупотреби от всякакъв характер.

Неизпълнението на заповедта на директора представлява нарушение  на трудовата дисциплина ,което е извършено виновно от работника.

При налагане на наказанието работодателя е изпълнил процедурата  по чл.193 от КТ,преценил е тежестта на извършеното нарушение и е определил адекватно наказание с императивното изискване на чл.189 ал.1 от КТ в тази насока.Наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед съдържаща императивно посочените реквизити по чл.195 от КТ.

С оглед на горното съдът приема,че наказанието е законно и не подлежи на отмяна,а предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

 С оглед изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 300,00лв.-изплатено адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 50,00 лв.

Водим от горното съдът

                                                           Р  Е  Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска предявен от В.С.Б. ,ЕГН ********** ***  се  против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО БЕЛОВО-ЮЗДП-гр.Белово, област Пазарджик, ул." *******“№ *   за отмяна на  дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ наложена със Заповед № РД 07187/14.10.2016 г.

ОСЪЖДА В.С.Б. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО БЕЛОВО-ЮЗДП-гр.Белово деловодни разноски в размер на 300,00лв. и ДТ в размер на 50,00 лв.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд с въззивна жалба в дву седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: