Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 891 16.07.2019 година град Бургас
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Бургаски районен съд XX-ти наказателен състав
На деветнадесети юни 2019 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 2452 по описа на
БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на Н.С.Д., ЕГН **********, против Заповед за полицейско
задържане с рег.№ 3388зз-66 от 06.03.2019 година.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради
незаконосъобразност. Посочва се, че отразеното в нея не съответства на
случилото се, тъй като в жалбоподателят не било открито наркотично вещество. Такова
нямало и в апартамента, който обитавал постоянно и който бил различен от този,
в който било извършено претърсването и изземване, а от друга страна, в
заповедта се съдържа формулировка, че държи рискови наркотични вещества
марихуана. Изтъква, че въпреки изразеното желание в приложените към жалбата две
декларации за връзка с адвокат по негов избор, такъв не му е бил осигурен,
както и че към момента на издаване на заповедта не са били налице данни да е
извършил престъпление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, не
се представлява от пълномощник, поддържа жалбата и отново моли за нейната
отмяна.
Ответникът по жалбата
- М.В.Л., на длъжност младши разузнавач
в Сектор „Криминална полиция” при Пето РУ
на МВР – град Бургас – редовно уведомен, явява се лично в заседанието. Не представя
доказателства. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът след като се
запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика,
както и удостоверение, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла
на чл. 53 от ЗМВР, в границите на предоставените му съгласно чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, тъй като съгласно чл. 74, ал. 1
от ЗМВР е издадена писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Същата
съдържа задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация,
датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.
63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта, като
лицето-жалбоподател я е подписало.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е
посочено, че лицето се задържа, защото има данни, че държи рискови наркотични
вещества марихуана на адрес в град Бургас, ж. к. „Изгрев” бл. 69, вх. „В”, ет.
1, ап. десен, за което е образувано Досъдебно производство с рег. № 164 от 2019
година по описа на Пето РУ – град Бургас за извършено престъпление по чл. 354а,
ал. 1 от НК.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са
извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни
норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл.
72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24 часа” е дейност,
свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано
такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането
на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда - тези обстоятелства в случая са налице. С
определението си за насрочване съдът е изискал от административния орган, в
съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички
доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на
това указание на 17.06.2019 година в съда са депозирани писмени доказателства. Едновременно
с това, съдът е изискал досъдебното производство, в хода на което е постановена
атакуваната заповед. В резултат на това е събран обилен доказателствен материал.
От показанията на полицейски инспектор Кр. се установява, че на
05.03.2019 година, около 19.20 часа, при посещение на сигнал за взломен
апартамент в ****, към инспектора се приближил мъж на около 25 години и заявил,
че може да даде важна информация за престъпление, но при условие да остане
анонимен. Същото лице заявило, че от около 2-3 месеца познава С. М. – ученичка
в Химическия техникум. От около два месеца С. започнала да употребява различни
наркотици и спряла да ходи на училище. Живеела с доста по-големия от нея Н.Д. в
апартамент, находящ се в ****. Спряла да вдига телефона на приятелките си,
четяла, но не отговаряла на съобщенията в социалната мрежа. Преди месец била
видяна с избит преден зъб и всички предполагали, че е държана под страх в този
апартамент. Според анонимния гражданин С. била под въздействието на наркотици,
които Н. й осигурявал и същевременно разпространявал. Чрез ОДЧ ОД МВР – град
Бургас била установена самоличността на лицата С. М. и Н.Д.. С майката на М. не
можело да се установи контакт, тъй като живеела в чужбина с двете й по-малки
сестри. Посетили адрес, обявен като настоящ на М. в **** и от съседи разбрали,
че апартаментът е продаден от преди седмица и вече текат ремонтни дейности.
По делото е установено, че свидетелят Л. Д. е собственик на
горецитирания апартамент в ****. Апартаментът бил отдаден под наем на мъж с име
Н., който бил казал на Д., че с него ще живее и едно момиче, което той не бил
виждал и не можел да посочи. От протокола за разпит пред съдия на свидетеля Д.
Д. става ясно, че 3-4 месеца преди 06.03.2019 година, тя и Н. наели това жилище
на посочения по-горе адрес, като тя от време навреме оставала да нощува в
апартамента, ползвайки кухнята. Н.Д. също не живеел постоянно там, а с
родителите си в ***. Няколко дни, след като наели жилището, при тях дошла
бившата му приятелка С., като те двамата ползвали спалнята, като по-често С.
оставала да я ползва.
В хода на проведения разпит С. М. е заявила, че познавала Н.Д. от пет
години. Двамата са наели под наем горецитираното жилище в ***. Жилището го
ползвала, като оставала да преспи, като ползвала спалнята и имала нейни вещи.
Вратите на стаите не се заключвали. И тримата заедно с Д. ползвали всички стаи.
През последните дни при Д. идвал нейният приятел Д.. Категорична е, че това
жилище се ползва само от тримата.
На 06.03.2019 г. около 02.35 часа горепосочения адрес в ****, за който
била получена информацията, бил тъмен. Било установено, че във входа влезли мъж
и жена и до 04.00 часа светвали и изгасвали лампите. В 07.45 часа от входа
излезли същите мъж и жена и се качили в лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. №
***, като на мястото на водача седнала жената. Автомобилът бил спрян от полицай
Ч., като криминално проявеният пътник в автомобила – Д. Т. изхвърлил пликче тип
джъмпер с остатъци от жълтеникаво вещество, което при направения полеви тест
реагирало на амфетамин. Установило се, че Т. е нощувал в апартамент, обитаван
от Д., находящ се в ****.
На мястото пред *** били доведени с полицейски автомобил С. М. и Н.Д.,
които били взети по-рано от местоработата на Д., находяща се в комплекс „Меден
Рудник”.
Със съдействието на Д. Д. апартаментът бил отключен. Служители на СПС
влезли вътре, проверили стаите за наличие на други хора, но други не били
открити. При обиколка на стаите се установила силна миризма на марихуана, като
в спалнята на секция зад вратата старши полицай Ч. видял полиетиленова торба с
насипни хапчета, а полицай Г. видял топчета, увити със станиол в кош до
гардероба в същата стая. По време на тези действия присъствали Н.Д., С. М. и Д.
Д.. Бил съставен протокол за извършено претърсване за времето от 10.23 часа до
12.30 часа, а откритите наркотични вещества били иззети. Присъстващите на тези
следствени действия –Д., М. и Д. отрекли, че са техни, а последната записала в
протокола за претърсване и изземване, че тези вещи ги вижда за първи път.
С оглед на така развилите се събития и с цел изясняване кой е
притежателят на откритото наркотично вещество, лицата били задържани с
полицейски заповеди на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Конкретно Д. бил
задържан със Заповед за полицейско задържане на лице с рег.№ 3388зз-66 от 06.03.2019
година, издадена от полицейския орган М.Л., в 08.20 часа, като бил освободен на
07.03.2019 г. в 08.00 часа.
По мнение на настоящия състав фактите, изложени е писмените
доказателства и тези, които се установяват в ДП, подкрепят извода на
административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен
към престъплението, описано в заповедта.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че е било препятствано правото му да си упълномощи защитник.
Видно от материалите по делото, на същия е била дадена възможност да се свърже
с избрания от него адвокат. С оглед на това, че не е успял да осъществи контакт
с такъв, на Д. е била дадена възможност да се свърже със свой приятел, който да
му осигури адвокатската защита с желания от него адвокат.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие
е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на
акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане по мнение на
настоящия състав, в преписката са се съдържали доказателства относно наличие на
данни, че жалбоподателят е евентуален извършител на престъпление, каквото е и
твърдението в мотивите за издаването на заповедта. Обективно в жилището, единият
от обитателите на което е Д. и който лично е сключил устно договора за наем, са
намерени вещи, забранени от закона, за чието държане се предполага, че може да
бъде съпричастен. Тези данни са достатъчни, за да може спрямо него
законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда.
Изискването за излагане на фактически основания на заповедта в случая е
изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е
формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. Достатъчно е
лицето да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява
престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено. В
конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се
приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на ЕСЗПЧ по
приложение на чл. 5, т. 2 от КЗПЧОС.
Налагането на принудителната административна мярка „Задържане за срок
от 24 часа” в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това
правилен е бил изводът на полицейския служител, че лицето следва да се задържи,
за да може да се проведат действия за потвърждаване или оборване на
съпричастността му към деянието. След задържането на лицето с него са проведени
съответни действия, като е поканено да даде обяснения, в случая сведения.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената
срещу нея жалба следва да се остави без уважение.
3Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.С.Д., ЕГН **********, против Заповед за полицейско задържане
на лице с рег.№ 3388зз-66 от 06.03.2019 година, издадена от М.В.Л., на длъжност
младши разузнавач в Сектор „Криминална полиция” при Пето РУ на МВР – град Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.