Р Е Ш Е Н И Е
№358
гр. В. 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на втори
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. М.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й. 2. Д. В.
при участието на секретаря И. К.,
след като изслуша докладваното от мл.
съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 526 по описа за 2020 на ОС – В. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на Община Б. представлявана от кмета И. Б., чрез адв. Ц. Б. против
Решение № 467 от 29.07.2020 г. по гр. дело № 76/2020 г. на РС – В..
Във въззивната жалба се
излагат аргументи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Моли
се съда да отмени атакувания акт и да постанови друг, с който да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В законоустановения двуседмичен
срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, е подаден отговор на въззивната жалба, в
който се твърди, че атакуваният съдебен акт трябва да бъде потвърден като
правилен.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба,
отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, счете, че фактическите изводи, приети от контролирания съд,
следва да бъдат споделени като правилни, а именно, че:
Не е спорно, че страните са се намирали в трудово
правоотношение като ответникът по жалба е заемал длъжността „кмет“ на кметство
с. К. при жалбоподателя за периода от 16.11.1999г. до 08.11.2019г., което се
установява както от представената справка от ТД на НАП, така и от преписа на
трудовата книжка на ищеца.
Не е спорно също, че ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, което се установява от представеното Разпореждане №
********** от ТП на НОИ – В. от което е видно, че на въззиваемата страна е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.07.2018г.
Със Заповед № 13 от 08.11.2019г. трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 337 КТ поради изтичане на мандата,
считано от същата дата - 08.11.2019г.
В заповедта е посочено на лицето да се изплатят следните
обезщетения: по чл. 222, ал. 3 от КТ – брутното трудово възнаграждение
за шест месеца; по чл.224, ал. 1 от КТ - неизползван платен годишен отпуск за
2019г. - 26 дни; по чл.224, ал. 1 от КТ -
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. - 32 дни; по
чл.224, ал. 1 от КТ - неизползван платен годишен отпуск за 2009г. - 22
дни; по чл.224, ал. 1 от КТ - неизползван платен годишен
отпуск за 2008г. - 32 дни.
Със Заповед № 253/31.12.2019г. на основание чл. 176а от КТ е отменена Заповед № 13 от 08.11.2019г. в частта на изплащане на
обезщетенията по чл. 224. ал. 1 от КТ за 2008г. и 2009г.
Вещото лице по назначената и изслушана
съдебно-икономическа експертиза е дало заключение за размера на обезщетението
по чл. 222, ал. 3 от КТ за шест брутни трудови възнаграждения при пенсиониране,
което възлиза на сумата 6720.00 лева, както и за размера на обезщетението за
неползван платен годишен отпуск, който възлиза на сумата от 5503.10 лева.
Вещото лице е посочило, че според справка от кадровото досие на ищеца същият
има остатък от неползван платен годишен отпуск за 2008г. - 32 дни, за 2009г. -
22 дни, за 2018г. - 32 дни и за 2019г. - 27 дни или общо 113 дни. Вещото лице е
изчислило и лихвата за забава върху това обезщетение за периода от 01.01.2020г.
до предявяване на исковата молба в съда – 15.01.2020г., която възлиза на сумата
от 22.93 лева. Контролираният съд правилно е кредитирал същото като компетентно
изготвено и се е позовал на него.
Вследствие на гореизложеното, настоящият въззивен състав
напълно се солидализира и с правните изводи на районния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ (в
редакцията ѝ действала към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните) при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може
да се изплаща само веднъж. Обезщетението по чл. 222, ал. 3, предл. II КТ се изплаща при наличието на следните
предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от
основанието; прекратяването да е настъпило, след като работникът или служителят
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; работникът или
служителят да е работил при един и същ работодател през последните 10 години от
трудовия си стаж. Цитираната норма регламентира правото на работника или
служителя да получи обезщетение от работодателя при прекратяване на трудовото
му правоотношение. От събраните по делото доказателства се установи това право
на ответника по жалба – към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, същият е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО, като през последните 10 години от
трудовия си стаж е работил при работодателя – жалбоподател в настоящото
производство. Тези обстоятелства бяха безспорно доказани от трудовата книжка на
К.Г., Заповед № 13 от 08.11.2019г., Заповед
№ 253 от 31.12.2019г., Разпореждане № ********** от ТП на НОИ – В. и изготвената
съдебно – икономическа експертиза.
В тази връзка правилно контролираният съд е отбелязал, че
за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ (в редакцията ѝ действала към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение между страните), според
практиката на Върховната съдебна инстанция не е поставено изискването трудовият
стаж при работодателя да е бил непрекъснат.
Напълно
законосъобразни са и заключенията, касаещи исковете по чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД,
които помежду си са в съотношение главен към акцесорен. Доколкото при
прекратяване на трудовото правоотношение, жалбоподателят дължи и заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск и наред с това подобно действие не
противоречи на чл. 38, ал. 7 ЗМСМА, същото следва да бъде изплатено.
Въззивният съд няма
да коментира направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност
в първоинстанционното производство, тъй като не е направено в срока, предвиден
за това в ГПК, респ. е преклудирано.
На последно място, относно
възражението на въззивника, в хода на устните състезания пред настоящия съд, че
обезщетението по чл. 224 КТ е облагаемо съгласно чл. 24 ЗДДФЛ и следва да се
приспадне 10% данък, същото се явява неоснователно, доколкото районният съд е
присъдил дължимото брутно възнаграждение по чл. 224 КТ, така както го е
изчислила съдебно – икономическата експертиза, респ. приспадането трябва да
бъде извършено при изплащане на сумата. Наред с това е неприемливо и
възражението, че акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД не се дължи, тъй като
обезщетението по чл. 224 КТ е договорно и следва да има покана. Лихвата по чл.
86 ЗЗД се дължи от деня на забавата и покана не е необходима, а жалбоподателят,
от своя страна, е изпаднал в забава на 01.01.2020 г.
По отношение на
разноските – в
производството пред настоящата инстанция, предвид изхода на делото,
разноските следва да бъдат понесени от жалбоподателя. Въззиваемата страна претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. и тъй като липсва
възражение за прекомерност, същите следва да бъдат присъдени в цялост.
Водим от
горното, Видински окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 467/29.07.2020
г. по гр. д. № 76/2020г. на Районен съд – В.
ОСЪЖДА Община
Б. представлявана от кмета И. Б. да заплати на К.А.Г., с ЕГН: **********,
сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет лева/, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките, регламентирани в чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: