Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина К.
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 20534 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А.И.К., ЕГН **********, адрес: *** срещу "В.И.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
общ размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
заплатени на 02.10.2019г. и 25.11.2019г. без правно основание държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 15112/2019г. по
описа на ВРС, начислени по фактура № ***/25.09.2019г. на стойност 25 лева и
фактура № ***/25.09.2019г. на стойност 50 лева по повод снабдяване на ответника
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 13.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Ответното дружество е доставяло ВиК услуги
на ищеца, който
ги е ползвал по партида с абонатен номер ***на адрес: ***. Ответникът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15112/2019г. за сумата от 212.72
лева - главница, представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на консумирана вода по партида с абонатен №
***, за периода от 26.11.2018 г. до 27.08.2019 г.; сумата от 6.46 лева, представляваща лихва за забава върху
главница за периода от 20.01.2019 г. до 18.09.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 26.09.2019 г., както и сумата от 75.00 лева, представляваща
направени по делото съдебно деловодни разноски, от които 25.00 лева – заплатена от заявителя държавна
такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заявлението за издаване на заповедта било подадено на 25.09.2019г. Твърди, че е депозирал възражение по реда на
чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената в полза на ответника Заповед за изпълнение
по ч.гр.д.
№ 15112/2019г., тъй като е заплатил претендираните суми на 18.09.2019г т.е.
преди подаване на заявлението в съда. Въпреки извършеното плащане на
претендираните суми, признато от ответника, последният е начислил и претендирал
разноските по заповедта, като при плащане на последващи сметки за предоставени
ВиК услуги, ищцата ги е заплатила, считайки ги за дължими суми за консумирана
вода. Плащането е извършено при липса на основание. Моли за положително решение
по предявения иск.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва, че по подадено на 25.09.2019г. заявление, срещу
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15112/2019г.
Не оспорва, че преди подаване на заявлението, от страна на длъжника са
заплатени суми, включени в заповедта за изпълнение, но твърди, че плащането е
частично. Остатъкът от сумите, начислени по фактури, за които е издадена
заповедта, ведно с разноските, са заплатени след подаване на заявлението в
съда. Счита, че доколкото ищцата е заплатила част от дължимите суми, след
подаване на заявлението, то разноските са дължимо платени. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не
е спорно в настоящото производство, че по заявление на ответника от 25.09.2019г. е образувано ч.гр.д.№
15112/2019
г. на
ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 7356/30.09.2019г. срещу ищеца за
следните суми: сумата от 212.72 лева (двеста и дванадесет лева и седемдесет и две
стотинки) - главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане
на консумирана вода по партида с абонатен № ***, за периода от 26.11.2018 г. до
27.08.2019 г.; сумата от 6.46 лева (шест
лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава
върху главница за периода от 20.01.2019 г. до 18.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.09.2019
г., както и сумата от 75.00 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото съдебно деловодни
разноски, от които 25.00 лева – заплатена от заявителя държавна такса и
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 03.10.2019г.,
като на 15.10.2019г. е подадено възражение от А.К. с доводи, че не дължи посочената
в заповедта сума. Към възражението е приложен опис на платени на 18.09.2019г.
фактури на обща стойност 138.15 лева.
Заповедният съд е връчил на 21.10.2019г. възражението,
ведно с приложенията на заявителя за становище в три дневен срок, на основание
чл.414а, ал.3 ГПК. В съобщението е отразено, че заповедта ще бъде обезсилена
при непредставяне на становище в указания срок. На 23.10.2019г. е подадено
становище от заявителя, в което е посочено, че сумите по издадената заповед за
изпълнение, ведно с разноските са заплатени от длъжника.
Съдът с разпореждане от 24.10.2019г. е внесъл делото в
архив, като е разпоредено да не се издава
изпълнителен лист.
От приложената справка за облога и плащането на частен
абонат ***за
периода до 24.02.2020 г. и разписка № 0400009731895048/02.10.2019г.
от Изипей АД се установява, че на 18.09.2019г. е
платена част от сумата по заповедта, а именно 138.15 лева по фактури, издадени
в периода 20.12.2018г.-26.05.2019г., а на 02.10.2019г. сумата 150 лева за
консумирана вода от 28.05.2019г. до 25.09.2019г. и част от разноските по
заповедта /25 държавна такса и 43.72 лева юрисконсултско
възнаграждение. Останалите дължими 6.28 лева за юрисконсултско
възнаграждение са платени на 25.11.2019г..
При така установените
факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
имущественото разместване между него и ответника, тоест фактическото предаване
на материалното благо и получаването му от другата страна.
Съответно в тежест на ответника по делото е
да установи съществуването на основание да получи
плащането, съответно да задържи сумата.
По делото не е спорно, а се установи и от
приетите писмени доказателства, че преди издаване на заповедта за изпълнение, ищецът
е заплатил на ответника част от претендираната сума.
Окончателно плащане на задължението за консумирана вода е извършено на 02.10.2019г.
– след постъпване на заявлението в съда. На 02.10.2019г. са платени и част от
присъдените със заповедта разноски, като на 25.11.2019г. е направено плащане и
на остатъка от 6.28 лева.
Към момента на завеждане на исковата молба сумата в
размер на 75 лева е дължимо платена в полза на
ответника. Налице е основание за плащането – издадена заповед за изпълнение, по
която е извършено окончателно плащане на дължимите суми на 02.10.2019г. След
постъпилото на 23.10.2019г. по реда на чл.414 а ГПК становище от заявителя,
длъжникът на 25.11.2019г. е погасил остатъка от присъдените със заповедта
разноски в полза на заявителя.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, което следва да се възложи в тежест на
ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.К., ЕГН **********, адрес: *** срещу "В.И.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
общ размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
заплатени на 02.10.2019г. и 25.11.2019г. без правно основание държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 15112/2019г. по
описа на ВРС, начислени по фактура № ***/25.09.2019г. на стойност 25 лева и
фактура № ***/25.09.2019г. на стойност 50 лева по повод снабдяване на ответника
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 13.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "В.И.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: