№ 15913
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110159306 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. И., чрез адв. С.,
срещу „М.К – 2“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
03.06.2021 г. получила нотариална покана от ответното дружество, в която било посочено,
че не е изпълнила задълженията си, в качеството й на лизингополучател, по сключен с „М.К
– 2“ ЕООД договор за финансов лизинг № ******17.06.2019 г., по силата на който й било
предоставено ползването на лек автомобил марка „М“, модел „С *****“, рег. № **** срещу
заплащането на възнаграждение, с уговорено право за придобиване на собствеността върху
автомобила. В нотариалната покана били изложени твърдения, че дължи на лизингодателя
заплащането на уговорените погасителни вноски, както и плащане по застраховка
„Гражданска отговорност“. Навежда доводи, че на 24.08.2021 г. изпратила до ответното
дружество нотариална покана, получена на 12.10.2021 г., с която отправила искане за
връщането на противозаконно отнетия от нея лек автомобил, като поканила ответника, в
случай че получи застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД по щета № ********,
незабавно да й преведе цялата сума по посочената от нея банкова сметка. Твърди, че
съгласно закона и договореното с лизингодателя, полученото застрахователно обезщетение
следвало да бъде изплатено в полза на лизингополучателя, доколкото в негова тежест били
последиците, свързани с щети по лизинговата вещ, съответно застрахователното
обезщетение било предназначено да ги компенсира. Сочи, че с писмо с № 9426/18.10.2021 г.
по повод комуникацията й със ЗК „Лев Инс“ АД, е била уведомена от застрахователя, че
1
същият е превел по сметка на ответното дружество сумата от 11 901,50 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № ********. Сочи, че въпреки надлежното й
изпълнение на задълженията по процесния договор, ответникът незаконосъобразно
прекратил едностранно действието му, като неправомерно отнел лизинговата вещ и
задържал сумата от 11 901,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпила тотална щета на лизинговия автомобил. Твърди, че въпреки наличието на тотална
щета на автомобила, лизингополучателят имал право да получи изплатеното
застрахователно обезщетение, доколкото лизингодателят възстановил инвестицията си чрез
лизинговите вноски. Поддържа, че процесната сума й се полагала съгласно т. 5.10 от общите
условия към договора за лизинг и т. 12.7, изр. 3, от която било видно, че сумите по
застрахователните обезщетения се изплащат от лизингодателя на лизингополучателя след
евентуални удръжки. Счита, че е носител на посоченото вземане и с оглед уговореното в т.
2, изр. 2 и т. 15, изр. 1 от процесния договор за финансов лизинг. Ето защо моли съда да
осъди ответника за заплащането на сумата от 11 560,82 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение за тотална щета на лизинговата вещ, ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. При
условията на евентуалност моли съда да осъди ответника за заплащането на посоченото
вземане, с което същият се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Претендира и
осъждането на ответника за заплащането на мораторна лихва в размер на 2600 лв.,
начислена върху стойността на дължимото главно вземане за периода от 18.01.2021 г. до
датата на исковата молба – 30.10.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност като
неоснователни. Оспорва твърдението на ищцата относно правото й да получи
застрахователно обезщетение по повод настъпилата тотална щета на процесния лизингов
автомобил. Твърди, че договорът за лизинг бил развален, считано от 27.05.2021 г., поради
което лизингодателят си върнал фактическата власт върху автомобила на 17.06.2021г. Сочи,
че по повод настъпило пътнотранспортно произшествие на 18.05.2021 г. били нанесени
значителни повреди по автомобила, поради което застрахователят установил наличието на
тотална щета и изплатил процесното обезщетение. Оспорва твърдението на ищцата, че е
изплатила всички дължими задължения към лизингодателя към датата на получаване на
нотариалната покана. Твърди, че към датата на получаването на застрахователното
обезщетение действието на сключения с ищцата договор е било прекратено, както и че
правилно и законосъобразно застрахователят е изплатил дължимото обезщетение в полза на
лизингодателя. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими,
евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска
осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 11 560,82 лв., представляваща
изплатеното в полза на ответното дружество застрахователно обезщетение, в качеството му
на лизингодател по сключения с ищцата договор за финансов лизинг № ******17.06.2019 г.,
с предмет - лек автомобил марка „М“, модел „С *****“ с рег. № **** по отношение на който
е настъпила тотална щета, обусловила изплащането на процесното застрахователно
обезщетение, дължимо в полза на лизингополучателя, ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга; 2600 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2021 г. до 30.10.2023 г.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.
59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника за сумата от 11 560,82 лв., с която същият се
2
обогатил неоснователно за сметка на ищцата.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следните обстоятелства: 1/ наличието на сключен помежду им договор за финансов лизинг
№ ******17.06.2019 г., по силата на който на ищцата е било предоставено ползването на лек
автомобил марка „М“, модел „С *****“ с рег. № **** срещу заплащането на
възнаграждение, с уговорено право за придобиване на собствеността върху автомобила; 2/
настъпило застрахователно събитие, при което са били нанесени увреждания по лизинговото
имущество, представляващи тотална щета, обусловило изплащането на застрахователно
обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД, в размер на 11 560,82 лв., постъпило в патримониума на
лизингодателя.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно: 1/ че към датата на изпращане от ответника на процесната нотариална покана,
респ. в указания в същата срок, е изпълнила задълженията си по договора за финансов
лизинг № ******17.06.2019 г.; 2/ след като лизингодателят е получил от застрахователя
процесното обезщетение, с което евентуално е погасил задълженията на лизингополучателя
по договора за финансов лизинг, е бил налице остатък, който да бъде платен на
лизингополучателя.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже основанията,
обуславящи правото му да задържи изплатеното от застрахователя обезщетение, респ., че
към датата на изпращането на нотариалната покана от 05.04.2021 г. ищцата е имала
неплатени задължения в посочените размери, както и упражняване на правото да развали
процесния договор за финансов лизинг.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно наличието на неоснователно
разместване на имуществени блага, с оглед което ответното дружество се е обогатило без
правно основание за нейна сметка със стойността на полученото застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже основанията за получаване, съответно за
задържане на процесното вземане.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищцата, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва
да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на претендираните вземания.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 192 ГПК, като му УКАЗВА в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи молба по чл. 192 ГПК с препис за връчване на третото
3
неучастващо по делото лице – ЗК „Лев Инс“ АД, в която да конкретизира писмените
доказателства, чието представяне претендира.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 186 ГПК, тъй като същото
не е необходимо за правилното решаване на правния спор.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
след запознаване с всички доказателства по делото и проверка в счетоводството на
ответника да даде заключение по задачите, формулирани в отговора на исковата молба,
както и да даде отговор на въпросите: Какво и за какъв период е било погасено с
извършените от ищцата плащания, за които са представени към исковата молба платежни
нареждания? Към 05.04.2021 г., респ. към датата на плащане от застрахователя на ответника
на процесното застрахователно обезщетение имало ли е дължими и неплатени задължения
по договора за финансов лизинг и в какъв размер са били тези задължения, с подробното им
посочване по пера и периоди?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лв., платим
от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДУПРЕЖДАВА
ответника, че ако не внесе определеният депозит в указания срок, съдът ще отмени
определението, в частта, с която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение
това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Н. Г., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
spogodbi@src.justice.bg, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2024 г. от
13:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5