№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на втори юли две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
|
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1239/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ против Решение № 43/23.04.2020г. на Районен съд – Девня, III-ти състав, постановено по НАХД №420/2019г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 23-0000558/23.10.2019г. на н-ка на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „ТРАНС ЛОГИСТИК 1“ ЕООД за нарушение на чл.10, пар.2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/2006г., вр.чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно
установяване на фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния
закон. По отношение изводите на съда – че в НП не е посочено кои свои
задължения по организация на труда не е изпълнило дружеството, твърди, че нито
Регламент № 561/2006г., нито ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му не разписват конкретни действия, които превозвачите трябва да
спазват, а е въведено цялостно задължение при извършване на автомобилни
превози, на всеки водач да бъдат осигурени изискуемите почивки в предвидените
за това срокове и размери, което в случая не е сторено. В тази връзка се
позовава на разпоредбата на чл.10, пар.3, изр.1 от Регламент № 561/2006г., с
която е регламентирана обективна отговорност на транспортното предприятие за
нарушения, извършени от негови водачи. Счита за недопустимо да се вменява
задължение на наказващия орган да дописва и доразвива закона, след като това не
е сторено от законодателя. Твърди и че в случая изобщо не може да се говори за
виновно поведение от страна на водача, т.к. по преписката са приложени издадени
от превозвача международни товарителници, с които на водача е разпоредено да
извърши процесните превози. Твърди, че в потвърждение на обвинението – че
работата на водача не е организирана в съответствие с нормативните изисквания –
е и доклада от картата на водача, от която е видно, че само за 2 месеца са
извършени 12 нарушения на изискванията регламентиращи време за управление,
прекъсване и почивки. Сочи, че за този вид превози не се изготвят графици за
работата на водачите, а съгласно чл.2, пар.1, буква „а“ от Регламент №
561/2006г. отчет, контрол и анализ на работата на водачите се извършва
единствено от данните, които монтираните в превозни средства аналогови или
дигитални тахографи, регистрират съответно в тахографските листи или картата на
водача. За съставомерността на процесното деяние от значение е по какъв начин
превозвачът е осъществявал дейността си като е организирал работата на водачите
и
по-конкретно дали е осигурил възможност за спазване на изискванията на Регламент
№ 561/2006г., каквато организация в случая не е създадена, което се потвърждава
от регистрационните документи, от които е видно, че нарушенията на Глава II от Регламент № 561/2006 не
са изолиран случай. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
решение и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна – „ТРАНС ЛОГИСТИК 1“ ЕООД, чрез адв.Х., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно като в допълнение на изложените от съда мотиви сочи, че от показанията на св.К. се установява, че нарушението /закъснението/ при неспазване на времето за почивка е било допуснато не поради грешка на водача и не поради неизпълнение на задължения от превозвача, а се дължи на непредвидени обстоятелства – задръстването, в което е попаднал камиона на магистралата преди Будапеща, факт, който се установява както от събраните гласни доказателства, така и от разпечатките от дигиталната карта. Позовава се на разпоредбата на чл.12 от Регламент № 561/2006, регламентиращ изключения, при които не се приема наличието на нарушение, както и на решение на СЕО по дело С-235/1994г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира и присъждане на разноски съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая НП е издадено в нарушение на закона и на процесуалните правила, поради което решението на въззивната инстанция е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, от фактическа
страна
РС-Девня е установил, че на 05.08.2019г. служители на ОО „АА“ – Варна, извършили
проверка на транспортната дейност на „ТРАНС ЛОДЖИСТИК 1“ ЕООД, притежаващо
лиценз № 10840/12.08.2013г. зя международен превоз на товари. При проверката
сред представените документи имало разпечатки от дигитална карта на водача Р.А.Х.,
от които било установено, че при извършване на международен превоз на товари с
влекач „Скания“ с рег.№ СВ **** АС на 14.12.2018г. в 17,07часа, водачът е
нарушил максимално допустимия брой периоди на удължено дневно кормуване от над
девет часа за периода – седмицата, започваща от 0,00 часа на 10.12.2018г.
(понеделник) и завършваща в 24,00 часа на 16.12.2018г. (неделя), като
превишението е от 02 часа и 27 минути. Водачът неправомерно е ползвал удължено
дневно кормуване от 11 часа и 27 минути на 14.12.2018г., като преди това – на
10.12.2018г. и на 13.12.2018г. – вече е ползвал удължено дневно кормуване,
съответно
09 часа и 42 минути и 09 часа и 18 минути. При така установените факти е
прието, че транспортното предприятие не е организирало работата на водача така,
че да е в състояние да спазва изискванията за удължено работно време съгласно
разпоредбата на чл.6, пар.1, пр.2 от Регламент № 561/2006г. Срещу дружеството е
съставен АУАН № 266537/05.08.2019г. за нарушение на чл.10, пар.2, изр.1, пр.2
от Регламент № 561/2006, вр.чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, а въз основа на него е
издадено НП № 23-0000558/23.10.2019г., с което на „ТРАНС ЛОГИСТИК 1“ ЕООД на
основание чл.104, ал.1 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
За да отмени наказателното постановление ДРС е приел, че от приложените разпечатки от дигиталната карта на водача безспорно се установява, че е извършено нарушение по чл.6, пар.1, изр.2 от Регламент № 561/2006, изразяващо се в надвишаване на максимално допустимия брой на удължено дневно кормуване от страна на водача през седмичния период. Доколкото обаче е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.10, пар.2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/2006, вр.чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП следва да бъде установено кои свои задължения по организацията на труда на водача то не е изпълнило за да се стигне до допускане на нарушението. В случая нито от АУАН, нито от НП може да се установи това. Не са събрани доказателства дали става въпрос за липса на инструктажа за здраве при работа или водачът не е бил запознат с изискванията на Регламента относно условията за времето на управление, правилата за почивките в работно време и извън него. Не са събрани доказателства и за това дали са извършвани редовни проверки. От друга страна в АУАН и НП не е направено описание на задълженията на транспортното предприятие, които евентуално не са изпълнени, с което е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна. Посочено е и че не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на водача, а да се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на превозвача, че то е в резултат от създадената организация на работата или от липсата на такава, а не се дължи единствено на виновното поведение на водача, в следствие неизпълнение на утвърдения график за управление на превозното средство и почивките. По делото не е изследвано изобщо и няма доказателства за това дали за посочения период транспортното предприятие е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство на съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, в които следва да е на разположение. По така изложените съображения ДРС е приел, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е съществено, т.к. нарушава правото на защита на въззивника, който не е могъл да разбере какво точно нарушение му се вменява.
Така постановеното решение е правилно.
„ТРАНС ЛОГИСТИК
1“ ЕООД, в качеството му на превозвач, е санкционирано за нарушение на
разпоредбата чл.10, пар.2 от Регламент № 561/2006 на
Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
съгласно която транспортното предприятие организира работата на водачите,
посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното
предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за
осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент.
Съгласно чл.8,
пар.2 от Регламент № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края
на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка.
Съгласно
разпоредбата на чл.19, пар.2 от Регламент № 561/2006, държавата
членка оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие
и/или водач за нарушения на същия регламент, които са установени на територията
и за които не е наложена санкция. Следователно както транспортните предприятия,
така и водачите са носители на определени задължения и всеки от тях носи
отговорност за неизпълнението на съответните задължения - Решение на СЕС от 9
юни 2016г. по дело Ю, С-287/14, т.32.
В изпълнение на
задължението по чл.19, пар.2 от Регламента № 561/2006г., по
отношение отговорността на транспортните предприятия по чл.10, пар.2 от
Регламента, в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗАвП е
предвидено, че превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за
работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на
пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с
имуществена санкция 1000 лв.
За да се
приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е
достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и
почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи, чрез
допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или
бездействие на работодателя. Т.к. в случая график на водачите не се изисква -
арг. чл.88 от ЗАвП, неизпълнението на задълженията по глава
II от Регламент № 561/2006 следва да е резултат от създадената
от работодателя организация на работа или от липсата на такава.
Създаването на
организация на трудовия процес е необходимо-присъщ елемент от работодателската
власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на
задачи на участниците в този процес, по координация между изпълнителите на
отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно
изпълнение на тези трудови функции и т.н, а видно от материалите по
административнонаказателната преписка тези въпроси изобщо не са изследвани.
Това, както
правилно е приел ДРС, е довело до нарушение на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като в акта и в наказателното постановление не е
посочено, в какво точно се изразява деянието вменено на дружеството като
административно нарушение. Посочено е само, че превозвачът „…не е
организирал работата на водача Р.А.Х. [...] осъществил обществен превоз на товари с
влекач Скания, кат.N3, рег.№ СВ****АС, с прикачено полуремарке
кат.О4 с рег.№ С*****ЕС, по маршрут гр.Шумен, България до 93098 Mintraching, ГФР,
видно от CMR № 362018 от 13.12.2018г. по такъв начин,
че да спазва изискванията на Регламент № 561/2006г…“.
Нарушението е установено от разпечатки от дигиталната карта на водача, от които е констатирано, че същият на 14.12.2018г. в 17:07 часа е нарушил чл.6, пар.1, изр.2 от Регламент № 561/2006г., т.к. е превишил максимално допустимия брой периоди на удължено дневно кормуване от над 9 часа за периода – седмицата, започващ от 0,00 часа на 10.12.2018г. (понеделник) и завършващ в 24,00 часа на 16.12.2018г. (неделя).
Посочените в
АУАН и НП дни и часове на кормуване от страна на водача Р.А.Х. се потвърждават
от разпечатките от дигиталната му карта. Същите обаче дават информация само за
това, за съответния период водачът колко време е бил в период на управление или
на почивка, но нямат нищо общо с организацията на работа, създадена от
превозвача. Нарушението на правилата по глава II от Регламент №
561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и
на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя
си организация не е спазил правилата за почивките.
От друга страна
и както следва от разпоредбата на чл.10, пар.2 от Регламент №
561/2006, осигуряване спазване на разпоредбите на глава II от регламента се
осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни
проверки. Видно от АУАН и НП липсват каквито и да било констатации в тази връзка,
респ. изводи какво конкретно е следвало да извърши транспортното предприятие за
да осигури спазване на разпоредбите глава II от Регламент №
561/2006 от страна на водачите.
Неправилно касаторът се позовава на разпоредбата на чл.10, пар.3, изр.1
от Регламент № 561/2006г., с която е регламентирана обективна отговорност на
транспортното предприятие за нарушения, извършени от негови водачи, т.к.
дружеството е санкционирано за нарушение на чл.10, пар.2, изр.1, пр.2 от
Регламента, а не за нарушение на чл.10, пар.3, изр.1.
За пълнота следва да се посочи, че неправилно ответника се позовава на
разпоредбата на чл.12 от Регламент № 561/2006г., според която, при условие че пътната безопасност не е
застрашена и за да се позволи превозното средство да достигне подходящо място
за престой, водачът може да се отклони от разпоредбите на членове 6-9,
доколкото това е необходимо, за да се осигури безопасността на лицата, на
превозното средство или на неговия товар. Водачът посочва причината за такова
отклонение в регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката
от записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при
пристигането в подходящото място за престой.
От една страна,
по делото не са ангажирани доказателства за това причината за отклонението да е
отразена в регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката
от картата на водача. Вярно е, че от разпечатката за 14.12.2018г. се установява
продължителен период през който превозното средство е спирало и тръгвало през няколко
минути, но липсва надлежно документиране на възникналото по време на път
непредвидимо обстоятелство – в случая на твърдяното задръстване.
От друга
страна, дерогацията по чл.12 се отнася само за водачите, не и за техните
работодатели. СЕО вече е приел, че по отношение на социалните разпоредби в областта на автомобилния
транспорт дерогациите не трябва да се тълкуват по такъв начин, че да се
разширяват последиците им извън необходимото за защита на интересите, които те
искат да гарантират (вж. Решение по дело С- 90/83, точка 16 и Решение по
дело C-116/91, точка 12). В случая дерогацията, предвидена в член 12,
има за цел да гарантира безопасността на хората, на превозното средство и на
неговия товар, т.е. само водачът може да се ползва от възможността за дерогация
от регламента и същата не се разпростира върху неговия работодател - Решение
по дело С-235/94, точки 10 и 11.
С
оглед изложеното, като е стигнал до извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, ДРС е постановил правилно решение, което като
валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на „ТРАНС ЛОГИСТИК 1“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., изплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 9 юни 2020г.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/23.04.2020г. на Районен съд-Девня,
ІII-ти състав, постановено
по НАХД № 420/2019г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ТРАНС
ЛОГИСТИК 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
представлявано от управителя Н.И.К., разноски за производството в размер на 200
(двеста) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.