Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София,
23.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7150 по описа за 2015 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „С.П.“ ЕООД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове против ЧСИ М.Н.П. с рег. №
851 в КЧСИ за заплащането на сумата от 40 126.076 лв., представляваща
обезщетение за вреди, изразяващи се в платени от дружеството лихви по получени
заемни средства, на основание чл. 74 ЗЧСИ; сумата от 4021.87 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 1 110 416.67 лв. от 10.10.2014г. до 22.10.2014г., сумата от 18.05
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 3600 лв. от 10.10.2014г. до 27.10.2014г., сумата от 3279.37 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 222 083 лв. от 10.10.2014г. до 01.12.2014г., на основание чл. 86 ЗЗД;
сумата от 100 лв., частична претенция от целия размер на платените от
„Централна кооперативна банка“ АД лихви, а именно: лихва върху сумата от
1 332 500 лв. за периода от 28.03.2014 г. до 22.10.2014 г., лихва върху
сумата от 3600 лв. за периода от 28.03.2014г. до 27.10.2014г. и лихва върху
сумата от 222 083 за периода от 28.03.2014г. до 01.12.2014г.
Ищецът твърди, че с обявление с изходящ № 27358/18.02.2014 г. по
изпълнително дело № 20138510402777 е обявена публична продан на следния
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, Община
Столична, Район Триадица, целият с площ от 2300 кв.м. /две хиляди и триста
квадратни метра/, който представлява съгласно нотариален акт УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № III-929 от квартал 22 /двадесет и две/ по регулационния план на
гр. София, местността „Манастирски ливади- изток", утвърден със Заповед №
РД-50-638/25.07.1999 г. и Решение № 50 по Протокол № 24/30.03.2001 год. на СОС,
като от гореописания УПИ III – 929 са образувани УПИ III-929 с площ от 1345
кв.м. и УПИ VIII-929 с площ от 955 кв.м. от квартал 22 по действащия
регулационен план на гр. София, местност „Манастирски ливади-изток“, одобрен с
Решение № 455 по Протокол № 70/22.07.2010г., като новообразуваните два броя УПИ
са отделени за имот пл. 929, част от който попада в трасето на бул. „Т. К.“.
Поддържа, че обявлението за предстоящата публична продан е публикувано в
електронния сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители, раздел Регистър
на публичните продажби, като началната цена, от която е започвало наддаването е
била в размер на 540 000 лева с ДДС. Посочва, че след запознаване с
публикуваното обявление дружеството е взело решение за участие в публичната
продан, като за целта на 24.03.2014 г. е бил внесен задатък по сметка на
съдебния изпълнител в размер на 10 % от посочената в обявлението начална цена
или 54 000.00 лв. Излага, че с протокол от 25.03.2014 г. наддавателните
предложения са обявени, като по реда на 492, ал. 2 от ГПК, след направени устни
оферти от наддавалите лица, най - високата цена за закупуване на имота е
предложена от „С.п." ЕООД и дружеството е обявено за купувач на недвижимия
имот. Твърди, че с оглед необходимостта от набиране на парични средства в
рамките на 7-дневения срок за плащане на продажната цена, „С.п." ЕООД
сключило договори за заем, както следва: договор за заем от 27.03.2014 г. с „Е.В.Е."
АД за сумата 570 000 лв. с годишна лихва 6 %, като заемът е върнат на две
вноски – 120 701,23 лв. на 08.08.2014 г. и остатъка в размер на 449 298,67 лв.
е върнат на 04.11.2014 г.; договор за заем от 27.03.2014 г. с „М. О.К."
ЕООД за сумата 50 000 лв., с годишна лихва 8,25 %, като заемът е върнат на
23.07.2014 г.; договор за заем от 27.03.2014 г. с „Г.И П." ЕООД за сумата
150 000 лв. с годишна лихва 8 %, като заемът е върнат на две вноски – 34 500
лв. върнати на 17.04.2014 г. и остатъка в размер на 115 500 лв. е върнат на
08.05.2014 г.; договор за заем от 24.03.2014 г. с К.Д.К. за сумата 718 600 лв.,
с годишна лихва 6 %, от които към датата на плащане на продажната цена, са
получени 567200 лв., останалите заемни средства са получени на вноски в периода
от 15.04.2014 г. до 08.05.2014 г. , като са използвани за връщане на получените
заемни средства по т. 6.2 и 6.3, получени на по-висок лихвен процент и този
заем е върнат на три вноски – 87 032 лв. са върнати на 08.08.2014 г., 425 000
лв. са върнати на 04.11.2014 г. и остатъка в размер на 206 568 лв. са върнати
на 02.12.2014 г. Посочва, че на 28.03.2014 г. „С.п." ЕООД е превело по
банковата сметка на ЧСИ М. П. сумите 1 278 500.00 лв. - доплащане на продажната
цена на недвижимия имот и 3600.00 лв. - такса за изготвяне на постановление за
възлагане, като то е издадено на същата дата. Излага, че с Решение №
17275/06.10.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 6345/2014г. на СГС, постановлението за възлагане е отменено. Посочва,
че след молба за възстановяване на платените по производството суми ответникът,
на 22.10.2014 г., е превел по банков път сумата от 1 110 416.67 лв., представляващa
част от продажна цена, а на 27.10.2014 г. сумата от 3600 лв., платена за
изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот, като остатъкът от 222
083,00 лв. е възстановен на 01.12.2014 г. Поддържа, че постановлението е
отменено в следствие на допуснати от ответника груби процесуални нарушения.
Твърди, че в следствие на тази отмяна дружеството е претърпяло вреди,
изразяващи се в заплатени по договорите за заем лихви. Навежда, че е налице
причинна връзка между поведението на ответника и понесените от дружеството
вреди. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на връщане на
получената продажна цена и такса за издаване на постановление за възлагане. Излага,
че ответникът дължи и заплащането на лихвите, начислени върху платените от
ищеца суми, по специалната му сметка в качеството му на ЧСИ, за периода от
получаването им до датата на ефективното им връщане.
Ответникът ЧСИ М.Н.П. оспорва исковете. Поддържа, че при извършването на
описа не е присъствала нито една от страните, като нито една от тях не се е
възползвала от правото си по чл. 458 във връзка с чл. 468 ГПК да иска
назначаване на вещо лице за определяне на оценка на имота и по тази причина
оценката е направена по време на описа. Излага, че в обявлението за насрочване
на публична продан са взети предвид новопостъпилите данни за актуалния
регулационен статут на имота. Твърди, че претендираните от ищцовото дружество
вреди не са в пряка и непосредствена причинна връзка с неговите действия.
Навежда, че три от посочените от ответника четири договора за заем са нищожни,
доколкото не са представени доказателства, че са преведени уговорените в тях
суми, предвид реалния им характер. Твърди, че не е изпаднал в забава по
отношение на връщане на продажната цена на процесния недвижим имот и таксата за
издаване на постановлението за възлагане.
Третото лице-помагач „Д.О.з.“ ЕАД оспорва предявените искове, като твърди,
че не са налице предпоставките за възникване на отговорността на частния
съдебен изпълнител по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Поддържа, че при описването на имота,
ответникът е съобразил разпоредбите на чл. 483 и чл. 484 ГПК, като при
определяне на границите на имота, съдебният изпълнител е взел под внимание
представения по делото нотариален акт. Излага, че не са нарушени процесуалните
правила при определяне на оценката на имота. Навежда, че отмяната на процесното
постановление за възлагане от съда, не води до извод за извършване на
незаконосъобразни действия от ответника в качеството му на ЧСИ. Посочва, че
настоящото производство и това по ч.гр.д. № 6345/2014г. на СГС имат различен
предмет и изхода по едното не обуславя изхода по другото. Оспорва, настъпването
на вреди за ищеца. Твърди, че доколкото не е сигурно, че ищецът ще бъде
определен за купувач на процесния имот, той е сключил процесните договори за
заем на собствен риск. Посочва, че договорът с К.К. е сключен преди обявяването
му за купувач и той не е могъл да знае, че ще бъде определен за такъв. Поддържа,
че не е налице причинна връзка между претърпените вреди и поведението на
ответника. Излага, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение на
връщането на получената продажна цена и такса за издаване на постановление за
възлагане.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, представлява специален състав на деликтната отговорност. За да бъде
ангажирана тя, по делото следва да се установи, че със свое противоправно и
виновно поведение частният съдебен изпълнител е причинил вреди на страна или
трето лице в изпълнителния процес; претърпените вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от увреждането; вината за причиняването им се
предполага до доказване на противното – арг. от чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД.
По делото не се спори, че с обявление с изходящ номер 27358/18.02.2014 г.
по изпълнително дело № 20138510402777 е обявен на публична продан следния
недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София,
Община Столична, Район Триадица, целият с площ от 2300 кв.м., който
представлява съгласно доказателствен нотариален акт УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
III-929 от квартал 22 /двадесет и две/
по регулационния план на гр. София, местността „Манастирски ливади-
изток", утвърден със Заповед № РД-50-638/25.07.1999 год. и Решение № 50 по
Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, като от гореописания УПИ III – 929 са
образувани УПИ III-929 с площ от 1345 кв.м. и УПИ VIII-929 с площ от 955 кв.м.
от квартал 22 по действащия регулационен план на гр. София, местност
„Манастирски ливади-изток“, одобрен с Решение № 455 по Протокол №
70/22.07.2010г., като новообразуваните два броя УПИ са отделени за имот пл.
929, част от който попада в трасето на бул. „Т. К.“. Установява се, че
обявлението за предстоящата публична продан е публикувано в електронния сайт на
Камарата на частните съдебни изпълнители, раздел Регистър на публичните
продажби, като началната цена, от която е започвало наддаването е била в размер
на 540 000 лв. с ДДС. Видно от протокол от 25.03.2014 г. по изпълнително дело №
20138510402777, ищецът „С.П.“ ЕООД е обявен за купувач на процесния недвижим
имот, като на 28.03.2014 г. той е внесъл остатъка от продажната цена в размер
на 1 278 50,00 лв., както и таксата за изготвяне на постановление за възлагане,
издадено на същата дата. Установява се, че с Решение № 17275 от 06.10.2014г. по
ч.гр.д. № 6345/2014г. на СГС, В.О., IIА състав постановлението за възлагане е
отменено като незаконосъобразно.
С оглед извършването на преценка за възникването на отговорността на
ответника по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ, следва да бъде преценено дали
действията му в качеството му на ЧСИ са били противоправни. Действително
процесното постановление за възлагане е отменено с Решение № 17275 по ч.гр.д. №
6345/2014г. на СГС, В.О., IIА състав. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК и задължително за настоящия състав Решение № 238 от 30.01.2013 г. по гр. д.
№ 1668/2011 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС и др. съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е
решението на съда по жалбата. В това решение се приема, че с решението по жалба
срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо
по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната
им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е
преюдициален въпрос за производството по чл. 74 ЗЧСИ. В този смисъл е и Решение
№ 184 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
Предвид това следва да бъде извършена преценка, доколко ответникът е нарушил
процесуалните норми при изпълнението върху процесния недвижим имот.
Ищецът навежда доводи, че ответникът е допуснал процесуални нарушения,
изразяващи се в това, че сам е извършил оценката на имота без да използва
услугите на вещо лице че ненадлежно е описал процесните поземлени имоти като
един общ имот, както и че е определил обща цена за двата имота, като са правени
общи, за двата имота наддавателни предложения.
Ищецът излага твърдения, че претърпените от него вреди са настъпили в
следствие на отмяна на постановлението за възлагане на обявения за продажба
имот. С оглед на това, при извършване на преценката за противоправност на
поведението на ответника, в качеството му на ЧСИ, следва да се изследват актове
и действия, процесуалната незаконосъобразност на които обективно биха довели до
отмяна на постановлението за възлагане. В противен случай, дори да се установят
процесуални нарушения, не би била налице причинна връзка между поведението на
ответника в качеството му на ЧСИ и настъпването на вредите. Съгласно задължителните
указания на т. 8 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС връчването на поканата за доброволно изпълнение,
оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част
от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при
обжалване на постановлението за възлагане. Що се касае до начинът на описване и
обявяване на недвижимите имоти следва да се посочи, че ответникът е посочил
техния актуален регулационен статут. По тази причина, за основание на
предявения иск не могат да послужат обстоятелствата, че ответникът е извършил
оценката на процесните имоти без да използва услугите на вещо лице и че не е
извършил надлежно описа на процесните имоти.
Ищецът излага съображения, че наддаването по процесната продан е извършено
ненадлежно, поради това че за двата имота, обект на продажбата е определена
обща цена. С предложението си всеки участник в наддаването следва да посочи за
кой имот каква цена предлага. Целта на публичната продан по чл. 483 и сл. ГПК е
да се получи възможно най-висока цена срещу имуществото на длъжника. В
конкретния случай, по начина по който е обявена и проведена процесната продан и
при желание от страна на наддавачите, не е налице възможност да бъде подадено
предложение, за и да бъде закупен само един от двата имота. По този начин се нарушават
правата на лицата имащи интерес от придобиването на имота за равноправно
участие в проданта. В същото време се препятства реализацията на имущество на
длъжника и в този смисъл удовлетворението на взискателите, доколкото се
ограничава броят на евентуалните наддавачи. От друга страна, ако бъде подадено
предложение само за един от имотите не би могло да се определи кой от
наддавачите е предложил най-висока цена и за кой имот. Това обстоятелство би
довело до невъзможност за възлагане на конкретния имот на наддавача предложил
най-високата цена, което като последица отново би довело до накърняване
интересите на участниците в проданта, както и неполучаването на най-високата
цена за процесните имоти. Предвид изложеното ответникът, в качеството му на
частен съдебен изпълнител е допуснал процесуални нарушения, довели до
ненадлежно провеждане на наддаването по публична продан по и.д. №
20138510402777 и в този смисъл до отмяна на постановлението за възлагане на
процесните имоти.
Ищецът твърди, че в следствие на поведението на ответника е претърпял
вреди, изразяващи се в платени от дружеството лихви по договори за заем,
сключени с оглед заплащане на цената по процесната продан.
По делото са представени договор за заем от 27.03.2014 г. с „Е.В.Е."
АД за сумата от 570 000 лв. с годишна лихва 6 %, договор за заем от 27.03.2014
г. с „М. О.К." ЕООД за сумата от 50 000 лв. с годишна лихва 8,25 %, договор за заем от 27.03.2014 г. с „Г.И П."
ЕООД за сумата от 150 000 лв. с годишна лихва 8 %, договор за заем от
24.03.2014 г. с К.Д.К. за сумата 718600 лв. с годишна лихва 6 %. Ответникът е
оспорил по реда на чл. 193 ГПК автентичността на процесните договори за заем. Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, което
съдът приема за обективно и компетентно изготвено, подписите в договорите са
положени от посочените за заемодатели или представители на заемодатели лица.
Предвид изложеното оспорването по чл. 193 ГПК е недоказано и следва извод, че
изявленията на лицата по договорите принадлежат на сочените в тях автори.
Неоснователни се явява доводите на ответника, че не са били реално
преведени сумите по тези договори. Видно от представените по делото извлечение
от банкова сметка *** ***едени суми в уговорените размери от съответните
контрагенти по договорите за заем. Последните обстоятелства се потвърждават и
от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника, в качеството му на частен съдебен изпълнител, следва да бъде
доказано, че е налице причинна връзка между противоправното поведение на
ответника и настъпилите за ищеца вреди. По делото се установява, че договорите
за заем са сключени именно с оглед финансирането на закупуването на процесните
недвижими имоти. Макар да не е изрично уговорено в тях като се има предвид, че
заемните суми са постъпили по същата сметка, от която е преведена на ответника
цената по проданта, както и че те са сключени в тридневния периода между
обявяването на ищеца за купувач и заплащането от него на продажната цена -
25.03.2014-28.03.2014г., следва да се направи извод, че причината за сключването
на договорите за заем е именно закупуването на процесните имоти.
Третото лице-помагач по делото навежда доводи, че сключеният с К.Д.К.
договор за заем от 24.03.2014г. е сключен преди определянето на ищеца за
купувач и в този смисъл, последният следва да понесе риска от заплащането на
лихва по него. Договорът за заем е реален такъв и фактическият му състав се
счита за осъществен с предаването на заемните средства на заемателя по
договора. Видно от извлечение от банкова сметка *** ***, това се е осъществило
на 28.03.2014г. Предвид това този договор за заем е сключен към момент, когато
ищецът е бил вече определен за купувач на процесните недвижими имоти.
Действително писменият документи, наименуван договор за заем, обективиращ т.нар
съглашение „обещание за заем“ по смисъла на чл. 241 ЗЗД е с дата 24.03.2014г. и
предхожда определянето на ищеца за купувач. Все пак, в случай, че ищецът не бе
определен за купувач той е могъл, съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 на договора
за заем да погаси задължението си по кредита предсрочно без да заплаща
уговорената лихва. В същото време, макар да не е бил определен за купувач при
подписването на „обещанието за заем“, към този момент ищецът е участвал в
проданта. Предвид изложеното обстоятелството, че документът договор за заем с К.Д.К.
е сключен на 24.03.2014г. не изключва извода, че този заем е отпуснат именно с
цел финансиране на покупката на публична продан на процесния недвижим имот.
Що се касае до заемните средства отпуснати от К.К. по силата на Анекс № 1
от 15.04.2014г. към договор за заем от 24.03.2014г. следва да се приеме и че те
са сключени във връзка с проведената публична продан. Видно от извлечение от
банкова сметка *** ***кс са постъпили при ищеца на 15.04.2014г. и 17.04.2014г. и са в общ размер на 33 700 лв., като на 17.04.2014г.
те са използвани за погасяване на част от заема към „Г.И П.“ ЕООД в размер на
34 500 лв. Остатъкът от сумите по анекса, в размер на 117 700, са
преведени на 08.05.2014г., като още на същата дата те са използвани за
погасяване на остатъка на заема към „Г.И П.“ ЕООД в размер на 116 754 лв.
Понесените от ищеца вреди,
изразяващи се в претърпяна загуба, равняваща се на платените по процесните
договори за заем възнаградителни лихви са закономерна последица от допуснатите
от ответника процесуални нарушения. Обявяването на ищеца за купувач е била
причината за сключването на процесните договори за заем и въз основа на тях
ищецът е трябвало да заплаща лихви. Действително, ищецът би заплащал лихви и
ако постановлението за възлагане не е било отменено, но в този случай той би
придобил еквивалентно благо – процесните недвижими имоти. В конкретния случай
той не е станал техен собственик и изначална е невъзможността за извличане на
икономически облаги от тях, които в широк смисъл да компенсират заплатените от
него лихви. В същото време, не може да се възложи на ищеца рискът от отмяната
на процесното постановление за възлагане. Завършената публична продан и определянето
на ищеца за купувач обективно създава достатъчна представа за сигурност, че той
ще придобие собствеността върху имотите, за да се определи поведението му като
рисково. Предвид изложеното, не са налице правни и логически съображения, които
да налагат възлагането на неблагоприятните последици от процесуалните нарушения
на ответника върху правната сфера на ищеца.
С оглед на изложеното следва да се счете, че допуснатите процесуални
нарушения от страна на ответника и отмяната на постановлението за възлагане са
редовна, нормална, типична и адекватна причина за настъпването на твърдените от
ищеца вреди.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, заплатените по процесните договори за заем суми възлизат в общ
размер на 41 127.44 лв., сума, по-висока
от предявената от ищеца претенция от 40 126,96 лв., до който размер следва
да бъдат присъдени именно тези вреди.
По делото не бе оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и следва да се
счете, че поведението на ответника е виновно.
Предвид гореизложеното се установява
фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74 ЗЧСИ и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 40 126,96
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в размер на заплатените
лихви по сключени договори за заем от 27.03.2014 г. с „Е.В.Е." АД, договор
за заем от 27.03.2014 г. с „М. О.К." ЕООД,
договор за заем от 27.03.2014 г. с „Г.И П." ЕООД, договор за заем
от 24.03.2014 г. и анекс от 15.04.2014г. с К.Д.К..
По отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху преведената от ищеца продажна цена по
процесната публична продан съдът намира следното. Задълженията за връщане на тази
суми, като недължимо платени, с оглед отмяната на постановлението за възлагане са
безсрочни по своя характер и на основание чл. 84, ал. 2 ответникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Действително, по делото се
установява, че ищецът е отправил покана за връщане на всички суми по публичната
продан, съдържаща се в молба до ответника с вх.номер 37806/10.10.2014 г. В нея
е направено искане сумата от публичната продан да бъде преведена по приложена
банкова сметка, ***тника не се установява да е била действително приложена към
молбата. В последната обаче банкова сметка ***. В този смисъл ищецът не е дал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си и с оглед разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗЗД, поради
забава на кредитора ответникът се е освободил от последиците на своята
собствена забава. В същото време по делото не е доказано, че на ответника е било
връчено решението, с което е отменено постановлението за възлагане, нито в този
смисъл, че то е публикувано на електронната страница на съда преди 22.10.2014г.
Частният съдебен изпълнител не е страна в производството пред съда по обжалване
действията на изпълнението, поради което и нормативна разпоредба не предвижда
задължение на съда за уведомяването му за приключване на съдебното производство
и съдържанието на съдебния акт. Предвид това, съдът намира, че ответникът не е
изпаднал в забава по отношение на връщането на заплатената по публичната продан
продажна цена в размер на 1 110 416,67 лв.
Що се касае до лихвата върху задължението за възстановяване на заплатената
такса за изготвяне на постановлението за възлагане в размер на 3600 лв. съдът
намира следното. Установява се, че тази сума е възстановена на ищеца на
27.10.2014г. Ответникът е бил поканен да възстанови тази сума с молбата от
10.10.2014г. Както бе посочено обаче, доколкото не е представена банкова сметка
***, на основание чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ответникът се е освободил от последиците
на забавата му. Продажната цена по проданта е преведена обратно на ищеца на
22.10.2014г. Това е най-късният момент, от който може да се счете, че
ответникът е знаел за отмяната на постановлението и по коя банкова сметка ***.
С оглед това ответникът е бил в забава единствено в периода 22.10.2014г. -
27.10.2014г., поради което дължи
мораторна лихва в размер на сумата от 6,02 лв.
Претендира се и законна лихва върху
сумата от 222 083 лв. – заплатено ДДС върху продажната цена. В изпълнение
на законовите си задължения ответникът е превел дължимото по сделката ДДС на
НАП. По делото се установява, че той е направил искане за възстановяване на
преведеното ДДС на 21.10.2014г. Както бе посочено, по делото не е доказано, че
на ответника е било връчено решението по ч.гр.д. № 6345/2014г. на СГС, нито че
същото е публикувано преди 22.10.2014г. В този смисъл ответникът не е бил в
забава в периода 10.10.2014г.-21.10.2014г. Независимо, че след подаване на
искането за връщане на сумата, възстановяването й зависи от длъжностните лица
на НАП, именно незаконосъобразните действия на ответника по отмяна на
постановлението са станали причина за търпяното забавяне, тъй като последното
не би настъпило ако сумата не бе превеждана изО.от ищеца. Отделно от това,
възстановяване на тази сума се дължи от частния съдебен изпълнител, независимо
от възстановяването й от взискателя, с който лицето, на което е възложено по
отмененото постановление имота не е в облигационни отношения, като именно
поради отмяна на незаконосъобразното изпълнително действие тази сума подлежи на
възстановяване от съдебния изпълнител на третото лице, независимо от действията
на взискателя. По тези съображения ответникът дължи мораторна лихва върху
сумата от 222 083 лв. за периода 22.10.2014 г. – 01.12.2014 г., чиито
размер, определен по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 2 536,87 лв. За този размер претенцията следва да
бъде уважена и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от
3 279,37 лв.
Предявен е иск за заплащане на
начислените по специална банкова сметка ***, в качеството му на ЧСИ, възнаградителни
лихви върху платените във връзка с публичната продан суми. Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза в периода
от 28.03.2014г. – 22.10.2014г. по специалната банкова сметка ***дажната цена в
общ размер на 20 587,78 лв. Ищецът основава претенцията си на Наредба № 6
от 30 май 2006 г., издадена от МП и БНБ, въз основа на чл. 24, ал. 5 ЗЧСИ. В
тази наредба е предвидено, че частният съдебен изпълнител може да превежда
натрупаната лихва на взискателя или длъжника, но не и на наддавач, за който е
възникнало основание за получаване обратно на продажната цена. Предвид това
тази претенция следва да се квалифицира като такава за по чл. 441 ГПК вр. чл.
45 ЗЗД, за причинени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в невъзможността да получи средната пазарна лихва върху процесните
суми. Настоящият състав намира, че този иск е неоснователен. Не се установява
причинна връзка между настъпилите за ищеца вреди и противоправното поведение на
ответника. В случай, че ищецът не бе определен за купувач на процесните имоти,
то той не би сключил договорите за заем и не би притежавал паричните средства,
от които да получава лихви, ако все пак бе изтеглил процесните заеми, то
всякакви вреди, произтичащи от тях не биха били свързани с действия на
ответника. От друга страна ако страна претендираните от ищеца вреди под формата
на невъзможност за натрупване на средната пазарна лихва по банкови влогове, твърдяната
вреда представлява по същността си пропусната полза. За да бъде уважен иск за
пропуснати ползи трябва да е налице сигурност за увеличаването на имуществото,
която сигурност не се предполага. В конкретния случай, увеличаването на актива
на ищеца не би настъпило, поради това, че ако ищецът не бе определен за
купувач, то той не би взел в заем процесните суми /както сам твърди/, а предвид
това – не би вложил последните по начин това влагане да му носи граждански
плодове. По тази причина не е налице пропусната полза за ищеца.
Отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД е деликтна и възниква при
нарушен негативен интерес. Тя има за цел да обезщети увреденото лице, като го
постави в положение преди осъществяването на вредоносния факт. В конкретния
случай този факт е отмяната на постановлението по публичната продан, в причинна
връзка с което са сключването на процесните договори за заем. С присъждането на
ищеца на обезщетение равно на заплатените лихви по договорите за заем са
заличени неблагоприятните последици за него. В този смисъл ако ответникът бъде
осъден да предаде и сумата по лихвоносната сметка това би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца, защото той би получил сума, която надвишава
претърпените от него вреди. С оглед на това не е налице основание за присъждане
на ищеца на натрупаните по специалната сметка на ответника лихви.
По отношение на разноските.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъде заплатена сумата от 5 673,92 лв. - сторени разноски, съобразно
уважената част от иска, а на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 317,94 лв. - сторени разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.П., ЕГН **********, действащ като частен съдебен изпълнител
с рег. № 851 в КЧСИ, с адрес на кантората гр. София, бул. „******** да заплати
на „С.П.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** следните суми:
- на основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД сумата 40 126,96 лв.
/четирдесет хиляди сто двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за вредите, представляващи претърпени загуби в
размер на заплатените възнаградителни лихви по сключени договори за заем от
27.03.2014 г. с „Е.В.Е." АД, договор за заем от 27.03.2014 г. с „М. О.К."
ЕООД, договор за заем от 27.03.2014 г. с
„Г.И П." ЕООД, договор за заем от 24.03.2014 г. и анекс от 15.04.2014г. с К.Д.К.,
които са последица от незаконосъобразни действия на ответника, извършени в
качеството на съдебен изпълнител във връзка
с извършване на публична продан по обявление 27358/18.02.2014 г. по изп.дело №
20138510402777, ведно със законната
лихва, считано от 03.06.2015 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата 6,02 лв. /шест лева и
две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 22.10.2014г.-27.10.2014г. върху сумата от 3600 лв.,
представляваща възстановена със закъснение заплатена от ищеца такса за
изготвяне на постановление за възлагане по посоченото по – горе изпълнително
дело;
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата 2 536,87 лв.
/две хиляди петстотин тридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
22.10.2014 г. – 01.12.2014 г. върху сумата от 222 038 лв., представляваща
възстановена със закъснение сума – ДДС, платен от ищеца върху цената по
публичната продан по посоченото изпълнително дело,
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
5 673,92 лв. – разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД
за заплащане на сумата от 4021,87 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 10.10.2014г. – 22.10.2014г. върху сумата
от 1 110 416,67 лв., представляваща възстановена на ищеца платена продажна
цена по проведена публична продан по и.д. № 20138510402777; иск по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
10.10.2014г. – 21.10.2014г. над присъдения размер от 2 536,87 до пълния предявен
размер от 3 279,37 лв.; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва над присъдения размер от 6,02
лв. до пълния предявен размер от 18,05 лв.; иска по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД
за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща частична претенция от
20 587,78 лв. – вреда във формата на пропусната полза от получаване на
гражданска лихва, която е била начислена като възнаградителна лихва по банкова
сметка ***: ***.
ОСЪЖДА „С.П.“ ЕООД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Н.П., ЕГН **********, действащ като частен съдебен изпълнител с
рег. № 851 в КЧСИ, с адрес на кантората гр. София, бул. „******** сумата 317,94 лв. - сторени разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на „Д.ОБЩО З.“
ЕАД, ЕИК ********* като подпомагаща страна на страната на ответника М.Н.П..
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ