№ 55
гр. Шумен, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500041 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №780 от 23.10.2024г. по гр.д.№1044/2024г. по описа на ШРС, Районен съд
- гр.Шумен е отхвърли предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК от
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, срещу Р. В. И., с ЕГН **********, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: -сумата от 950,14
лв. – главница дължима по Договор за издаване на кредитна карта American Express №
AC15583 от 15.07.2008 г. за периода от 07.05.2009 г. до 17.10.2023 г., 205,81 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2009 г. до 25.09.2023 г., 10,74 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2009 г. до 12.03.2020 г., сумата 156,56
лв. – мораторна лихва за периода 07.05.2009 г. до 17.10.2023 г., ведно със законната лихва от
20.11.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение № 1178 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 2613/2023 г. на ШРС като
неоснователни и недоказани. На ответната страна са присъдени деловодни разноски в
размер на 550 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го
отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане
на деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
1
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, срещу Р. В. И., с ЕГН
**********. Ищеца излага, че е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № 2613 по описа на ШРС за 2023 г. Вземането на банката касаело неплатени
главница, договорна лихва, такси и лихва за забава по сключен от ответника с банката
Договор за издаване на кредитна карта American express от 15.07.2008 г. Съдът издал
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но длъжникът подал възражение
по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за
предявяване на иск за установяване на вземането по извлечението от счетоводните книги на
банката. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията
на съда и в дадения му едномесечен срок. Моли да бъде признато за установено спрямо
ответника, че последния му дължи 950,14 лв. – главница за периода от 07.05.2009 г. до
17.10.2023 г., 205,81 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2009 г. до
25.09.2023 г., 10,74 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2009 г. до
12.03.2020 г., сумата 156,56 лв. – мораторна лихва за периода 07.05.2009 г. до 17.10.2023 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
С депозирания от ответника отговор е била оспорена валидността на договора, като
се сочат възражения за недействителността му, както и за наличието на неравноправни
клаузи, и е направено възражение на за погасяване на вземането поради изтичане на
предвидения в закона давностен срок.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Р. В. И. е сключил с „Юробанк България” АД Договор за издаване на кредитна карта
American express от 15.07.2008 г.. Параметрите на договора се съдържат в цитираното
Заявление - договор, и в Общите условия на „Юробанк България” АД за издаване и
използване на кредитни карти American Еxpress, Приложение към Общи условия на
„Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти American Еxpress,
представляващо актуалната тарифа на банката за дължимите такси и лихви по този вид
кредитни карти. От съдържанието на Общите условия на банката за издаване и използване
на кредитни карти става ясно, че кредитната карта дава право на картодържателя да плаща в
търговски обекти, да извършва банкови транзакции чрез АТМ, да тегли пари в брой в
2
качеството на кредит, да извършва парични преводи чрез различни платежни инстР.ти и др.
подобни (чл. 4 – чл. 7). Лихвените проценти при покупки, парични преводи и теглене на
пари в брой е 17,90 % според цитираното по-горе приложение към Общите условия.
Съгласно чл. 8 от цитираните общи условия кредитния лимит се определя от банката при
сключването на договора и се съобщава на картодържателя при предаването на картата.
Съгласно чл. 10 от Общите условия на банката за издаване и използване на кредитна карта
American Express всеки месец се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на
кредита и всички задължения, както и определя минималната вноска, която следва да бъде
заплатена, съгласно параметрите на посоченото в Приложението към Общи условия на
„Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти American express.
Посочено е, че потребителят може да заплати цялата стойност на кредита, но не по-малко от
минималната вноска, която е посочена в месечното извлечение (чл. 11). Съгласно цитираното
Приложение тя се определя в размер на 5 % от използвания кредитен лимит, но не по-малко
от 20 лв. Съгласно чл. 12.1. от Общите условия за предоставянето на кредита и за другите
услуги, свързани с ползването на картата, се заплащат възнаграждения, включително, но не
само лихви, посочени в Приложението към Общи условия на „Юробанк България” АД за
издаване и използване на кредитни карти American express. Поради спиране на плащанията
договорът бил заведен задбалансово на 28.06.2010 г., а на 20.12.2023 г. на длъжникът било
връчено съобщение, че договорът е обявен за предсрочно изискуем. От назначената в
първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза се установява, че за
целия период на действие на договора ответникът е усвоил 1800 лв., които представлявали
изтеглени суми в брой в периода 06.08.2008 г. – 27.04.2009 г. (датите на първото и на
последното теглене). По договора били начислени такси в общ размер на 205,90 лв.
Ответникът платил общо 1164,16 лв. в периода 02.09.2008 г. – 31.03.2009 г., с които били
погасени 849,86 лв. главница, 205,90 лв. такси и 108,40 лв. лихви. В счетоводството на
банката били начислени следните задължения на ответника: 950,14 лв. – главница, 205,80
лева – договорна лихва за периода 07.05.2009 г. – 17.10.2023 г., 167,30 лева – мораторна
лихва от 07.05.2009 г. – 17.10.2023 г. На 07.05.2009 г. банката започнала да начислява лихва
за забава върху сумата от последното теглене, извършено на 27.04.2009 г. На 26.10.2023 г.
„Юробанк България” АД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 13957/2023 г. на РС – Варна, което впоследствие
е изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен. По образуваното ч.гр.д. № 2613/2023 г.
на ШРС съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 1178 от 29.11.2023 г. и
изпълнителен лист № 915 от 29.11.2023 г. срещу ответника Р. В. И., с която е осъдил същия
да заплати на заявителя сумата от 950,14 лв. – главница дължима по Договор за издаване на
кредитна карта American Express № AC15583 от 15.07.2008 г. за периода от 07.05.2009 г. до
17.10.2023 г., 205,81 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2009 г. до
28.09.2023 г., 10,74 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2009 г. до
12.03.2020 г., сумата 156,56 лв. – мораторна лихва за периода 07.05.2009 г. до 17.10.2023 г.,
ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и деловодните разноски по заповедното производство.
3
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Производството по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на
развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№2613/2023 г. /по
което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по
чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в
заповедта за изпълнение парично вземане /както е в процесния случай/, или с връчването на
заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С даденото задължително тълкуване на закона с
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е
прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът
има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на
останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от
общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не
действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че
да се прояви тяхната балансираност...... Когато нищожността произтича от формата или
съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай
правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и
Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според
дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни
правни норми. При положение, че въззивният съд има задължение да следи служебно за
приложението на императивни материалноправни норми, то, такова задължение има и
първоинстанционния съд. Още повече че по отношение на института на неравноправните
клаузи задължението на съда да извърши служебно проверка, са му вменени с
преюдициални заключения на Съда на ЕС, имащи задължителен характер по приложението
на Директива 93/13/ЕИО. Установено е, че кредитополучателят е физическо лице, като
процесния кредит не е предназначен за търговска или професионална дейност. Нормите на
ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори,
както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит, и
последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер -
императивни. Процесния договор е сключен на 15.07.2008 г., поради което за него са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (обн. 2006 г., отм. 2010 г.),
както и на сега действащия Закона за защита на потребителите (обн. ДВ бр. 99 от 09.12.2005
4
г., в сила от 2006 г.).
Съгласно чл. 8 от общите условия, кредитният лимит по кредитната карта се определя
от банката при издаването на картата и се съобщава на картодържателя при предаването на
картата. Кредитният лимит може да се променя според финансовите възможности на
потребителя. Актуалният кредитен лимит се посочва в месечните извлечения. Всички тези
уговорки предоставят определянето на параметрите на договора изцяло на банката, с което
се нарушава принципът на равнопоставеност на страните – търговецът може не само да
определя изцяло основни параметри на договора и характеристиките на предоставяната
услуга, но и да ги променя едностранно – без потребителят да има право да влияе върху
това. Това реално дава възможност на банката сама да определя част от същественото
съдържание на договора (кредитния лимит) и задължава потребителя да приеме тези
параметри на договора без да се е запознал предварително с тях – кредитният лимит се
определя едностранно от банката след сключване на договора и потребителят реално не знае
какъв ще е той докато не му бъде предадена картата. Доколкото кредитният лимит
представлява и услугата, която банката предоставя на потребителя, то така банката може
едностранно да определя и променя характеристиките на тази услуга. Освен това банката
може едностранно да променя този кредитен лимит без ясни изисквания и потребителя ще
разбере това едва, когато получи следващото си месечно извлечение. Съобразно чл. 143, ал.
2, т. 10 от ЗЗП подобни клаузи са неравноправни.
Освен това длъжникът дължи възнаградителна лихва върху всички начислени
задължения по кредитния лимит, включително върху начислените такси, а банката начислява
дължимата лихва върху непогасените задължения след определен период, като натрупаната
лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния
лимит веднъж месечно. Това означава, че през следващия отчетен период възнаградителната
лихва се начислява включително върху натрупаната и прибавена към задълженията по
кредита възнаградителна лихва от предходния период. Тази клауза на сключения между
страните договор за издаване и използване на кредитна карта противоречи на императивна
норма на закона, която забранява анатоцизма или начисляването на лихва върху лихва.
Действащото българско законодателство не допуска анатоцизъм освен по договори между
търговци. Предвид това цитираната клауза от процесния договор е нищожна поради
противоречие със закона. Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателя, не
отрича анатоцизма единствено между търговци, пред каквато хипотеза не сме изправени в
настоящия случай. В константната съдебна практика - Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. №
1504/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І т. о.,
Решение № 118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, I т. о, Решение № 132/13.01.2021
г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о, Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на
ВКС, I т. о., и др., уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци
на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба
5
№ 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.); не представлява предвидена
в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Освен
това определения в договора и ОУ начин на формиране на ГПР, както и определянето на
ГЛП в различни хипотези, и възможността на кредитора едностранно да го променя,
противоречат на изискването за валидност на облигационното правоотношение, обусловена
от императивните изисквания на разпоредбата на чл.7 ЗПК отм., съобразно която, договорът
за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа: дата и място на
сключване; име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ или ЕИК на
търговеца и адрес/седалище на кредитора; име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на
потребителя; чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита);
максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне;
годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да
издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и
всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; условията,
при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и
датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания;
разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на
договора от страна на потребителя; елементите на общата стойност на кредита, които не са
включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният
размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният
размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или
реалистична оценка за тяхната стойност; свързаните с договора разходи, които трябва да се
понесат от потребителя, ако има такива; правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, както и условията за прекратяване на договора; обезпеченията, които потребителят
е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат
освободени; изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е
предоставен на потребителя. Приложените към заявката - договор общи условия е почти
невъзможно да бъдат разчетени без помощни средства, което нарушава горните правила и
съобразно чл.14, ал.1 ЗПК отм. при неспазването на изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл.
8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен, а в ал.2 на
същия член е прогласено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По отношение възражението на ответната страна за погасяване на вземането по
давност. Съгласно разпоредбите на чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, срокът по договора за
банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи
съобразно конкретно уговорените условия – в частност на отделни месечни вноски на
договорените дати на плащане. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на
кредита /откогато започва да тече давностния срок/, то след настъпването на падежа на всяка
6
една от погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо – чл. 114, ал. 1
ЗЗД и започва да тече приложимият в частност петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД –
поотделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо. Правната уредба
на договора за кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на кредита на
погасителни вноски до пълното погасяване на задължението, без обаче това да го превръща
в такъв за периодични плащания /Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело
№ 3/2011 г., ОСГТК/. Същевременно кредиторът може да предяви иск за всяка отделна
вноска, като за всяка отделна вноска може да бъде уговорена неустойка или лихва за забава;
кредиторът може да цедира вземането си за конкретна вноска, поради което и следва да се
приеме, че отделните вноски се ползват с относителна самостоятелност и всяка от тях има
отделен падеж. Същевременно процесните вземания са възникнали по договор за издаване
на кредитна карта, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредитен
лимит в размер на 1000 лева и по който кредитният лимит е усвоен и връщането му не се
подчинява на погасителен план. Нама изрично уговорен срок за ползване на кредита, но
издадената кредитна карта, по която е отпуснат кредита, и чрез която се оперира е била с
определен срок, като няма данни картоиздателя да е издавал нова такава. Длъжника е усвоил
общо 1800 лева за периода от 06.08.2008г. до 27.04.2009г., като е върнал 1164,16 лева за
периода от 02.09.2008г. до 31.03.2009г.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в
обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност, и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение,
съдът намира, че на основание чл. 114 ЗЗД, началният момент на течението на давностния
срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът,
от който той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в
рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. От
една страна следва да се посочи, че съобразно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, когато вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало, или в процесния случай, давността е започнала да тече от 27.04.2009г. и е
изтекла на 27.04.2014г.. Независимо от горното, доколкото при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план /начина на
погасяване на задълженията/ няма действие между страните /в горния смисъл Решение
№50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г. І т.о., Р №50174/26.10.2022г. на ВКС по
гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./, следва да се приеме, че изискуемостта на задължението за
7
връщане на сумата /представляваща по съществото си кондикция за връщане при начална
липса на основание/ е настъпила най - късно на 27.04.2009г.. Ето защо следва да се приеме,
че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 26.10.2023г. вземането на ищеца е
било погасено по давност.
Предвид изложеното, съдът намира за правилно първоинстанционното решение,
поради което и същото следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 500 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №780 от 23.10.2024г. по гр.д.№1044/2024г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. И.
с ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8