Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

гр. София, 24.07.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 16834 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 452,ал.3 ГПК.

Ищецът „Т." ООД, с ЕИК *******чрез адвокати Б. и В., излага в исковата си молба, че с Постановление от 23.06.2015 г. по изп.д. № 2015735040542 на ЧСИ И.И.рег.№ 735 с район на действие Окръжен съд гр. Г., му е възложено събиране вземането на длъжника „Вагонен завод- И." АД гр. Д. от третото задължено лице и ответник по настоящия иск БДЖ-П. П..

Възложеното вземане  е било в размер на главница от 40 676.36 лв., разноски по изп.д. 7721.40 лв., разноски по гр.д. 10239.11лв. и такси по чл.79 от ЗЧСИ в размер на 4329.11 лв.- общо 62 968.78 лв.

Преди това ответника е било връчено запорно съобщение изх.№ 6779/11.12.2014 г. от ЧСИ рег.№ 789 Н.К.на 12.12.2014 г. , но с писмо от 19.01.2015 год./извън срока по чл.508,ал.1 ГПК/ БДЖ-П. П. е отказало да запорира вземане на „Вагонен завод- И." АД гр. Д. до размера на горната сума.

С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 62 968.78 лв.,която сума в изпълнение на зъадължението си по чл.508,ал.3 ГПК е следвало да преведе по сметката на ЧСИ И.И.по цитираното изпълнително дело.Претендира законна лихва върху горната сума от исковата молба до изплащането й и разноски по делото.

Ответникът БДЖ- П. П. ЕООД, ЕИК********оспорва изцяло исковата молба, като неоснователна и твърди, че няма качество на трето задължено лице, не е длъжник на длъжника по изпълнителното дело и няма плащане от отвеника на длъжника по изпълнителното дело.Моли съдът да отхвърли иска.Претендира присъждане на разноски.

Доказателствата са писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Установено е по делото и няма спор между страните, че в полза на ищцовото дружество „Т." ООД има издаден на 22.11.2013 год. от Окръжен съд гр.Г. изпълнителен лист против „В.З.- И.” АД по т.д. № 9/2011 год. за следните суми- 40 676.36 лв. представляваща неустойка за забавено плащане на друга сума и разноски за всички съдебни инстанции в размер на  10239.11 лв.

Образуване е изп. д. № 20137890400259 по описа на ЧСИ Н.К.,която по искаве на взискателя на 12.12.2014 г. е наложила запор на вземания на длъжника „В.З.- И.” АД от трети задължено лице Б.П. ЕООД.

С писмо № 03-15- 16/19.01.2015 г. „БДЖ - П. П.” ЕООД, е уведомило ЧСИ Н.К., че дружеството не признава наложения запор и не се явява трето задължено лице, тъй като длъжника по изпълнителното дело в лицето на „В.З.- И.” АД няма вземане от него.

С последващо запорно съобщение с вх. № 03-15-16/11.02.2015 г. по изп. д. № 20137890400259 по описа на ЧСИ Н.К.е наложила запор до размера на сумите, посочени в съобщението върху вземанията на „И. и партньори” ДЗЗД от частта на собственика му „В.З.- И.” АД, ЕИК********, представляваща 40 % от плащанията по договор № 197, на което е изпратен отговор, че „БДЖ - П. П.” ЕООД отново не признава така наложения запор.

По делото е представен договор № 197/05.11.2014 год. сключен между „БДЖ - П. П.” ЕООД като възложител и обединение „И. и партньори” ДЗЗД като изпълнител с предмет възмезден ремонт на П. вагони.Плащането е уговорено по банкова сметка ***,след приемане на работата.

Установено е, че обединение „И. и партньори” ДЗЗД е възникнало на 23.07.2014 год. като гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД и един от партньорите в него е „В.З.- И.” АД.В чл.23 от договора ясно е уговорено,че плащането от „БДЖ - П. П.” ЕООД постъпва по сметка на обединението,а в тридневен срок след това се префактурира на всеки от партньорите съобразно участието му и след приспадане на разходите.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Запорът върху вземането на длъжника лишава последния от легитимацията да получи валидно плащане и затова плащането, което третото задължено лице би извършило на длъжника след запора, е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. С оглед на това разпоредбата на  чл. 452, ал.3 от ГПК предвижда възможността те да искат плащане от третото задължено лице при извършено на длъжника плащане след получаване на запорното съобщение.

Безспорно е,че „Т." ООД е кредитор на „В.З.- И.” АД с парично вземане , по което е образувано изпълнително дело първоначално при ЧСИ Н.К.с район на действие СГС,а след това прехвърлено на ЧСИ И.И.с район на действие Окръжен съд гр. Г.. Факт е,че по това изпълнително дело на ответника „БДЖ - П. П.” ЕООД са изпратени запорни съобщения,с които е наложен запор на вземания на „В.З.- И.” АД,а след това на „И. и партньори” ДЗЗД до размера на участието в това обединение на партньора „И. и партньори” ДЗЗД спрямо ответното дружество„БДЖ - П. П.” ЕООД в качеството му на трето задължено по смисъла на чл.507 и сл. ГПК лице,а впоследствие на основание чл.510 ГПК на ищеца е възложено събиране на горното вземане на длъжника „Вагонен завод- И." АД гр. Д. от БДЖ-П. П..

Спорен по делото е въпроса дали БДЖ-П. П. има качеството на трето задължено лице,т.е. дали това дружество дължи плащане на длъжника по изпълнителното дело „В.З.- И.” АД,а също дали се е осъществила хипотезата ответника да е платил на този длъжник суми въпреки наложения запор.

Настоящия състав намира,че предявения иск е неоснователен по следните съображения:

На първо място по делото няма никакви доказателства за това БДЖ-П. П. и „В.З.- И.” АД да имат каквито и да е взаимоотношения, в това число и търговски такива,по които първия да дължи на втория каквато и да е парична или друга престация.Няма и доказателства относно това БДЖ-П. П. да е извърило каквито и да е плащания спрямо „В.З.- И.” АД,нито преди,нито след датата на наложените запори.

При това положение съдът намира,че не може да е относително недействително спрямо кредитора/ищец плащане, което не е осъществено. А наличието на такова плащане е условие за основателност на иска.

В тази връзка съдът намира също,че всяко друго плащане от страна на БДЖ-П. П. към субекти различни от „В.З.- И.” АД не могат да се приравни на плащане по смисъла на чл.452,ал.3 ГПК, извършено в полза на последното дружество.

Факт е, че въпросното обединение/т.н. гражданско дружество не е самостоятелна юридическа личност, но за целите на осчетоводяването на паричните потоци от дейността му и за данъчното му облагане се третира като самостоятелен субект и му се издава единен идентификационен код, чрез който участва в търговския оборот-прави и получава от свое име публични и частни плащания,вкл. е и страна по договори и всякакъв вид споразумения. Ето защо в договора на партньорите на това дружество е уредено изрично/а то е в синхрон и с принципа залегнал в чл.359 ЗЗД за общност на приходите/,че плащанията във връзка с търговската дейност на дружеството са по сметка на самото дружество,а след това партньорите го разпределят помежду си по определени критерии. Вземането в този смисъл на   „В.З.- И.” АД договор № 197/05.11.2014 год. не е към БДЖ-П. П.,а към „И. и партньори” ДЗЗД.

Следва да се отбележи,че неспазването на срока по чл.508,ал.1 ГПК не препятства възможността в по-късен срок посочения като трето лице субект,да признае или да оспори вземането,вкл. и с аргумент,че  няма качеството на такова/множество актове на ВКС по наложени върху внесени по сметка на съдилищата парични гаранции запори,който очевидно не са постановени в тридневен срок,но с които се отказва връщането им,вкл. с аргумента,че съда не е трето задължено лице/.

При това положение и доколкото не е установено плащане,което да е предпоставка за основателност на предявения иск за заплащане на сумата от 62 968.78 лв. , същия се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Няма пречка ищецът да претендира вреди на основание чл.49 ЗЗД,но по делото такъв иск няма предявен.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

                                   Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „Т." ООД *** с ЕИК *******със съдебен адрес ***,кантора 333 чрез адв.М.Б. и адв.В. В. против „БДЖ- П. П.” ЕООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 452,ал.3 ГПК за заплащане на сумата от 62 968.78 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА „Т." ООД *** с ЕИК *******да заплати на „БДЖ- П. П.” ЕООД, ЕИК********разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: