№ 185
гр. Перник, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720200439 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
С наказателно постановление №23-3796-000169/10.01.2024г., издадено
от ВПД началник Второ РУ към ОД на МВР – Перник, на В. И. Х., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер 50
/петдесет/ лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.10 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за това, че при проверка, извършена на
31.12.2023 г., 14.47 часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, се установило, че
като водач на МПС - л.а. „Опел Корса“ с рег. № *****, превозва седящи
пътници, неизползващи системите за обезопасяване, с които МПС е фабрично
оборудвано, по време на движение – нарушение на чл.137д, ал.1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от В. Х., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за
нарушение, което не е извършил.
Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебно заседание.
Пълномощникът му - адв. Н.С., допълва доводите за незаконосъобразност,
изложени в жалбата, и пледира за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт. Претендира присъждане на направените
разноски от жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно
заседание негов представител не е участвал. Прави възражение за
1
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвоката
и моли, в случай че жалбата бъде приета за основателна, съдът да присъди
разноски в минимален размер, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са
следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е по чл.137д, ал.1 от Закона за движението по
пътищата. Същото е установено с акт за установяване на административно
нарушение серия GA, №666689/31.12.2023г. В съдържанието му е посочено,
че на същата дата – 31.12.2023г., в 14.47 часа, при извършена на В. Х.
проверка на ул. Юрий Гагарин, гр. Перник, от свидетеля А. И. А. и И. И. Т. -
служители на 02 РУ – ОД МВР Перник, същите установили, че като водач на
МПС - л.а. „Опел Корса“, рег. № *****, превозва седящи пътници,
неизползващи системите за обезопасяване, с които МПС е фабрично
оборудвано, по време на движение.
Въз основа установеното фактическо положение срещу В. Х. било
образувано административнонаказателно производство с АУАН серия GA,
№666689/31.12.2023г. като актосъставителят – свид. А. А. приел, че
жалбоподателят, като водач на МПС, виновно е нарушил разпоредбата на
чл.137д, ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта в съдържанието му било
отразено, че соченият като нарушител няма възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Х. не подал и писмени такива.
На 10.01.2024г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.10 от Закона за
движението по пътищата наложил на В. Х. административно наказание глоба
за посоченото нарушение.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по
делото намира, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени, неотстраними нарушения на материалния и
процесуалния закон, съставляващи безусловно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
Съображенията са следните:
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
нарушени изискванията в чл.42, ал.1, т. 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН
относно приложимия материален закон, правното квалифициране на
нарушението и основанието за административно наказване.
От съдържанието на АУАН и наказателното постановление се установява,
2
че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, извършено на
31.12.2023г., е квалифицирано като нарушение по чл.137д, ал.1 от Закона за
движението по пътищата. Нормата предвижда, че всички седящи пътници в
моторните превозни средства от категории М2 и М3, когато са в движение,
използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства
са оборудвани. Системите за обезопасяване на деца под 12 години и с ръст
под 150 см се одобряват в съответствие с чл. 137г, ал.1. Разпоредбата на
чл.137д, ал.2 ЗДвП установява няколко алтернативни начини за уведомяване
на пътниците в превозните средства от категории М2 и М3 за задължението
по ал.1, като един от тях, посочен в т.1, е да бъдат уведомени за задължението
от водача. Съгласно чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП последният е субект на
административнонаказателна отговорност, когато превозва пътник, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
В случая с наказателното постановление отговорността на Х. за
констатираното нарушение е ангажирана на основание чл.183, ал.4, т.10 от
ЗДвП, която предвижда наказване с глоба 50 лева на водач, който превозва
деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV -
„Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца“.
Така очертаната нормативна рамка протИ.речи на отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства.
Видно е, че задължението по чл.137д, ал.1 от ЗДвП е приложимо за седящи
пътници в МПС от категории М2 и М3, когато са в движение. Категориите,
на които се делят превозните средства за нуждите на одобряването на типа са
определени в чл.149, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.149, ал.1, т.2, б. а - в от ЗДвП
категория М са моторни превозни средства, проектирани и конструирани
основно за превоз на пътници и техния багаж, като последните се подразделят
на три подкатеггории М1, М2, и М3. В Категория М2 и М3 попадат превозни
средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане
на водача, с технически допустима максимална маса съответно не повече и
повече от 5 t, включително с възможност за място за стоящи пътници.
Конкретното превозно средство, управлявано от жалбоподателя – л.а.
„Опел Корса“ с рег. № *****, не попада в никоя от двете посочени
категории, доколкото от издаденото за него свидетелство за регистрация част
I, № *********, прието като писмено доказателство, се установява, че е
категория М1. Следователно, правното предписание в чл.137д, ал.1 от ЗДвП е
неотносимо към установените в казуса обстоятелства. В. Х. като водач на
превозно средство от категория М1 нито е извършил, нито е възможен субект
на вмененото му нарушение при изложените обстоятелства.
Незаконосъобразното квалифициране на установеното от
актосъставителя нарушение е задълбочено от АНО и при административното
наказване. Приложената административнонаказателна разпоредба на чл.183,
ал.4, т.10 от ЗДвП не намира обоснованост в изложените факти на
нарушението, доколкото изобщо не се твърди сред превозваните лица в
автомобила да е имало деца – обстоятелство, което жалбоподателят
категорично отхвърля с възраженията в жалбата.
Констатираната незаконосъобразност при приложение на материалния
закон е допусната и в акта, и в НП, неотстранима е в рамките на съдебния
3
контрол по Глава Трета, раздел V от ЗАНН, поради което има за последица
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Независимо от причините, на които се дължат неточностите, те засягат
императивни реквизити от съдържанието на акта и наказателното
постановление, свързани с приложението на закона, представляват
съществени нарушения и поради това не подлежат на саниране.
С тях съществено е нарушено и правото на защита на наказания субект,
тъй като е лишен от възможността да разбере за какво нарушение е привлечен
към административнонаказателна отговорност и въз основа на какви факти.
Те следва да са изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление, а не да се извличат от доказателства, приложени по
административната преписка или допълнително събрани в съдебното
производство.
Изложеното обосновава отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят В. Х. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
22.04.2024г., сключен между него и адв. Н.С., и списък на разноските, се
установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и
процесуално представителство по настоящото административнонаказателно
дело в размер 1000 лв., като е отразено заплащането му в брой при
подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от
бюджета на органа, издал отменения административнонаказателен акт.
Същото е определено над минималния размер /400 лв./, предвиден в
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от
2022г./. В съпроводителното писмо насрещната страна е направила искане
при основателност на жалбата и претенция на жалбоподателя за присъждане
на разноски над минималния размер, размерът на същите да бъде редуциран
поради прекомерност до минимума по Наредбата. С оглед искането и на
основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че Областна дирекция на МВР
– Перник, в чиято структура е органът, издал отмененото наказателно
постановление, следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение в
минимално определения в Наредбата размер /400 лв./ съобразно чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата. За това решение съдът е мотивиран от
обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и е
приключило в едно съдебно заседание.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-3796-000169/10.01.2024г.,
издадено от ВПД началник Второ РУ към ОД на МВР – Перник, с което на В.
И. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.4, т.10 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лв. за нарушение на
чл.137д, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на В. И. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 1000.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5