№ 738
гр. гр. Добрич, 29.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Теменуга Ив. Стоева
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500573 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Димитър
Хаджикоцев“52-54,представлявано от Н.С. и А.Д. ,в качеството им на
изпълнителни директори,чрез пълномощника юрисконуслт С.С.
против Разпореждане ,обективирано в Заповед за изпълнение въз
основа на документ №824/27.06.2022г.по Ч.гр.д.№ 1526/2022г.по
описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с която съдът е отхвърлил
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по отношение на претендираната
договорна възнаградителна лихва в размер на сумата от 1 635,94лв.за
периода от 05.02.2021г.до 11.04.2022г.
Жалбата е подадена в срок и е допустима,но разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят сочи,че към датата на сключване на процесния
договор 30.10.2020г.вече съществуват законовите разпоредби на чл.19
ал.4 и ал.5 от ЗПК,които точно и ясно определят предела на
оскъпяване на кредита.Договорната лихва се явява само един от
1
компонентите на ГПР и единственото условие е същата,наред с
другите разходи по кредита,формиращи ГПР да не надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута,определена с постановление на Министерския съвет на
РБ,което е спазено в процесния случай.
Настоящата съдебна инстанция намира,че правилно районният съд
при преценката за съответствие на договорната лихва с добрите нрави
е изходил от константната съдебна практика,която е в смисъл,че
възнаградителна лихва,уговорена в размер надвишаващ трикратния
размер на законната лихва ,е в противоречие с добрите нрави,поради
което е нищожна.Като един от компонентите на ГПР тя формира
размера му,но в ГПР са включени и други настоящи и бъдещи разходи
по кредита.По тези съображения не може да се направи извода,че
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК е относима единствено към размера
на договорната лихва. Съдът не споделя довода на жалбоподателя,в
смисъл,че с императивна правна норма законодателят е дал
възможност на финансовите институции да уговарят възнаградителна
лихва с максимален размер-петкратния размер на законната лихва.В
този случай в ГПР не би могло да се включват другите,предвидени в
чл.19 ал.1 ат ЗПК настоящи и бъдещи разходи по кредита,тъй като
тогава годишният процент на разходите би надхвърлил
законоустановения максимум.От това следва извода,че в рамките на
ГПР съдът следва да прецени самостоятелно размера на договорната
лихва-част от ГПР,който да не надвишава трикратния размер на
законовата лихва за забава,както е подходил в случая
първоинстанционния съд.
С тези мотиви съдът счита,че обжалваното разпореждане е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,а жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане ,обективирано в Заповед за
изпълнение въз основа на документ №824/27.06.2022г.по Ч.гр.д.№
1526/2022г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с която съдът е
отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по отношение на
претендираната договорна възнаградителна лихва в размер на сумата
от 1 635,94лв.за периода от 05.02.2021г.до 11.04.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3