мотиви към
присъда № 67, постановена по НЧХД №2537/2019г. по описа на Русенски районен съд,
V-ти наказателен състав
Т.Д.И. е обвинила Н.Й.Х. в това, че на 22.02.2018г., на
публично място - пред административна сграда на Кметство в с.Кривня, обл.Русе,
казал думи и изрази, унизителни за достойнството й в нейно присъствие- престъпление по 148,
ал.1, т.1 във вр. Чл.146, ал.1 от НК.
В.П.И. е обвинил Н.Й.Х. в това, че на 22.02.2018г. в с.Кривня, обл.Русе му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болка
и страдание, без разстройство на здравето- престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Т.Д.И. е предявила граждански иск против Н.Й.Х. за сумата 2000лв.,
представляващо обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на деликта до окончателното
заплащане на сумата.
В.П.И. е предявил граждански
иск против Н.Й.Х. за сумата 1500лв., представляващо обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното заплащане на сумата.
Тъжителите поддържат обвинението.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава обяснения по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият Н.Й.Х. е роден
на ***г***, български гражданин, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
В началото на 2018г. тъжителката работела на
длъжност педагог във филиал „Капанче“- с.Кривня на
детска градина „Звънче”- с.Смирненски, обл.Русе. Подсъдимият
бил общински съветник в Община- Ветово, обл.Русе. По
повод на работата на филиал „Капанче“- с.Кривня с
решение №407/19.02.2018г. била сформирана временна комисия към Общинския съвет
на Община- Ветово, член на която бил Х.. Комисията констатирала нарушения, за
част от които, според подсъдимия, била отговорна лично И..
На 22.02.2018г. тъжителите били в
гр.Разград, където живеели. Гостувала им и свид.К.,
тъща на И. и баба на И.. Тъжителката трябвало да вземе дневниците за
посещенията на децата в детска градина „Звънче”- с.Смирненски, обл.Русе от филиала в с.Кривня. Тъжителят помолил свид.Б., негов приятел, да ги откара с автомобила се в с.Кривня.
С автомобила, водач на който бил Б., тъжителите и свид.К.
се придвижили до селото, свид. К. се прибрала в дома
си, а тъжителите и свид.Б. се насочили към филиала на
детската градина. И. взела документите, за които била отишла там. Междувременно
подсъдимият узнал за действията на тъжителката и потеглил с автомобила си с
рег.№Р0972КВ към центъра на с.Кривня, където се намирала и детската градина с
цел да се срещне с тъжителката и да предотврати евентуални нейни нарушения,
свързани с работата й. Около 13.00 часа на дадената дата подсъдимият забелязал
автомобила на свид.Б. и със своя преградил пътя му,
така че Б. да не може да продължи движението си. Х. слязъл от
автомобила си, приближил към задна дясна врата на другия автомобил, в който на
задната седалка седяла И., отворил я и започнал да нарича тъжителката
„паразит“, „ненормалница“, „нещастница“. Тъжителят
излязъл от автомобила на Б. и отишъл до подсъдимия, с ръка докоснал гърба му,
за да привлече вниманието му, да го успокои, да защити майка си и да прекрати
скандала предизвикан от Х.. Подс.Х. се обърнал към
тъжителят и когато били лице в лице, първият нанесъл удар с отворена длан в
лицето на И., който попаднал в областта на носа и предизвикал болка. Тъжителката
излязла от автомобила и нарекла подсъдимия „глупав дървар, „простак” и „идиот”.
И. призовала на мястото свид.К.. Към изброените лица
се присъединил и тогавашния кмет на с.Кривня- свид.А.,
който се заел да прекрати конфликта. Тъжителката сигнализирала за действията на
подсъдимия органите на МВР. Подс.Х. се качил и
отпътувал с автомобила си в неизвестна посока. Събитията от процесната
дата на площада в с.Кривня били заснети от камери, монтирани на кметството. За изясняване
на случая били изпратени свидетелите В., С. и Д.-*** при ОД на МВР- Русе, С.
съставил предупредителен протокол на подсъдимия по чл.65 от ЗМВР, с който му
предписал да не обижда И., да не й се заканва и да не влиза в конфликти с нея.
Изложената фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост, заключенията на
назначените по делото съдебномедицински и технически експертизи, материалите по
преписка №1646/2018г. по описа на РРП. При
изграждането на дадената фактическа обстановка съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, частта им, в
която отрича извършването на престъпленията. В тази част обясненията се
опровергават от показанията на свидетеля Б., пряко възприел главните факти на
доказване, пресъздаващ ги във всички фази на процеса идентично, детайлно и
последователно, характеристики, сочещи на достоверност на заявеното. Косвено
обясненията се опровергават и от показанията на свид.К.,
на която веднага след извършване на престъпленията по делото е предадено
случилото се, като действията на подсъдимия косвено се потвърждават и от
пресъздаденото от тази свидетелка психическо състояние на подсъдимия, а именно
силно раздразнение и безпричинна агресия, упражнена и спрямо нея, без каквото и
да било основание. Обясненията на подсъдимия се опровергават и от вещественото
доказателство по делото, както и заключението на изготвената за оценката му
техническа експертиза, от които е видно, че подсъдимия съвсем целенасочено и
умишлено нанася удар с отворена ръка в лицето на тъжителя, при което главата на
последния се измества по посока на удара. Достоверността на обясненията е
компрометирана и от вътрешната им противоречивост, състояща се в едновременно
твърдение, че подсъдимият не е обиждал тъжителката, но е имало „размяна” на
обиди между страните. Взаимните обиди се потвърждават и от показанията на свид.М.. Изнесеното в показанията на свид.К.
няма коректив в други доказателствени средства по делото, поради което съдът го
намира за напълно достоверно. Показанията на свидетелите Димитров, В., С. и Д.
не носят никаква информация за главните факти на доказване, като в тях се съдържат
единствено данни за предходните отношения между страните, последващи действия
на МВР и оценка на личностите на страните и начина им на работа.
Горната фактическа
обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че
с описаното в нея деяние подсъдимият е осъществила от обективна и субективна
страна състава и на престъплението по чл.148, ал.3 във ал.1, т.1 във вр. чл.146, ал.2 във ал.1 от НК, тъй като на 22.02.2018г.,
на публично място - пред административна сграда на Кметство в с.Кривня, обл.Русе, казал думи и изрази, унизителни за достойнството
на Т.Д.И. *** в нейно присъствие, като обидената отвърнала веднага с обида към
подсъдимия. Казаното от подсъдимия, а
именно „паразит“, „ненормалница“, „нещастница“, било унизително за достойнството и честта на тъжителката, тъй като то
драстично не съответства със самооценката й и разбирането й за личното й
положение в обществото. Освен това изразът бил циничен, поради което и напълно
годен за предизвикат дадената субективна
реакция на пострадалата, тъй като са неприемливи от гледна точна на
господстващия в обществото морал. Обидата е нанесена публично, тъй като била
отправена на обществено място в центъра на с.Кривня. От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл- той съзнавал обидния характер на
казаното от него, съзнавал е, че то ще засегне тъжителката и именно това искал,
като съзнавал, че отправя обиди на публично място. Веднага след обидата на
подсъдимия, тъжителката му отвърнала с обида, като го нарекла „глупав дървар, „простак” и
„идиот”, което също било унизително за
достойнството и честта му. Поради това са налице предпоставките на ал.2 на
чл.146 от НК, предвид което съдът следва да освободи и двамата от наказание.
Тази фактическа обстановка и
изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното
деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава и на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 22.02.2018г. в с.Кривня, обл.Русе причинил на В.П.И. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето.
Получения оток в носа на пострадалия не довело до нарушаване на анатомичната
цялост на тъканите, поради което и съдът възприема тази квалификация на
телесната повреда. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл–
той е съзнавал, че предвид силата и насочеността на удара в лицето на
пострадалия ще предизвика даденото увреждане и именно това целял, като
отмъщение за разногласия с майка му.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.130, ал.2 от НК следва да
бъдат отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са добрите му
характеристични данни и чистото му съдебно минало. Отегчаващо вината
обстоятелство се явява извършването и на дро
престъпление в условията на реална съвкупност. Предвид тези индивидуализиращи
вината обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите такива, на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание глоба в размер на 200лв., с което целите му
ще се постигнат напълно.
С установените по
представения от съда начин действия подсъдимият е увредил по недопустим начин
чувството за достойнство и самооценката на пострадалата за нейната обществена
значимост, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретния случай
подлежат преживените душевни страдания, които, предвид обидите и от двете
страни, са били със сравнително нисък интензитет, поради установените им лоши
отношения. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за
справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди
най- пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 500лв. В останалата
част иска до 2000лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Предвид
частичното уважаване на главният иск следва да бъде уважен и акцесорния за законна лихва, считана от деня на деликта- 22.02.2018г. до окончателното изплащане на
главницата.
С даденото по горе деяние
подсъдимият е увредил по недопустим начин здравето на гражданския ищец, поради
което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна
отговорност. На репариране в конкретния случай подлежат преживените болки и
страдания, типични за процесния вид увреждане, съществуването на които се доказва от
установения по делото оток в носа на пострадалия. Болките, вследствие на това
увреждане са били невисок интензитет в началото, като пълното възстановяване на
пострадалия било съпътствано с непродължителен дискомфорт
за около ден- два. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за
справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди
най- пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 400лв. В останалата
част иска до 1500лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид
уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорния
за лихви от деня на деликта- 22.02.2018г. до окончателното
изплащане на главницата.
Подсъдимият следва да заплати по
сметка на Районен съд - гр.Русе сумата 100лв. за държавна такса съобразно
уважената част от гражданските искове и сумата от 108.70 лв. за направени
съдебни разноски по делото.
Подсъдимият следва да
заплати на тъжителите сумата от 718лв. за направени разноски по делото.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия:
