РЕШЕНИЕ
№ 1062
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501349 по описа за 2022 година
Обжалвано е Решение № 26/27.01.2022г. постановено по гр. д. № 770/21г. на
-ри
Асеновградския районен съд, IIгр. с., с което се признава за недействителен
договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ***от 06.06.2017 г.,
сключен между С. В. И., ЕГН ********** от *** и „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч.,
Ц.Г.С. и Я.К.Ч..
Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***със седалище ***
счита обжалваното решение за недопустимо, а при условията на евентуалност счита, че
решението е неправилно и моли съда да го отмени като отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна С. В. И., ЕГН **********, чрез адв. Е. И. счита решението
за допустимо и правилно. Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от приетата счетоводна експертиза с вещо лице А. се установява, че
страните са сключили процесния договор, по които са извършени съответните
плащания. Възразява се, че ищецът няма интерес да води настощия осъдителен иск,
понеже пълната защита на правата му би се осъществила чрез предявяване на
осъдителен иск за платените суми.
Това възражение е неоснователно, защото предявения и иск е за нищожност на
процесния договор, а всяка страна има интерес да установи нищожността на дадено
договорно отношение, още повече, че в настощия казус въззивникът оспорва правата
1
на въззиваемата. Ето защо решението е допустимо и следва да се разгледа по същество.
В исковата молба се прави оплакване, че процесния договор, който е за
потребителски кредит, е сключен в нарушение на нормите на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК.
Според нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
От приетото заключение на счетоводната експертиза се установява, че в ГПР е
включен като разход възнаградителна лихва и са взети единствено срокът и
фиксирания лихвен процент. Не е включено обече в ГПР оскъпяването на кредита с
таксата за пакет за допълнителвни услуги, който ако бъде включен размерът на ГПК би
се увеличил до 53.27% месечно, а средно годишно до 102.05%, а според чл 19, ал.5 от.
ЗПК когато клаузи надвишаващи размерите на ГПР по предходната алиния са
нещожни.
Ето защо искът е доказан и следва да се уважи.
Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвръди.
С оглед изхода на делото въззиваемото дружество следва да заплати на адв. Е.И.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. В размер на 540лв. с оглед изтереса
от водена на делото (стойността на договора е 5 000лв.).
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/27.01.2022г. постановено по гр. д. № 770/21г.
-ри
на Асеновградския районен съд, IIгр. с.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. да заплати на адв. Е.Г.И. от ***
сумата 540 /петстотин и четиридесет/ лева адвокатско възнваграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2