РЕШЕНИЕ №
12.08.2020 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
В публично заседание на шести август през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от председателя АНХД № 165/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1
от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на Н. И.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.Н.Т.от САК, с която се обжалва НП № 20-0367-000041 от 28.10.2020г. на
Началника на РУ –Велинград при ОДМВР Пазарджик, с молба същото да бъде
отменено, като незаконосъобразно-
постановено в нарушение на материалния закон.
На първо място, счита, че е грубо
нарушена процедурата по осъществяване на пътен контрол, което водело до
нередовността й и оттам за нищожност на действията на контролните органи.
Нарушенията се изразявали в следните обстоятелства: На 08.01.2020г., около
15:20 часа в посока от гр. Сърница към гр. Доспат жалбоподателят управлявал
собствения си автомобил „Ауди” с рег. №****. На отсечка от пътя, изневиделица
изскочил полицай и го спря с резки движения със стоп палка на МВР. След като го
спрял и се приближи към автомобила му полицаят се представи като С. и му поискал
документите. Забелязал, че същият нямал никакви отличителни знаци на орган на
пътна полиция, а носел униформа на охранителна полиция. Наоколо нямало и
полицейски автомобил и въобще по нищо не личало, че се осъществява пътен
контрол. Също така забелязал, че има още трима униформени от охранителна
полиция, но нямало униформени от КАТ. Униформеният полицай , който се представи
като С., не бил със задължителните отличителни знаци съгласно Наредба
8121з-1010/ 24.08.2015г. на Министъра на Вътрешните Работи, полицаят не носел
изискуемата фуражка с бял чохъл, съгласно наредбата и бил без задължителната
светлоотразителна жилетка. Поради това и считам, че с действията си полицай С.
грубо е нарушена процедурата по осъществяване на пътен контрол, а именно:
Нарушен е чл.11, ал. 6 от Инструкция №8121з-749/ 20.10.2014г. на Министъра на
Вътрешните Работи, като не са спазени разпоредените униформено облекло и
отличителни знаци на контролните органи. Нарушен бил и чл.51, ал.1 от тази
инструкция, като не било осигурено видимо присъствие на полицейския наряд, а
именно липсата на полицейски автомобил от който да е видно, че се осъществява
пътен контрол. Нарушени били също и чл.61, ал.1, предл. първо, ал.2 и ал.З от същата
инструкция, като сигналът за спирането не бил даден своевременно от служителя
на пътна полиция, не било посочено мястото за спиране на превозното средство.
На следващо място била нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1, т.З, т.4 и т.5 от
Инструкцията, тъй като проверката не била извършена при загасен двигател, нито
било указано от униформения на жалбоподателя да загаси двигателя, а другите
служители на МВР си говорели нещо и въобще отишли до управлявания от него автомобил.
Поради това и си помислил, че се извършва рутинна проверка.
Твърди, че при проверката освен на
жалбоподателя били поискани и личните документ на спътника му, брат му Д.И.Д., който
ги предоставил. След като униформеният ги разгледал, поискал и свидетелството
му за управление на МПС, на което брат му отговорил че няма такова. Когато
жалбоподателя попитал има ли право да ги иска при положение, че той не
управлява МПС, униформеният заявил, че може да иска всякакъв вид документи и на
когото си поиска и заявил, че е видял спътника му да е управлявал МПС-то и са
се разменили 100 метра преди да го спре. Останал изумен от твърдението на
проверяващия го, тъй като същите били измислица. Тогава ги приканил да слязат
от автомобила, след което дошли и другите униформени, които започнали да се
държат арогантно и нагло е тях. Започнали да им обясняват как са ги видели, че са
се прекачили, че брат му е карал колата и че ще свалят „смоленските „табели на
колата им. Намира по този начин да са проявявали някакъв регионален антагонизъм
към тях, което било абсолютно неприемливо да се проявява от органи на реда.
Единият от униформените се обадил по телефона на „колега" като му обяснил
измисленото нарушение в което го обвинявали. След около 20 минути чакане,
пристигнал полицейски лек автомобил с регистрация „СВ' от който слязъл друг
униформен с униформа, която също не била с отличителните знаци на КАТ, и въобще
не се представил. Колегите му обяснили измисленото от тях нарушение и пристигналият
униформен извадил бланки и започна да пише. Докато единият униформен пишел,
жалбоподателят попитал останалите защо ги набеждават в нещо което не са
извършили, те му казали че те са 5 -тима полицаи, а ние те само двама и всички
ще повярват на тях. Шокиран от казаното и чувствайки се застрашен от факта че срещу
тях са 5 а те са двама си замълчал.
След известно време униформеният му прочел в какво го обвиняват и го приканил
да подпише АУАН, но жалбоподателя отказал с мотива, че не е извършвал това в
което го обвиняват. След което служителя подал акта на колегите си да го
разпишат. След това написал още един АУАН на брат му, прочел му го и го приканил
да подпише, но и той отказал. При което акта отново бил разписан от двама
негови колеги. Униформените започнали да се подхилкват и да им казват: сега ще
свалим тия „смоленски номерца”, като извадили и инструменти от някакъв друг
автомобил паркиран наблизо, а не от полицейския. През това време жалбоподателят
е обадил на свой познат адвокат, който го посъветвал да иска екземпляр от АУАН.
Поисках такъв но му беше отказано. Но след което заявил, че адвокатът му идва
към Сърница, веднага му предоставили екземпляри от неговия акт и този на брат
му.
Счита, че гореописаните действия са в
тотален разрез с действащото законодателство в страната, поведението на
униформените било абсолютно недопустимо, крайно неприемливо и опорочаващо
цялата процедура по съставянето на АУАН.
Настоява се и на това, че АУАН не
отговаря на изискванията на ЗАНН. Допуснати били процесуални нарушения при
съставянето на АУАН, довели до нарушаването на императивни норми на ЗАНН, които
опорочавали процеса на установяване и съответното санкциониране на
административното нарушение. Именно такова било нарушението, изразяващо се в
нечетливостта на екземпляра на АУАН серия АА, №042568/08.01.2020г., който жалбоподателят
не можел да разчете. А от тук и не можел да организира ефективността на
защитата си, тъй като не можел да разбере в какво точно го обвиняват. Също така
актосъставителя не присъствал по време на проверката, като не бил на мястото
когато го спрели, а дошъл в последствие и написал АУАН. Това сичита, да е в
разрез с правилата по съставяне на АУАН разписани в ЗАНН. На следващо място ако
в АУАН бил обвинен, че е предоставил управлението на собственото си МПС, тъй
като с такова впечатление останал, то категорично заявява, че не е предоставял
автомобила си за управление от спътника му. Също така в момента в който бях
спрян сам управлявал автомобила, а спътника му бил на другата седалка. Абсолютно
неверни били твърденията, че автомобила е управляван от брат му, което се
доказвало от обстоятелството, че когато го спрели за проверка зад волана бях той
и той управлявал автомобила, а не брат му. Всички други твърдения били един
полицейски произвол и превишаване на правата им. Най-убедителното доказателство
в тази насока било, че в съставения ми АУАН серия АА, №042568/08.01.2020г. било
записано, че е иззето като доказателство Контролен Талон №5707402, а в АУАН
серия АА, №042569/08.01.2020г., който бил съставен на брат му, било записано,
че е иззето като доказателство СУМПС №********* и 2 броя регистрационни табели ****.
Следователно на брат му било вменено нарушение, че управлява МПС без да
притежава СУМПС, но същевременно се посочвало че му изземват СУМПС. А на жалбоподателя се вменявало нарушение, че
е предоставил автомобила на лице нямащо СУМПС, но същевременно на същото лице е
иззето СУМПС, а на него не е иззето СУМПС, явно поради факта, че не е разполагал
с такова. Следователно били на лице констатации за извършени нарушения от
органите на МВР и същевременно отново органите МВР сочели иззети доказателства,
които обезсмисляли вменените нарушения.
На следващо място счита, че в съставените
АУАН са допуснати взаимоизключващи се констатации и иззети доказателства, като
е на лице разноноставеност между диснозитива и събраните доказателства, като
едните изключвали съществуването на другите, а допуснатите пороци били толкова
тежки, че сами по себе си са достатъчни да обусловят отпадането на издадените
АУАН.
Също така в АУАН било записано, че се
е движел в посока към гр. Сърница, а в случая се движел от гр.Сърница към
гр.Доспат. За място на извършване на нарушението бил посочен път III-843, без
да е посочено на кой километър от въпросния път е извършено нарушението,
каквото е императивното изискване на чл.42, т.3 от ЗАНН. Гореописаните
нарушения са от рода на съществените и представлявали самостоятелни основания
за отмяната на акта.
Твърди, че истината била, че автомобила бил управляван от жалбоподателя,
когато бил спрян за проверка, а останалото било полицейски произвол, доказан от
самите органи на реда.
В случай, че се приеме НП
№20-0367-000041/28.01.2020г. да е законосъобразно, то счита че с него като е
наложена глоба в размер на 300лв, на основание чл.177, ал.1, т.З, буква „б” от
ЗДВП, то е наложен максимално предвидения размер на глобата, без да са изложени
никакви мотиви защо се налага максималния размер от 300 лева. при положение, че
законодателя е предвидил размера на глобата да бъде от 100 до 300 лева.
В съдебно заседание, жалбоподателят не
се явява, не изпраща представител. Не ангажира доказателства. Не прави искане
за разноски.
За ответника по жалбата – РУ Велинград
при ОД на МВР гр. Пазарджик,
редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия
съд. С писмена молба изразява становище, че АУАН от 08.01.2020г., във връзка с
който е издадено НП №20-0367-000041/28.01.2020г. е съставен от мл.експерт М.С. ***
и компетентен по ЗДвП. Наряда на 08.01.2020г., с който е осъществяван контрол
на път III-843 бил в състава от трима мл.инспектори, имащи право да проверяват
МПС. Те са извикали С. за съставяне на АУАН. Ангажира нови доказателства –докладно
записка, ежедневна ведомост за наряд и Разпореждане от 2020г. Не правят искане
за разноски.
С обжалваното НП № 20-0367-000041/28.01.2020г.,
издадено от Началника на РУ Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, за нарушение
на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП на жалбоподателя Н. И.Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
Видно от това НП извършеното нарушение
е следното: на 08.01.2020г. в 15,30 часа в общ.Сърница на път III-843, в посока
гр.Сърница – гр.Доспат - Н. И.Д., ЕГН **********, е предоставил лек автомобил „Ауди
А4“ с рег.№ **** – лична собственост, за управление на лицето Д.И.Д. с ЕГН **********
***, за който при проверката в ОДЧ при РУ-Велинград се установи СУПС да не му е издавано.
Това НП е връчено на 18.03.2020г. на
жалбоподателя Н. И.Д. срещу подпис, видно от представеното с жалбата копие от
него. Жалбата е подадена на 24.03.2020г.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от АУАН от 08.01.2020г., съставен
от актосъставителя Муса С., в него е посочено следното: На 08.01.2020г. в 15,30
часа в общ.Сърница на път III-843 в посока Сърница-Доспат, жалбоподателят Н.И.Д.,
като собственик на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ****, е предоставил същия за
управление на Д.И.Д., който не притежава СУМПС, с което виновно е нарушил чл. 102 от ЗДвП. АУАН е бил
съставен от актосъставителя в присъствието на свидетелите при установяване на
административното нарушение -св. С.Ш. и К.Т. и жалбоподателя, посочен като
нарушител, като той отказал да подпише, но получил екземпляр от акта.
При издаване на обжалваното НП №
20-0367-000041/28.01.2020г., административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение, квалифицирайки нарушението по чл. 102, т. 1, т.1 от ЗДвП. Административно-наказващият
орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание
"глоба", в размер на 300 лв.
Напълно неоснователни съдът намира
съображенията на жалбоподателя, че АУАН и НП са незаконосъобразни, тъй като не
бил посочен конкретен километър от пътя на който е установено нарушението, като
и посоката на движение на автомобила да била друга, поради следено: Посочено е
място на извършване на нарушението – път III-843 в посока от Сърница за Доспат.
Липсата на конкретен километър от този път, на който е констатирано нарушението
не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, още по малко такова
което да затруднява защитата на
наказаното лице. А посоката на движение на автомобила е вярно отразена.
Напълно неоснователни съдът намира
съображенията на жалбоподателя, че АУАН е нечетлив и това затруднява защитата
на жалбоподателя. Дори и да се приеме, че представеното от жалбоподателя Копие
от АУАН е нечетливо, то предоставения екземпляр от Акта не представен по делото
и поради това няма как да се установи дали той е четлив или не. От друга страна
копието от обжалваното НП, представено от жалбоподателя е абсолютно Напълно
неоснователни съдът намира съображенията на жалбоподателя е съвсем ясно и четливо, а то е предмет на жалбата.
При което и по никакъв начин не може да се приеме да е нарушено правото му на
защита.
Неоснователни са и съображенията на
жалбоподателя за нарушена процедура по установяване на нарушението и от тук по
издаване на АУАН, тъй като автопатрула нямал отличителни знаци на пътна
полиция, актосътавителя нямал фуражка с бял чехъл, а нямало и видим полицейски
автомобил, поради следното: дори и да е мислимо, че служителите на МВР според
Наредба № 8121з-1010/24.08.2015г. да следва да носят униформено облекло при
изпълнение на служебните си задължения, съответно на звеното в което работят,
то нямат задължение да носят такова, според възложената им работа и конкретно
облекло за автопатрул, каквото между впрочем отделно и специфично в тази
Наредба не е предвидено. Ако за
жалбоподателя е било важно с каква униформа са били облечени служителите на РУ-Велинград
към момента в който са го спрели за проверка, имало ли евидим автомобил н
автопатрул, то това би имало значение само за него и начина по който той би ги
разпознал. По никакъв начин обаче не рефлектира униформата на полицейските
служители, спрели автомобила на жалбоподателя за проверка, върху редовността на
АУАН, тъй като в ЗАНН няма поставени такива изисквания. Няма отношение към законосъобразността на
издадения АУАН и какви са конкретно извършваните от служителите на полиция
действия при спиране на автомобила на жалбоподателя за проверка, както и
последващи такива по време на проверката, тъй като те не се отразяват върху
редовността на АУАН, по същите съображения.
В случая безспорно се установява, че
лицата спрели жалбоподателя на проверка, както и актосътавителя са служители на
АНО РУ-Велинград, поради следното: От Разпореждане № 367р-288/08.01.2020г. за
патрулно постова дейност /л60/ се установява да възложено извършване на
проверка за времето от 07,00 до 19,00 часа от автопатрул в района на гр.Сърница
на лица и МПС и др. , според т.9 от която място на проверката е УП изхода на
гр.Сърница в посока гр.Доспат, м.Крушата. От ежедневна ведомост за разстановка
на силите за 08.01.2020г. е видно състава на наряда да е следния: мл.инспектор Б.П.; мл.инспектор С.Ш.; мл.инспектор К.Т. и
мл.инспектор Реджеп Башлиев.
При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на
процесуално основание. Административно-наказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН в деня на извършване на нарушението
и на нарушителя, което е в рамките на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта
за установяване на административно нарушение в присъствие на свидетели, които
са присъствали при установяване на нарушението, както и в присъствие на
жалбоподателя, който при отказ да го подпише е получил препис от същия.
Процесният АУАН отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, съдържайки дата и място
на нарушението и описание на обстоятелствата по неговото извършване. На
следващо място спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието
си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания
на актосъставителя, свидетелите по акта и свидетелите на отказа за получаването
му от жалбоподателя, както и от приложените писмени доказателства.
От показанията на актосъставителя М.С.
и свидетеля по акта –С. Шомов и К.Т., както и св. Т. и П.– служители на
РУ-Велинград се установява следното: На
датата посочена в акта -през м.януари
2020г. били патрул и спирали колите за проверка в махала Крушата по пътя Сърница-Доспат. Забелязали, че движещ се по
пътя автомобил спрял на около 50 метра от тях. От двете предни врати на
автомобила излезли двама души, които минали зад автомобила и се разменили.
Размяната им била видна, тъй като двамата били с различен цвят на дрехите. След
това автомобила отново потеглил. Когато стигнал до мястото на патрула им го
спрели за проверка, тъй като видели размяната на водача на автомобила с неговия
спътник. При проверката установили, че в
момента автомобила се управлява от жалбоподателя. Поискали неговите документи,
както и документите на пътника до водача, тъй като преди това видели, че той е
управлявал автомобила. Установили също, че жалбоподателя, който в момента на
спирането на автомобила за проверката го е управлявал е правоспособен водач. А
пасажера до него, който управлявал преди размяната на 50 метра по-рано, бил неправоспособен водач понеже нямал свидетелство
за правоуправление. Попитали ги защо са се разменили, а жалбоподателя
отговорил, че му е станало лошо и затова предоставил автомобила на барат си да
шофира“. Във връзка с това написали и обяснения. Актосъставителя С. бил
извикан от колегите, които били спрели автомобила за съдействие. Той отишъл на
място, където бил установъчния им пункт. Разказали му защо са спрели
автомобила, а именно че са видели водача и пасажера да се разменят. Св.С. също
попитал „защо са се разменили“, а жалбоподателя-водача на автомобила отговорил,
че не се чувствал добре и затова дал на брат си да управлява автомобила. Снел
им писмени обяснения, след което съставил АУАН. Освен това и свалили номерата
на автомобила. И тримата свидетели твърдят, че първоначално жалбоподателя не
искал да подпише акта, нито да получи екземпляр от него. Но когато му разяснил,
че има 12 часа да прибере колата, както и да представи документ защо е без
номера, той решил да подпише акта и да вземе екземпляр от него.
Съдът кредитира с доверие показаната
на свидетелите, тъй като ясни, последователни, съвпадащи и взаимно допълващи
се. Освен това се подкрепят и от писмените доказателства. Конкретно в случая в
административната преписка се съдържат писмени обяснения дадени от
жалбоподателя Н. Д. /л.15/ в които заявява, че „на 08.01.2020г. е пътувал с
брат си до с.Медни поляни. На връщане от там преотстъпил на брат си колата да я
управлява, понеже не се чувствал добре.“
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН
и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно-наказателното производство против него.
От показанията на свидетелите и от
писмените обяснения на жалбоподателят безспорно се установява, че на
08.01.2020г. в 15,30 часа в общ.Сърница на път III-843 в посока Сърница-Доспат,
жалбоподателят Н. И.Д., като собственик на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ****,
е предоставил същия за управление на брат си Д.И.Д., който не притежава СУМПС.
Тази фактическа обстановка по същество не се и оспорва от жалбоподателя. Всички
тези факти разкриват умишлено нарушаване на забраната по чл. 102, ал. 1, т. 1,
пр. 3 ЗДвП, според която „На водача, собственика или упълномощения ползвател на
моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно
средство на лице, което не е правоспособен водач.
Предмет на правно регулиране от чл. 102, ал. 1, т.1 от ЗДвП са обществените
отношения, свързани с проследяването и контрола върху МПС, които се движат по
пътищата, отворени за обществено ползване, за да бъдат осигурени спазването на
правилата за движение, предотвратяване на възможността МПС да бъде управлявано
от лице, което е не е правоспособен водач.
Съдът преценя процесното нарушение
като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е осъзнавал или поне е бил длъжен да съзнава, че поведението му
е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава
установения ред, касаещ правото на управление на МПС от гражданите, и въпреки
това е постигнал този резултат.
Разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.3,
б.“А“ от ЗДвП, предвижда за това нарушение наказание глоба от 100 до 300 лв.
за собственик, длъжностно лице
или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не е правоспособен водач. Нарушението е осъществено от
обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия
орган квалификация е правилна и законосъобразна.
Наложеното от
административнонаказващият орган наказание глоба е в размер на 300 лв.
Административнонаказващият орган е определил размера на наказанието глоба в
максималния размер, определен в приложимата материална норма, но не е изложил
мотиви как е определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при
определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви
са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен
размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не
съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието
в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не
съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високото наказание пречи на наказаното лице да се
защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата
си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение.
Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде
санкциониран жалбоподателят, но с минимално предвиденото по закон наказание. В
тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по
к. а. н. д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва да
измени размера на наложената глоба, като се определи такава в размер на 100
/сто/ лв., т. е. в минимума, предвиден в
чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП.
Конкретното нарушение не би могло да
бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по опазването живота и здравето на участниците в
движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи,
че нарушението, извършено от жалбоподателя Н. И.Д. се отличава с висока степен
на обществена опасност на деянието. Особено укорими са нарушенията, при които
деецът предоставя управлението на моторно превозно средство на неправоспособен
водач, пренебрегвайки неблагоприятните последици при осъществяване на една
дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали
участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Жалбоподателят е претендирал разноски
по делото и е представил доказателства за направени такива от 300лв. за
адвокатско възнаграждение – платени в брой. Предвид изхода на делото претенцията за разноски се явява
основателна, независимо разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК да урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но
не и по отношение на изменение на същото. Съдът намира, че в настоящия случай
следва на осн. чл.144 от АПК субсидиарно
да намери приложение ГПК. Според чл.78, ал.1 и ал. 2 от ГПК страната имат право
на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част
от иска. Ето защо и следва да уважи претенцията на жалбоподателя, съизмеримо с
размера изменената част на НП, като присъди разноските за адвокатско възнаграждение,
по съразмерност с изменения размер на административната санкция, а именно
сумата от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление № 20-0367-000041 от 28.10.2020г. на Началника на РУ –Велинград
при ОДМВР Пазарджик, с което на Н. И.Д., ЕГН ********** ***, за нарушение по
чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв., като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание на ГЛОБА на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА РУ –Велинград при ОДМВР Пазарджик, да
заплати на Н. И.Д., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 100 /сто/ лева – разноски за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
……………………..