О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/ .04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова
в.ч.т.д. №373 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274 и сл. ГПК,
образувано по частна жалба вх.№96237/23.12.2019г. на ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК *********, Варна срещу
определение №15939/04.12.2019г., постановено по гр.дело №2245/2019г. на ВРС,
40-ти състав, с което е върната искова молба на същото дружество на основание
чл.130 ГПК.
В жалбата се излага, че определението на
съда е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяната му и вместо това
продължаване на съдопроизводствените действия.
Твърди се, че предявеният от страната иск
е допустим и надлежно предявен, при наличие на правен интерес за разрешаване на
правен спор между двама претенденти за спорно вземане, черпещи взаимоизключващи
се права от един и същи праводател. Фактическото поведение на праводателя КНМ
Груп по предявяване на изпълнителния лист не на ищеца Интейк ЕООД, а на Пи
Маркет ЕООД, сочи, че същият оспорва правата на настоящия ищец. Последното от
своя страна обуславя интереса по иска за установяване вземането на Интейк
спрямо цедента и цесионера – претендент на същото вземане.
Ищецът твърди, че е титуляр на вземане по
договор за цесия, по който цесионер се явява и друго лице, придобило от същия
праводател вземане по отношение на Енерго про Продажби АД. Твърди се, че
последното дружество би изпълнило задължението си стига да е наясно спрямо кой
от легитимираните кредитори – цесионери Интейк и/или Пи Маркет. Според жалбоподателя,
съдът неправилно е приел, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за
разглеждане на иска, а именно влязлото в сила решение по гр.дело №11052/2014г.
на ВРС. Твърди се, че с решението по това дело е установено единствено, че
Енерго про Продажби дължи на КНМ Груп ЕООД процесната сума, а предмет на
предявения установителен иск е да се установи със СПН кой е титуляр на
вземането към Енерго про Продажби. Праводателят КНМ Груп е сключил два
последователни договора за цесия с предмет процесното вземане. Прави се довод,
че за ищеца е налице интерес от иска независимо, че същия е обвързан от
изпълнителната сила на решение, постановено в полза на неговия процесуален
субституент, тъй като друг претендент също е придобил права върху вземането в хода
на гр.дело №11052/2014г. на ВРС. В спора по отношение на двамата ответници ще
бъде решено кой е надлежния кредитор, а това обстоятелство ще бъде съобразено
от ЧСИ в принудителното изпълнение. Неправилно, според жалбоподателя, съдът
приема, че защитата на ищеца е нормативно уредена в разпоредбата на чл.435 ГПК
доколкото е спорно дали отказ на ЧСИ да конституира трето лице като взискател
подлежи на обжалване пред съда /цит.практика на ВОС и ВнАС/ Според
жалбоподателя, налице са актове, постановени от ВОС, които са в посока
допустимост на предявения иск – цит. са определения по ВЧТД №1744/2019г.,
№1951/2019г., №1905/2019г., №1913/2019г., №1933/2019г. и др., всички на ВОС. В
заключение, жалбоподателят моли да бъде отменено определение на ВРС, 40 състав
от 04.12.2019г. по гр.дело №2245/2019г., и вместо това делото да бъде върнато
за продължаване на производствените действия по него. Претендират се и
разноски.
Срещу ЧЖ са постъпили отговори на
насрещните страни – ответниците по предявените искове.
Съобразно отговор на КНМ ГРУП ЕООД, чрез
адв.Д.Янакиев, жалбата е неоснователна. Поддържат се идентични доводи на
направените с отговора на исковата молба. Налице е изрична обвързаност на
цесионера по реда на чл.226, ал.3 ГПК, след приключване на спор за материално право,
в хода на който същият е придобил права, да води самостоятелен процес за
установяване на същото вземане. /цит.т.дело №721/2014г. на ВнАС/ Цесионерът се
опитва да разреши втори път един и същи спор. Прави се довод, че
правоприемниците са обвързани от СПН съгласно чл.226, ал.3 ГПК и след като не
са упражнили процесуалните си права и способи за защита във висящия процес
/чрез главно встъпване, участие като трето лице помагач/, следва да се
съобразят с породената СПН на решението. /цит.в.ч.гр.дело №542/2019г. на ВнАС/
Лицата, който твърдят неизпълнение от страна на праводателя си, могат да
претендират единствено неустойки, обезщетение за вреди или реституция на
платени средства. Страната сочи, че всякакви мотиви за конституиране на ищеца
като взискател в изп. производство са ирелевантни, тъй като правоприемството по
чл.429, ал.1 и ал.2 ГПК винаги следва издаването на ИЛ и съдът не може да
замести преценката на съдия-изпълнителя в принудителното изпълнение. В
изп.производство са предвидени други възможности за защита срещу мат.
законосъобразност на изпълнителния процес. /чл.439, чл.240, ал.2 и 3 , чл.242,
ал.2 и ал.3 и чл.440 ГПК/
Освен изложеното се сочи, че не са налице
предпоставките за насочване на иска срещу двамата ответници КНМ Груп и Пи
Маркет. Ако се приеме, че е допустимо, то тогава не е ясно какво другарство е
налице на страната на ответника, какъв би следвало да е петитумът по отношение
на всеки от двамата ответници, което също сочи на недопустимост на исковете.
Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебния акт.
Постъпил е отговор на ЧЖ и от другия
ответник ПИ МАРКЕТ ЕООД, чрез управителя Петър Бакалов, за неоснователност. На
първо място се оспорва допустимостта на съединяване на исковете срещу двамата
ответници поради отсъствие на общи права и основание на вземането по арг. от
чл.215 ГПК. Не е ясно откъде произтича съвместната им пасивна проц.легитимация.
/цит.определение на ВКС по т.дело №967/2019г. на Второ т.о. на ВКС/
Процесуалното право и изп.сила принадлежат
на КНМ Груп ЕООД по силата на решението по ГД №11052/2014г. на ВРС, което е още
един признак за недопустимост на иска спрямо този ответник. Налице е постоянна
практика на съдилищата, че титулярство по смисъла на чл.429 ГПК е това, което е
възникнало след устните състезания по делото, по което е издадено
изпълнителното основание. Налице е обвързаност на ищеца от СПН съгласно чл.226,
ал.3 ГПК. Искът е недопустим. Претендира се поради това потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Съдът, при преценка допустимостта на
производството, констатира, че ЧЖ вх.№96237/23.12.2019г. е постъпила в
преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна. Същата
отговаря на изискванията на редовност.
По
същество на жалбата съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от „Интейк“ ЕООД, ЕИК203211061,
с която се претендира да бъде
прието за установено в
отношенията му с „КНМ груп“ ЕООД, ЕИК202745272 и „Пи маркет“ ЕООД, ЕИК
*********, че е титуляр на вземане, придобито с Договор за
цесия от 23.10.2014г. за сумата от 1
462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура
№**********/11.12.2010г., на абонат Атанас Ангелов Мартинов,
която сума е присъдена на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с решение по
гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр.Варна и въз основа на решението
е издаден изпълнителен лист от
12.12.2018г. в полза на „КНМ Груп“ЕООД. За вземането е издаден изпълнителен
лист от 12.12.2018г. с посочен взискател „КНМ груп“ЕООД, ЕИК *********, въпреки че още в хода
на процеса това дружество е прехвърлило вземането си на „Интейк“ЕООД, ЕИК
********* с договор за цесия от 23.10.2014г. Впоследствие
„КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, с друг договор за цесия пак от 23.10.2014г.,
прехвърлило вземането на друго дружество „Пи маркет“ ЕООД, ЕИК *********, което образувало изп.
Дело № 20197180400005 на ЧСИ Станимира Костова – Данова с район ВОС.
С определението си РС - Варна съдът е прекратил
производството като е стигнал до извод за недопустимост на иска.
Въззивният
съд не споделя тези правни изводи на първата инстанция, поради следното:
От изложените в исковата молба
обстоятелства, се установява, че е налице спор относно титулярството на едно
вземане, по което е постановено влязло в сила съдебно решение по гр.дело
№11052/2014г. на ВРС. Решението е обвързващо по отношение на взелите участие в
него страни като на страната на кредитора е участвал процесуалният субституент
– праводател на ищеца КНМ Груп ЕООД. Както ищецът в настоящия спор, така и
соченият от него ответник Пи Маркет ЕООД, са придобили права върху спорното
вземане в хода на висящия исков процес по цит.гр.дело. Действително, в този
случай разпоредбата на чл.226 ГПК предвижда, че правоприемникът може да встъпи
или да бъде привлечен за участие в спора, което процесуално действие не се е
осъществило както по отношение на ищеца Интейк, така и по отношение Пи Маркет.
Действително също така, съгласно ал.3 на чл.226 ГПК, постановеното съставлява
пресъдено нещо по отношение на правоприемника, който е обвързан от последиците
на съдебно постановеното. Но, съобразно въведените с исковата молба фактически
твърдения, е налице спор между двама приобретатели на спорното вземане от един
и същи праводател, което безспорно сочи на правен интерес от иска.
Правата на двамата приобретатели с оглед
конкретиката и основанието на придобиване /а и времето на придобиване/ са
взаимноизключващи се. Интересът от бъдещия иск произтича от твърдението, че
щецът е лишен от възможността да встъпи като взискател в изпълнителното
производство, независимо, че е приобретател на вземането в хода на процеса,
т.е. легитимиран по смисъла на чл.226, ал.3 ГПК. След като е придобил
вземането, праводателят му е сключил втори по ред договор за цесия с ответника
Пи Маркет ЕООД, за който се твърди, че е антидатиран с посочване на по-ранна от
датата на придобиване вземането от ищеца. Обстоятелството, че формално
легитимиран като държател на изпълнителния титул /ИЛ/ се явява Пи Маркет ЕООД,
в чиято полза се провежда принудителното изпълнение за вземането, а за
претендиращия като титуляр на същото се твърди ищеца, сочи наличието на интерес
от установяване кому принадлежи спорното вземане. Разрешаването на този спор ще
доведе до заместване на взискателя Пи Маркет ЕООД от действителния титуляр на
вземането в рамките на изпълнителното производство. Съобразно изложеното е
налице интерес от установяване на титулярството както по отношение на
праводателя КНМ Груп, така и по отношение на приобретателя, което сочи и на
процесуалната легитимация на ответните дружества.
Съдът намира за неправилно съждението на
РС, че решаването на този спор е в компетентността на съдебния изпълнител,
респ. по реда на обжалване на действията му. Касае се за спор между две лица
при идентични твърдения и общ праводател, които са придобили пресъдено вземане
преди образуване на изпълнителното производство. Разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК, която касае именно правоприемството на страната на взискателя, ясно сочи,
че съдебният изпълнител преценя единствено обстоятелствата, възникнали след
образуване на изпълнителното производство. Чл. 429, ал.1, изр.2 ГПК ограничава
проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната легитимация на
лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до
правоприемството, респ. – до плащането на дълга /вкл.съгл.цит.решение
№71/2019г. на ВКС по гр.дело №2576/2018г./, т.е. правоприемството в тези
хипотези следва издаването на изпълнителния лист. От друга страна, чл.429, ал.
1, изр. 2 ГПК не предвижда съдебният изпълнител да установява фактите, които са
породили правоприемството на страната на взискателя ако то предхожда
изпълнителното производство. При наличие на спор между тези лица, именно съдът
е този, който следва да разреши на чия страна е настъпило валидно приемство в
правата върху вземането. В тази насока е и разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК,
която не допуска разширително тълкуване.
Поради достигане до различни изводи от
тези на първата инстанция, определението следва да бъде отменено и делото върнато
на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
В полза на жалбоподателя се следват
претендираните и сторени по обжалването разноски от 15.00 лева.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №15939/04.12.2019г.,
постановено по гр.дело №2245/2019г. на ВРС, 40-ти състав, с което е прекратено
производството по гр.дело №2245/2019г. поради преценка за недопустимост на
предявените от ИНТЕЙК ЕООД срещу ответниците КНМ ГРУП ЕООД и ПИ МАРКЕТ ЕООД,
искове за установяване, че ищецът е титуляр на вземане в размер на
1 462.58 лева, представляващи платена без основание стойност на коригирана
ел.енергия по издадена от Енерго про Продажби АД фактура от 11.12.2010г., което вземане е прехвърлено
от КНМ Груп ЕООдна Интейк ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. И
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА КНМ ГРУП ЕООД и ПИ МАРКЕТ ЕООД да заплатят на ИНТЕЙК ЕООД
сторените в производството разноски за държавна такса в размер на 15.00 лева,
на осн.чл.78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: