Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен състав в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНТОН УРУМОВ
2.
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Даниела Пиралкова и с
участието на прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия Урумов
ВНОХД № 2856 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 01.12.2017 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 136 състав по НОХД № 3159 / 2017
г., подсъдимият Т.К.Т. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.197, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 18.12.2015 г., около
13:20
часа, в гр. София, бул. ”******, ТЦ “МОЛ - Сердика“, магазин “Виваком“, е отнел
чужда движима вещ - 1бр. прогресивни очила “Chrome Hearts Moorehead“, на
стойност 2 896,00 лева /две хиляди осемстотин и деветдесет и шест лева /,
поставени в черно, кожено калъфче на стойност 36,00 лева /тридесет и шест
лева/, всичко на обща стойност 2 932,00 лева /две хиляди деветстотин и
тридесет и два лева/ от владението на Б.С.Б., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да присвои, като до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, откраднатата вещ е върната на собственика, поради което
му е наложено наказание “Пробация” за срок от шест месеца, при следните пробационни
мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител. На основание чл.189 от НПК, подс. Т.К.Т. е осъден да
заплати и разноските по делото.
Срещу постановената присъда е постъпила
въззивна жалба от адв. Л.С. и адв. Ц.К., упълномощени защитници на подсъдимия Т.К.Т..
Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Излагат се доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това
подс. Т.Т. да е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение.
Поради това се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото
лице. В предоставения срок за допълнение на жалбата, такова не е депозирано. В
жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 21.06.2018
г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
изслушване на експертизи.
В открито съдебно заседание
представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата. Счита, че в
хода на първоинстанционното съдебно следствие са събрани доказателства, от
които може да се изведе извод за съпричастност на подсъдимия към извършеното
деяние и неговото авторство. Моли съда да потвърди в цялост присъдата, с която
подсъдимият Т.Т. е признат за виновен за деянието по чл.197, т.1 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия Т.Т. – адв. Л.С.,
поддържа жалбата. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав
на процесния обвинителен състав, нито такива, които да осъществяват признаците
на по - лек състав. Излага подробни съображения за липса на умисъл за
извършване на инкриминираното деяние, а за проявена немарливост от страна на
подсъдимия Т.Т. в следствие на незнание за задължението му да предаде вещта.
Моли съда да приеме, че поведението на подсъдимия е несъставомерно и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли съда да приеме, че се
касае за маловажност на случая.
Вторият защитник на подсъдимото лице - адв.
Ц.К., се присъединява към становището на другия защитник.
Подсъдимият Т.Т. изразява съжаление за
случилото се като заявява, че не е съзнавал, че поведението му е нередно и
престъпно. Изтъква тежката житейска ситуация, в която се е намирал към
инкриминираната дата, като пречка да осъзнае неадекватността на поведението си
и не би искал тази случка да компрометира изградения в обществото авторитет. В
последната си дума моли да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като на
основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Първоинстанционното
производство е протекло по реда на глава ХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1
от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд се е позовал на събраните
по делото гласни и писмени доказателства : обясненията на подсъдимия Т.Т.
(частично), показанията на свидетелите П.К.Т., дадени непосредствено пред
първоинстанционния съд, и приобщените по реда на чл.373, ал.1 от НПК, показания
на свидетелите Б.С.Б. и Е.Е.С.; писмените доказателства по делото : разпечатка
за закупен мобилен телефон, протокол № ********* / 20.01.16 г. за закупени
диоптрични очила, фискален бон, разпореждане по НЧД № 4207 / 2016 г. на СРС,
НО, справки от мобилни оператори за мобилен апарат, справка за лице от АИС - “БДС“,
протокол за доброволно предаване, справка за съдимост за подс. Т.Т., протокол
за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, поръчка
№ 5985 / 25.03.2014 г. на “М.О.“ ООД,
разписка, характеристика, допълнително споразумение № 506 / 01.12.15 г., 9 броя
сертификати за проведени допълнителни обучения, 5 броя удостоверения за
обучения и участия в квалификационни семинари, почетно отличие, 2 броя писма;
заключенията на оценителна и на техническата експертизи, веществено
доказателство — оптичен носител CD - R.
Въз
основа на анализа им, Софийски районен съд е приел следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Т.К.Т. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********,
с много добри характеристични данни.
Подсъдимият Т.К.Т. и съпругата му -
свид. П.К.Т., били по професия учители. В.Т.Т. била тяхна дъщеря (видно от
показанията на свид. П.Т., а и от справка от АИС - “БДС“).
На 18.12.2015 г., около 13:00 – 13:15 часа,
свид. Б.С.Б. бил в офис на “Виваком“, находящ се в ТЦ “MOЛ - Сердика“, в гр.
София, бул. “*******, където работела и свид. Е.С.. Там той забравил
диоптричните си очила, които били поставени в черен кожен калъф. Непосредствено
след това в магазина дошъл подсъдимият Т.Т., за да закупи мобилен телефон.
Застанал на плота, където свид. Б.Б.забравил очилата си, и виждайки ги, решил
да ги вземе за себе си. По същото време подсъдимият Т.Т. сключил в офиса на “Виваком“
договор за покупка на мобилен телефон, след което около 13:20 часа, носейки
калъфчето с очилата у себе си, напуснал магазина.
Скоро след това свид. Б.Б.се върнал в
магазина, където обаче не намерил забравените от него очила, тъй като същите
преди това били взети от подс. Т.Т..
На 23.12.2015 г. свид. Б.Б.подал
заявление ( жалба ) в 05 РУ - СДВР, като се оплакал за случилото се.
На 27.12.2015 г. закупения от офиса на “Виваком“
мобилен телефон бил регистриран в мрежата на “М.“ ЕАД с карта на името на В.Т.Т.
- дъщеря на подсъдимия Т.Т..
Образувано било настоящото наказателно
производство, в хода на което подс. Т.Т. с протокол за доброволно предаване е
върнал отнетите от него очила на органите на досъдебното производство. До
връщането им очилата съхранявал в дома си ( видно от показанията на свид. П.Т. ).
Същите впоследствие са върнати на собственика им - свид. Б.Б., за което са
съставени протокол и разписка.
Изготвената на досъдебното производство
съдебно - оценителна експертиза е дала заключение, че стойността на
инкриминираните очила възлиза на 2 896,00 лева, а стойността на черното кожено
калъфче, в което били поставени очилата е 36,00 лева, или всичко е на обща
стойност 2 932,00 лева.
Въззивният съд в пълна степен споделя
както фактическите констатации, така и направения от първоинстанционния съд
анализ на доказателствата по делото като правилен и логичен. Въззивният съдебен
състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства
за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал
процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат
доказателства. Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил
задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Обосновано
първоинстанционният съд е счел, че показанията на разпитаните по делото
свидетели са непротиворечиви, взаимно се допълват и подкрепят обясненията,
дадени от подсъдимия. Въззивният съдебен състав, също като първоинстанционния,
счита, че по делото са налице множество доказателства, които водят само един
възможен извод, че именно подсъдимият Т. е намерил и взел калъфа с очила.
По - конкретно, по делото не се спори
относно фактическата обстановка – мястото и времето на деянието, това че то е
извършено, неговият механизъм и авторство, както и какъв е бил предметът на
посегателството. Мястото и времето на деянието се установяват от обясненията на
подсъдимия Т.Т. и показанията на свидетелите Е.С. и Б.Б., които са еднопосочни
и взаимнодопълващи се. Времето на деянието се установява и от заключението на
техническата експертиза, от което е видно, че в 13:20 часа лице от мъжки пол, с
тъмна шапка тип каскет, носещо тъмна чанта сяда на стол пред служител на
магазин на “Виваком“, като в 13:22 часа същото лице взима намиращ се на щанда
пред него тъмен на цвят предмет, след което напуска магазина.
С оглед на това правилно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Т.Т. е установил своя
фактическата власт върху чужда движима вещ. Незаконосъобразни обаче са правните
изводи на съда, че действията му осъществяват състава на престъплението по чл.197,
т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като превратно са тълкувани обстоятелства от
значение за съставомерността на деянието.
Отнемането от владението на другиго,
характерно за престъплението по чл.194 от НК, предполага до извършване на
деянието съответната движима вещ да се е намирала във фактическата власт на
всеки друг, освен на дееца. Иначе казано, кражбата е възможна само доколкото
една движима вещ се намира във фактическа власт на конкретен правен субект.
Когато поради някаква причина или обстоятелство такава власт не се упражнява от
никого, вещта не може да бъде отнета и установяването на фактическа власт от
страна на дееца няма да бъде кражба, а друг вид посегателство, което може и да
не покрива признаците на друг престъпен състав.
В конкретния случай, неправилно Софийски
районен съд е приел, че в случая фактическата власт върху вещта не е била
прекъсната преди последната да бъде намерена от подсъдимия Т.Т..
От показанията на свидетеля Б.Б.– собственик на инкриминираната вещ, се
установява, че на инкриминираната дата същият е посетил няколко магазина в
търговския център – в един от които е поръчал нови стъкла за очилата си. В
неустановен момент след напускане на магазина на “Виваком“ свидетелят Б.Б.е
разбрал, че очилата му не са у него.
Обстоятелството, че са останали в този магазин, свидетелят Б.Б.е разбрал
едва след като служителите са изгледали записите от видеокамерите и са видели
как друго лице ги взима. Към момента на установяване на липсата на очилата
собственикът им не е имал съзнание, че същите се намират там, тъй като не ги е
ползвал, а ги е оставил случайно, тъй като е бил разсеян от служителя на
магазина. Правилно първоинстанционният съд е приел, че търговският обект е
място с неограничен обществен достъп, поради което, съгласно приетото в ППВС №
6 / 1971 г. ( изм. с ППВС № 7 / 1987
г.), забравянето на една вещ там не следва да се третира като загубване. Вещта
действително е била забравена на щанда в магазина от собственика й, но
същественото в конкретния случай, което не е взето предвид от
първоинстанционния състав, е, че при установяване на липсата на очилата той не
се е сетил къде би могъл да ги е загубил и не се е върнал на конкретното място
именно за тях, а това, че впоследствие е тръгнал да ги търси, като е започнал
от последното място, на което е бил. Именно незнанието и несигурността на
собственика за местонахождението на вещта е показателно за това, че същата не е
забравена, а е била загубена от него и следователно фактическата власт е била
прекъсната.
Същевременно обаче не са налице
основания подсъдимият Т.Т. да бъде признат за невиновен и оправдан, тъй като
осъщественото от него поведение се явява съставомерно по чл.207, ал.1 от НК,
както следва:
От обективна страна подсъдимият Т.Т.
е намерил чужда движима вещ. Изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие, като подсъдимият не е съобщил в продължение на една седмица на
служителите в магазина, на собственика, на този, който я е загубил, или на
властта за това, че тя е у него, а напротив – прибрал я е и я е занесъл у дома.
Присвояването на намерена вещ е формално престъпление, което се осъществява
единствено чрез бездействието на субекта и е довършено с изтичане на
седемдневния срок от намирането на вещта (
т.е.
на 25.12.2015 г. ).
В случая се касае за намерена вещ –
движима вещ, която преди това е била загубена от свидетеля Б.Б., тъй като е
излязла от неговата фактическа власт и той не е знаел къде се намира вещта.
Според задължителните указания в ППВС № 6 от 1971 г. ( изм. с ППВС № 7 / 1987
г. ) такава вещ не е годен предмет на престъплението “кражба“, но може да бъде
предмет на присвояване на намерена чужда вещ.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл - той е съзнавал, че предметът на престъплението е чужда
движима вещ, че той я е намерил и че не съобщава комуто трябва за нейното
местонахождение.
Поради това въззивният съд намира, че
районният съд неправилно е квалифицирал установените факти с присъдата, с което
е допуснал отстранимо нарушение на материалния закон. На първо място,
преквалифицирането на деянието от кражба в престъпление по чл.207, ал.1 НК е
допустимо без изменение на обвинението от прокурора по реда на чл.287, ал.1 от НК.
Това е така, тъй като и двете престъпления са такива, които са насочени срещу
собствеността. Не е налице и съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, тъй като дори фактите на престъплението по чл.207, ал.1 от НК са с
по - тесен обхват от тези по чл.194, ал.1 от НК. Нещо повече, а самото деяние
по чл.207, ал.1 от НК е с по - лека наказуемост, доколкото предвиденото наказание
не е “Лишаване от свобода“, а “Глоба“.
Ето защо въззивният съд намира, че са
налице предпоставките да бъде изменена присъдата на районния съд, като
преквалифицира престъплението от възведеното с обвинителния акт по чл.197, т.1
във вр. с чл.194, ал.1 от НК в такова по чл.207, ал.1 от НК, за това, че на
18.12.2015 г., около 13:20 часа, в гр. София, бул. ”*******, ТЦ МОЛ “Сердика“,
магазин “Виваком“, е намерил чужда движима вещ – 1 брой прогресивни очила “Chrome
Hearts Moorehead“, на стойност 2 896,00 лева /две хиляди осемстотин и
деветдесет и шест лева/, поставени в черно, кожено калъфче на стойност 36,00 лева
/тридесет и шест лева/, всичко на обща стойност 2 932,00 лева /две хиляди
деветстотин и тридесет и два лева/ и в продължение на една седмица не е съобщил
за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.
С оглед на гореизложеното, съдът намери,
че подсъдимият Т.Т. следва да понесе отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.207, ал.1 от НК, като при определяне на наказанието съдът
отчете, че са налице всички предвидени от закона предпоставки за да бъде
приложен чл.78а от НК : 1. за извършеното престъпление е предвидено наказание
глоба от 100 до 300 лева; 2. пълнолетният деец не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, раздел IV от НК; 3. причинените съставомерни имуществени вреди от
престъплението са възстановени.
Предвид на това, настоящият съдебен
състав намери, че подсъдимият Т.Т. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност като му бъде наложено административно наказание “Глоба“.
При определяне на наказанието “Глоба“ като
смекчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд прецени добрите
характеристични данни за подсъдимия, общественото му положение, действията му
след разкриване на престъплението, поведението му в хода на воденото
наказателно производство и изразеното съжаление за стореното. Чистото съдебно
минало не следва да бъде ценено като смегчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото това се явява една от предпоставките за приложението на чл.78а от НК.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това
съдът счете, че за постигане целите на наказанието следва да му бъде наложена
глоба в средно предвидения в закона размер от 200 лева, като в случая е
приложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК и глобата не може да надвишава
размера, предвиден за самото престъпление.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 314 НПК, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основания за отмяна на присъдата на Софийски
районен съд.
Така мотивиран, на основание чл.337, ал.1,
т.2 и т.4 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, IIІ въззивен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от
01.12.2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136 състав по
НОХД № 3159 / 2017 г. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното престъпление от подсъдимия Т.К.Т. от такова по чл.197, т.1 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК в престъпление по чл.207, ал.1 от НК, поради което ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Т.К.Т. от
наказателна отговорност и на основание
чл.78а, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.207, ал.1 от НК му НАЛАГА административно наказание “Глоба“,
в размер на 200 /двеста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.