№ 36
гр. Плевен, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430202092 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 24-0938-000193/01.02.2024 г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР-
ПЛЕВЕН, на И. Н. И. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1
ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като изтъква, че в
действителност, посоченият в НП лек автомобил, не е бил в движение. На тази
основа, моли за отмяна на НП като неправилно и за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“– представител не се явява; в придружителното писмо за
изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно
становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
1
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1165121/17.01.2024г. от страна на Д. К. К. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Е. К. М. и нарушителя – И. Н. И..
Съставен е за това, че на 17.01.2024г. около 10:55 часа, в гр.ПЛЕВЕН, бул.
„***“, до бл. №5, с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек
автомобил ***, извършва следното: не използва обезопасителен колан по
време на движение, с който е оборудван автомобилът – нарушение по чл.137а
ал.1 ЗДвП. Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при
съставяне на АУАН; такива не е депозирал и по реда, и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И.
Н. И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.11 – 12 от АНД №744/24г. по описа на РС-ПЛЕВЕН,
л.9 – 11 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите Д. К. К., Е. К. М., както и писмени
доказателства /л.6 – 10, л.31 – 33 от АНД №744/24г. по описа на РС-ПЛЕВЕН,
л.17 от делото/. Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. К. К., Е. К. М.
са относително подробни, последователни, убедителни, взаимно се
потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което
ги преценява като достоверни и ги кредитира. Именно от показанията на
двамата свидетели, отразената в АУАН/НП фактическа обстановка се
установява по убедителен начин, Съдът я приема за доказана - и няма да я
преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява
оборена. Тук следва да бъде подчертано, че видно от представени от страна на
Административнонаказващия орган писмени доказателства по регистрацията
на л.а. ***, към процесната дата, същият не е бил спрян от движение, т.е.
юридически, е бил в движение; същевременно, от показанията на свидетелите
2
К. и М. по категоричен начин се установява, че лично са възприели, че
жалбоподателят управлява лекия автомобил без поставен обезопасителен
колан, т.е. превозното средство е било и фактически в движениеq към датата и
часа на обсъжданото нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.137а ал.1 ЗДвП,
„Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани.“, като чл.137а ал.2
ЗДвП предвижда изчерпателно изброени изключения от така
инкорпорираното правило за поведение - досежно бременните жени, лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен
колан, лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-
двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани
съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място, инструкторите - при
управление на автомобила с учебна цел. Видно е, че е налице въведено
задължение за водачите да ползват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, освен в лимитативно предвидени
от Закона случаи – и също така е видно, че при описаните и приети по-горе
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение, а същевременно, не е бил в кръга на лицата, спрямо които е
предвидено изключение по чл.137а ал.2 ЗДвП - и нарушението по чл.137а ал.1
ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, се явява доказано по несъмнен начин.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.183
ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/
лева. Размерът на наложеното административно наказание не подлежи на
обсъждане, тъй като административнонаказващият орган коректно е
съобразил размера на абсолютно определената санкция. Не на последно
място, случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1
т.4 от ДР на ЗАНН. В случая се касае за нарушение от категорията на
формалните - такова, което не предвижда настъпването на конкретен
противоправен резултат, т.е. липсата на вредни последици е част от правната
характеристика на деянието. Същевременно, не са налице доказателства в
подкрепа на това, че нарушението представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по
чл.6 т.1 ЗДвП, напротив – обществената му опасност е типична. Тук няма как
да не бъде отбелязано и това, че видно от представената справка за нарушител
на името на жалбоподателя, на същия са налагани административни наказания
по общо 22 /двадесет и две/ влезли в сила Наказателни постановления, както и
по 62 /шестдесет и два/ фиша. Очевидно се касае за системен нарушител на
правилата за движението по пътищата, т.е. такъв, демонстриращ явно
незачитане на същите правила – обстоятелство, което е принципно
3
несъвместимо с преценката на случая като „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0938-
000193/01.02.2024 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с което на И. Н. И. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4