РЕШЕНИЕ
№ 1639
Стара Загора, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА |
При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20247240700042 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Ф. Х. Т. с постоянен адрес в [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1228-001224/30.12.2023г., издадена от ст. полицай във Второ РУ на МВР Стара Загора при ОДМВР Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.171, т.1, б.б от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че заповедта му била връчена на 30.12.2023г. и подавал срок жалбата си против нея, като иска от съда да я отмени като незаконосъобразна. Мотивира, че тя била постановено при допуснати нарушения на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие със законовата цел.
Счита, че нормата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП противоречала на акт от по-висока степен, в случая НК и поради това тя не намирала приложение. Н. второ място сочи, че името на лицето, по отношение на което се налагала ПАМ било различно от името на жалбоподателя и това нарушило правото му на защита. Твърди, че бил оспорил показанията на полевия тест и отрекъл да бил употребил наркотици или упойващи вещества, а в случая процесната заповед била издадени при липса на фактическо основание в поведението и реакциите на водача или други външни признаци, които да налагали неговото тестване или изпращането му за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Претендира, че нямало предпоставките по чл.5 от Наредба № 1/2017г., които били специални предпоставки, при наличието на които било допустимо извършването на проверка за употреба на наркотици или упойващи вещества или техните аналози по един от алтернативно изброените способи.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си адв. Т., която поддържа жалбата. Прилага писмена защита.
Ответникът, редовно призован в с.з., не се явява, представлява се от гл. юрк. А..
Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Н. 30.12.2032г. против жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA № 1075660, за това, че същият като водач управлява на в [населено място] на 30.12.2023г. собственото си МПС /от посочената марка, модел и регистрационен номер/ след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Д. Т. 5000 с фабричен номер ARPK-0020, който отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Пробата била извършена в сградата на 02 РУ на МВР Стара Загора в 16.33 часа на 30.12.2023г. и била под № 00378. Н. водачът бил издаден талон за изследване с № 0173609 и 7 бр. холограмни стикери с номер [рег. номер].
Н. същата дата /30.12.2023г./ от ст. полицай при Второ РУ на МВР Стара Загора, била издадена и процесната заповед № 23-1228-001224, с която била посочена идентична фактическа обстановка, като на осн. чл.171, ал.1, б.Б от ЗДвП по отношение на водача Т била приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС. Видно от разписка към заповедта, тя била връчена на лицето на 30.12.2023г. Жалбата против нея била подадена по пощата на 15.01.2023г.
Допълнително по делото се прилагат: мотивирана резолюция №23-1228-[рег. номер] от 05.01.2024г. /л.17/; заповед за оправомощаване /л. 18/; справка за нарушител водач /л.19/; писмо вх. рег. № 2077 /л.33/; талон за изследване бл. № 0173609 /л.34/.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:
По допустимостта – жалбата процесуално допустима, като подадена в срок /последният ден от срока е изтичал в неработен ден, поради което крайният момент за подаване на жалбата е бил 15.01.2024г., от която дата е и пощенското клеймо на изпращане на жалбата/, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол акт, пред местно компетентния административен съд.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, но не по така изложените в нея доводи.
Съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол за валидност и законосъобразност на процесния административен кат на всички основания по чл.146 от АПК. При извършената такава служебна проверка за валидността на заповедта и при съобразяване на представените писмени доказателства от ответната страна, Съдът приема извод, че актът не е издадено от надлежно упълномощен с това правомощие орган.
Съгласно член 172, ал.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., доп., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В самата процесна заповед се визира, че конкретният издател е на длъжност ст. полицай във Второ РУ на МВР Стара Загора и е упълномощен със Заповед № 349-2996 от 02.11.2020г. на Директора на ОДМВР Стара Загора. Като част от преписката обаче се Заповед № 349з-4467/23.12.2021г. /л.18/ на Директор на ОДМВР Стара Загора, съгласно която в пункт 1 от нея изрично се визират длъжностните лица при ОДМВР Стара Загора, които се оправомощават от директора да издават заповеди за ППАМ по чл.171, т.1 /сред които попада и процесната такава/ от ЗДвП. Изрично е налице запис в заповедта, че тя влиза в сила от 01.01.2022г.
По делото не са налични никакви данни, първо към 30.12.2023г. да е била действаща друга заповед за оправощаване на длъжностни лица да издават ЗППАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП, а на второ място, конкретният издател към 30.12.2023г. да е заемал някоя от посочените в заповедта от 23.12.2021г. шест длъжности. Ето защо, по делото ответната страна, а тя е тази, която носи тежестта да докаже валидността и законосъобразното издаване на акта, не е приложила доказателства, от които безсъмнено да се приеме извод, че ст. полицай във Второ РУ на МВР Стара Загора Д. С. към 30.12.2023г. е бил надлежно оправомощен да издаде акт по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, с който да наложи предвидената в този законов текст ПАМ. При съобразяване на това, Съдът извежда извод за нищожност на процесната заповед, като издадено от лице, което не притежава въпросното правомощие.
Жалбата е основателна. Оспорващата страна не прави искане за разноски.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1228-001224/30.12.2023г., издадена от ст. полицай във Второ РУ на МВР Стара Загора при ОДМВР Стара Загора
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
| Съдия: | |