Р Е Ш
Е Н И Е № 38
Гр.Сливен,
18.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието
на прокурора …… като изслуша докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д. № 402/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
"Д.М."*** представлявано от Д.Т.М. срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-286-0048972 от 05.10.2020 год. на
началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ за срок от 14
дни.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. Липсвали конкретни мотиви и бил нарушен принципа на
съразмерност. Намерената сума в касата, която не съответствала на отразеното от
фискалното устройство била от извадени 300 лева от касата за плащане на сметки
и плащания през ПОС, които били приключени в брой. Управителят на дружеството
продал един букет на проверяващите и им казал да отидат да платят на касата, но
те излезли от м. без да отидат до касата. м. бил единствен източник на средства
за неговото и още няколко семейства и запечатването му обричало бизнеса на гибел. Прави искане съдът
да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
се представлява от адв.О., който поддържа жалбата на
заявените основания. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание административният орган
началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител юриск. С. Д. оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че при издаването на заповедта не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Сливен като съобрази
данните по делото и становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.09.2020 год. в 15:50 часа е била
извършена проверка на търговски обект м. „Д.“*** стопанисван и експлоатиран от "Д.М."
ООД. При проверката е установено, че при извършена контролна покупка от
органите по приходите на един брой букет цветя на стойност 6 лева заплатени в
брой преди легитимация не е издаден фискален бон от монтираното в обекта
фискално устройство, модел "Datecs FP2000" с ИН на ФУ DT 0850074 и ФП № 02850074, което било в работен режим, нито ръчна касова
бележка от кочан при плащането на стоката в брой. Покупката е извършена преди
легитимацията на проверяващите заплатена в брой от Д.Н.А. - инспектор по
приходите в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. След
легитимацията от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 0038857/29.09.2020
год. и КЛЕН, от които е видно, че продажбата не е отразена. Извършено е
засичане на паричните средства в касата и е установено, че същите са 531,16
лева, а по данни от фискалното устройство 901, 03 лева.
За установените факти и обстоятелства е
съставен протокол за извършена проверка № 0048972/29.09.2020 год. на основание чл. 110, ал. 4,
вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. От констатациите проверяващите
са направили извод, че "Д.М." ООД не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Горното изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1. т. 1, б. "а" от Закона за
данък върху добавената стойност.
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) №ФК-286-0048972 от 05.10.2020 год. (предмет на
оспорване в настоящото съдебно-административно производство), ответникът като е
възприел изцяло фактите установени и описани в ПИП № 0048972 от 29.09.2020 год.
е приложил по отношение на "Д.М." ООД следната ПАМ - запечатване на
търговски обект – м. „Д.“*** и стопанисван от дружеството-жалбоподател и е
забранил достъпа до него за срок от 14 дни, тъй като същото не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред
за доставка/продажба, което е осъществило състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Органът е мотивирал определената
продължителност на срока на приложената мярка като е изтъкнал, че същата е
съразмерна на извършеното. При определяне на срока на мярката са взети предвид наличието
на разлика между наличните парични средства в касата и тези разчетени по
фискалното устройство, средно-дневния
оборот на обекта, наличието на непогасени публични задължения и създадената
организация на работа в обекта.
Заповедта е връчена на дружеството на 07.10.2020 год. като жалбата срещу
нея е подадена на 21.10.2020 год. и въз основа на нея е образувано настоящото
производство.
Приети и приложени като доказателства по
делото са цитираните по-горе писмени доказателства, а именно ПИП № 0048972 от 29.09.2020
год., опис на паричните средства в касата, дневен отчет на касата, справка за
регистрираните данни от Z задачи за ФУ,
справка за задълженията на лицето към 22.10.2020 год., АУАН № АА
0179720/15.10.2020 год. за извършено нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006 год., АУАН № АА 0179721/15.10.2020 год. за извършено нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 год.
По делото е разпитан като свидетел Т.М., б. на
управителя на ООД и р.в м.а в момента на проверката. Според свидетелските му
показания с. му Д.М. е продал един букет
на проверяващите и му е оставил парите, но тъй като в този момент е имало други
клиенти той /Т.М./ не е чукнал веднага касова бележка. Лично той не е взимал
пари от проверяващите. В деня на проверката са имали и проблеми с ПОС
терминала.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена
в срок и от активнопроцесуално легитимирано лице -
адресат на заповедта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Оспорената заповед е валиден административен
акт като издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и във вр. с представената
по делото заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год., с която изпълнителният
директор на НАП упълномощава началниците на отдели "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, каквато е
длъжността на издателя на процесната ПАМ, да издават
принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
Процесната заповед е издадена в писмена форма,
съдържа правни и фактически основания за издаването и вкл. досежно
срока на мярката, поради което е мотивирана. Не се установи в производството по
издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи
самостоятелно основание за отмяната му.
Оспорената заповед е материалнозаконосъобразна
и съответна на целта на закона. Оспореният административен акт е издаден на
основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от с. з. Следователно материалноправни
предпоставки за прилагането на процесната мярка е
наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална
касова бележка (фискален бон) за извършена продажба във визирания в заповедта
обект – м. „Д.“ стопанисван от жалбоподателя. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Издаването на фискален бон е
задължение на всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е установено, че за
покупка на стойност 6 лева не е издаден фискален бон от монтираното в обекта
фискално устройство, нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки. Това обстоятелство се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства като същото не се оспорва от дружеството.
Съдът намира възраженията наведени с жалбата
за неоснователни. Според управителят на дружеството на 29.09.2020 год. са
извадени пари от касата в размер на 300 лева за плащане на сметки. С оспорването
са представени 5 броя фактури издадени в деня на проверката с получател "Д.М." ООД.
Фактурите са на стойност 232, 29 лева, 69, 60 лева, 40, 01 лева, 274, 15 лева,
377, 38 лева или на обща стойност 993, 43 лева, т.е. управителят твърди, че е
взел 300 лева от касата, а представя документи за три пъти по-голяма сума.
Видно от дневния финансов отчет маркираните продажби на фискалното устройство
са за сума в размер на 901, 03 лева. Следователно в касата е следвало да има
парични средства в този размер. При извършената проверка обаче органите по
приходите са установили налични парични средства в размер на 531, 16 лева. Като
прибавим към тях сумата от петте фактури, за които се твърди, че са платени
от парите в касата се получава сумата от
1 524, 59 лева, която следва да е отразена на касовия апарат. Тези числа
коренно се различават от установеното от проверяващите, поради което съдът
намира възраженията наведени в жалбата за недоказани и неоснователни.
Що се касае до причината довела до неиздаване
на фискален бон съдът намира, че същата е ирелевантна,
тъй като всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. В конкретния случай
при извършване на продажбата на един букет цветя на стойност 6 лева лицето
приело парите е било длъжно да издаде фискална касова бележка. Установеното
неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка при
извършване на продажба на стока или услуга в съответния търговски обект
представлява юридическият факт пораждащ правомощието на органа по приходите да
приложи съответната ПАМ по запечатване на обекта като органът в тази хипотеза
действа в условията на обвързана компетентност. Заповедта в случая е
превантивна и преустановителна и е приложена в
съответствие с целите на специалния закон.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора съдът намира за
основателно искането на процесуалния представител на административния орган за
присъждане на разноски по делото за основателно. Следва да се осъди "Д.М."
ООД да заплати на НАП разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съгласно Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Д.М." ООД ЕИК ******** със
седалище гр. С., кв.“Б.“ бл.** представлявано от Д.Т.М. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-286-0048972 от
05.10.2020 год. на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в
ЦУ на НАП като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Д.М." ООД ЕИК ******** със
седалище гр. С., кв.“Б.“ бл.** представлявано от Д.Т.М. ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходи разноски по делото в
размер на 100 /сто/ лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБългария.
СЪДИЯ