Решение по дело №30/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 19
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Събина Ненкова Христова Диамандиева
Дело: 20222000500030
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева

Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500030 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на Д.Т. К. – Р.
против решение №428/29.10.2021 г. по в.гр.дело №617/2021 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата и против
разпределение на суми от 15.03.2021 г. по изп.дело №336/2016 г. по описа на
ЧСИ Г. М..
Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него разпределение
като неправилни и незаконосъобразни. Навеждат се оплаквания за липса на
окончателен съдебен акт за размера на всички дължими по изпълнителното
дело суми и обезпечения. Намира, че висящността на ТД №2/2021 г. на
ОСГТК на ВКС по въпроса за привилегията по чл.136 ЗЗД на авансово
внесените такси и разноски и противоречивата по този въпрос съдебна
практика внасят съмнение в правилността на решението на предходната
инстанция. Поддържа своето становище, че за такси и разноски които не са
внесени авансово не следва привилегията на чл.136 ЗЗД.
Твърди се, че вземането на присъединения взискател НАП е
непрецизирано и несъответстващо.
В отговор на жалбата, подаден от Д.О. Т., се иска оставянето и без
1
уважение като неоснователна. Оспорват се твърденията в нея за неяснота на
размера на дълга . По отношение на доводите за висящо тълкувателно дело
сочи не е налице основание за спиране на производството по делото и , че
предходната инстанция е изложила изчерпателни мотиви относно
дължимостта на таксите по изпълнителното дело.
Относно вземането на присъединения взискател НАП предходната
инстанция е посочила, че в интерес на длъжника е взето предвид последното
по изпълнителното дело удостоверение, сочещо най – нисък размер на
фискални задължения. Разликата от пет лева е дължима съобразно
дължимата законна лихва и датата на предходното удостоверение.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата, становището
на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да
бъде разгледана .
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба
на Д.К. – Р., длъжник по изпълнителното дело, против разпределение на суми
от 15.03.2021 г. по изп.дело №336/2016 г. по описа на ЧСИ Г. М. с оплаквания
за неговата незаконосъобразност. Изложено е, че вземането, за което
образувано изпълнителното производство, е предмет на висящо в.гр.дело
№345/2020 г. по описа на ПАС. На следващо място страната счита, че
невнесените авансово от взискателя такси и разноски не се ползват с
привилегията на чл.136 ЗЗД и, че неправилно е определено вземането на
присъединения взискател НАП в ущърб на фиска.
С обжалваното в настоящото производство решение Бургаският
окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна и е постановил оставянето и
без уважение.
Въззивната инстанция намира така постановеното решение за
правилно.
Обжалваното разпределение е трето по ред, след отмяна на
предходните две от Бургаския окръжен съд. Изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя Д. О. Т., гр.П., против Д.Т. К. – Р. за
2
вземането му по изпълнителен лист, издаден по Заповед за незабавно
изпълнение №45/05.01.2010 г. хо ч.гр.д №18213/2009 г. по описа на
Пловдивския районен съд за сумата от 35 427 евро главница и разноски по
заповедното производство на стойност 1822,35 лв. Вземането по Заповедта
за изпълнение е предмет на висящо понастоящем съдебно производство.
Присъединен по делото взискател е НАП – П. за сумата от 9682, 51 лв.
съгласно последното издадено от Агенцията удостоверение по
изпълнителното дело.
С обжалваното разпределение сумата на стойност 48 217, 40 лв. е
разпределена както следва – такси и разноски в полза на съдебния изпълнител
– 3 976,43 лв. с ДДС, от които 498 лв. обикновени такси по ТТРЗЧСИ,
описани по размер и основание , разноски за вещо лице по изпълнителното
дело на стойност 250 лв. и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ общо на стойност 3 478
лв., на НАП – Пловдив сумата от 9682, 51 лв. и за взискателя Т. остатъкът
от 34 281,72 лв.
По оплакването в жалбата за неустановен размер на вземането поради
наличието на висящо съдебно производство по иск с правно основание чл.422
ГПК по образуваното гр.дело №23/2022 г. по описа на ВКС, предходната
инстанция правилно е посочила, че Заповедта за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК е годно изпълнително основание до отмяната му, въз основа на
което е издаден изпълнителният лист, послужил за образуване на
изпълнителното дело за сумите, посочени в него.
По отношение на привилегията на разноските, наличието на висящо
тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящото производство.
Съобразно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение №
8/2013г. по тълкувателно дело № 8/2013г. на ВКС, ОСГТК, при образувано
тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по
висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание
чл.292 ГПК, но не и във въззивната и първата инстанция.
Привилегията на невнесените авансови такси и разноски е
определена от съдебния изпълнител съгласно указанията на настоящата
инстанция в решение №147/16.04.2019г. по ч.гр.дело №119/2019 г по описа на
БАС. Съгласно т.11 от ТР №2 по т.д №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако
взискателят не е внесъл авансово дължима такса,частният съдебен изпълнител
3
я събира от длъжника съгласно чл.
79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.
Жалбата е неоснователна и в частта, с която се твърди, че неправилно
е определен размерът на вземането на присъединения взискател НАП.
Определянето му е съобразно представеното от този взискател актуално към
датата на изготвяне на разпределението удостоверение от НАП изх.
№160372100920021/04.03.2021 г. , приложено към изпълнителното дело.
При горните констатации жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Т. К. – Р. против решение
№428/29.10.2021 г. по в.гр.дело №617/2021 г. по описа на Бургаския окръжен
съд
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4