Решение по дело №1653/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 913
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20225300501653
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 913
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501653 по описа за 2022 година
Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК, образувано по
жалба на Главна Дирекция „ Национална полиция „ – МВР – *** срещу
Постановление от 08.02.2022 г. / погрешно посочено 2021 г./ по изп.д. №
83/2012 г. на СИС при РС – Пловдив за прекратяване на делото на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – непоискано от взискателя извършване на
изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, считано от
14.08.2018 г.. Поддържаните от жалбоподателя – взискател по изпълнението,
оплаквания са така посоченото прекратително основание да не е налице, тъй
като е искал извършване на изпълнителни действия, съответно ДСИ е
извършвал такива и през 2019 г., през 2020 г., както и през настоящата 2022 г.
Искането е за отмяна на прекратителното постановление.
Длъжникът по изпълнението Г. Й. Г., ЕГН - ********** не е депозирал
писмени възражения по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
Приложени са писмените обяснения на ДСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата
по чл. 436 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Предмет на изп.д. № 83/2012 г. на СИС при ПРС е подлежащо на
1
удовлетворяване парично притезание в размер на 80 лева / юрисконсултско
възнаграждение / на взискателя Главна Дирекция „ Национална полиция „ –
МВР – *** към длъжника Г. Й. Г., ЕГН - **********, удостоверено с ИЛ от
19.01.2011 г., изд. по адм.д. № 2436/2009 г. на АССГ.
Последното поискано и извършено по делото изпълнително действие е
наложен на 14.08.2018 г. Запор на притежаван от длъжника лек автомобил
марка Ланд Ровер Фриландер, рег. № ***. Опис и продан на вещта не са
искани и извършени.
Следващото поискано от взискателя изпълн. действие е от 22.05.2019 г.
- за запор на банкови сметки на длъжника - след проучване и установяване
от ДСИ наличие на такива сметки.
Във връзка с това искане взискателят е уведомен че при извършеното
от съдебния изпълнител проучване е установено че за длъжника са открити
три такива сметки / ***/, които обаче вече са били запорирани от ДСИ по
делото / през 2012 г. и 2013 г. / – за което взискателят уведомен от ДСИ на
20.08.2019 г.. Т.е. на 22.05.2019 г. не са поискани, съответно предприети
действия, прекъсващи срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Следващите поискани изпълнителни действия са на 18.02.2020 г. –
справка от НАП – ТД – *** относно трудови и други договори на длъжника и
евентуално налагане на запор на вземанията му по тях и налагане отново на
запор по върху банковите сметки на длъжника в *** и ***.
Според постъпилата информация на НАП – ТД – *** длъжникът няма
сключени трудови или други договори, не развива дейност, съответно не
фигурира в регистрите на НАП като осигурено или самоосигуряващо се лице.
По искането за запориране на сметки в посочените две банки ДСИ е изискал
дължимите се 2 броя ДТ от по 18 лв. всяка, взискателят е внесъл само 18 лв. и
не е депозирал отговор на искането на съдебния изпълнител / връчено му на
02.06.2020 г. / да посочи при това положение върху коя от двете сметки желае
налагане на запор. Така същински изпълнителни действие – запор на
дължими от трети лица възнаграждения и суми на длъжника, не са
осъществявани, а самите справки не съставлява действие, прекъсващо срока
по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Следователно – както правилно е преценил ДСИ в обжалваното
постановление, последното поискано и осъществено изпълнително действие,
имащо за последица прекъсване течението на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК е наложения запор върху горепосочения лек автомобил на длъжника.
Считано от тази дата до 14.08.2020 г. изпълнителни действия с горната
последица няма, поради което основанието на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е било
налице към датата на постановяване на обжалваното прекратително
постановление – 08.02.2022 г., като то / основанието / е възникнало еx lege на
датата 14.08. 2020 г. Депозираната след тази дата молба на взискателя от
03.02.2022 г. – постъпила при ДСИ на 07.02.2022 г., за извършване на нови
2
справки за банкови сметки на длъжника и за наличие на осигурително
правоотношение – евентуално налагане на запори върху установени такива
суми, е правно ирелевантна.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна и се оставя без
уважение.
И съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на Главна Дирекция „ Национална
полиция „ – МВР – *** срещу Постановление от 08.02.2022 г. / погрешно
посочено 2021 г./ по изп.д. № 83/2012 г. на СИС при РС – Пловдив за
прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3