Определение по дело №965/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1599
Дата: 11 май 2021 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20213100500965
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1599
гр. Варна , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500965 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от С. Й. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 260269/01.02.2021 год., постановено по гр. дело № 18304/2019 год. по
описа на РС-Варна, поправено с Решение № 260516/17.02.2021 год., В ЧАСТТА МУ, с която
е отхвърлен за разликата над 6000 лева до претендираните 25 000 лева (т. е., е отхвърлен за
сумата от 19 000 лева), предявеният от С. Й. К. от гр. Варна срещу Община Варна иск по чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на
инцидент, настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена
дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане;
ІІ. Въззивна жалба от Община Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу горното решение В ЧАСТИТЕ, с които община Варна е осъдена да заплати на С. Й.
К. от гр. Варна сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки, страдания и психически стрес, в резултат на инцидент, настъпил на 11.07.2019 г.
вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на пътното платно
на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането

11.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 190, 87 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия инцидент, както следва: 17 лева –
заплатена сума за кръвни изследвания по фискални бонове от 22.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до окончателното и изплащане;
́
31, 22 лв. - заплатена сума за закупени лекарства по фискален бон от 23.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното и изплащане;
́
110, 77 лв. - заплатена сума за оптични материали по фискален бон от 06.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2019г. до окончателното и
́
изплащане и 31, 88 лв. . заплатена сума за закупени капка „монопрост“ по фискален бон от
1
07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до
окончателното и изплащане.
́
В жалбата на С. Й. К. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от нея част
е неправилно и незаконосъбразно, постановено е в наршение на материалния закон и при
допуснати наршения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна
преценка и анализ на събраните доказателства относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди, както и до неотчитане на всички обстоятества относими към размера
на обезщетението, в резултат на което и неправилно е приложена и нормата на чл. 52 ЗЗД
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не са отчетени
продължителният възстановителен период, факта, че ищцата продължава да търпи
неудобства, че не се е възстановила напълно от преживения стрес, че пълно възстановяване
от психическа гледна точка е трудно възможно и че функцията на ръката и няма да се
́
възстанови напълно.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от С. Й. К. част и за
постановяване на друго, с което искът и по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
́
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на гореописания инцидент,
настъпил на 11.07.2019 год., да бъде уважен в пълния предявен размер. Претендира и
присъждане на разноски.
В жалбата на ищцата С.К. не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника Община Варна и от третите лица-
помагачи на страната на ответника – „Автомагистрали София“ ЕООД, със седалище гр.
София и „Инжстройинженеринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна, не са подадени писмени
отговори на жалбата на ищцата.
В жалбата на Община Варна срещу горното решение са наведени оплаквания, че
решението в атакуваните от общината части е неправилно и незаконосъобразно, като се
настоява за отмяната му в тези чсти и за постановяване на дпруго, с което исковете да се
отхвърлят изцяло, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесалните
правила. След като съдът е предоставил на ответника възможност да ангажира
доказателства за местата и географските координати на изкърпените дупки на пътното
платно на улицата, на която е станал инцидента, при който е пострадала ищцата, в
нарушение на процесуалните правила е отхвърлил искането на ответника за допускане на
съдебно-техническа експертиза с вещо лице - геодезист, което да да даде заключение по
следните въпроси: 1) Към 11.07.2019г.- твърдяната от ищцата дата на инцидента
–съществувала ли е неравност на пътното платно (дупка) на следното място: гр. Варна, кв.
„Аспарухово", ул. Кирил и Методий", посока; спирка „Зора" - „Билла" -„Аспарухово", срещу
магазин за хранителни стоки „Марго" (понастоящем „Бункера"), находящ се вляво по
посоката на движение, GPS координати: 43°10'32,2"N и 27°53'21,1"? 2) Посочените от
ищцата GPS координати като място на инцидента, включват ли се в GPS координатите на
извършените ремонтни работи на ул. „Кирил и Методий" в кв. „Аспарухово", възложени на
третите – лица помагачи с възлагателното писмо №Д19000159ВН_001ВН/13.03.2019г. на
директора на дирекция „ИИБ" при Община Варна? Ответникът твърди, че недопускането на
това доказателствено искане има за последица неизясняване на делото от фактическа
страна. Твърид се също, че съдът се е произнесъл относно факти, за чието установяване се
изискват специални знания на геодезист. В нарушение на закона е приел, че т. нар. „дупка
на пътното платно" се е намирала извън териториалния обхват на възложените от Община
Варна ремонтни дейности на ул. „Кирил и Методий", като не се е мотивирал как точно
достига до този извод без ангажирането на специални знания на геодезист. Според
ответника верността на предоставените от ищцата координати на дупката на пътното платно
2
следва да бъдат подложени на проверка от лице със специални знания, каквито в случая
съдът и странити не притежават. Навежда, че по делото нямало спор, че ремонтът на всички
неравности и изкърпването на всички дупки по ул. „Кирил и Методий", към датата на
твърдяния инцидент - 11.07.2019г. са били включени в предмета на сключения между
Община Варна и третите лица – помагачи на страната на ответника договор и съответно
възложени за изпълнение. Поради това и не почива на здравия разум и елементарната
логика изведеният от районния съд извод, че процесната дупка била изключена от обхвата
на възложените дейности по ремонта на ул. „Кирил и Методий“ в гр. Варна. Според
ответника, по делото няма нито едно доказателство, което да изключва процесната дупка от
обхвата на ремонта на ул. „Кирил и Методий". Неправилно е прието също, че ответникът не
е направил своевременно възражение за наличието на съпричиняване от страна на ищцата за
настъпването на вредите.
С жалбата е направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с вещо
лице геодезист, която да отговори на задачите, поставени по – горе. Искането се обосновава
с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Направено е и искане въззивният съд да се произнесе и
по въпроса дали с отговора на исковата молба ответникът е направил надлежно възражение
за съпричиняване от страна на ищцата или такова възражение липсва.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна С. Й. К.,
чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на ответника, счита, че е
неоснователна. Оспорва и направеното с жалбата доказателствено искане.
Съдът намира направеното с жалбата на ответника доказателствено искане за
неоснователно. В случая след като ищцата с молбата си с вх. № 18612/04.03.2020 год. е
посочила точните географски координати на дупката на пътното платно на ул. „Кирил и
Методий“ в кв. Аспарухово, гр. Варна, в откритото съдебно заседание, проведено на дата
08.06.2020 год. на ответника, съобразно отправеното от него искане, е предоставена
възможност най-късно в следващото съдебно заседание да представи доказателства дали
дупката на пътното платно е в обхвата на възложените на третите-лица помагачи ремонтни
дейности с договора от 12.02.2019 год. и възлагателното писмо от 13.03.2019 год. и дали са
извършвали ремонт на това място. С молба от 02.09.2020 год. ответника е представил
писмени доказателства в подкрепа на своите твърдения – л. 130-143 от делото на РС-Варна,
вкл. и справка за точните географски координати на ремонтираните участъци по ул. „Кирил
и Методий“. В проведеното на 14.10.2020 год. съдебно заседание ответникът не е правил
искане за експертиза с поставените по – горе задачи. Такова искане е направено в
следващото съдебно заседание – на дата 13.01.2021 год. и е отхвърлено от
първоинстанционния съд по съображения, че е преклудирано. При тези данни настоящият
състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане във втората
инстанция на поисканата от ответника по исковете във въззивната му жалба съдебно-
техническа експертиза. Отделно от това на първия от поставените с жалбата въпроси вещото
лице очевидно няма как да даде отговор. На следващо място въпросът дали дупката на
пътното платно на ул. „Кирил и Методий“ в кв. Аспарухово, гр. Варна, поради която е
станал инцидента с ищцата, е била в обхвата на възложените на третите лица-помагачи
ремонтни дейности, е ирелевантен за спора; този въпрос е от значение за отношенията
между ответника и третите лица-помагачи с оглед обвързващата сила на мотивите на
съдебното решение в отношенията помежду им, но видно от доказателствата по делото,
спор по този въпрос между ответника и привлечените да му помагат трети лица няма.
По тези съображения направеното с жалбата на ответника доказателство искане е
неоснователно и следва да се отхвърли.
По искането въззивният съд да се произнесе и по въпроса дали с отговора на исковата
молба ответникът е направил надлежно възражение за съпричиняване от страна на ищцата
или такова възражение липсва, съдът ще вземе отношение с акта си по съществото на спора.
3
Водим от горното, съдът




ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от С. Й. К. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 260269/01.02.2021 год. постановено по гр.
дело № 18304/2019 год. по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 260516/17.02.2021
год.;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадена от Община Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 260269/01.02.2021 год. постановено по гр.
дело № 18304/2019 год. по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 260516/17.02.2021
год.;
ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивната жалба на Община Варна доказателствено
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с вещо лице - геодезист, което да да
даде заключение по следните въпроси: 1) Към 11.07.2019г.- твърдяната от ищцата дата на
инцидента –съществувала ли е неравност на пътното платно (дупка) на следното място: гр.
Варна, кв. „Аспарухово", ул. Кирил и Методий", посока; спирка „Зора" - „Билла"
-„Аспарухово", срещу магазин за хранителни стоки „Марго" (понастоящем „Бункера"),
находящ се вляво по посоката на движение, GPS координати: 43°10'32,2"N и 27°53'21,1"? 2)
Посочените от ищцата GPS координати като място на инцидента, включват ли се в GPS
координатите на извършените ремонтни работи на ул. „Кирил и Методий" в кв.
„Аспарухово", възложени на третите – лица помагачи с възлагателното писмо
№Д19000159ВН_001ВН от 13.03.2019г. на Директора на дирекция „ИИБ" при Община
Варна?;
Насрочва делото за рзглеждане в открито съдебно заседание за 07.06.2021 год. от 14,
00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4