Решение по дело №933/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 218
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150700933
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 218 / 15.3.2021г.

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

                                                                                                                  Председател:    Георги Видев

                                                       

при секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 933 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Делото е образувано по жалба на М.С.М.,*** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/112/08277/3/01/04/01 от 06.11.2019 г. на директора на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, с който е определено на жалбоподателката подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лв.

Жалбоподателката претендира отмяната на обжалвания акт. Излага съображения за постановяването му в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Поддържа  жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в представени писмени бележки. Претендират разноски.

         Ответникът – директорът на Областна Дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив – чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита обжалвания акт за правилен и законосъобразен. На свой ред претендира разноски, като възразява за прекомерност на насрещната претенция.

         На 26.10.2012 г. жалбоподателката е сключила с Държавен фонд „Земеделие“ договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. С договора и бизнес плана към него тя е поела ангажимент за отглеждане на 660 кв.м калифорнийски червеи в собствен животновъден обект, разположен върху имот с настоящ идентификатор № 55302.098.405 в землището на гр. Панагюрище. При извършена проверка на място от служители на ответника на 27.11.2018 г. е констатирано, че отглеждането на червеите (животновъдният обект) се осъществява върху друг имот, с настоящ идентификатор № 55302.501.5177. При проверката са констатирани и други две нарушения, а именно: Жалбоподателката няма регистрация като земеделски стопанин за 2017 г. В представените книги за приходите и книга за разходите като земеделски стопанин има нанесени данни за дейност само до 2017 г. Като правни основания за постановеното възстановяване на вече платената на жалбоподателката сума от 48 892 лв. са посочени разпоредби от сключения договор, както и следните нормативни разпоредби на чл. 9, ал. 1, т. 9, ал. 8, чл. 30, т. 3 и т. 4, чл. 29, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., които предвиждат следното:

         Чл. 9. (1) Допустими за финансиране са кандидати, отговарящи на следните условия:

9. към датата на подаване на заявлението за подпомагане са собственици и/или наематели и/или арендатори на цялата налична в земеделското стопанство земя; договорите за аренда или наем трябва да са с минимален срок 5 години, като е допустимо не повече от 14 месеца от срока да е изтекъл към датата на подаване на заявлението за подпомагане;

(8) Земеделската земя по ал. 1, т. 9, за която кандидатите имат документи за собственост и/или договори за наем и/или аренда, трябва да се обработва в реални граници от датата на подаване на заявлението за подпомагане и през целия период на договора, сключен с РА.

Чл. 30. В срок 3 години от подаване на заявката за второто плащане ползвателят на помощта е длъжен:

3. да не променя мястото на дейността, която се финансира;

4. да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство.

Чл. 29. (1) Ползвателят на помощта е длъжен да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера.

Чл. 33. (1) В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

         Наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на процесния акт безспорно се установи по делото. Обстоятелството, че животновъдният обект не се намира върху имота, за който жалбоподателката е поела ангажимент и за който разполага със сключен договор за наем, а върху друг имот, (макар и съседен) е установено безспорно със писмените доказателства от преписката и се потвърди от заключението на вещото лице. При това положение, действително са нарушени изискванията, поставени с чл. 9, ал. 1, т. 9 от наредбата, тъй като жалбоподателката нито към датата на подаване на заявлението за подпомагане, нито по-късно е била собственик, наемател и/или арендатор на земята в земеделското му стопанство, върху която отглежда калифорнийските червеи. В административното производство са безспорно установени, а и не се оспорват от нея и другите две вменени ѝ нарушения – липса на регистрация като земеделски производител за стопанската 2017/2018 г. (видна от справката от регистъра на земеделските производители) и липсата на нанесени данни за 2018 г. в книгата за приходите и разходите. Първото от тях нарушава задължението възложено с чл. 30, т. 4 от наредбата ползвателят на помощта да не преустановява земеделската дейност, което той несъмнено е извършил, след като не се е регистрирал като земеделски производител за посочената стопанска година, независимо дали фактически е продължил да поддържа създаденият животновъден обект. Непопълването на книгата за приходите и разходите нарушава задължението, въведено в чл. 29, ал. 1 от наредбата за счетоводно завеждане от ползвателя на помощта на всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности.

         Нарушаването от жалбоподателката на тези три нормативно установени задължения, (които са и договорни такива) е дало на ответника правомощието по силата на чл. 33, ал. 1 от наредбата да поиска връщането на вече изплатени суми. Следователно обжалваният акт е постановен в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

         Неоснователни са възраженията на жалбоподателката:

         Установените обстоятелства, че границите на стопанството ѝ не са променяни още от 2012 г. и именно за него тя е получила две плащания не променят извода за извършено нарушение. Действително жалбоподателката не е нарушила цитирания по-горе чл. 30, т. 3 от наредбата, тъй като не е променила мястото на финансираната дейност но нейното нарушение е дори по-съществено, тъй като тя изначално извършва дейността си на място, за което липсва правно основание.

         Ирелевантен е и доводът за неприложимост в процесния казус на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от наредбата, тъй като същата се отнася само за растениевъдни обекти, а не и за животновъдни такива, доколкото разпоредбата говори за обработване на земя в реални граници. Действително ал. 8 се отнася преди всичко за растениевъдни обекти но не може да има съмнение, че липсата на правно основание за ползването на земята, върху която е изграден животновъден обект или поне на част от тази земя също представлява нарушение, което изрично е въведено, като такова с ал. 1, т. 9 на същия член, която се отнася както до растениевъдни, така и до животновъдни обекти.

         Несъстоятелни са и доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Не би могло да се приеме, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от наредбата изисква преди издаването на процесния акт да е издаден друг административен акт, с който да е установено  по безспорен и категоричен начин, че са налице недължимо платени или надплатени суми или поне да е бил прекратен сключения договор. От съдържанието на тази цитирана по-горе разпоредба е видно, че липсва задължение за издаване на предходен административен акт, както и за предварително прекратяване на договора. Единствената предпоставка за постановяване на властническото изявление за връщането на вече изплатените на ползвателя на помощта суми е фактът на неизпълнение на негови нормативни или договорни задължения. Следователно, констатирането с процесния акт на неизпълнението на тези задължения и мотивирането на същия именно с това неизпълнение е правилно и законосъобразно. В разпоредбата липсва и задължение за предварително прекратяване на договора. Напротив, тя позволява на административния орган да издаде акт, с който да поиска връщането на вече изплатените суми, като по своя суверенна преценка същият може да прецени дали да прекрати или не всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

         Неоснователно е и възражението за неспазване на изискванията за  уведомяване на адресата за започналото административно производство. Напротив, жалбоподателката е уведомена за извършената проверка и констатираните при нея обстоятелства с нарочно писмо, получено от нея на 14.12.2018 г., като ѝ е определен срок за представяне на писмени възражения. Тя е представила възраженията си, като същите са подробно обсъдени от ответника в мотивите на обжалвания административен акт.

Следователно, оспореният акт е постановен, както в съответствие с относимитематериалноправни разпоредби, така и при липсата на нарушения на административно производствените правила. Освен това актът е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма на мотивиран писмен акт за установяване на публично държавно вземане и със законосъобразната цел да бъде поискано връщането на вече изплатени суми от ползвател на помощ, който не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Затова, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Тъй като не е посочен претендиран размер на юрисконсултското възнаграждение, следва да му бъде присъден минималният такъв посочен в закона, а именно 100 лв.

Предвид гореизложеното съдът 

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на М.С.М.,*** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/112/08277/3/01/04/01 от 06.11.2019 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, с който е определено на жалбоподателката подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лв.

Осъжда М.С.М.,*** да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.

 Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                              Съдия:/п/

 

РЕШЕНИЕ № 409 от 19.01.2022 г. по адм. дело № 5185/ 2021 г. на ВАС- Осмо отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/15.03.2021 г., постановено по адм. дело № 933 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.