Решение по дело №44/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                              14.04.2020г.            град Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател: Минка Трънджиева

       Членове: Венцислав Маратилов

                                                         Димитър Бозаджиев

                                                                                     

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№44 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №854 от 01.11.2019г. постановено по гр.д.№986/2018г. по описа на същия съд, е отхвърлен  иска на В.Д.Д., ЕГН-********** *** против  „ИНВЕСТБАНК"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" №85, представлявано от изп. директор П. Й. М. и З. Р. Р., за установяване нищожността на Договор за залог, сключен между страните на 28.08.2014г., като накърняващ добрите нрави. Със същото решение е отхвърлен иска на В.Д.Д., против  „ИНВЕСТБАНК"АД, за заплащане обезщетение за имуществени щети в общ размер от 8686.74 лв., от които  главница в размер на 7260лв. и мораторна  лихва от 1426.74лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и иска на В.Д., против  „ИНВЕСТБАНК"АД, за заплащане на  обезщетение за неимуществени щети в размер на 10 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата В.Д.Д., с посочени ЕГН и постоянен адрес, е осъдена да заплати на   „ИНВЕСТБАНК"АД, ЕИК *********, с посочени  седалище, адрес на управление и законен представител, сумата от 500лв.,  представляващи разноски.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена от ищцата в производството пред първата инстанция В.Д. чрез адв. С.М. от САК в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдебният акт е порочен поради погрешно и превратно тълкуване на материалния и процесуален закон относно същността и целта на несеквестируемостта и  са игнорирани императивни правни норми, правни принципи и прилагането на точния смисъл на закона. Според жалбоподателката действията на ответника по сключен договор за потребителски кредит по който тя е солидарен длъжник, да секвестира изцяло трудовото й възнаграждение нарушава общоприети принципи и хуманни норми, както и нейните  човешки и законови права. Счита, че служебно задължение на съда е да извърши ревизия на неравноправните клаузи.Цитира се  съдебна практика на съда на Европейския съюз и Директива  93/13 за служебна преценка на неравноправните клаузи по потребителски договори и че не се допуска правна уредба на държава-членка, която не дава възможност на съда да преценява служебно или на който да е друг етап от производството на неравноправни клаузи. Счита, че съдът е следвало служебно да провери дали са нарушени някои разпоредби от правото на Съюза в областта на защита на потребителите като по слабата в отношенията с продавача или доставчика страна и че ако има  клаузи във вреда на длъжника да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Цитира се т.4 от ТР №1 от 15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК  на ВКС като се сочи, че съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби по чл.33 ал.1 и чл.19 от ЗПК. Твърди, че съдът изобщо не е разгледал наличието или липсата на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит поради което само на това основание решението подлежало на отмяна. На следващо място се оспорва извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК извън изпълнителното производство и като екзистенцминимум за оцеляване на всеки човек и за липса на задължение на банката, обслужваща банковата сметка на ищцата да съблюдава произхода на средствата, с което последната имала повече права от всеки друг правен субект. Твърди се, че съдът не е обсъдил възникналата валидна договорна връзка /договор по разплащателна сметка/ за превеждането на трудовото възнаграждение за въззивника и неговото правно значение и взаимовръзка с другите договори. Неясно за страната оставало доводът на съда за „служебно задължаване сметката на ищеца“ за да се изземва изцяло трудовото му възнаграждение и дали законът и моралът  позволяват да бъде последното отнето напълно и изцяло.Твърди се, че в решението липсва анализ на събраните доказателства, няма отговори на  основните въпроси по спора и че пропускът да бъдат обсъдени както и да се приложат основополагащи и водещи принципи за дирене на обективната истина, справедливост, хуманност и морал е довело до  изместване на същинския въпрос за съдебния спор и несъответствие между констатациите на съда и обективната истина и казуса.Въпросът, който сочи жалбоподателката е  кое е правното основание позволяващо на банката да отнеме абсолютно и изцяло трудовото възнаграждение на длъжника си и дали тя не следва да не се съобразява с принципите залегнали в изпълнителния процес и за предвидения в него несеквестируем минимум.Счита, че съдебният акт нарушава основни гарантирани  човешки права и че самоволното отнемане на трудовото възнаграждение от разплащателната сметка е противоправно. Твърди се, че неравноправна е всяка клауза на банката, която урежда самоволно самоуправство на банковата сметка, открита при нея.Затова се поддържа, че с факта на нарушаването на тази императивна норма гарантираща от закона защита на всеки и на определени размери за оцеляване, банката причинява имуществена и неимуществена вреда на длъжника. Счита, че както националното така и съюзното право  уреждат и гарантират основните права на българските граждани като по-слабата страна в договорите за потребителски кредит и че в случая банката-ответник по исковете несъблюдава правата на длъжника, а го „поставя в положение на страдание, унижение и мъчение“, без да се интересува за състоянието на длъжника при вземане на цялото му трудово възнаграждение, което според жалбоподателя  представлява драстично нарушение на човешките права и е неприсъщо на принципите и законите  на икономиката и гражданскоправните отношения и не представлява нормална практика. Поддържа се, че по този начин банката отнема всички средства за прехрана на потребителя и го поставя в безпомощно състояние. Моли да се отмени обжалваното решение и се  уважат заявените искови претенции, с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба „Инвестбанк“ АД-гр.София чрез юрисконсулт В.В., в който се излагат доводи за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Оспорват се  заявените в жалбата пороци на постановеното съдебно решение. Коментира се, че удържаните суми от трудовото възнаграждение на длъжника е извършено от банката по време на извънсъдебното събиране на вземането си на основание  уговореното в договора за кредит №… от 2014г. и в договора за залог, по които договори той има качеството на кредитополучател и то  по времето когато кредитът все още не е бил  събиран принудително по реда на ГПК, както и че принудителното изпълнение е започнало в самия край на  процесния период, в който се твърди от длъжника, че е претърпял вреди вследствие на наложен запор на трудовото възнаграждение. Коментирани са клаузите и на сключения между страните договор за потребителски кредит /ДПК/ №.. от 19.02.2008г. и задълженията на солидарния длъжник по него  В.Д. по плащането на задължението и задължението си да осигури по разплащателната си сметка наличието на необходимите средства, за погасяване на задълженията по договора, подписването от този солидарен длъжник на съгласие за директен дебит от 05.03.2015г., адресирано до банката, за съгласие от нейна страна вноската по ДПК  №82 от 19.02.2008г. да се заплаща/удържа от нейната сметка при условията на директен дебит за срока на погасяване на кредита; че ищцата  в качеството си на солидарен длъжник, писмено е декларирала съгласието си банката да удържа дължимите вноски от експозицията от сметката й; че съгласно чл.7 от договора за залог Д. като кредитополучател е дала съгласие плащанията по кредита от 2014г. да бъдат извършвани от сметката й, служебно от банката по реда на Наредба №3 на БНБ от 16.07.2009г. чрез оформено от ищцата писмено съгласие за директен дебит, въз основа на което банката е погасявала дължимите суми по кредита със средствата на ищцата, които са постъпвали по сметката в банката й. Твърди се, че няма извършени действия от банката и от съда в нарушение на закона и че банката е упражнявала правото си служебно да погасява задълженията на клиента си със средства от сметката му.Даденото от длъжника съгласие  както и учредяването на залог върху вземанията  по сметката му според банката представлявали обичайна  практика при предоставяне на кредити чрез което се обезпечава събирането на дължимите и изискуеми вземания на банката по предоставен кредит, по който  клиентът не изпълнява задължението си за редовно погасяване на дължимите вноски. Твърди се, че с цитираната Наредба се дава правното основание  както за даването на съгласие за директен дебит, така и за служебно събиране на средства въз основа на това съгласие.По отношение на твърденията за неравноправни клаузи в ДПК се поддържа, че в жалбата не се посочват конкретно кои клаузи се считат за неравноправни и на какво основание; че неравноправност на отделни клаузи на ДПК не е допускана тъй като всички клаузи са индивидуално уговорени, а самият договор не е сключен при общи условия; че нито една от клаузите, предмет на иска не представлява уговорка във вреда на  кредитополучателя, която нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.Твърди се, че предвид множеството промени по сключения между страните договор, обективирани в анексите към него, включително и предоговарянето на лихвите и предоставянето на гратисен период на плащания, не можело да се твърди,че това са уговорки върху които кредитополучателят не е могъл да влияе, а следвало да се приеме, че са индивидуално уговаряни. Коментирана е разпоредбата на чл.430 от ТЗ и относимостта й към сключения договор за потребителски кредит, както и неговите съществени условия и съдържание  на които следва да отговаря като банков кредит и че всичките условия по договора са уговорени  индивидуално при съобразяване  с конкретните условия и  финансови възможности на кредитополучателя. Счита още, че  служебното събиране на средствата от банката не е във вреда на клиента, а цели обслужване на кредита като по този начин се избягва натрупването на лихви, по-голямата задлъжнялост на длъжниците, както и всички останали последици от нередовното плащане, като обявяване на предсрочна изискуемост и събиране на задълженията принудително, натоварващо длъжниците с допълнителни такси и разноски. Счита ответната банка, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците изложени във въззивната жалба и моли да се потвърди.

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата В.Д. чрез адв.С.М.  и в отговора на насрещната страна „Инвестбанк“ АД и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД, по  чл. 79 във връзка с чл.63, чл.82 и  с чл.52 от ЗЗД във връзка с чл.162  от ЗЗД, чл.430 от ТЗ, чл.9 от ЗПК и по чл.86 от ЗЗД. 

В исковата си молба против ответника “Инвестбанк“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ищцата В.Д. *** твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит /ДПК/ №..2014г., а нейните родители сключили ипотечен договор за кредит със същия ответник. В момента на сключването на потребителския кредит, банката-кредитор настояла ищцата да си открие разплащателна сметка при него по която да получава трудовото си възнаграждение.Твърди, че работи по трудов договор в ЦСМП-гр.Пазарджик като лекар и че ако не се била съгласила да открие разплащателна сметка, ответникът нямало да й отпусне кредита от който се нуждаела. Твърди се още, че в момента в който  баща й не успял да погаси изтегления от него кредит, по който ищцата и майка й били солидарни  длъжници, ответникът независимо, че кредитът на ищцата се погасявал редовно, заради предсрочната изискуемост на кредитните вноски на баща й по другия кредит, престанал да й изплаща трудовото възнаграждение и посегнал върху цялото й трудово възнаграждение, въпреки забраната по чл.446 ал.1 т.1 от ГПК. Твърди, че за периода м.декември 2015г., цялата 2016г. и месеците-януари, февруари, март и април 2017г. /или за седемнадесет последователни месеца/, ответната банка задържала цялото й трудово възнаграждение, макар да била длъжна да й заплаща минималното установено за страната трудово възнаграждение както следва: за м.декември 2015г.-380лв, за цялата 2016г.-за 12месеца по 420лв или общо 5420лв, и за четирите месеца на 2017г. по 460лв, общо 1840лв или за целия  период според ищцата ответникът с незаконните си действия я е увредил непозволено, като й причинил имуществени щети в размер на 8686.74лв, като оставил ищцата без средства за препитание, знаейки, че той няма право на тези действия. Причинените имуществени вреди ищцата определя в размер, формиран от  размера на задържаната от ответника  минимална работна заплата, ведно със законната лихва по периодите така както са посочени в исковата молба-главница от 7260лв и законна лихва от 1426.74лв за периода 01.12.2015г. до 15.07.2018г. Освен тези вреди ищцата твърди, че ответникът й е причинил и неимуществени вреди в размер на 10000лв за това, че ищцата била останала без средства за препитание, за покриване на елементарни нужди от хляб и вода, била принудена да вземе в заем суми, които да покриват ежедневните разходи, като тези й действия били придружени от срам и неудобство пред всички нейни приятели и близки, пострадала психиката й, започнала да не спи нощем, отразило се и на работата й, на отношенията с колегите й, станала нервна, избухлива, по най-малкия повод плачела, наложило се да потърси помощ от лекар-приятел, предписал й медикаментозна  терапия. Твърди още, че липсата на средства ограничили контактите й  до минимум, не можела да излезе на кафе с приятелка, защото нямала пари да го плати. Това наложило ищцата да вземе втори кредит за да покрие заемите си, които направила заради липсата на средства.Твърди още, че  родителите й  не могли да й  помогнат защото цялото им имущество било изнесено на публичен търг от ответната банка. Моли да се осъди ответната банка да заплати на ищцата В.Д. причинените й от незаконните действия на банката имуществени щети в размер на 8686.74лв, от които 7260лв главница и законна лихва от 1426.74лв за периодите, посочени в исковата молба-17 периода, подробно индивидуализирани с начална и с крайна дата и по размер на претенцията, както и причинените й неимуществени щети в размер на  10000лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Инвестбанк“ АД, в който се излагат доводи за неоснователност на претенциите. Твърди се, че  между банката и ищцата е бил сключен договор за  потребителски кредит /ДПК/ №..2014г. съгласно който банката предоставила на  ищцата кредитополучател  кредит в размер на 10000 евро, с предназначение-за текущи нужди.Твърди се, че съгласно раздел IV, т.11 от договора кредитополучателят неотменимо и безусловно се задължава да изплати на банката дължимите по настоящия договор главница, лихва, такси и неустойки, заедно с всички разноски, с краен срок на погасяване до 28.08.2024г. Цитирана е и т.11.1. от договора според която  Кредитополучателят се задължава да издължава предоставения кредит на 120 броя равни  анюитетни вноски, 119 от тях в размер на  по 128.03евро и 1/една/ вноска в размер на 128.56евро/последната/, дължими ежемесечно, съгласно погасителен план-Приложение към договора.Твърди се още, че  по силата на  договор за учредяване на залог на вземане по реда на ЗЗД от 28.08.2014г. кредитополучателят В.Д. обезпечава всички вземания на банката по посочения договор за потребителски кредит, в това число главница, лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и други като учредява в полза на банката първи по ред залог по реда на ЗЗД върху /чл.2 т.1/-Всички настоящи и бъдещи парични вземания на залогодателя към ЦСМП-Пазарджик, заедно с принадлежностите им-лихви, неустойки и други, произтичащи от сключен трудов договор №003 от 28.01.2010г. и /т.2/-Всички настоящи и бъдещи  вземания на залогодателя в лева постъпващи по банковата му сметка, открита в „Инвестбанк“ АД, Финансов център Пазарджик, като  залогът включва цялото вземане /авоар/ по сметката, бъдещи постъпления по нея както и начисляваните лихви. Посочено е още, че съгласно чл.3 от Договора за залог, всички вземания на залогодателя се залагат в полза на банката до окончателното и пълно погасяване на всичките й вземания към кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит.Твърди се още, че съгласно чл.7 от Договора за залог, с подписването му залогодателят дава безусловното си и неотменимо предварително писмено съгласие за извършване на плащане от сметката му, посочена в договора служебно от банката по реда на Наредба №3 на БНБ от 16.07.2009г. /отм/ за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежни инструменти, въз основа на което съгласие Банката може да събира едностранно в деня на падежа или след него изискуемите се суми по договора за кредит като задължава служебно посочената сметка. Твърди ответника, че  в чл.7.4.2 от Общите условия на банката за предоставяне на потребителски кредит, с които кредитополучателят се е съгласил на основание чл.14.1 от договора за кредит, в случай на просрочие, вземанията на банката по кредита се събират при всяко постъпване на суми по банковите сметки на кредитополучателя до погасяването им. Твърди още ответника, че по силата на ДПК с физическо лице срещу ипотека №82 от 19.02.2008г., сключен между „Инвестбанк“ АД като кредитор и Д. С. Д. като кредитополучател, настоящата ищца В.Д.Д. като солидарен длъжник по този договор и Д. Л. Д., също като солидарен длъжник, банката е предоставила на кредитополучателя Д. Д. потребителски кредит в размер на 400000лв за срок от 240месеца. Посочва се от ответника, че  съгласно клауза на чл.6 ал.1 от Договора за кредит, от датата на сключване на договора до момента на пълното погасяване на всички дължими вноски по кредита, кредитополучателят и солидарните длъжници, в това число и В.Д.Д. се задължават да издължават ползвания кредит, лихвите, таксите, комисионните и разноските, съгласно условията на договора за кредит, респективно да осигурят по разплащателната си сметка наличието на необходимите средства, с които да се погасяват задълженията по договора. Посочено е още,  че според клаузите на договора-чл.4 ал.1, изплащането на дължимите по договора главница, лихви, неустойки, такси и комисионни, ведно с всички разноски,         следва да се извърши на 240 равни месечни анюитетни вноски, всяка включваща лихва и главница, с размер на всяка вноска от 3833.62лв, дължими ежемесечно на 26-то число на месеца, и описани в погасителен план-Приложение №1. Акцентира ответникът, че в тази връзка солидарният длъжник по процесния договор за кредит-В.Д.Д. е подписала съгласие за директен дебит от 05.03. 2015г., адресирано до „Инвестбанк“ АД, с което се съгласява вноската по ДПК на физическо лице срещу ипотека №..2008г. да се заплаща/удържа от нейната сметка при условията на директен дебит за срока на погасяване на кредита. Изводът, който прави ответната банка е, че  ищцата В.Д. и по двата кредита, по единия от които е кредитополучател от 2014г., а по другия е солидарен длъжник,  писмено е декларирала съгласието си, банката да удържа дължимите вноски по двете експозиции от сметката й. Твърди се още, че откриването на разплащателна сметка на името на клиент на банката, не е задължително условие за  отпускане на кредит, а по-скоро улеснява неговото по-бързо усвояване и обслужване и че в тази връзка кредитополучателят В.Д. доброволно  е открила сметка на свое име и се е задължила да учреди първи  по ред залог върху вземанията си по реда на ЗЗД за наличности и постъпления именно по тази сметка. Поддържа се, че предоставянето на обезпечение като условие за отпускане на кредит е стандартна банкова и търговска практика, която гарантира интереса и на двете страни. Твърди се още, че до м.април 2017г. по отношение на кредитните експозиции по двата кредита банката не е предприемала действия по принудително изпълнение, като изпълнителните дела са образувани през април 2017г., а запор на вземанията на ищцата е наложен след тази дата. Навежда се на извод, че до този момент и през процесния период, описан в исковата молба  обслужването на експозициите се е извършвало извънсъдебно-от сметките на кредитополучателя /солидарния длъжник на основание уговореното в договорите за кредит и приложенията към тях.В този смисъл банката-ответник твърди, че  няма основание за този извънсъдебен период от погасяването на кредитите, действията на банката да се преценяват като незаконосъобразни през призмата на разпоредбата на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото посочената процесуална норма намира приложение едва при образувано изпълнително производство и насочване на изпълнението срещу трудовото възнаграждение на длъжника. Претенцията на ищцата за претърпени имуществени вреди се квалифицира от ответника като неясна, неоснователна и необоснована, а по размер като прекомерна. Акцентира се отново на съгласието на  ищцата длъжник по двата договора за кредит вноските по тях да се удържат от банковата й сметка. В тази връзка се поддържа, че кредиторът няма задължение да съблюдава какъв е произхода на средствата, налични по сметката на кредитополучателя и каква сума остава предвид разпоредбата на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК в хипотеза на ежемесечно извънсъдебно обслужване на експозициите, доколкото той /кредиторът/ не е трето задължено лице, което да изпълнява запор, наложен от съдебен изпълнител. Аргументира се тезата, че разпоредбата на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК е приложима само в изпълнителен процес при започнато принудително изпълнение чрез запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Твърди се още, че през процесния  исков период от време, ищецът не е осигурявал погасяване на задълженията по кредитите по друг начин-чрез доброволно плащане на каса, чрез банков превод и по други начини, като сочи, че е налице неяснота след като ищцата счита, ,,.. че банката не следва да събира сумите по сметката й за погасяване на задължението, защо последната не е начислявала дължимите месечни вноски по друг начин...“ . Счита ответникът още, че действията на банката ползват ищцата, защото чрез удържането на суми от сметките й банката е погасявала собствените изискуеми задължения на В.Д. към нея и че вземанията по двете кредитни експозиции са обявени за предсрочно изискуеми поради недостатъчни суми по сметката на кредитополучателя за покриване на задълженията. Поддържа още, че в случая ищецът черпи права от собственото си противоправно поведение неосигурявайки през процесния период  погасяване на месечните вноски по друг ред и неосигурил достатъчно средства за заплащане на пълния размер на вноските.Счита, че банката не е причинила на ищцата каквито и да било имуществени и неимуществени вреди, поради което предявените искове срещу нея се квалифицират като неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени.

В първото по делото открито съдебно заседение-20.05.2019г., ищцата В.Д.  е предявила  и съдът е допуснал за разглеждане инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договора за залог поради противоречие с добрите нрави-чл.26 ал.1,предл.трето от ЗЗД или при условията на евентуалност да се прогласят за нищожни  чл.2 и чл.3 от договора за залог. Нарушаването на добрите нрави ищцата свързва със знанието на банката-кредитор, че същият е предоставил два кредита, единия  на бащата на ищцата като юридическо лице,  а втория лично на ищцата като физическо лице; че предвид известността на тези факти на кредитора, според ищцата, подписала договора за залог е налице  противоречие на морала и на добрите нрави,  умишлено и съзнателно знаейки, че цялото семейство е в кредити, да се задължи ищцата да подпише договор за залог освен договор за потребителски кредит, като заложи цялото си трудово възнаграждение, оставайки без средства за препитание и  със съзнанието, че тя е сама, няма имущество от което може да се издържа и нейните родители с които живее в едно домакинство, които също нямат средства да й помогнат за да се издържа.Навежда се извод, че  с подписването на договора за залог ищцата умишлено е обречена на гладна смърт и на унижения да тегли заеми и кредити, които не може да разплати и да остане директно на произвола на съдбата. Посочва се и разпоредбата на чл.446 от ГПК ограничаваща  изпълнението върху трудовото възнаграждение на длъжника, за да гарантира екзистенцминимума и поради което договорът противоречал на добрите нрави и моли да бъде обявен за нищожен.

В отговора на предявения инцидентен установителен иск /ИУИ/ ответника „Инвестбанк“ АД излага доводи за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и сам по себе си ИУИ следва да бъде свързан с установяване съществуването или несъществуването на правоотношение, от което зависи  изходът на делото по главния иск, по който се претендира обезщетение за настъпили имуществени вреди и обезщетение за причинени неимуществени вреди при обслужване на договор за потребителски кредит.Твърди се, че валидността на договора за залог върху вземане по реда на ЗЗД от 28.08.2014г., съответно клаузите му по чл.2 и чл.3 не представляват въпрос, имащ характер на преюдициален такъв по отношение на главния иск за претендираните обезщетения. Твърди се, че с договора за залог върху вземанията се учредява обезпечение в полза на банката в качеството й  на заложен кредитор, който да се удовлетворява с привилегия пред останалите кредитори на залогодателя В.Д. и че заложените вземания нито  възникват със сключването на договора за залог, нито от него може да се преценява тяхната валидност и тяхното съществуване.Твърди се още, че със сключването на  ДПК, по който кредитополучател е ищцата В.Д., същата е придобила качеството на длъжник на кредитора “Инвестбанк“ АД като за поетите  с ДПК задължения, тя отговаря с цялото си имущество, а не само със заложените вземания и че дори да не са били заложени, въпросните вземания от трудовото правоотношение  на ищцата отново биха могли да служат за удовлетворяване на кредитора. Повтаря се довода, развит  и с отговора на исковата молба, че  за периода за който ищцата претендира да е претърпяла вреди и съответно да иска обезщетение за тях,  не е било провеждано принудително изпълнение, като се навежда извода, че   изцяло от свободната преценка на ищцата е било да определи какви да бъдат източниците на средства, с които тя да погасява задълженията си по договора за кредит.И че след като ищцата не е заплащала доброволно вноските си по кредита, тя се е съгласила с начина на изпълнение, който сама е уговорила с кредитора си, а именно чрез служебно събиране. В този смисъл ответникът поддържа, че преюдициален би се явил не въпроса за валидността на договора за залог, а дали правоотношенията, от които са възникнали задълженията на В.Д. към банката, са действителни или не. Недопустимостта на иска се свързва и с довода на ответника, че той не е предявен в писмена форма, доколкото следва да отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, като гаранция, че искът по този начин изчерпва всички факти и обстоятелства въз основа на които  ищецът обосновава претенцията си, съответно  в тези рамки ответникът ще може да ангажира защитата си. По същество се поддържа, че  искът е неоснователен  защото добрите нрави са морални  норми, на които законът е придал правно значение предвид на правната последица от тяхното нарушаване, която е приравнена с тази  на противоречието със закона; че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях; че един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските взаимоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес; че тази преценка се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, че договорът за залог върху вземане по ЗЗД от 28.08.2014г. не противоречи на добрите нрави; че ищцата не твърди, че към момента на поемането на солидарна отговорност с баща си кредитополучател е била недееспособна или се е намирала в каквато и да е зависимост при сключването на договора, което да прави задължително сключването му и че в същност последната е разбирала значението и характера на своите действия, учредявайки залог върху трудовото си правоотношение в полза на банката; че липсва незнание на ищцата, че обичайната практика на вземанията по договорите за кредит е да бъдат обезпечавани с най-евтиния и често срещан вид обезпечение по ДПК-залог върху  трудовото вземане. Твърди, че  залогът е  позволен от закона и не противоречи на правна норма. Оспорва като неверни твърденията на процесуалния представител на ищцата при предявяване на инцидентния установителен иск, като се твърди, че ищцата е  разполагала  с достатъчно имущество и приходи, достатъчни да докаже кредитоспособността си пред „Уникредит Булбанк“  АД, отпуснала й нов, последващ хронологично кредит, след този, по който е бил учреден атакувания залог. Като последен довод се изтъква, че  дори вследствие на недобре обмислени финансови операции и решения даден правен субект да намали имуществото си и понижи  жизнения си стандарт, това далеч не се  дължи на действията на неговия кредитор, с когото те са равностойни партньори и контрагенти, а на поемането на неразумни рискове, изразяващи се в поемане на повече задължения, отколкото може да изпълни. И че  ако нещо е довело ищцата до понижаване на жизнения  стандарт на същата, то това е станало въз основа на евентуална кредитна задлъжнялост към редица банкови институции, за което отговорност носи единствено ищцата,  и не е вследствие на сключването на процесния договор за залог по реда на ЗЗД  за подлежащо на връщане кредитно задължение. Моли да се остави без разглеждане инцидентния иск или да се отхвърли по същество.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се, че между страните по делото-ищцата В.Д. ***  от една страна и ответника „Инвестбанк“ АД-гр.София, с ЕИК-*********, са възникнали две напълно валидни и редовни облигационни правоотношения по сключени договори за потребителски кредит /ДПК/.

Първоначално е сключен договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека №82 от 19.02.2008г.,/л.41 и следващите/, по силата на който ТБ “Инвестбанк“ АД-гр.София като кредитор и Д. С. Д. от гр.П.. като кредитополучател, ЕГН-**********, както и солидарните длъжници Д. Л. Д., ЕГН-**********, също от гр.П.,  и ищцата В.Д.Д., последната дъщеря на кредитополучателя и на първия солидарен длъжник, по силата на който  банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 400000лв /четиристотин хиляди лева/ за рефинансиране на 1бр. кредитна линия на „Стрелец-Димитров“ ЕООД в същата банка; за рефинансиране на 1бр. кредит на „Стрелец-Димитров“ ЕООД към физическо лице Г. Ч. по договор за паричен заем от 27.12.2007г.; за рефинансиране на 1бр. овърдрафт на същото дружество в „Уникредит Булбанк“ АД, и остатъка от кредита за текущи нужди, който кредит следва да се погасява на 240 равни месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска от 3833.62лв /три хиляди осемстотин тридесет и три лева и 62ст./ дължими ежемесечно на 26-то число, считано от месеца, следващ първото усвояване на суми по кредита /един месец от  подписване на договора-чл.2 ал.3/, с краен срок за погасяване 26.02.2028г., описани в погасителен план-Приложение №1, неразделна част от договора-чл.4 ал.1. Освен учреденото от кредитополучателя и солидарните длъжници /чл.5/ обезпечение на кредита  с първа по ред ипотека върху  поземлен имот /ПИ/ №..в гр.П.. от 749кв.м., двуетажна административна сграда на 442кв.м., масивна двуетажна пристройка-автосервиз и кабинети, на 178кв.м., всичките в процесния ПИ в гр.П..-УПИ .. кв.128; апартамент №13 на 92.54кв.м. с избено на 16кв.м. и таванско на 10кв.м.  помещения и гараж на 18кв.м. от четириетажна жилищна сграда-гр.П., ул.“Н. Д.“ №..; вилна двуетажна сграда на 47.17кв.м. с пл.№2 в кв.1 по план летовище „Р. в.“, с.Р., обл…; ПИ №.. от 3167кв.м. в м.“К..“ - гр.П.; УПИ .. на 720кв.м. в кв.29 по ПУП с.К., обл.П.. и намиращите се в него  едноетажна масивна жилищна сграда  на 110кв.м. и масивна едноетажна сграда на 30кв.м., кредитът е гарантиран и с издадена от кредитополучателя ценна книга- запис на заповед в полза на банката  за размера на главницата и лихвите за периода на кредита, авалиран от двамата солидарни длъжници, платим  на предявяване в срок до 2месеца след крайния срок за погасяване на кредита. Солидарните длъжници, в това число и  ищцата В.Д. заедно с кредитополучателя са поели задължение /чл.6 ал.1 т.1/ да издължават ползвания кредит, лихвите, таксите, комисионните и разноските, съгласно условията на договора, респективно да осигуряват по разплащателната си сметка, наличието на необходимите средства, с които кредиторът по служебен път да погасява тези задължения. В чл.5 ал.5 от договора единствено кредитополучателят Д. Д. е поел задължение към кредитора давайки неотменимо писмено съгласие за служебно събиране в полза на банката по реда на чл.6 ал.1 от Наредба № 3 от 29.09.2005г./отм./  за паричните преводи и платежните системи, въз основа на което банката може да издължава едностранно в деня на падежа или след него изискуемите от кредитополучателя суми по договора, като задължава служебно  сметките  му във всякаква валута. Такова задължение няма вменено на солидарните длъжници, включително и на ищцата В.Д., включително няма вменено задължение и за предварително даване на съгласие за директен дебит /незабавно инкасо/ от сметките си за погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора, съгласно действалия към този момент-чл.3 ал.1-ал.4 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /отм. на 01.11.2009г./, респективно съгласно чл.51 и следващите от Закона за платежните услуги и платежните системи, в сила от 01.11.2009г., отм. на 06.03.2018г. /ЗПУПС/.

В договора за потребителски кредит от 2008г. са предвидени основания за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в хипотези на допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита за всеки един от договорените падежи; недостатъчно обезпечение; нарушаване на договорните условия от кредитополучателя; предоставени неверни данни на банката и т.5.-при започване от трети лица на принудително изпълнение срещу имущество на  кредитополучателя или предоставеното обезпечение - в чл.8 ал.1 от договора. Предвидено е още, че при предсрочна изискуемост  кредиторът има право по свой избор и преценка да пристъпи към незабавно служебно събиране на изискуемите суми по реда предвиден в този договор, както и чрез принудително изпълнение върху обезпечението и/или цялото имущество на кредитополучателя/чл.8 ал.2/. По този договор на дата 05.03.2015г. или 7/седем/ години след сключването му, в полза на кредитора „Инвестбанк“ АД  е заявено писмено от солидарния длъжник В.Д. „съгласие за директен дебит“, като длъжникът се задължава при условията на директен дебит до размера на вноската по кредита, предоставен на баща й по съответната сметка, със срок на валидност на съгласието за директен дебит „за цялостно издължаване на кредита“, при следните условия - „Погасяване на вноска по банков кредит №…2008г. на Д. С. Д. плюс лихви, такси и застраховки, с платец на вноските В.Д.Д., за което задълженото лице е положило собственоръчно подпис, като процесният документ не е оспорен по делото  и не е открито производство по оспорване на истинността му /л.47/. Следва да се отбележи и това, че съгласно действалия тогава ЗПУПС, в §1 т.3, /първоначална редакция/, "Директен дебит"  се определя като платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на даденото съгласие от платеца на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца.

Установява се още, че 6 /шест/ години и 6/шест/ месеца след сключването на Договора за потребителски кредит на физическо лице с ипотека №..2008г., /ДПК/, по който ищцата В.Д., както се посочи е солидарен длъжник, последната сключва със същата банка договор за потребителски кредит /банков потребителски анюитетен кредит/ №..2014г. в качеството си на кредитополучател, по силата на който последната получава от банката   сумата от 10000/десет хиляди/ евро за текущи нужди, с краен срок за усвояване-27.09.2014г., при възнаградителна лихва от 9.25% фиксирана лихва за първите 12месеца, а след изтичането на годината размера на същата лихва следва да е не по-малък от 9.24%. /под размера на законната лихва/. Предвидено е начисляване на наказателна лихва при просрочие на главницата в размер на 10пункта над договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва, а при просрочие по лихвата /т.8.1/, се начислява лихва за просрочие от 0.027% за всеки ден забава, но не повече от законната лихва на годишна база.Уговореният ГПР /годишен процент на разходите/ е от 10.17% при допустими по чл.19 ал.4 от ЗПК /Закона за потребителския кредит/-до 5 /пет/ пъти размера на законната лихва /50%/.  Съгласно  т.11 от договора кредитополучателят се задължава да изплати дължимите по договора главница, лихви, неустойки, разходи в срок до 28.08.2024г., като кредитополучателят  ще издължава кредита на 120 броя равни месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно, съгласно погасителен план-Приложение към договора. В Раздел „Обезпечение. Застраховки“ е предвидено, че /т.12/ за обезпечаване на вземанията на банката по кредита, в това число главница, лихви, такси, комисионни и други разноски, кредитополучателят В.Д. учредява /и/или осигурява учредяването/ и поддържа за своя сметка в полза на банката следните обезпечения : т.12.1 -първи по ред залог по реда на ЗЗД върху вземането си по трудов договор №..2010г; т.12.2-първи по ред залог по реда на ЗЗД върху вземанията си за наличности и постъпления /салда/ по сметка с IBAN ***, открита  на нейно име и /т.12.3/ -кредитополучателят по своя воля, доброволно издава в полза на банката запис на заповед на предявяване, за дължимите суми по ДПК и падеж 2 /два/ месеца след крайния срок за издължаване на кредита. Според приложения към този договор погасителен план всяка месечна анюитетна вноска е в размер на 128.03евро и последна от 128.56евро /л.34 и следващите/. Като приложение към ДПК с кредитополучател В.Д., е приложен сключен писмен договор за учредяване на залог върху вземане по реда на  ЗЗД, сключен между страните на същата дата на основание чл.162 от ЗЗД, според който договорът за залог се  сключва за обезпечаване на всички вземания на банката, в това число-главница,лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и други от кредитополучателя В.Д., произтичащи от договор за потребителски кредит №..2014г., с който банката е предоставила на този кредитополучател потребителски банков кредит в размер на 10000 евро/чл.1 ал.1/. Изрично в ал.2 на чл.1 от договора за залог е записано, че залогодателят декларира, че е запознат с всички условията по договора за кредит, сключен между банката и кредитополучателя и ги приема  /т.1/; че учреденият с този договор залог  ще обезпечава вземанията на банката и в случай на промяна условията по договора за кредит, без за това да са необходими допълнителни волеизявления на страните, освен в случаите на увеличение на размера на обезпеченото вземане /главница, лихви, такси, комисионни /т.2/. В чл.2 от договора е записано, че  предмет на договора е учредяването на залог по реда на ЗЗД, с първа поредност в полза на банката на: /т.1/ Всички настоящи и бъдещи парични вземания на залогодателя към ЦСМП-Пазарджик, заедно с принадлежностите им-лихви, неустойки и други, произтичащи от сключения между тях трудов договор №003 от 28.01.2010г., и /т.2/ Всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя в лева, постъпващи в банковата му сметка с IBAN ***,B….., открита  при банка “Инвестбанк“ АД-Финансов Център Пазарджик, като залогът включва цялото вземане /авоар/ по сметката, бъдещите постъпления по нея, както  и начисляваните лихви. В договора за залог няма изрично уговорен между страните  и в полза на залогодателя В.Д. минимум на гарантиран размер на парични средства в банковата й сметка, с който банката да няма право да се разпорежда и да ги отнема за погасяване на задължението на залогодателя по кредита, включително и по отношение на постъпващите средства от трудовото й възнаграждение от местоработата й в ЦСМП-Пазарджик, тоест налице е изрично изразено по собствена воля и без каквото и да било неправомерно въздействие нарочно писмено съгласие на  залогодателя  целият авоар по сметката му, както и средствата, получавани като трудово възнаграждение да бъдат усвоявани от банката-кредитор за погасяване на задължението на кредитополучателя -залогодател    в случай, че  кредитополучателят В.Д. не изпълнява  в уговорените срокове задълженията си да погасява ритмично и в пълен размер месечните анюитетни вноски по кредита. Твърдения за обратното, респективно за порок във волята на залогодателя  не са ангажирани по делото. В чл.3 от договора за залог е регламентирано, че  посочените вземанията  на залогодателя се залагат в полза на банката до окончателно и пълно погасяване на всичките й вземания към кредитополучателя-главница, лихви, неустойки, комисионни, разноски и  други. Залогодателят В.Д. се е  съгласила доброволно да й бъде вменено и друго задължение - да не може да залага повторно в полза на трети лица заложените си вземания по договора без изрично предварително писмено съгласие на банката. В чл.6  от договора е предвидено, че в случай, че  кредитополучателят не изпълнява задълженията си за плащане по договора за кредит в уговорените срокове, банката има право да насочи изпълнение и да се удовлетвори от заложеното имущество по реда, предвиден в действащото законодателство и в настоящия договор, в това число включително и без съдебна намеса. А в чл.7 е предвидено, че с подписването на договора за залог залогодателят дава безусловното си  и неотменимо писмено съгласие за извършване на плащане от сметката му посочена в чл.2 т.2 от настоящия договор, служебно от банката по реда на Наредба №3 на БНБ от 16.07.2009г./отм/ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, въз основа на което банката може да събира едностранно в деня на падежа  или след него изискуемите суми по ДПК, като задължава служебно посочената сметка, включително, когато това е необходимо, чрез откупуване на едностранна валута, съответно арбитражиране по курса на „Инвестбанк“ АД в деня на операцията, като курсовите разлики са за сметка на залогодателя. Предвидено е още, съгласно чл.8, че банката реализира клаузата по чл.7 служебно, без за това да е необходимо допълнително съгласие или други действия на залогодателя, без да е необходимо предварително да го уведомява и без залогодателят да има на каквито и да било претенции към банката в случай на евентуално нарушаване срочността на сметката, съответно водещо до промяна размера на начислената лихва в тази връзка. В чл.9 е предвидено, че страните уговарят, че в случаите в договора за кредит банката може да обяви едностранно  вземанията си по него  за изцяло или частично предсрочно изискуеми и да пристъпи към изпълнение  върху  заложеното вземане по съответния ред. А съгласно чл.14  от договора за залог, договорът е в сила до  пълното и окончателно погасяване на вземанията на банката, произтичащи от процесния договор за  потребителски кредит, описан в чл.1  от договора за залог, в това число -главница, лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и други. Договорът е двустранно подписан и оспорване на подписа положен от  В.Д. и залогодател по него и на съдържанието на документа не е въведено от ищцата по съответния процесуален ред.

Установява се, че 03.07.2015г. между ищцата и друг кредитор “УникредитБулбанк“ ЕАД, е сключен трети договор за потребителски  кредит от ищцата /по първия от 2008г. тя е солидарен длъжник/, по който банката й предоставя сумата от 20000лв като кредит, със  срок на издължаване от 10г. или до 03.07.2025г., връщан на 120 месечни погасителни вноски при годишен лихвен процент от 13.99% и ГПР от 16.72%, като в договора не са вписани съществуващите към този момент задължения на кредитополучателя  към други кредитори, а именно задължение по собствения й ДПК от 2014г. в размер на по 128.03евро-месечна анюитетна погасителна вноска, с продължителност до 28.08.2024г., плюс задължение по ДПК от 2008г. с месечна погасителна вноска от 05.05.2015г. /съгласно съгласието за директен дебит за цялостното издължаване на кредита и на всяка месечна вноска/, от по 3833.62лв с краен срок на погасяване до 26.02.2028г., като последния ДПК от 2015г. е с месечна погасителна вноска от 332.29лв за срок до 01.08.2025г. или налага се извода, че всеки месец ищцата В.Д. се е съгласила доброволно да погасява по трите потребителски кредита общо сумата от по 4416,31лв /четири хиляди четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и една стотинки/ при декларирани месечни доходи от трудово възнаграждение в размер на 1217.25лв /нетна сума за м. май 2015г./ и брутно ТВ от 2930лв за м.април 2017г.  Изложените факти навеждат на извода, че несъответствието между приходите на кредитополучателката и задължения й към кредиторите й е явно и то недвусмислено сочи, че е в полза на месечните разходи за погасяване на кредитите, които са близо 3.62 /три цяло и шестдесет и две стотни/ пъти повече по размер от приходите на ищцата от трудово възнаграждение. Трудовото възнаграждение на ищцата в случая няма как да покрива целия й дълг дори изцяло да се използва за погасяване на месечните й задълженията.

Установява се, че принудителното изпълнение срещу ищцата Д. от страна на банката кредитор „Инвестбанк“ АД е започнало на 11.04.2017г. по образувано въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №152 от 03.04.1017г.  и издаден изпълнителен лист №294 от същата дата, издадени от Пещерски районен съд по ч.гр.д.№382/2017г., като длъжници по вземането са  Д. С. Д., Д. Л. Д. и В. Д. Д., осъдени за заплатят  солидарно 171935.37евро, плюс разноски по делото-ИД №… по описа на ЧСИ Т. и ИД №.., от същата дата и на същия ЧСИ за вземане на същата банка срещу длъжника В.Д.Д. в размер на 7770.93евро-главница, лихва за забава 105.31евро и 2.91евро такса обслужване, разноски 458.18лв за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №151 от 31.03.2017г.  за парично вземане по чл.417 от ГПК  и изпълнителен лист  №294 от 03.04.2017 по ч.гр.д.№381/2017г. на РС-Пещера и са предприети принудителни действия по събиране на вземанията, между които е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на В.Д. ***.

От първото заключение по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза №4022 от 03.07.2019г. /л.97 -л.109/, се установява освен какъв е бил размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за страната през исковия период, за което не са необходими специални знания и установяване на този факт с експертиза доколкото е налице нормативна база, определяща  размера на МРЗ / общо 7260лв/, което съвпада с изложеното в исковата молба, като размера на законната лихва за забава върху  сумите от МРЗ за периода 01.12.2015г.-30.04.2017г. е от 1428.64лв. По отношение на ДПК №..2014г. сключен между банката и ищцата В.Д. като кредитополучател, е установено, че същият е плащан редовно до 28.09.2016г. /17 бр.месечни погасителни вноски/, а закъснелите вноски са 13бр. като първата е на 28.10.2014г., а последната  на 06.03.2017г. или за исковият период /м.12.2015г.-м.04.2017г./  е налице закъснение на 9 /девет/ погасителни вноски, първата на дата 28.12.2015г.,  а последната на 06.03.2017г. За същия исков период редовните вноски са само 6 /шест/ и то всичките за 2016г.-първата на 28.02.2016г. и последната на 28.09.2016г.. Според вещото лице закъсненията в периода  28.10.2014г. до 24.03.2017г. са средно от 2 до 3 дни, за което е начислена лихва за забава върху просрочена главница в размер на 110.80евро за периода 28.11.2014г. до 30.03.2017г. Пак според вещото лице просрочията по ДПК №.. 2014г. с титуляр кредитополучателя В.Д., към 30.03.2017г. в евро са с главница от 7770.39евро и  лихва за забава върху просрочена главница от 105.31 евро за периода 06.03.2017г. до  29.03. 2017г. и такса обслужване 2.91евро, като общия размер на задължението е от 7878.61евро чиято левова равностойност по  фиксинга на БНБ е от 15409.22лв. Посочено е, че предсрочната изискуемост на ДПК №..2014г. е обявена на основание т.10.1.4 от ОУ на ДПК-поради настъпила предсрочна изискуемост по друг договор за кредит-ДПК на физическо лице срещу ипотека №..2008г. по който страна е ищцата Д. в качеството си на солидарен длъжник и поради неизпълнение на задълженията по ДПК на физическо лице срещу ипотека за погасяване на кредита, считано от 26.04.2016г.-непогасени 11 вноски за лихва и главница към 30.03.2017г. като предсрочната изискуемост на ДПК №478 от 28.08. 2014г. е обявена на  06.03.2017г. чрез връчена на същата дата покана до кредитополучателя В.Д. /л.103/.

В допълнителното си заключение вх.№5766 от 02.10.2019г. експертът К.. установява, че ищцата е внесла по сметката си в „Инвестбанк“ сумата от 31636.74лв за периода 04.03.2015г.-24.03.2017г. като в качеството си на солидарен длъжник по първия кредит от 2008г. е погасила 18768.27лв, а  по втория кредит по която тя е кредитополучател ДПК №..2014г., е погасила 5740.99лв и за периода 25.07.2015г.-24.01.2016г.  ищцата е изтеглила от  АТМ сумата от 6570лв,  като са начислени и такси за АТМ и РС от 27.65лв и преводи на ЗАД „България“ от 448.73лв. Установено е, че  сумата от трудовото възнаграждение на ищцата в размер на 28626.74лв за периода 25.05.2015г. до 23.03.2017г., е преведена по сметката й в „Инвестбанк“ АД,  от която сума   по кредит №82/19.02.2008г. са преведени 16023.27лв, а по кредит №..2014г. като кредитополучател, е преведена сумата от  5481.61лв. или общо сумата от 21504.88лв. Направена е от вещото лице  разбивка на  полученото от ищцата трудово възнаграждение, както следва-размер на възнаграждението получено от ищцата за периода 25.05.2015г. до 23.03. 2017г. е от  29226.74лв, от които са получени безкасово  в превод на ОББ АД аванс от 600в за периода 25.05.2015г. до 26.06.2015г., а в „Инвестбанк“ АД са преведени  за периода 25.05.2015г. до 24.03.2017г. 28626.74лв. Вещото лице не е открило данни, указващи на месечни ограничения при ползването на преведената работна заплата на ищцата за погасяване на задълженията й по двата договора за потребителски кредит в смисъл на предвиден минимум на авоара й, с който да може последната да разполага  за свои лични нужди. Установено е, че въз основа на съгласие за директен дебит на „Инвестбанк“ АД клон Пазарджик от 05.03.2015г. дадено лично от  ищцата В.Д.Д., е разпоредено  в качеството й на платец от сметката й  в тази банка с номер BG … да се погасяват вноските по банков кредит №..2008г. с кредитополучател  Д. С. Д.., лихви, такси, застраховки, със срок на валидност на съгласието - до цялостно издължаване на кредита. Установено е от експерта, че в периода 25.05.2015г.-24.03.2017г. при невнасяне на дължимите вноски по  кредит №..2008г. автоматично е ставало погасяването на дължимите вноски от остатъците в посочената по-горе  банкова сметка *** В.Д.. Установено е още, че за периода 25.05.2015г. до 24.03.2017г., през който са удържани суми от заплатата на Д., по ДПК №..2008г. по който ищцата е солидарен длъжник са налице просрочия, като погасените дължими вноски по договорна лихва и главница са платени частично до 26.04.2016г.  със заплатата на Д. от 24.02. 2017г. А по другия кредит №..2014г., по който ищцата е кредитополучател   са погасени всички дължими вноски договорна лихва и главница до 06.03.2017г.

Според вещото лице двата кредита са обслужвани и с други средства, различни от средствата на заплатата на В.Д., като по кредит №.. 2008г. са направени плащания от 14596.63 евро за периода 19.03.2015г. до 23.12.2015г., от които  внесени от  титуляра на кредита Д. Д. са 12234.78евро, от солидарния длъжник В.Д.-2278.69евро и 83.16евро от другия солидарен длъжник по този кредит  Д. Д. /по левова сметка, вноски директно на касата, внесени на касата и други/. Установява се, че по кредит №..2014г. в периода 25.07.2015г. до 25.11.2015г. има плащания, които не са заплатени със заплатата на ищцата и кредитополучател В.Д. и са в размер на 1226.22евро, които са внесени  директно на каса от титуляра на кредита. Констатацията на експерта е, че  в периода 23.12.2015г. до  24.03.2017г. двата кредита са обслужвани изключително от сумите получени от заплатата на  В.Д. в банковата си сметка BG….

Разпитаните по делото свидетели Ж. Т.,  колега на ищцата по професия и месторабота, и Д. С. Д., баща на ищцата, установяват  и знаят, че ищцата е имала задължения да погасява  два кредита.Първата свидетелка познава ищцата от 2014г. и се намира в приятелски отношения с нея, знае ищцата като амбициозна млада жена и добър професионалист и с нагласа да специализира, но че за това са й трябвали финансови средства.Свидетелката установила през 2015г.-2016г. промяна в поведението на ищцата, „..затворила се в себе си...., страни от колегите...“  и че ищцата споделила със свидетелката, че има финансови проблеми и  не получава заплата, което се отразявало и  на емоционалното й състояние. Свидетелката установява още, че  през 2017г. е имала още по-близки отношения с ищцата, когато станала завеждащ ФСМП-Пещера и констатирала отказ  на В.Д. да се събира с колектива тъй като нямала финансови възможности. Няколко пъти ищцата била виждана от свидетелката разстроена, разплакана, и че не се чувства добре, което се отразило и на работата й предвид затруднения от нейна страна в комуникацията с пациенти. Свидетелката установява, че  ищцата се превърнала в един затворен човек, често изпадащ в депресии, която споделила с нея, че за изтеглен кредит, който тя трябва да изплаща, й била спряна цялата заплата. Вторият свидетел, баща на ищцата, отправя упрек към банката и според него същата използвала лъжи и измами при отпускането на кредити. Обяснява, че  банката му обещала, че ако той спечели търг за закупуване на сграда и за разширяване на бизнеса, тя ще му  отпусне кредит за да закупи сградата и да се осъществи своевременно производство. Обяснява, че е спечелил търга, но след това молбата му не била разгледана от  банката  6-7месеца, след това банката ипотекирала всички негови имоти, и че бил поставен  в шахова ситуация ако не подпише договора да не получи нищо. Счита, че е бил изнуден от банката, измамен и излъган, тъй като не можел да изплаща  главницата от 400000 лева, наложило се да продаде част от ипотекираните имоти и предвид натрупаните лихви по кредита ищцата била принудена да тегли кредит и съдлъжник по първия кредит на баща си. Счита, че банката няма коректно поведение към  клиентите си, а се стреми да ги срине. Обяснява свидетелят, че банката не била дала нито една стотинка на дъщеря му  седемнадесет месеца, довело до сриване на  самочувствието й, провалено бъдеще и провалена специализация. Условието на банката при отпускането на кредита било  заплатата й да минава през банката, като никой не й бил обяснил, че няма да получава  цялата си заплата. Твърди, че от 2017г. дъщеря му и свидетелят останали на улицата и че тя прекъснала специализацията си.

Тази фактическа обстановка възприе съдът.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма, и  при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че в резултат на неправомерните действия на ответника по служебно събиране на вземанията си по сключени между страните  договори за потребителски кредити, по единия от които ищцата е солидарен длъжник -договор за потребителски кредит  с физическо лице обезпечен с възбрана №…2008г. и по другия ДПК №..2014г. имаща качество на кредитополучател, на същата са причинени вреди по време на извънсъдебно погасяване на задълженията си, като банката не й е гарантирала запазването на минимален размер от трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя й, съизмерим с размера на минималната работна заплата установена за страната за процесния период,  с оглед гарантиране на социалния й минимум и преживяване, вместо което целият размер на трудовото й възнаграждение е бил използван от кредитора „Инвестбанк“ АД за служебно погасяване на задълженията й по двата кредита. Въпросът за компетентността на Пещерски районен съд като съд по съществото на спора и в правомощията на който са предоставени съответните процесуални правила за разглеждане на спора, е решен еднозначно и окончателно по реда на чл.122 от ГПК от Софийски градски съд, който с определение №5763 от 07.03. 2019г. по в.ч.г.д.№2229/2019г. е постановил, че компетентен по правилата за местната подсъдност да разгледа спора е Пещерския районен съд.

Предявеният инцидентен установителен иск също е допустим. За ищцата е налице правен интерес да го предяви и да иска прогласяване нищожността на договора за залог върху вземане по реда на ЗЗД, доколкото част от удръжките от трудовото възнаграждение са извършвани служебно от кредитора в резултат на даденото от кредитополучателката В.Д. обезпечение на вземането на кредитора срещу нея по процесния ДПК  от 2014г. и то за цялото й трудово възнаграждение.При прогласяване от съда на договора за залог върху вземане за нищожен отпада обезпечението дадено чрез него на кредитора по ДПК от 2014г. което води до отпадане на основанието въз основа на което той може служебно да удържа месечните вноски от трудовото й възнаграждение при извънсъдебно събиране на вземането си. Предявеният инцидентен установителен иск от ищцата Д. чрез заявяването му в първото открито съдебно заседание в процеса и което надлежно е отразено в съдебния протокол с посочване на обстоятелствата и петитума и след като са изпълнени другите изисквания на закона, не е недопустимо и съдът дължи произнасяне по него така както е постъпил и първоинстанционния съд.

Разгледани по същество исковите претенции са неоснователни.

Ищцата В.Д. претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от кредитора си „Инвестбанк“ АД който не е приложил спрямо нея в качеството й на длъжник, при извънсъдебно събиране на вземането си, което има към ищцата, нормата на чл.446 от ГПК относно гарантиране на несеквестируем доход за всеки длъжник в размер поне на минималната работна заплата за страната по начина, по който нейният размер е определен, съгласно съответните нормативни актове на МС на РБ, валиден за  м.ХII.2015г., цялата 2016г. и до м.април включително на 2017г., или общо за 17 месеца.

Следва да се отбележи по отношение на първия по време на сключване кредит, по който месечната погасителна анюитетна вноска е в размер на 3833.62лв,  погасяван за срок от 240месеца /двадесет години/ и на база дадено от ищцата В.Д.  писмено съгласие за директен дебит на „Инвестбанк“ АД клон Пазарджик  от 05.03.2015г., от разплащателната сметка на платеца по която се превежда работната й заплата от ЦСМП-Пазарджик  за периода 18.03.2015г. до 24.02.2017г. за погасяване на този кредит, че са внесени от солидарния длъжник общо сумата от 10178.89евро/л.105-л.106-основно заключение на в.л./, от които 3010евро погасителни вноски за 2015г. /от тях внесени „на каса“ 3000лв=1553.15евро по открита разплащателна сметка/ и още 1476.85 евро  от превод от заплатата й за три месеца-май, юни и декември 2015г./ плюс  за погасителни вноски през 2016г. /за периода 26.02.-13.09.2016г./ е внесена от сметката на ищцата  сумата 5887.32евро,  и за 2017г., на дати- 20.02.2017г. и 24.02.2017г. от заплатата й е преведена още сумата 1281.57евро. Установява се, че  по Договора за кредит №.. 2014г., за периода 28.09.2014г. до 06.03.2017г.,  са  внесени погасителни вноски редовна главница от 2229.61евро и е налице просрочена главница за същия период в размер на 7770.39евро, а размера на внесената сума за погасяване на  договорната лихва за същия период от време е  от 2139.37евро /л.100, л.99 и следващите от основното заключение на в.л. К../, с което напълно е погасен размера на дължимата договорна лихва. Пак според същото заключение размерът на просрочената лихва за забава върху просрочената главница за периода  от 28.11.2014г. до 30.03.2017г. е от 105.31евро. Предсрочната изискуемост на потребителския кредит с кредитополучател ищцата В.Д. №478 от 28.08.2014г.   е обявена от кредитора „Инвестбанк“ АД с покана до кредитополучателя Д., връчена й лично на дата 06.03.2017г. като основанието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е  т.10.1.4 от Общите условия на банката-поради непогасяване на вноски по друг кредит с настъпил падеж, дължими считано от 26.04.2016г. – 11 вноски по главница и лихви  към 30.03.2017г. /ДПК  на физическо лице срещу ипотека №..2008г. / по който ищцата В.Д. има качеството на солидарен длъжник. След настъпване на предсрочната изискуемост на двата кредита, са образувани заповедни производства пред РС-Пещера и са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа за вземанията на банката от 2017г.-31.03.2017г./ч.гр.д.№381/2017г./ и на 03.04.2017г. /ч.гр.д.№382/ 2017г., след което е пристъпено към принудително събиране на вземанията на банката чрез частен съдебен изпълнител.

Налага се извода, че исковият период за който се претендират  причинени на ищцата вреди от кредитора неосигурявайки на последната като кредитополучател и солидарен длъжник минимум финансов ресурс в размер на минималната работна заплата за страната, е преди започване на принудителното събиране на вземането чрез съответния съдебен изпълнител, натоварен по закон с функциите  да  събере дължимите суми.

Няма спор по делото, че едновременно с факта на сключване на договора за потребителски кредит №..2014г. с кредитополучател-ищцата В.Д. и в изпълнение на уговорките регламентирани в т.12 от договора, а именно за обезпечаване на вземанията на банката по кредита, е сключен между същите страни-кредитор и кредитополучател писмен договор на същата дата  за учредяване на залог върху вземане по реда на чл.162 във връзка с чл.149 и следващите от ЗЗД. Уговорките в договора са уговорени индивидуално от страните и след като потребителят е имал реалната възможност да въздейства върху тях, както и да иска евентуално да бъдат коригирани. Договорът за залог не е сключен при общи условия. Окончателният вариант на договора за залог съответства  на разпоредбите на чл.149 и следващите от ЗЗД, а именно, че този договор  се сключва за да обезпечи всички вземания  на банката по сключения между страните ДПК, в това число-главница, лихви, неустойки, такси, комисионни и разноски и други,  от кредитополучателя В.Д.Д., произтичащи само и единствено от ДПК №..2014г.  по отпуснат кредит  от 10000 евро и представлява договор за учредяването на залог по реда на ЗЗД с първа поредност, в полза на банката-кредитор, на /чл.2 ал.1/- всички настоящи и бъдещи парични вземания на залогодателя към ЦСМП Пазарджик, заедно с принадлежностите им-лихви, неустойки и други по сключен между тях трудов договор №..от  28.01.2010г. и чл.2 ал.2- всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя в лева постъпващи по банковата му сметка, посочена в договора, открита при банката-кредитор, като вземането включва цялото вземане /авоар/ по сметката, бъдещите постъпления по нея, както и начисляваните лихви. В същност посочената банкова сметка ***, по която се превежда и трудовото възнаграждение на кредитополучателката В.Д..

В тази връзка следва да се отбележи, че такива уговорки по обезпечение на вземането на кредитора са напълно допустими по закон, доколкото разпоредбата на чл.133 от ЗЗД императивно предвижда, че длъжникът отговаря за задължението си с цялото си имущество, в това число  с всички настоящи и бъдещи парични вземания, които му се следват и които има и получава от трети лица, включително и трудовото му възнаграждение. Няма изрично заявено възражение от потребителя-кредитополучател и залогодател В.Д., че тя е съгласна да й се удържа по договора за залог, не цялата парична сума, която постъпва от трудовото й възнаграждение, а само за размера примерно над минималната работна заплата за страната към съответната дата на удържането или примерно в размер над предвидената от Министерския съвет на Р България  линия на бедност, която към 2016г. е от 300лв /ПМС № 296 от 30.10.2015г./,  а през 2017г. е от 314лв/ПМС 23/2017г./ или евентуално някакъв друг общо приет константен измерител. Такива уговорки няма. Включително ищцата в исковата си молба, а и при предявяване на инцидентния установителен иск не сочи, че е направила подобни предложения, с които да си гарантира за себе си един минимален доход, необходим за нейното съществуване и че кредиторът й без основание е отказал. По начина,  по който е постигнато между страните съгласието в договора за залог върху вземания, то е в съответствие с чл.9 от ЗЗД при действително изразена и валидна воля на съконтрахентите в правоотношението, има силата на закон между страните /чл.20а/ и е договорено индивидуално и свободно без да е въздействано по някакъв неблагоприятен или незаконен начин от страна на кредитора върху волята на потребителя. Явно е, че при една такава уговорка по обезпечението на дълга потребителят кредитополучател В.Д. кредиторът приема, че длъжникът разполага с достатъчно други извън трудовото си възнаграждение, свободни парични и финансови средства   и в такова количество, което да му гарантира и с които да може да си осигури поне  един социален минимум за преживяване. Нещо повече, в исковата молба и по делото липсват изявления от страна на потребителя, че той при това положение отказва да подпише договора или едностранно прекратява договора за залог или евентуално предлага анекс за намаляване размера на месечните удръжки, който не е приет от другата страна, и да се счита по този начин, че потребителят не е обвързан повече по този договор, като примерно предложи друг вид обезпечение-недвижим имот или движими вещи и други с оглед избягване на  възможността цялото му вземане от трудовото възнаграждение да е предмет на залога и кредитора да може предпочтително да се удовлетвори от него. Най-сетне независимо, че ищецът -кредитополучател е сключил такъв договор за залог, същият се е съгласил от същата негова сметка и трудово възнаграждение, да се осъществява и ежемесечно погасяване на задължението, което потребителят има като солидарен длъжник по другия  ДПК …2008г. който е значително по-обременителен и в пъти в по-голям -в размер-400000 лева, като в тази връзка е разписал/ищцата В.Д./ собственоръчно и без каквото и да било въздействие „съгласие за директен дебит“, с което се съгласява ежемесечно да се удържат предвидените в този договор месечни погасителни вноски, всяка от които е в размер 3883.62лв /три хиляди осемстотин осемдесет и три лева и 62ст./.Нещо повече, издаденото писмено съгласие за директен дебит касае безсрочното погасяване на кредита отпуснат на баща й, от всички вземания на солидарния длъжник В.Д.  и то безсрочно-до цялостното издължаване на кредита ведно с лихви, такси и застраховки. Тоест, самата ищца В.Д.  се е съгласила да погасява с целия си наличен авоар по сметката си, включително и с превежданото й трудово възнаграждение, едновременно и двата кредита. Нещо повече, от данните  посочени в счетоводните експертизи се налага извода, че реално от трудовото й възнаграждение, което е превеждано по банковата й сметка от работодателя й, въз основа  на договора за залог и  съгласието за директен дебит ежемесечно са погасявани задължения и по двата кредита, но въпреки това банката-кредитор не е усвоявала целия размер на трудовото възнаграждение /ТВ/ на ищцата, като в същност през част от процесния период, неусвоен от ТВ от банката кредитор е останал финансов ресурс в размер на 6570лв. /шест хиляди петстотин и седемдесет лева/, с който ищцата реално е разполагала  и то още през втория месец на периода и който необезпокоявано е изтеглила на АТМ през периода 25.07.2015г. до 24.01.2016лв, тоест тя е имала финансов ресурс с който е можела за целия период от време да си осигури средномесечно по 386лв / за 17 месечен период, описан в ИМ/, след като доброволно се е съгласила на обезпечение на кредитора си  чрез залог върху трудовото възнаграждение, което ще получава  без ограничение на размера, който ще се получава месечно от банката-кредитор, плюс даденото писмено съгласие за директен дебит.   Независимо от това, В.Д. е внесла „на каса“ по двата кредита през същия период общо 6855лв /2278.69евро +1226.22евро/-средства извън ТВ, което прави средно месечно по още 403.24лв, тоест следва да се приеме, че ищцата е имала достатъчно свободен ресурс сама да си гарантира поне минималната работна заплата за страната за периода м.декември 2015г. до м.април 2017г., в хипотеза ако погасяваше само месечните погасителни вноски  по ДПК №..2014г. Най-после, дори да се приеме, че не е можела да развали или измени  с анекс договора за залог на вземанията си с гарантиран  минимум от парични средства лично за нея като единствено се обезпечи  и гарантира на  кредитора да усвоява от него средства само до размера на месечната погасителна вноска  по ДПК №..2014г. в хипотеза при редовно и ритмично погасяване на кредита плюс текущите такси и разходи, то  ищцата В.Д.  е можела безусловно  в съответствие с разпоредбата на чл.51 ал.4 във връзка с ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС отм./ /обн.дв.,бр.23/27.03. 2009г./ действал до 06.03.2018г., да  оттегли по всяко време и безусловно даденото нареждане или съгласието си на платец за изпълнение на наредената по-рано от нея платежна операция чрез директен дебит в резултат на което всички бъдещи платежни операции се смятат за неразрешени от платеца /ал.5./ Нещо повече, разпоредбата на чл.52 ал.1 от същия закон дава възможност на платеца да договаря с доставчика лимити на платежните операции, изпълнени чрез посочения платежен инструмент /директен дебит/, тоест, във всеки един момент освен оттегляемост на разрешението и писменото съгласие за извършване на съответната платежна операция, е налице възможността да бъде примерно редуцирана по размер сумата, която платецът нарежда да бъде преведена на кредитора чрез директен дебит. Най-после, ищцата е можела примерно да открие банкова сметка ***удовото си възнаграждение, като същевременно с това гарантира погасяването на ежемесечното си задължение само по своя ДПК от 2014г., което е обезпечено с договора за залог, който следва вземането, съгласно чл.150 ал.1 от ЗЗД. Следва да се отбележи още, че клаузите на ДПК №82 от 2008г. не предвиждат безусловно предварително служебно задължаване на сметките на солидарните длъжници, каквато е и ищцата В.Д. респективно даване на безусловно писмено съгласие за директен дебит от сметките им в полза на кредитора,доколкото е налице по този договор дадено обезпечение чрез учредяване на ипотека върху няколкото застроени недвижими имота. Съгласие за служебно събиране в полза на банката-кредитор за едностранно издължаване на падежа на дължимите суми е предвидено само за кредитополучателя /чл.5 ал.5/.  Предвид изложеното, на първо място не е налице основание да се приеме, че договорът за залог на вземанията на ищцата Д., в частност за трудовото й възнаграждение, е нищожен като нарушаващ добрите нрави. От една страна договорът съответства на чл.133 от ЗЗД, защото разпоредбата е императивна и позволява цялото имущество на длъжника да служи като обезпечение на задължението, което той има към кредитора.

Съгласно трайната и последователна съдебна практика добрите нрави представляват   морални норми на които законът е придал правно значение защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнено на тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави са неписани,  несистематизирани  и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях като спазването им в определени случаи съдът следи служебно.

Изложените доводи от ищцата за нищожност на договора за залог като нарушаващ добрите нрави, са несъстоятелни. Договорът за залог както се посочи, е „отворен“ от гледна точка уговаряне с него на всякакви договорки между страните според постигната между тях воля и съгласие. Както се посочи този договор, предмет на спора е сключван при извършено пряко договаряне между страните и при възможност всеки от съдоговорителите включително потребителят В.Д. да предлага и да влияе върху всяка една от клаузите по него. Договорът  не е сключен при общи условия от една страна. Договорът съответства на законово разписаните разпоредби в ЗЗД, регламентиращи сключването на договора за  залог на вземанията на длъжника, като вид допустимо от закона обезпечение. Съгласието в него, постигнато между страните по договора не противоречи на закона. Не са нарушени добрите нрави доколкото потребителят е имал право на избор дали да сключи този договор, обезпечаващ изцяло задължението му към кредитора или само за част от поетото към кредитора обезпечено задължение, предвид и на факта, че за този договор, поръчители не са ангажирани и не е поискано да бъдат осигурени от длъжника към кредитора или да предложи примерно друг вид обезпечение. Съдържанието на договора за залог върху вземанията на длъжника В.Д. по чл.162 -чл.164 от ЗЗД повтаря ДПК  от 2014г.-т.12. Не съществува ограничение при сключването на такъв договор залогодателят да заложи само част от вземанията си /примерно до размера на месечната погасителна вноска плюс всички такси и разноски и лихви/ така и всички вземания, за да гарантира изпълнението си към кредитора и да си осигури и гарантира минимум финансови средства лично за себе си за да преживява през времето на действие на договора. Не съществува пречка или принцип от естеството на добрите нрави, което да ограничава или забранява даване на пълно обезпечение на кредитора, с което да гарантира както всички негови вземания като главница, лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и други, произтичащи от договора за кредит, така и да гарантира и обезпечи само някои от тези вземания, по преценка на длъжника и със съгласието с кредитора. Особено важно е, че в случая този договор за залог на вземанията първоначално и принципно обезпечава  едно минимално задължение на длъжника-само месечната анюитетна погасителна вноска от 128.03евро/ 250.40лв/ плюс съответните дължими месечни такси, при нормално развитие на правоотношенията и спазване на погасителния план, при получавано месечно трудово възнаграждение средно от 1245лв /за 23месеца получени общо 28626.70лв -виж заключението на в.л.Ковачка/ или остава достатъчно свободен ресурс  за потребителя от близо по 1000лв /хиляда лева/ месечно.Към момента на сключване на договора,  формално ищцата не е имала задължение по другия ДПК №..2008г. доколкото към този момент -28.08.2014г. тя не е подписвала като солидарен длъжник съгласие за директен дебит за плащания по  по-обременителния за нея ДПК. Нещо повече, оттеглянето на съгласието на платеца /В.Д./  за изпълнение на директния дебит като платежна услуга  е можело да се осъществи от платеца най-късно до края на работния ден, предхождащ уговорения ден за плащане /чл.62 ал.3 във връзка с чл.60 ал.4  и чл.51 ал.4 от ЗПУПС във връзка с чл.4 ал.1 от ДПК №..2008г./. Ищцата сама се е поставила в положение  от банковата й сметка, и най-вече от превежданото й трудово възнаграждение, да се превеждат на кредитора средства освен за погасяване на задължението по собствения й ДПК, но и по този ДПК, по който тя има качеството на солидарен длъжник, доколкото както се посочи съгласието за директен дебит е винаги оттегляемо. Предвид изложеното от една страна в никакъв случай не е налице нарушаване на добрите нрави, доколкото всички уговорки в Договора за залог съответстват на закона и непротиворечат на добрите нрави. Знанието и от двете страни по правоотношението, че ищцата е длъжник по два кредита  и че кредиторът е поставил в по-неблагоприятно положение длъжника чрез заробващи клаузи, до степен същият да не може да осигури минимума си за да съществува, не представляват неравноправни клаузи, защото от една страна такива заробващи клаузи не са налице когато потребителят доброволно и  сам се е съгласил на тях и е можел пряко и непосредствено да въздейства и да иска тяхната промяна или изменение преди да ги подпише. Фактът, че страната-длъжник подписва договора за залог като обезпечение на задължението по описания начин заедно с последващо дадено съгласие за директен дебит, означава, че същата признава, че има и разполага с достатъчно други доходи, приходи, дивиденти или други, извън трудовото възнаграждение, с които да гарантира нормалното си човешко съществуване, спокойствие, сигурност, здраве, да поддържа нормални отношения с приятели и да работи професионално  и ефективно и без затормозяване,  както и да си задоволява елементарните битови и други нужди, да има нормална психика и да се чувства пълноценно и да има безпроблемни контакти в социален и обществен аспект, поради което тя се съгласява кредиторът да ползва и отнася цялото й трудово възнаграждение за погасяване на кредита, а не само за  месечната вноска от 250.40лв. Дори да се приеме, че този договор не е подлежал на ревизия, то ищцата като платец е имала възможност във всеки момент да отмени писменото си съгласие за директен дебит, при което кредиторът няма да има основание служебно да погасява вземането по ДПК №82 от 2008г., доколкото особения залог регламентира само и единствено обезпечение на вземанията на кредитора  по другия кредит, по който ищцата В.Д. е кредитополучател.

Следователно не е налице нарушаване на добрите нрави чрез сключването на процесния договор за залог за обезпечение на вземането на кредитора „Инвестбанк“АД  по ДПК №…2014г.

В този смисъл обжалваното решение по отношение на този иск е валидно, допустимо и по същество правило и следва да се потвърди.

Неоснователни са предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Касае се за предприети от кредитора извънсъдебни действия по събиране на паричните си вземания по двата потребителски кредита по които ищцата има качеството на неизправен длъжник. Дали кредиторът при неизпълнение на задълженията по кредитите или при настъпила предсрочна изискуемост на същите, ще пристъпи към съдебно принудително изпълнение на вземанията си чрез иницииране на заповедно производство и последващо изпълнително производство чрез насочване на изпълнението срещу ипотекирани недвижими имоти чрез опис и изнасянето им на публична продан, респективно налагане на запор чрез съдебен изпълнител /чл.450 ал.3 във връзка с чл.446 от ГПК/  върху вземанията на длъжниците, в частност на ищцата, в качеството си на двоен длъжник/задължена по два потребителски кредита/ или преди това ще се възползва от правата си на обезпечен кредитор и ще събира служебно вземанията си чрез инструментите, предвидени в договора за залог или чрез използване на платежни услуги за разрешени от длъжника платежни операции съгласно дадено от последния писмено съгласие за директен дебит, е въпрос на негова суверенна преценка. Съдебната възможност за принудително събиране на вземането на кредитора не елиминира извънсъдебните права и способи на кредитора за събиране на вземането си. Кой процесуален път ще избере кредитора е негово субективно право и преценка в хипотеза на уговорени финансови лостове и механизми за реализиране на вземането си както по съдебен така и по извънсъдебен ред. Разпоредбите в Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ за принудително събиране на вземането са от процесуален характер. Същите са приложими само при  съответните инициирани съдебни изпълнителни производства. Няма предвидена  автоматична приложимост на разпоредбите по ГПК в извънсъдебните отношения между съконтрахентите в гражданския или търговски оборот,/ в частност между кредитор и потребител/, освен ако самите правни субекти да са постигнали  изрично съгласие извънсъдебните им отношения по погасяване на задълженията по кредитите да се подчиняват на правилата, залегнали в Гражданския процесуален кодекс. От тази гледна точка безусловно се налага извода, че института на несеквестируемостта, в частност на вземанията за трудово възнаграждение са приложими в съответния изпълнителен процес, осъществяван по реда на ГПК-в случая, по време на принудително събиране на парично вземане, когато кредиторът /взискателят/ насочва принудителното изпълнение върху вземания на длъжника, като поисква от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото  или всякакво друго възнаграждение и доход, който постъпва по съответната банкова сметка ***. Разпоредбата на чл.446 от ГПК регламентираща осигуряване на минимален размер възнаграждение за длъжника, когато принудителното изпълнение се насочва върху трудовото му възнаграждение или възнаграждение за труд или за пенсия , има ограничено действие.Тя се прилага в този си вид само и единствено в хипотеза при която съответното вземане на длъжника,  било то трудово или друго възнаграждение по трудов договор или срещу всеки друг доход, не е включено и не е предоставено от длъжника като обезпечение на задължението си, което лицето има към кредитора. Обезпечаването на задължението чрез сключване на договор за залог на вземане на длъжника, предполага, че длъжникът се съгласява и приема конкретното негово вземане да обезпечава задължението му, което той има към кредитора по сключения договор. А в хипотеза когато длъжникът доброволно се е отказал при сключването на договора за залог от възможността да му бъде гарантиран от кредитора някакъв минимален социален размер на сума, която да не се отнема от кредитора и служеща му за задоволяване и осигуряване на неговия жизнен стандарт за оцеляване, какъвто е в настоящия случай, то за кредитора не съществува забрана,  позовавайки се  и на чл.133 от ЗЗД да обезпечава вземането си с цялото трудово възнаграждение на длъжника и да го отнема за погасяване на вземането си. В същност това представлява вид обезпечение-залог върху трудово възнаграждение. Обезпечението по начина по който страните са се съгласили и е оформено, предполага възможност за кредитора за вземането си по ДПК №…2014г. да използва и отнема  пълния наличен авоар по сметката на длъжника В.Д., но само за изплащане на задължението му, което има към момента именно и само по ДПК №478 от 2014г. и включващо-главници, лихви, такси, разноски и други и то в зависимост от моментното състояние на кредита и съответния месечен размер на задължението. Залогът както се посочи в случая, не се разпростира за изплащане на задължения на потребителя Д. по други договори, по които тя е длъжник. Нещо повече, както се  посочи към момента когато е сключен  ДПК №..2014г. и следващия го договор за залог на вземанията, месечния размер на задължението на В.Д. е само от 128.03евро плюс дължимите такси съгласно договора. Според заключението на вещото лице по ДПК №..2014г. по който е сключен договора за залог върху трудовото възнаграждение на ищцата, за периода 25.05.2015г. до  24.03.2017г. за погасяване на този кредит са преведени 5740.99лв за 22месеца, или средномесечно се падат по 260.95лв, с което фактически са покрити вземанията на кредитора по този ДПК. Или за същия период от време от дължимото трудово възнаграждение   на длъжника В.Д. следва да е останала по сметка чисто сумата от  22669лв / без заплатени такси АТМ и РС и превод в ЗАД България/ или средномесечно по 1030лв са оставали налични парични средства от трудовото възнаграждение, гарантиращи на ищцата един нормален и в достатъчна степен спокоен и осигурен начин на живот.  Този размер би бил непроменен ако ищцата-потребител не беше собственоръчно издала „съгласие за директен дебит“ в полза банката-кредитор по отношение на другия кредит от 2008г. по който ищцата е само солидарен длъжник, а не кредитополучател още повече, че този ДПК поначало е обезпечен с множество застроени недвижими имоти, предмет на сключен договор за ипотека във връзка с отпуснатия на баща й Д. Д. кредит от 400000лв. Съгласието за директен дебит по начина по който е оформено от страна на платеца В.Д. касае целия  размер на месечната погасителна вноска по кредита, която е от 3833.62лв, тоест солидарният длъжник се задължава сам и без какъвто и да било ангажимент от другите двама длъжници-кредитополучателя-баща и втори солидарен длъжник -майката на ищцата, да погасява изцяло и този кредит и то до цялостното издължаване на кредита плюс лихвите, таксите и застраховките. Този ангажимент и това съгласие за директен дебит ищцата Д. е поела доброволно. Задължаването й с такава платежна услуга обаче няма характер на обезпечение и  същата е можела във всеки един момент да оттегли без никакви последствия за нея /платеца/ съгласието си или евентуално да редуцира размера на сумата, която е съгласна да бъде  платена на кредитора чрез директен дебит и по този начин да си гарантира минимум размера на минималната работна заплата или друг размер. Това второ задължение на потребителя-платец е условно и изцяло зависи от неговата воля, както и да реализира  по закон правото на отказ от такова съгласие или евентуално съгласие за друг размер плащане към кредитора. Фактът, че ищцата не се е отказала в нито един момент от  изразеното съгласие за директен дебит означава, че тя е считала, че разполага с достатъчно други финансови средства, с които да преживява въпреки задълженията си през този период. Нещо повече както се посочи, през същия този период, ищцата е изтеглила и трети кредит от друг кредитор  за сумата от 20000лв, за който липсват данни да е обезпечен, с месечна погасителна вноска  от 332.29лв /необезпечен кредит, дори с поръчител физическо лице/. Същевременно с това обаче, кредитополучателят В.Д. е дала предварително писмено съгласие за директен дебит  от сметка, открита в тази нова банка, със срок  до края на действието и на този ДПК от 2015г. и което съгласие също е без ограничение /л.81/. Тоест по този кредит няма учреден залог върху вземания и няма поръчител  и затова кредитополучателят е заявил съгласие за директен дебит, за което както се посочи, е отменимо във всеки един момент освен ако няма други уговорки.

В този смисъл няма как ищцата В.Д. да претендира и да твърди, че е претърпяла вреди от неправомерни  и незаконни действия на банката-кредитор по повод погасяване на задълженията й по двата кредита. Налага се извода, че ищцата-потребител е имала достатъчно средства по банковата си сметка извън сумата, необходима за погасяване на задължението си по ДПК от 2014г. по който същата е кредитополучател. Обстоятелството, че същата доброволно се е съгласила да погасява чрез издадено съгласие за директен  дебит на задължението си по другия кредит по който същата е солидарен длъжник при положение, че същата във всеки момент може да елиминира съгласието /да го оттегли изцяло или да редуцира размера на плащането/, което тя като платец се съгласява да се извърши в полза на кредитора, не води до задължение на кредитора да й гарантира минималната работна заплата /МРЗ/. В същност, кредиторът е оставил по нейната сметка много по-голяма месечна сума от МРЗ при обвързаността на ищцата с обезпечението на своя ДПК чрез залог върху вземането й от трудово възнаграждение. Другите парични средства са удържани  за другия, по обременителния кредит от 2008г. в резултат на съгласието на ищцата за директен дебит. И на последно място, сумите на ищцата изтеглени от АТМ плюс остатъка по банковата сметка сумарно са много повече от размера на МРЗ, ако не беше дадено съгласието за директен дебит и той не беше на практика реализиран. Ищцата както се посочи, сама се е поставила в задължение да плаща повече отколкото реално може, поради което няма установено противоправно поведение на кредитора при извънсъдебното събиране на вземанията си по двата кредита. Налице е бездействие на ищцата, която не е отменила съгласието за директен дебит, довело до намаляване на приходите й от трудово възнаграждение по сметката й. Както се посочи, кредиторът при извънсъдебно събиране на вземането си няма задължение по смисъла на чл.446 от ГПК да осигурява МРЗ за длъжника. На първо място тази процесуална норма както си посочи се прилага само в изпълнителното производство и то от оторизираните за това длъжностни лица-съдебните изпълнители при наложен запор. В случая, няма наложен запор върху трудовото възнаграждение през исковия период, а има учреден залог върху вземане с право на предпочтително удовлетворяване на банката кредитор от една страна плюс съгласие за директен дебит като платежен инструмент, изходящ от длъжника-платец, който не е отменен от платеца въпреки възможностите му за това, като не съществува процесуална пречка директният дебит плюс залога върху вземането да се изпълняват успешно и по извънсъдебен ред на събиране на вземанията на кредитора срещу така задължили се длъжници-потребители без ограниченията по ГПК относно размера на удържаните суми.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че  ДПК съдържа неравноправни клаузи, които съдът не е обсъдил. Възражението е неоснователно на няколко основания. На първо място, в нито един момент ищцата В.Д. не е твърдяла, включително и до приключване на устните състезания пред първата инстанция, включително и пред въззивната инстанция, че тя изобщо не дължи установените от заключенията на експерта К.. суми по двата договора за потребителски кредит или в размерите посочени от вещото лице, защото същият ДПК от 2014г. е нищожен или недействителен или че  съдържа неравноправни клаузи. В нито един момент, потребителят не се позовава на неравноправни клаузи като основание да не се зачете силата на договора за потребителски кредит и да отпадне отговорността му за плащане по него. Страната в нито един момент не възразява и не оспорва  дължимостта  и размерите на сумите по договорите. Възразява единствено, че кредиторът по време на извънсъдебното изпълнение на вземането си е лишил от доход кредитополучателя по единия договор и солидарен длъжник по другия договор от минимална работна заплата и не му я е гарантирал, от което потребителят е претърпял вреди, като претендира от съда тяхното овъзмездяване. Тоест, тук въпросът за действителността на договора за потребителски кредит  не стои на дневен ред и той не е относим към заявените искови претенции от ищцата доколкото страната признава изцяло неговото действие и задълженията си по него и не ги оспорва. Независимо от това следва да се посочи, че договорът /ДПК  №478 от 28.08.2014г./ е сключен при индивидуално уговорени между страните клаузи, при ясни правила относно определяне на договорната лихва, на месечната погасителна вноска със съставен и известен на кредитополучателя погасителен план и яснота досежно всяка месечна погасителна вноска и дължимите други такси и разноски, лихви при неизпълнение и неустойки. Размерът на договорената лихва и за годишния процент на разходите /ГПР/  съответства на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Уговорена е лихва за забава в размер на законната лихва, ГПР е от 10.17%, налице е фиксирана годишна лихва от 9.25%, които представляват достатъчно добри параметри на ДПК. Предвидените такси са в минимален размер. За 20г. период ищцата следва да върне /при отпуснати й 10000евро/, сумата от 15627.09евро или оскъпяването на кредита е минимално за потребителски кредит. Липсват клаузи, които да поставят потребителя в неравностойно или зависимо положение спрямо кредитора. Логично са предвидени по-добри условия за отпускане на кредита  в случай, че кредитополучателя работи по трудово правоотношение, ползва определени услуги/продукти на банката, когато кредитът е обезпечен със залог върху вземания на длъжника. Тоест след като потребителят-ищец не поставя под съмнение своето задължение по двата ДПК, а само оспорва начина  и размера на погасяването им, извършени извънсъдебно от кредитора със средствата и способите, така както са уговорени в ДПК и доразвити в договора за залог, обезпечил вземането на кредитора чрез паричните вземания на кредитополучателя, в частност с получаваното от него трудово възнаграждение, на дневен ред стоят за разглеждане въпросите налице ли са неправилни и незаконни действията на кредитора при извънсъдебно събиране на вземанията си от ищцата в качеството й на длъжник по два потребителски договора. Още повече, че договорът за залог както се посочи обезпечава вземането на кредитора до целия размер на авоара, който има длъжника,  включително и трудовото възнаграждение. Чрез договора за залог върху целия авоар на паричните вземания длъжникът доброволно се е отказал /както и при сключен договор за ипотека върху недвижими имоти -примерно/ от това си право -да получава парични вземания от всякакъв характер, и се съгласява същите да отиват за погасяване задължението му. В случая, с удръжките от трудовото възнаграждение ищцата реално е погасила изцяло задължението по ДПК от 2014г. за процесния период, като удръжките са в размер по-малък от МРЗ. Остатъкът от вземането длъжникът-потребител е предоставил доброволно също на кредитора за да удържа всяка една ежемесечна вноска, дължима по другия кредит .. 2008г. и то в пълен размер  от 3833.62лв, издавайки му в негова полза /на кредитора/ съгласие за директен безсрочен дебит. Този договор /ДПК/ не е бил обезпечен с договор за залог, а с ипотека. Давайки съгласие за директен дебит платецът и солидарен  длъжник  по кредита В.Д.  се е съгласила вместо да се осребрява ипотекираното недвижимо имущество на тримата длъжници по този договор, да се трансформират части от паричните й средства от трудовото възнаграждение за погасяване на задължението й като солидарен длъжник. На практика кредитополучателят и солидарен длъжник се е отказал от правата си да си гарантира месечни минимални финансови средства за себе си доброволно и не се е защитил по начин, че да си осигури минимален доход въпреки различните правни възможности, с които е разполагал, посочени по-горе. Най-малкото би могъл да  поиска промяна в някои от клаузите на договора за залог или неговото разваляне и отмяна или редуциране на съгласието за директен дебит, последното зависещо само и единствено от платеца /длъжника/ по платежната операция за да си гарантира сам и безпроблемно екзистенцминимума, вместо което той реално се е отказал от тези си права в полза на кредитора, разчитайки евентуално на друг финансов ресурс, който да му ги гарантира.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се потвърди изцяло като валидно, допустимо и по същество правилно. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.

При този изход на спора, в полза на ответника по въззивната жалба „Инвестбанк“ АД ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150лв, съгласно чл.25 ал.1 от НЗПП представляващи направени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 ал.1 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд

Р  Е  Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №854 от 01.11.2019г. постановено по гр.д.№986/2018г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на  „ИНВЕСТБАНК"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."България" №85, представлявано от изп. директор П. Й. М. и З. Р. Р., сумата от 150лв /сто и петдесет лева/ представляващи сторените по делото разноски от банката пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                          Членове:1.               2.