Решение по дело №864/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 223
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20215640100864
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. гр. Хасково, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640100864 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/, вр. чл.64
от Закона за енергетиката /ЗЕ/; от „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "****, представляван от З. О. Б. и С. З. В.
против "Руси - 63" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, ул. "****" № ** представлявано от управителя Р. Г. Г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на поземлен имот /ПИ/ с КИ ПИ
77195.707.143 по КККР на гр. Хасково, Северна индустриална зона, с НТП: За шивашката
промишленост, площ 648 кв.м. С настоящия си иск той търсел правна защита срещу
неправомерни действия на ответника, с които без основание лишавал ищеца от правото да
осъществява необезпокоявано и в пълен обем правомощията си на собственик и на титуляр
на сервитутните права, по смисъла на чл.64 от ЗЕ, според предназначението на собствената
му вещ - енергийно съоръжение - кабелен колектор, в който били изградени 14 броя кабелни
извода 20kV (45 броя силови кабели, вкл. оптични кабели), като трасето на обекта
преминавало от подстанция Пловдивска по протежение на ул. Пловдивска, през частни
поземлени имоти, в т.ч. и през собствения горепосочен имот на ответника. Ищецът бил
притежател на лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия.
Съоръжението, ведно с прилежащата му площ, съществувало и било заведено в баланса на
дружеството от годината на построяване и въвеждане в експлоатация, а именно: 1973 г., с
инвентарен номер *********. При обход и проверка на техническото му състояние, било
констатирано, че в имота на ответника, освен изграждания обект „Заведение за обществено
хранене- закусвалня и кетъринг", се извършвали строителни дейности, които не фигурирали
в представения на ищеца предварително архитектурен проект (при процедура по сключване
на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на строящата се
сграда). В процедурата по сключване на този договора, ищецът уведомил ответника за своя
кабелен колектор, като го поканил с нарочно писмо, да му представи архитектурен проект,
от който да е видно, че върху съществуващия кабелен колектор, собственост на ЕР Юг, няма
1
предвидена за изграждане инфраструктура, възпрепятстваща обслужването му. В отговор
ответникът представил извлечение от архитектурен проект на строящата се сграда, видно от
който било предвидено да бъде изпълнена в западната част на имота (през която минавал и
ищцовият кабелен колектор) - градинска пътека от естествен камък, но не и изграждане на
масивна ограда. С оглед така представения от ответника архитектурен проект, от който било
видно, че поне в частта на проектирането строителството е съобразено със сервитутната
зона на кабелния колектор и в зоната са предвидени декоративни леки елементи; подписан
бил договорът за присъединяване, с чиито т.4.2. и т.5.3., ответникът отново се задължил да
не изгражда каквато и да било инфраструктура през западната част на имота в посока север
- юг, където бил кабелният колектор на ищеца. Вместо това, ищецът установил, че в имота е
започнало изграждане и на масивна ограда, стълбищна площадка (на мястото на леката
градинска пътека от естествен камък) и насип към строежа, попадащи директно в сервитута
на ищцовия кабелен колектор Същите закривали и възпрепятствали достъпа до
съоръжението и попадали в неговия сервитут. С действията си, ответникът неоснователно
пречел на ищеца да упражнява правото си на собственост върху кабелния колектор и
правото си да експлоатира енергийния обект, според предназначението му. С нотариална
покана акт № 140, том 1, pen № 2660/ 2020 г. на нотариус с pen № 125, връчена на ответника
на 04.01.2021 г., ищецът го поканил в срок от 14 дни, считано от датата на получаване на
поканата, да разчисти терена в границите на законната сервитутна зона около кабелния
колектор на ищеца и да осигури безпрепятствен и неограничен достъп до това съоръжение,
като премахне за своя сметка всички следи от строителна дейност и материали в
сервитутната зона на ПИ 77195.707.143 на гр. Хасково. Към момента на депозиране на
исковата молба, ответникът не изпълнил действията, за които бил поканен, а напротив,
продължавал строителните дейности в границите на законоустановения сервитут на
кабелния колектор. Упражняването на вещните и лицензионни права на дружеството -
ищец, свързани с експлоатация на енергийните обекти, било уредено от разпоредбите на чл.
64 и сл. от ЗЕ (чл. 60 от ЗЕЕЕ (отм. вр. §26 от ДР на ЗЕ) и се гарантирали чрез
ограниченията в режима на застрояване на засегнатите имоти, в нормативно определената
сервитутна зона. Ограниченията в режима на застрояване били въведени със ЗЕ и Наредба
№ 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти - чл.64 ал.3 от ЗЕ и чл.14 от
Наредба № 16; като приложение намирали и чл.64 ал.3 т.1 б.„б" и т.2 б."а" от ЗЕ.
Отношенията между ищеца, като титуляр на сервитутните права, и ответника, като
собственик/ползвател на имота, били уредени с влизане в сила на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност, ДВ бр. 64/1999 г., отм. бр. 18/2004 г. Касаело се за вече изграден
енергиен обект преди 1999 г., като приложима била разпоредбата на чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ ,
според която сервитутното право възниквало по силата на самия закон. Съгласно § 7 от ПЗР
на ЗЕЕЕ, в този случай не се дължало обезщетение на собствениците на земята. Така
ответникът придобил и към настоящия момент притежавал имота, ведно с ограниченията
при ползването му, предпоставени от вече съществуващото енергийно съоръжение и
възникналите сервитутни права за преминаване (§ 26 от ПЗР на ЗЕ). С извършеното
застрояване върху законоустановената сервитутна зона на енергийния ни обект- кабелен
колектор се нарушавали материални права и законни интереси на ищеца, произтичащи от
императивни правни норми и охраняващи обществените отношения, свързани с
предоставянето на услуга от обществен интерес (пренос и снабдяване с електрическа
енергия на крайните клиенти). Нарушени били правата на ищеца по чл.64 ал.3 т.1 б.„б" и
чл.64 ал.3 т.2 б.„а" от ЗЕ, като той бил възпрепятстван от ответника, да извършва дейности,
свързани с експлоатацията на кабелния колектор, включително право на преминаване на
техника през имота, във връзка с обслужването му, като извършеното от ответника било в
противоречие със забраната за застрояване в сервитутната ивица на кабелния колектор,
определена съгласно Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
Наред с това, извършеното застрояване било от висока обществена опасност, тъй като
2
кабелният колектор бил недостъпен за ищеца и при евентуална авария подходът към
съоръжението бил невъзможен, което криело непосредствена опасност за живота и здравето
на всички лица в близост. Засегната била целостта и възможността, да бъде обслужван
кабелният колектор, чиято конструкция предполагала извършването на инспекции и текуща
поддръжка за осигуряване на нормална работа, за да се гарантира електроснабдяването на
хиляди клиенти и обекти в гр. Хасково. Нарушено било правото на собственост на ищеца
върху енергийния обект и възможността за безпрепятствено упражняване на това право.
Затова ищецът предявявал настоящия си иск, за да търси правна защита срещу
неправомерните действия на ответника, с които без основание го лишавал от правото да
осъществява правомощията си на собственик на кабелния колектор и титуляр на
сервитутните права, по смисъла на чл. 64 от ЗЕ - необезпокоявано и в пълен обем, според
предназначението на вещта (вкл. оперативно управление, контрол, преглед, поддържане,
обезпечаване на сигурната и безопасна работа на енергийния обект), които към момента на
завеждане на исковата претенция не били преустановени.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да премахне за своя сметка масивна ограда, стълбищна площадка в западната
част на имот ПИ 77195.707.143 и насип към строежа, попадащи в границите на законната
сервитутна зона около кабелния колектор на ищеца, и да разчисти терена от всички следи от
строителна дейност и материали в границите на законната сервитутна зона около кабелния
колектор, както и да осигури безпрепятствен и неограничен достъп до това съоръжение в
собствения си посочен ПИ.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Относно допустимостта на иска възразява, че
липсвали несъмнени доказателства: кой точно е собственик на актива - процесния колектор
към 01.12.1973 г., както и кога точно, въз основа на какви строителни книжа и от кого е бил
изграден същият; дали ищецът е правоприемник на „Електроснабдяване" Хасково, в
активите на който следвало да влиза и кабелният колектор. Ответникът оспорва това
правоприемство, както и обстоятелството, че при преобразуването, вписано с решение №
6184/05.10.2006 г. по ф.д. № 2436/2000 г. на ПОС, процесният кабелен колектор е бил
прехвърлен именно на праводателя на ищеца. В тази връзка се оспорва, процесният кабелен
колектор да е свързан с дейността по разпределение на електрическата енергия и с оглед на
това предназначение на съоръжението, то да е преминало в актива на „ЕВН България
Електроразпределение" АД. Така се оспорва активната материална и процесуална
легитимация на ищеца, да заведе настоящия иск, като собственик на процесния кабелен
колектор, като правоприемник на „Електроснабдяване" Хасково, поради което предявеният
иск бил недопустим и се иска прекратяване производството по делото. По същите
съображения, искът се оспорва и по същество, като се явявал неоснователен. Ответникът
отговорил на изпратената му от ищеца нотариална покана, като се позовал на спазеното
изискване на чл.4.2 от Договор за присъединяване на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, касаещо процесния
колектор, отбелязано в „Забележка", както и липсата на възражения от представителя на Ер
Юг инж. Ж. Д. при оценка на проекта на заседанието на ЕСУТ - Хасково, проведено на
04.04.2019 г. На 25.02.2021 г. бил изготвен ЕКЗЕКУТИВ към одобрения проект, на
основание чл.154 ал.1 от ЗУТ, с който за улесняване на достъпа и обслужването на кабелния
колектор се предвиждали промени в одобрения инвестиционен проект - премахване на
местата за паркиране на МПС върху кабелния колектор и премахване на стоманобетонни
настилки, пресичащи кабелния колектор. След получаване на исковата молба, ответникът
извършил и необходимите действия по разчистване на насипа към строежа, попадащи в
границите на законната сервитутна зона около кабелния колектор, както и разчистване на
терена в границите на същата зона, с което осигурил безпрепятствен и неограничен достъп
до това съоръжение в ПИ 77195.707.143. Въпреки така предприетите действия, с писмо изх.
3
18261/22.04.2021 г., получено на 26.04.2021 г., ответното дружество било уведомено, че
ищецът спира да изпълнява задълженията си по сключения договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа, а на 29.04.2021 г. около 15 ч. прекъснал
електрозахранването на обект „Заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг". В
образуваното ч.адм.д. № 444/2021г. пред Хасковския административен съд с правно
основание чл. 250 от АПК е била представена Заповед № 110 от 29.04.2021г. на
ръководителя на КЕЦ - Хасково инж. Д., с която е било наредено прекъсване на временното
електрозахранване, с което ищецът едностранно е прекратил договора за присъединяване
към електроразпределителната мрежа, сключен на 07.01.2020г. С определение №
2886/11.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 7492/2021 г., Пловдивският районен съд допуснал
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.109 от ЗС по молба на ищеца против
ответника, като издал обезпечителна заповед № 121/12.05.2021 г., с която наложил следната
обезпечителна мярка: незабавно спиране на строеж „Заведение за обществено хранене -
закусвалня и кетъринг ведно с изграждащата се масивна ограда, стълбищна площадка и
насип към строеж, попадащи в сервитута на кабелен колектор с 14 броя кабелни изводи 20
Kv /42 броя силови кабели, включително оптични кабели, с възложител на строежа -
ответникът. За издадената обезпечителна заповед, ответникът бил уведомен на 21.05.2021 г.
от ЧСИ с рег. № 875 по изп.д. № 390/2021 г. и е обжалвал определението пред Пловдивския
окръжен съд, по което налице било висящо съдебно производство. Ответникът възразява, че
одобреният инвестиционен проект на 16.04.2019 г. за изграждане на сграда с
предназначение „заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг" бил съобразен с
процесния кабелен колектор и законната сервитутна зона около него, доказателство за което
били: 1/ съгласуването на проекта в част „ЕЕ", 2/ оценка на инвестиционния проект на
заседанието на ЕСУТ-Хасково, проведено на 04.04.2019 г., в присъствие на представител на
ищеца, който не е имал възражения по проекта, касаещи кабелния колектор и сервитутната
зона около него, 3/ сключване на договора за присъединяване на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД на 07.01.2020 г. с
предмет присъединяване на обект „Закусвалня и кетъринг". Одобреният инвестиционен
проект и извършваните строителни дейности по реализирането му не възпрепятствали
дейностите, описани в чл.64 ал.3 т.1 б.„б"от ЗЕ, не нарушавали забраните на чл.64 ал.3 т.2 б.
„а" от ЗЕ и не били в нарушение на нормите на ЗУТ; поради което не било налице
основание, да се иска премахването на масивна ограда, стълбищна площадка в западната
част на ПИ 77195.707.143 и насип към строежа, които не представлявали неоснователни
действия по смисъла на чл.109 от ЗС, с които да се нарушават материални права и законни
интереси на ищцовото дружество. Изготвеният на 25.02.2021 г. ЕКЗЕКУТИВ към одобрения
проект, на основание чл. 154 ал. 1 от ЗУТ, бил в отговор на допълнително предявените от
ищеца искания и с него се улеснявал достъпът и обслужването на кабелния колектор, като
се премахвали местата за паркиране на МПС върху кабелния колектор и се премахвали
стоманобетонните настилки, пресичащи кабелния колектор, с които исканията на ищеца
били удовлетворени напълно. Ответното дружество осигурило безпрепятствен и
неограничен достъп до процесния колектор, като разчистило и насипа към строежа и терена,
попадащи в границите на законната сервитутна зона около кабелния колектор. С изготвения
екзекутив в сервитутната зона се предвиждали зелени площи и само в западната част на
имота се предвиждали плочи с озеленени дупки, което представлявало нетрайна настилка,
подлежаща на лесна подмяна, и алея от паважни плочи „унипаваж", което също било
нетрайна настилка, подлежаща на лесна подмяна, като тези предвиждания на проекта не
възпрепятствали дейностите на ищеца, регламентирани като негово задължение в чл.64 ал.3
т.1 б. „б"от ЗЕ.
Предвид изложеното, следвало да се приемат за неоснователни и недоказани
твърденията в исковата молба, че извършеното застрояване в ПИ 77195.707.143 е от „висока
обществена опасност", че кабелният колектор е „недостъпен" и при евентуална авария „крие
4
непосредствена опасност за живота и здравето на всички лица в близост". С оглед
предприетите фактически действия и одобрен екзекутив към проекта, предявеният иск се
явявал лишен от правен интерес, което обуславя неговата неоснователност на самостоятелно
основание. В тази връзка била и т.3 от TP № 4/06.11.2017г. на ВКС по т.д. № 4/2015г. на
ОСГК. Ето защо, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан, т.к. ответното дружество не било извършило неоснователни
действия, които да пречат на ищеца да упражнява правомощията си на собственик на
процесния кабелен колектор.
В съдебно заседание ищецът „Електроразпределение Юг" ЕАД чрез процесуалния си
представител поддържа изцяло предявените искове, вкл. и в депозирани писмени бележки.
Претендира разноски.
Ответникът "Руси - 63" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т. В. от АК Хасково, в
съдебно заседание поддържа неоснователност на предявените искове като излага подробни
съображения, вкл. и в депозирани писмени бележки. Претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа следното:
От представените от ищеца писмени доказателства, както и от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно, безпристрастно, а и неоспорено от страните е видно, че ищецът е собственик на
енергийно съоръжение - кабелен колектор, което съществува в баланса му от 1973г. Към
01.01.2003г. този актив фигурира в баланса на „Електроразпределение" ЕАД в сметка 204 -
Машини и оборудване под инвентарен № 420580 с наименование „Кабелен канал П/С 1
Хасково". През 2005г. е преместен в сметка 207 - Предавателни устройства под № 6025003 с
наименование „КК ПС1 Хасково". От м. януари 2009г. е с нов инв. № ********* с
наименование „КК ПС Хасково - бул. „*********, заприходен в счетоводна сметка 207 -
Предавателни устройства.
Правоприемството между ищеца и „Електроснабдяване" Хасково, включено в ДСО
„Енергообединение", собственик на съоръжението към датата на придобиване на актива
01.12.1973г., се установява от представените от ищеца писмени доказателства, чрез
последователните преобразувания на ДСО „Енергообединение" след 1973г. - в Асоциация
„Енергетика", „НЕК" ЕАД, „Електроразпределение" ЕАД, „Електроразпределение Пловдив"
АД - Пловдив, „ЕВН България Електроразпределение" АД, „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД - Пловдив.
Според Нотариален акт за покупко - продажба, вписан в СВ - Хасково с вх. peг. № 46,
дв. вх. per. № 46, акт № 16, том I, дело № 12 от 09.01.2017г., ответникът „Руси - 63" ЕООД е
придобил ПИ 77195.707.143 с площ 648 кв.м от „Марчела трейдинг" ООД, както и ПИ
77195.707.145 с площ 638 кв.м и ПИ 77195.707.146 с площ 348 кв.м по действащите КККР
на гр. Хасково. За ПИ 77195.707.143 е отреден УПИ XVIII с площ 648 кв.м и за този имот на
16.04.2019г. е одобрен инвестиционен проект за изграждане на сграда с предназначение
„Заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг" със застроена площ 388 кв.м,
РЗП 388 кв.м. Проектът е съгласуван в част „ЕЕ" и след разглеждането му на заседание на
ЕСУТ - Хасково, проведено на 04.04.2019г., на което е присъствал представител на Ер Юг
/инж. Ж. Д., ръководител КЕЦ Хасково/ е бил оценен и впоследствие одобрен от гл.
архитект на Община Хасково на 16.04.2019г. Въз основа на одобрения проект е издадено
Разрешение за строеж № 136/10.05.2019г. за строеж „Заведение за обществено хранене -
закусвалня и кетъринг" в УПИ XVIII кв. 8, СИЗ, Хасково. В p. IV от обяснителната записка
към проекта е посочено, че през западната част на имота преминава проходим кабелен
колектор с кабели средно и ниско напрежение, като инвестиционното намерение не
5
предвижда изместване на съоръжението, а се съобразява със сервитутната му зона, като
вътрешната застроителна линия е на 510 см отстояние от уличната регулация и 150 см от
колектора.
На 07.01.2020г. е подписан Договор за присъединяване на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД между КЕЦ Хасково
и „Руси - 63" ЕООД с предмет на договора присъединяване на обект „Закусвалня и
кетъринг" с местонахождение гр. Хасково, имот: ул. „*******" ПИ 707.145, ЕКАТТЕ 77195,
с 1бр. бъдещи потребители към електроразпределителната мрежа на Ер Юг, КЕЦ Хасково.
По ф - ра № ********** от 09.01.2020г. „Руси - 63" ЕООД е заплатил изискуемата такса за
присъединяване в размер на 2316 лв. В него не са отбелязани възражения относно
процесния кабелен колектор и сервитутната зона около него.
Според представената по делото нотариална покана от 21.12.2020г. ищецът е
информирал ответното дружество, че извършваните в ПИ 77195.707.143 строителни
дейности нарушават материални права и законни интереси на Ер Юг, тъй като засягат
сервитутната зона около колектора, който се оказвал недостъпен за Ер Юг при евентуална
авария и не можел да бъде обслужван. С поканата се предявява искане в 14 - дневен срок от
получаването й да се разчисти терена в границите на сервитутната зона и да се осигури
безпрепятствен и неограничен достъп до това съоръжение.
На 25.02.2021г. е изготвен ЕКЗЕКУТИВ към одобрения проект на основание чл. 154
ал. 1 от ЗУТ, с който за улесняване на достъпа и обслужването на кабелния колектор се
предвиждат промени в одобрения инвестиционен проект - премахване на местата за
паркиране на МПС върху кабелния колектор и премахване на стоманобетонни настилки,
пресичащи кабелния колектор.
С писмо изх. 18261/22.04.2021г., получено на 26.04.2021г., ответното дружество е
било уведомено, че Ер Юг спира да изпълнява задълженията си по сключения договор за
присъединяване към електроразпределителната мрежа, а на 29.04.2021г. около 15ч.
служители на Ер Юг са прекъснали електрозахранването на обект „Заведение за обществено
хранене - закусвалня и кетъринг" въз основа на Заповед № 110 от 29.04.2021г. на
ръководителя на КЕЦ - Хасково инж. Д., с което ищецът едностранно е прекратил договора
за присъединяване към електроразпределителната мрежа, сключен на 07.01.2020г.
С Определение № 2886/11.05.2021г. по ч.гр.д.№ 7492/2021г. Пловдивският районен
съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 109 от ЗС по молба на Ер
Юг и е издал Обезпечителна заповед № 121/12.05.2021г., с която е наложил следната
обезпечителна мярка „незабавно спиране на строеж „Заведение за обществено хранене -
закусвалня и кетъринг", ведно с изграждащата се масивна ограда, стълбищна площадка и
насип към строеж, попадащи в сервитута на кабелен колектор с 14 броя кабелни изводи 20
Kv /42 броя силови кабели, включително оптични кабели, с възложител на строежа „Руси -
63" ЕООД". За издадената обезпечителна заповед „Руси - 63" ЕООД е уведомен на
21.05.2021г. от ЧСИ З. З. с per. № 875 по изп.д. № 390/2021г. Определение №
2886/11.05.2021г. по ч.гр.д.№ 7492/2021г. е обжалвано пред Пловдивския окръжен съд с
частна жалба и е отменено с Определение № 508/07.07.2021г. по В.ч.гр.д. № 1754/2021г. на
Окръжен съд - Пловдив, VI състав.
По подадени от ответника жалби за премахване на незаконни строежи в ПИ
77195.707.143 Община Хасково и РДНСК Хасково са отказали да се образува производство
по чл. 225а от ЗУТ, тъй като не са установили нарушения на строителните правила и норми.
Това обстоятелство се установява от изпратените от Община Хасково писмени
доказателства - писмо изх. № 53-Е-102-249/28.02.2020г., отговори на жалби на Община
Хасково, депозирани от Ер Юг, издадени констативни актове от извършени проверки.
За изясняване на въпросите дали и каква част от твърдените изградени съоръжения –
масивна ограда, стълбищна площадка в западната част на процесния имот и насип към
6
строежа попадат в границите на сервитута, респ. на сервитутната зона около кабелния
колектор, а също така и дали извършените до момента строителни дейности, вкл. масивна
ограда, стълбищна площадка и насип към строежа, са част от одобрения инвестиционен
проект на 16.04.2019 г. с екзекутив към него от 25.02.2021 г., съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че процесният колектор като
енергиен обект представлява непроходим колектор, в който са положени кабели за средно
напрежение от електро разпределителната мрежа и обслужва дейност по разпределение на
електрическата енергия. След полагане на кабелите са монтирани покривни капаци,
подредени плътно един до друг с размери - дължина 1.80м, ширина 0.90м и дебелина 0.10м.
При аварийни ремонти покривните капаци се повдигат, преместват, а след ремонта се
поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Непроходимият колектор
преминава през поземлени имоти, частна собственост, и е с обща дължина 366.20м. Част от
трасето с обща дължина 63.90м няма възможност за достъп в случай на авария, поради това,
че са положени трайни асфалтови настилки или друго застрояване в следните имоти: ПИ
77195.707.43, ПИ 77195.707.50, ПИ 77195.707.144, ПИ 77195.707.145. Необходимата
сервитутна зона около колектора вещите лица определят на 2.5м от едната страна и 1м от
другата страна - към сгради, съгласно т.17 от Приложение № 1 към чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба
№ 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Вещите лица отбелязват, че
кабелният колектор е отразен в предоставените по делото материали /извадка от подземен
кадастър на Община Хасково от 1988г., графични материали от одобрения инвестиционен
проект за ПИ77195.707.143/, но липсва отразяване на сервитута му. От приложената към
СТЕ схема на сервитутната зона на колектора в процесния имот е видно, че дължината на
колектора, минаващ през имота, е 29.40м, отстоянието на колектора от изток до
новостроящата се сграда в имота е 1.95м, а от запад е 1.65м до подпорната стена. Общата
ширина на сервитутната зона е 4.70м, а широчината на колектора е 1.10м. до регулационната
линия е 5.20м, до имотната граница е 4.95м. При извършения оглед на имота вещите лица
установяват, че в границите на сервитута попадат шахта, изградена в южната част на имота,
стълбище, изградено на уличната регулационна граница, и частта от подпорната стена,
разположена на юг от стълбището. Северната част на сградата и на подпорната стена не
попадат в границите на сервитута, предвид това, че застъпването е в рамките на точността.
Изградените на място сграда и подпорна стена отговарят на одобрения проект. Подписан е
акт обр. 2 за определяне на строителна линия и ниво на обекта. Вещите лица посочват, че в
западната част на ПИ 77195.707.143 не е изградена стълбищна площадка, а има изградено
стълбище с 4 стъпала. Независимо от това, стълбището не препятства достъпа до колектора
с цел поддръжка и в случай на авария.
Броят и вида на подпорните стени, разположени на границите на процесния имот,
вещите лица уточняват в устния си доклад пред съда в с.з. на 29.11.2021г. Така, според
вещите лица две от подпорните стени пресичат сервитутната зона перпендикулярно. В
южната подпорна стена между процесния имот и съседния ПИ 77195.707.144 има избит
прозорец около 25 - 30 см над самите капаци на колектора. Същото е направено и в
северната подпорна стена. Отворените „прозорци" в двете подпорни стени са с цел
улесняване на свободен достъп до колектора и за лесното му обслужване в зоната, в която
го пресичат перпендикулярно.
Вещите лица посочват в заключението си и в устния доклад пред съда, че е налице и
подпорна стена в западната част на имота по протежение на лицето му към ул. „*****" като
масивна ограда не са установили на место. За тази подпорна стена вещите лица дават
заключение, че е част от одобрения проект и екзекутива към него. Разположена е на
кадастралната граница на имота. От предходния кадастрален план на гр. Хасково било
видно, че на това място е имало масивна ограда, премахната заради строежа. Независимо, че
подпорната стена от запад на имота попада в сервитутната зона, в устния си доклад пред
съда вещото лице инж. Р. е категоричен, че тя не пречи за отваряне на капаците на
7
колектора и за обслужването му и в случай на авария. Вещото лице се обосновава с това, че
подпорната стена не попада върху капаците на колектора, а се намира на 1.65м разстояние
от тях, което е установено в писменото заключение и е видно от схемата на стр. 12.
Подробни пояснения относно тази подпорна стена дава и вещото лице инж. Х. в устния
доклад в с.з. на 29.11.2021г. Той посочва, че изграждането й датира още от 1970г., което
обяснява неспазено отстояние от 2.50м до колектора, поради липса на такова нормативно
изискване към този момент. Счита, обаче, че намаленото разстояние не пречи за повдигане
на капаците на колектора откъм улицата с повдигателно устройство, като капаците се
захванат за приспособления за захващане по тях, наречени „уши". Вещото лице инж. Р.
потвърждавам становището на инж. Х., че повдигателната техника е най - удачно да е
разположена на тротоара на улицата, за да се повдигнат капаците по начина, по - който инж.
Х. описва.
В заключението вещите лица правят констатация, че върху колектора има насип от
чакъл 0.5м с дължина от 4м за подход към зоната за обслужване и зареждане в северната
част на имота, а в останалата западна част на имота от 25.40м няма строителни и други
материали. Вещите лица посочват, че съгласно Приложение № 2 към чл. 6 ал. 2, чл. 8, чл. 11
ал. 3, чл. 12 ал. 6 от Наредба № 8/28.07.1999г. за правила и норми за разполагане на
технически проводи и съоръжения в населени места, се предвижда земно покритие върху
колектора най - малко от 0.30м - колона 13, ред 7.2. от приложението, като в конкретния
случай насипът от чакъл 0.5м с дължина 4м не противоречи на изискването на цитираната
наредба. Вещите лица дават препоръка премахнатият от ответника насип по искане на
ищеца да бъде възстановен, за да се спазят изискванията на Наредба № 8/28.07.1999г. за
минимум 0.30м земно покрие над колектора с цел опазването му от външни фактори.
По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Д. Г. Д. и Б. А. Т., посочени от ищеца и М. Д. А., посочен от
ответника.
Свидетелите Д. Г. Д. и Б. А. Т., и двамата служители в „Електроразпределение Юг"
ЕАД, посочват, че в сервитутната зона на кабелния колектор в процесния имот попада
сграда в едната сервитутната част на колектора, а в другата - ограда с площадка, която
служи за подход към сградата. Технологичното обслужване при авария включително не
позволявало повдигане на горните капаците отгоре, а чрез странично захващане, с т.нар.
двустранно обслужване. Освен това не било допустимо върху самия колектор да има
насипна земна маса, а през април месец 2021 г. колекторът е бил засипан с пръст, както и
било налично застрояването на ограда и стълбище. Не било възможно едностранно
обслужване от страната на тротоара, а също така не съществувала възможност капаците на
колектора да бъдат вдигнати вертикално нагоре.
Св. М. Д. А. посочва, че т.нар. подпорна стена е съществувала към момента на
закупуване на имота от страна на ответното дружество, както и че след поканата от страна
на „Електроразпределение Юг" ЕАД, е премахната част от бетона в северната и южната част
на имота от ответника.
Съдът кредитира изцяло заключението на комплексната съдебна експертиза, тъй като
е изготвена от експерти със знания, опит и умения в съответната област, в чиято
компетентност съдът няма причини да се съмнява, но не дава вяра изцяло на показанията на
разпитаните двама свидетели – Д. и А. относно съществените за настоящия спор моменти –
възможността кабелния колектор да се обслужва едностранно от страната на уличната
регулация (тротоара) и относно необходимостта от земна маса върху него, доколкото тези
изводи противоречат на заключението по назначената експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правна квалификация чл. 109 ЗС е допустим, доколкото
8
твърденията на ищеца са, че ответникът нарушава правата му по чл.64 ал.3 т.1 б.„б" и чл.64
ал.3 т.2 б.„а" от ЗЕ, а именно да извършва дейности, свързани с експлоатацията на кабелния
колектор, включително право на преминаване на техника през имота, във връзка с
обслужването му, тъй като като извършеното от ответника е в противоречие със забраната за
застрояване в сервитутната ивица на кабелния колектор, определена съгласно Наредба №
16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, тоест нарушено е правото на
собственост на ищеца върху енергийния обект и възможността за безпрепятствено
упражняване на това право.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на
ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава
или смущава спокойното ползване на имота по предназначението му. С този иск се дава
вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на
собственика, да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
собствения си имот.
С ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. на ОСГК ВКС РБ бе прието, че двете задължителни
условия за уважаването на иск по чл. 109 ЗС са неоснователност на действията на ответника
по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно предпоставките за уважаване на негаторния
иск са ищецът да е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта, спрямо
която е насочено неоснователно въздействие на ответника, както и това въздействие
/действие или бездействие/ на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота
му по-големи от обикновените. Функцията на иска е да отрече във всички тези и други
аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия,
поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях. Затова, ако източникът
на неоснователното въздействие е строеж, извършен в собствения имот от собственик или
от трето лице, заинтересованият може да иска и премахването на строежа, за да бъде
прекратено неоснователно създаденото състояние. Прекратяването на това състояние чрез
премахването на строежа, който смущава и/или ограничава правото на собственост е
предпоставено обаче от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието,
в което е извършен. Така неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС е налице,
както, когато строежът е незаконен - в смисъл, че не е изпълнен в съответствие с одобрения
архитектурен проект и даденото строително разрешение, така и когато, въпреки че строежът
е съобразен с тях, те противоречат на строителните правила и норми.
В настоящия случай, липсва спор, че ищецът е собственик на енергийното
съоръжение - кабелен колектор, което съществува в баланса му от 1973г., а ответникът - на
ПИ 77195.707.143, според сключения договор за покупко - продажба с НА, вписан в СВ -
Хасково с вх. per. № 46, дв. вх. peг. № 46, акт № 16, том I, дело № 12 от 09.01.2017г. като
част от енергийното съоръжение – подземен кабелен колектор с дължина 29,40 метра е
ситуирано в този имот. При това положение, с оглед факта, че подземният кабелен колектор
е бил изграден през 70-те години, когато това е било допустимо и не е съществувал
съгласувателен режим, то е налице сервитут в полза на енергийното предприятие да държи в
чужд имот енергиен обект, изграден преди м. юли 1999 г. /преди влизане в сила на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност/. Така по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.); за
електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно право, запазило действието
си и при Закона за енергетиката, съобразно § 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ, поради което собственикът на
имота /ответникът/, следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения –
9
по отношение на застрояването, засаждане на трайни насаждения и редица други.
Според настоящия съдебен състав обаче, не са налице останалите кумулативно
изискващи се предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно неоснователно
въздействие върху собствената на ищеца вещ от страна на ответника, нарушаващо правото
му в пълен обем, респ. това въздействие /действие или бездействие/ на ответника да създава
за ищеца пречки за използването на имуществото си, по-големи от обикновените, тъй като
несъмнено се установи, че за процесния поземлен имот е одобрен инвестиционен проект за
изграждане на сграда с предназначение „Заведение за обществено хранене - закусвалня и
кетъринг" със застроена площ 388 кв.м, РЗП 388 кв.м. Проектът е съгласуван в част „ЕЕ" и
след разглеждането му на заседанието на ЕСУТ - Хасково, проведено на 04.04.2019г., на
което е присъствал представител на Ер Юг /инж. Ж. Д., ръководител КЕЦ Хасково/ е бил
оценен и впоследствие одобрен от гл. архитект на Община Хасково на 16.04.2019г. Въз
основа на одобрения проект е издадено Разрешение за строеж № 136/10.05.2019г. за строеж
„Заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг" в УПИ XVIII кв. 8, СИЗ,
Хасково. В p. IV от обяснителната записка към проекта е посочено, че през западната част
на имота преминава проходим кабелен колектор с кабели средно и ниско напрежение, като
инвестиционното намерение не предвижда изместване на съоръжението, а се съобразява със
сервитутната му зона, като вътрешната застроителна линия е на 510 см отстояние от
уличната регулация и 150 см от колектора. На 25.02.2021г. е изготвен ЕКЗЕКУТИВ към
одобрения проект на основание чл. 154 ал. 1 от ЗУТ, с който за улесняване на достъпа и
обслужването на кабелния колектор се предвиждат промени в одобрения инвестиционен
проект - премахване на местата за паркиране на МПС върху кабелния колектор и
премахване на стоманобетонни настилки, пресичащи кабелния колектор. От изложеното
следва, че строежът не е незаконен и се изпълнява в съответствие с одобрения архитектурен
проект и даденото строително разрешение, вкл. не противоречи на строителните правила и
норми.
На следващо място, искът е неоснователен, тъй като от заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза бе установено, че е възможно при аварийни ремонти
покривните капаци на непроходимия кабелен колектор, в който са положени кабели за
средно напрежение от електро разпределителната мрежа да се повдигат, преместват, а след
ремонта да се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Необходимата
сервитутна зона около колектора е определена на 2,5 м. от едната страна и 1 м. от другата
страна - към сгради, съгласно т.17 от Приложение № 1 към чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба №
16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. При извършения оглед на имота
вещите лица са установили, че в границите на сервитута попадат шахта, изградена в южната
част на имота, която не е предмет на иска, стълбище, изградено на уличната регулационна
граница, и частта от подпорната стена, разположена на юг от стълбището, също необхваната
от исковата претенция като включването и на такава претенция едва в хода на устните
състезания, в депозираните от ищеца писмени бележки, тоест след приключване на
съдебното дирене, съдът намира за недопустимо. Северната част на сградата и на
подпорната стена не попадат в границите на сервитута, предвид това, че застъпването е в
рамките на точността. Изградените на място сграда и подпорна стена отговарят на
одобрения проект. Подписан е акт обр. 2 за определяне на строителна линия и ниво на
обекта. Независимо от това дали ще се приеме, че е налице стълбищна площадка, както е
заявена от ищеца или изградено стълбище с 4 стъпала, то изводът на експертите е, с който и
съдът се солидализира, че стълбището не препятства достъпа до колектора с цел поддръжка
и в случай на авария, вкл. за извършване на дейностите, описани в чл. 64 ал. 3 т. 1 от ЗЕ.
Относно искането за премахване на „масивна ограда“ в западната част на имота, то
според експертизата, същата представлява подпорна стена и също е част от одобрения
проект и екзекутива към него. Разположена е на кадастралната граница на имота. От
предходния кадастрален план на гр. Хасково се установява, че на това място е имало
10
масивна ограда, премахната заради строежа. Въпреки че и тя (подпорната стена от запад на
имота) попада в сервитутната зона, вещото лице инж. Р. е категоричен, че тя също не пречи
за отваряне на капаците на колектора и за обслужването му и в случай на авария, тъй като
подпорната стена не попада върху капаците на колектора, а се намира на 1.65м разстояние
от тях. Тезата му подкрепя и вещото лице инж. Х. като същият допълва, че изграждането й
датира още от 1970г., което обяснява неспазено отстояние от 2.50м до колектора, поради
липса на такова нормативно изискване към този момент. Счита, че намаленото разстояние
не пречи за повдигане на капаците на колектора откъм улицата с повдигателно устройство,
като се капаците се захванат за приспособления за захващане по тях, наречени „уши“.
Вещото лице инж. Р. потвърждава становището на инж. Х., че повдигателната техника е най
- удачно да е разположена на тротоара на улицата, за да се повдигнат капаците по начина, по
- който инж. Х. описва, който въпрос всъщност е и спорният по делото. Противното
становище на ищеца, обосновано чрез гласните доказателства на негови служители, а
именно за невъзможност това да се случи, следва да се приеме за неоснователно, тъй като
почива на субективни съображения или по-скоро преценка за невъзможност за едностранно
обслужване на колектора, а не на научни и технически възможности.
По отношение на последния спорен въпрос – наличието на земни маси върху зоната
на електрическото съоръжение, вещите лица са констатирали, че върху колектора има насип
от чакъл 0.5м с дължина от 4м за подход към зоната за обслужване и зареждане в северната
част на имота, а в останалата западна част на имота от 25.40м няма строителни и други
материали. Вещите лица посочват, че съгласно Приложение № 2 към чл. 6 ал. 2, чл. 8, чл. 11
ал. 3, чл. 12 ал. 6 от Наредба № 8/28.07.1999г. за правила и норми за разполагане на
технически проводи и съоръжения в населени места, се предвижда земно покритие върху
колектора най - малко от 0.30м - колона 13, ред 7.2. от приложението, т.е. в конкретния
случай насипът от чакъл 0.5м с дължина 4м не противоречи на изискването на цитираната
наредба. Вещите лица дори дават препоръка премахнатият от ответника насип по искане на
ищеца да бъде възстановен, за да се спазят изискванията на Наредба № 8/28.07.1999г. за
минимум 0.30м земно покрие над колектора с цел опазването му от външни фактори –
гризачи и др. под.
По изложените съображения, твърденията в исковата молба се явяват недоказани,
респ. предявеният иск за премахване на масивна ограда, стълбищна площадка в западната
част на ПИ 77195.707.143, и насип към строежа, попадащи в границите на законната
сервитутна зона около кабелния колектор, собственост на ЕР Юг, и за разчистване на терена
от всички следи от строителна дейност и материали в границите на сервитутната зона около
кабелния колектор, за да се осигури безпрепятствен и неограничен достъп до това
съоръжение в ПИ 77195.707.143 на гр. Хасково, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1535
лева, от които 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 535 лева за изготвяне на
СТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/, вр.
чл.64 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ от „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "****** представляван от З. О. Б. и
С. З. В. против "Руси - 63" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Хасково, ул. "****" № **, представлявано от управителя Р. Г. Г., иск да бъде осъдено
11
ответното дружество да премахне за своя сметка масивна ограда, стълбищна площадка в
западната част на ПИ 77195.707.143, и насип към строежа, попадащи в границите на
законната сервитутна зона около кабелния колектор, собственост на ЕР Юг, и за
разчистване на терена от всички следи от строителна дейност и материали в границите на
сервитутната зона около кабелния колектор, както и за осигуряване на безпрепятствен и
неограничен достъп до това съоръжение в ПИ 77195.707.143 на гр. Хасково, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, ул. "*******, представляван от З. О. Б. и С. З. В., да заплати на
"Руси - 63" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул.
"******" № **, представлявано от управителя Р. Г. Г., сумата в размер на 1535 лева,
представляваща направените по делото разноски, от които 1000 лева разноски за адвокатско
възнаграждение и 535 лева – за изготвяне на СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
12