Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен,
08.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 10.12.2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 3783 по описа
за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД. Предявени при условията на евентуалност
искове по чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
*** ***, с ***, е предявил искове против М.Л.М., ЕГН **********, с
твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски заем ***от ***по
който на *** е отпусната сумата от 4000лв. и е сключена застраховка от
806.40лв. Твърди се, че кредитът е усвоен, и че е следвало да бъде върнат на 36
месечни вноски от по 203.34лв., включващи главницата по заема и уговорените
лихви. *** твърди, че ***преустановил плащането на вноските на 20.05.2018г.,
като към тази дата са погасени 10 месечни вноски, че кредитът станал предсрочно
изискуем на 20.06.2018г. в целия си размер. Твърди, че е изпратил и покана за
доброволно изпълнение до ***, в която е обявил предсрочната изискуемост на
кредита, и която счита за получена, т.к. е изпратена до адреса за кореспонденция
на ***. Сочи, че върху незаплатените вноски е дължима и законна лихва за
забава. Твърди, че за дължимите суми от 3428.62 лв., представляваща главница,
сумата 1410.22 лв., представляваща възнаградителна лихва, сумата 252.44 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20.06.2018 г. до 11.03.2019 г., е
образувано ***, по което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че ***бил
уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради
което му било указано, че може да заведе установителен иск. Моли съда, да
установи съществуването на посоченото вземане във всичките му части, както и да
осъди *** да заплати разноските в исковото и в заповедното производство. При
условията на евентуалност, предявява и осъдителни искове за същите суми, ако
съдът счете, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита.
***, чрез назначения му ***, счита исковете за допустими. Заявява, че
съдържанието на договора не може да се приеме, че е разбрано от *** и че въобще
е прочетено от нея, както прави възражение, че уговорения лихвен процент е
прекалено висок и в противоречие със законовите изисквания. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на *** намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на *** заповед за
изпълнение на парично задължение по ***. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена на *** при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Вземането на ***
произтича от сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги ***от ***по който той е ***, а *** – ***. Договорът за паричен
кредит намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл.
от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в
конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител
на *** и от ***. Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода
на съдебното дирене. Не се оспорва и получаването на сумата по кредита, като на
първо място това обстоятелство се доказва от признатия от *** факт на заплащане
на 10 месечни вноски по задължението, а на второ – от изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, която сочи, че на 09.06.2017г. по банков път е
преведена сумата от 3860лв., т.к. от договорената сума от 4000лв. е удържана
такса ангажимент в размер на 140.00лв. Задължение на *** по договора е било да
върне сумата в уговорения срок, да заплати уговорените в писмено сключения
договор надбавки, които представляват печалбата на ищцовото дружество, според
уговорения погасителен план, а в случай на забава - да заплати и съответно обезщетение
за забава на кредитора /чл. 3 изр.първо от договора/. В случая с договора са
уговорени 36 месечни вноски, последната на 20.06.2020г., всяка от които 203.34лв.,
вноските са посочени в погасителен план, част от договора между страните, в чл.
2 от договора е посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка
Защита на плащанията се разделя на равен брой вноски, съответни на вноските по
кредита, и е част от всяка месечна погасителна вноска. По делото е представен
сертификат ***, удостоверяващ факта на сключването на застраховка "защита
на плащанията", срещу заплащане на съответна ***на премия. В параметрите
на договора обаче, размер на кредита за покупка на застраховка е 0.00лв.,
въпреки че има посочена ***на премия от 806.40лв. В чл. 5 от договора са
посочени две хипотези при неизпълнение – за забава на една или повече
погасителни вноски, без прекратяване на договора, в който случай ***т дължи
обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата и
разходи, и втора хипотеза – при просрочие на две или повече погасителни вноски,
и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането. *** е признал в исковата молба неизгодни за себе си факти - наличие
на плащане на суми по кредита, покриващи 10 месечни вноски. В тази връзка
представеното на л. 24 извлечение от *** за постъпили плащания по кредита сочи
и размера и датите на плащанията за периода 20.07.2017г. – 20.04.2018г. Незаплатената
сума по кредита не може да се приеме за автоматично предсрочно изискуема на датата
на твърдяната от *** втора непогасена от *** вноска, доколкото *** нито твърди,
нито представя доказателства за уведомяване на *** за настъпването на
предсрочната изискуемост – представено е само писмо от 16.11.2018г. без данни
за опити за връчване на ***. Следва да се отчете, че нито към датата на
подаване на заявлението в съда – 25.03.2019г., нито към датата на съдебните
прения е настъпил падежа на последната уговорена между страните вноска, доколкото
тази датата е 20.06.2020г., а пренията са приключили на 10.12.2019година. Плащане
от страна на *** на пълната сума по кредита или на някоя от вноските след 20.04.2018г.
не се доказа по делото или установи от изготвената СИЕ. Освен получаването на
сумата по кредита от *** и десетте платени вноски в общ размер от 2033.40лв.,
тази експертиза посочва, че месечната сума за застраховка не е включена към
главницата и не е олихвявана. Изчислена е и законната лихва върху просрочените
месечни вноски за периода 20.05.2018г. – 11.03.2019г. в размер на 79.47лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: По делото безспорно се установи факта на съществуването
на валиден договор за заем, въз основа на който в полза на *** - като заемател,
е отпусната сумата от 4000 лв., усвоен от него. В случая, съдът намира, че договорът
за кредит отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП и е валиден. Съдът намира, че в
случая процесния договор отговаря на изискванията на нормата на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, относно форма и съдържание, поради което, същият е действителен и е
породил търсените от страните по него правни последици. Налице е и усвояване на
главницата по кредита от страна на ***, в размер на 3860лв., след удържане на
такса ангажимент от 140 лв. Уговорения в договора ГПР е в размер на 43.81%,
като той не превишава законоустановения максимум от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Р.Б., съобразно ограничението на чл. 19
ал. 4 от ЗПК. В случая не се доказа, че *** е уведомил *** си за настъпване на
предсрочната изискуемост по кредита, като едва в хода на производството,
представените с исковата молба книжа, включително писмото с уведомлението, се
считат за редовно връчени на *** на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК на 27.06.2019г. От
тази дата съдът намира, че следва да счита кредита за предсрочно изискуем, и
съобразявайки нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, отчитаща настъпилите в хода на
делото факти, да счете всички непогасени вноски по кредита за главница за
предсрочно изискуеми и дължими от ***. На базата на представеното извлечение от
погасителния план на договора и табличния вид в заключението на СИЕ, съдът
намира, че претенцията за главница за заети средства, се явява основателна в
размер на 3294.22лв.
Неоснователна обаче се явява претенцията за главница от 134.40лв. която се
явява претенция за непогасена главница за застраховка, по следните съображения:
в случая в договора, е посочено, че размерът на ***ната премия по застраховка
"защита на плащанията", е в размер на 806.40 лв., която сума се
заплаща директно на ***ния агент. Същото кореспондира с установеното от ***, че
сумите за ***на премия, по всички кредити се генерират в общ файл и всеки месец
се превеждат на ***я. Съдът приема, че в случая е налице валидна сключена
застраховка "защита на плащанията", обективирана в приложения по
делото сертификат, че сумата за ***ната премия, е включена в месечната
погасителна вноска по кредита, и след заплащането ѝ от страна на ***,
съобразно установеното от ВЛ, се превежда в полза на правоимащото лице- ***.
Съдът приема, че в случая, от страна на кредитора няма отпуснат кредит за
покупка на застраховка "защита на плащанията", в полза на ***, поради
което и в самият договор е посочено, че размерът на този кредит е 0 лв.,
въпреки твърденията на ***, че такъв кредит е отпуснат. Съдът намира, че тези
твърдения не кореспондират с представените писмени доказателства и установеното
от СИЕ - същата е включена като част от месечната погасителна вноска, но като
задължение в полза на едно трето лице – *** и съдът намира претенцията в тази
част за неоснователна, доколкото за нея *** няма качеството на кредитор спрямо ***.
По отношение на претенциите за лихви: Съдът намира, че възнаградителната
лихва, уговорена между страните се дължи само за периода от преустановяване на
плащанията – първа непогасена вноска на 20.05.2018г. до датата на предсрочната
изискуемост на кредита, която съдът приема за 27.06.2019г. на посочените по-горе
основания. Именно в този смисъл е и разрешението на т. 2 от ТР № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, сочещо, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. При това положение, съдът намира, че дължимата възнаградителна лихва
за посочения период – 20.05.2018г. – 27.06.2019г. възлиза на 1057.12лв., като
претенцията за остатъка до размер от 1410.22лв. за периода
20.07.2019г.-20.06.2020г., като неоснователна, следва да се отхвърли. Претенцията
за законна лихва за периода 20.06.2018г. – 11.03.2019г. в размер на 252.44лв.
също се явява неоснователна и недоказана по следните съображения: както беше
посочено по-горе, задължителната тълкувателна практика сочи, че законната лихва
следва да се дължи от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и в
случая тя настъпва на 27.06.2019г., като тази дата е след периода, за който ***
е претендирал законна лихва в заповедното и исковото производство. На второ
място *** не доказа върху какъв размер е изчислявал законната лихва, която
претендира и дали тя е начислявана и върху недоказаната претенция за
застраховка, като по този начин размерът на самата претенция за лихва се явява
недоказан.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените установителни
искове следва да бъдат уважени до размери: 3294.22лв. – главница и 1057.12лв. - възнаградителна
лихва за периода – 20.05.2018г. – 27.06.2019г., а в останалите им части
исковете следва да бъдат отхвърлени.
В условията на евентуалност по делото са предявени и осъдителни искове за
същите суми, които следва да се разгледат за отхвърлените части за главница
от 134.40лв., за
възнаградителна лихва за разликата над 1057.12лв., до остатъка на претенцията
от 1410.22лв. и за законна лихва за
забава от 252.44лв. Съдът намира, че дори и при наличието на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането на 27.06.2019г., отново следват изложените
дотук изводи за недължимост на посочения размер главница, като предявена от
лице, което не е кредитор по застраховка "защита на плащанията", за
недължимост на възнаградителна лихва след обявена предсрочна изискуемост и за
недължимост на лихва за период преди настъпване на предсрочната изискуемост.
Поради всичко изложено дотук, не са налице предпоставки исковете, предявени и като
осъдителни такива да бъдат уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на ***. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и ниския
размер на претенцията, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в размер на 100.00 лв. - за исковото производство, а за заповедното
следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата заповед за изпълнение.
При това положение, претенциите за разноски на *** в исковото производство,
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, са основателни до размер на 860.39лв.
– ДТ, юрк.възнаграждение, такса за СИЕ и депозит за *** на ***, и в този размер
следва да бъдат присъдени. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от *** в
заповедното производство. Съобразно изхода на делото, разноски в заповедното
производство се дължат на заявителя – ищец в размер на 129.76лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415
във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, по отношение
на М.Л.М., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на ***, чрез ******, със седалище и
адрес на управление ***, ***, сумите от 3294.22лв. – главница, по Договор
за потребителски заем ***от ***1057.12лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018г. – 27.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени със Заповед
за изпълнение ***по ч. гр. д. ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД
и 86 от ЗЗД за признаване за установена дължимостта от М.Л.М., ЕГН **********
към ***, чрез
******, на главница по Договор за потребителски заем ***от 08.06.2017г. за
разликата от 3294.22лв. до пълния претендиран размер от 3428.62 лв., на
възнаградителна лихва - за разликата от 1057.12лв., за периода от 20.05.2018г.
– 27.06.2019г. до пълния претендиран размер от 1410.22лв. и за периода
20.07.2019г.-20.06.2020г., и за законна лихва за периода 20.06.2018г. –
11.03.2019г. в размер на 252.44лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
с правно основание чл. 79 от ЗЗД и 86 от
ЗЗД, от ***, чрез ******, със седалище и адрес на управление ***, ***, против М.Л.М.,
ЕГН ********** към ***, за заплащане на главница по Договор за потребителски
заем ***от 08.06.2017г. за разликата от 3294.22лв. до пълния претендиран размер
от 3428.62 лв., на възнаградителна лихва - за разликата от 1057.12лв., за
периода от 20.05.2018г. – 27.06.2019г. до пълния претендиран размер от
1410.22лв. и за периода 20.07.2019г.-20.06.2020г., и на законна лихва за
периода 20.06.2018г. – 11.03.2019г. в размер на 252.44лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.Л.М., ЕГН **********,***,
да заплати на ***, чрез ******, със седалище и адрес на управление ***, ***,
направените деловодни разноски в исковото производство размер от 860.39лв., и в
производството по ч.гр.д. *** - в размер на 129.76лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: