Присъда по НОХД №116/2025 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 15
Дата: 30 септември 2025 г.
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20254410200116
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. ЛЕВСКИ, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
и прокурора Г. Сл. Г.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Наказателно дело от
общ характер № 20254410200116 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. Б. М., родена на *** г. в гр.П., с
адрес: гр***, българка, с българско гражданство, с начално
образование, безработна, омъжена, осъждана, ЕГН:**********, за
НЕВИНОВНА в това, че за периода от месец декември 2022 г. до
месец февруари 2024 г. включително, в с.Асеновци, обл.Плевен, като
осъдена с влязло в сила решение по в.гр.д. №451/2019 г. по описа на
Окръжен съд, да издържа свои низходящи – Ф. Р. Н., родена през
2016г. и Й. Р. Н., родена през 2017г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 15
/петнадесет/ месечни вноски, всяка по 140 лв. за Ф. Н. и 15
/петнадесет/ месечни вноски, всяка по 140 лв. за Й. Н., общо в размер
на 4200 лв., като деянието е извършено повторно, поради което и на
основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с
1
чл.28, ал.1 от НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред
Плевенски ОС в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №15 от 30.09.2025г., постановенa по НОХД
№116/2025г. по описа на РС - Левски

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен срещу Г.Б.М. за това, че за периода от месец декември
2022г. до месец февруари 2024г. включително, в с.Асеновци, обл.Плевен, като
осъдена с влязло в сила решение по в.гр.д. №451/2019 г. по описа на Окръжен
съд, да издържа свои низходящи – Ф.Р.Н., родена през 2016г. и Й.Р.Н., родена
през 2017г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – 15 месечни вноски, всяка по 140 лв. за Ф.Н. и 15
месечни вноски, всяка по 140 лв. за Й.Н., общо в размер на 4200 лв., като
деянието е извършено повторно - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Изразява становище, че престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1
НК, за което е повдигнато обвинение, е безспорно доказано. Пледира
подсъдимата да бъде призната за виновна и на същата да бъде наложено
наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години при периодичност за
явяване и подписване пред пробационен служител 2 пъти седмично,
задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и
безвъзмезден труд в полза на обществото по 100 часа годишно за две поредни
години.
Назначеният служебен защитник – адв.Е.Р. - ПлАК излага подробни
аргументи, че деянието не е съставомерно като престъпление по чл.183 от НК
поради липса от субективна страна на вина. Сочи, че съдебната практика е
еднопосочна, че за да е изпълнен състава на престъплението следва да бъде
установено обективна възможност за изпълнение на задължението за
издръжка и съзнателно неизпълнение на същото. Излага аргументи, че в
процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимата е била в обективна невъзможност да изпълни задължението си да
заплаща издръжка на децата си Ф. и Йлдъс по време на инкриминирания
период. Моли подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата Г.Б.М. не се явява и не изразява становище относно
повдигнатото й обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
1
От фактическа страна:
Подсъдимата Г.Б.М. е родена на ***г. в гр.П., с адрес: ***, българка, с
българско гражданство, с начално образование, безработна, омъжена,
осъждана, с ЕГН:**********.
Подсъдимата Г.Б.М. и свидетелят Р.К.Н. живеели на съпружески начала
в с.Асеновци, област Плевен и от съвместното им съжителство се родили две
деца - малолетните Ф.Р.Н., родена на *** година и И.Р.Н., родена на ***
година.
През 2018 година св.Р.Н. и подсъдимата Г.М. се разделили.
С Решение №100/22.05.2019г. по гр.д. №610/2018г. на РС Левски,
изменено с Решение №342/26.07.2019г. по в.гр.д. №451/2019г. по описа на
Окръжен съд-Плевен, родителските права по отношение на децата Ф. и Й.Н.
били предоставени на бащата - свидетелят Р.Н., подсъдимата Г.М. била
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от децата в размер на
по 140,00 лева, считано от 01.01.2019г. до настъпване на причини за нейното
изменение. Решението влязло в законна сила на 26.07.2019г.
С присъда по НОХД №41/2023г. по описа на РС Левски, влязла в
законна сила на 03.05.2023г., подсъдимата Г.Б.М. била призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.183, ал.1 НК - неплащане на издръжка на
децата Ф.Р.Н. и И.Р.Н. за периода м.ноември 2020г. - м.ноември 2022г.
включително.
През периода месец декември 2022г. до месец февруари 2024г.
подсъдимата Г.М. полагала непосредствени грижи и издръжка за децата си
Г.А., роден на ***г., М.А., родена на ***г., С.А., родена на ***г., и не
разполагала с парични средства за изпълнение на задължението си за
заплащане на парична издръжка на децата си Ф.Н. и Й.Н.. Поради тази
причина през периода месец декември 2022г. до месец февруари 2024г.
подсъдимата Г.Б.М. не заплатила 15 месечни вноски за издръжка всяка в
размер на 140 лв. на детето Ф.Н. и не заплатила 15 месечни вноски за
издръжка всяка в размер на 140 лв. на детето Й.Н., или общо издръжка за
двете деца в размер на 4200 лв.
Във връзка с неплащане на издръжката била подадена жалба от бащата
и законен представител на децата Ф.Н. и Й.Н. - св.Р.Н.. Извършена била
проверка и образувано процесното досъдебно производство.
По доказателствата:
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както следва - гласни доказателства: показанията на свидетеля
2
Р.К.Н. - дадени на досъдебното производство и прочетените на основание
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК /л.59-60 ДП/, обяснения на подсъдимата
Г.Б.М. - депозирани в качеството й на обвиняем на досъдебното производство
в присъствието на защитник и прочетени на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1,
т.2 НПК /л.81-82 ДП/; писмени доказателства и доказателствени средства:
жалба от Р.К.Н. до РП-Плевен, Решение №100 от 22.05.2019г. по гр.д.
№610/2018г. по описа на РС-Левски, Решение №342/26.07.2019г. по в.гр.д.
№451/2019г. по описа на ОС-Плевен, Присъда №10/18.04.2023г. по НОХД
№41/2023г. по описа на РС Левски, писмо от Община Левски относно
изплащане от общината на издръжка за децата Ф.Р.Н. и И.Р.Н. на основание
Наредба за определяне реда за изплащане от държавата на присъдена
издръжка, справки от ТД НАП П. за регистрирани трудови договори, справка
от ТП НОИ относно получавано обезщетение за безработица, справка от
Агенция по вписванията, Служба по вписвания - Левски, справка в ЦБД за
собственост на МПС на СПП към ОД МВР Плевен, писмо от Агенция за
социално подпомагане за изплатени социални плащания, писмо от ТП НОИ П.
за отпусната пенсия, удостоверение за семейно положение, удостоверение за
родствени връзки, справка за съдимост.
Събраните по делото доказателства не съдържат противоречия помежду
си, предвид на което и по аргумент от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК
не следва да бъдат подробно обсъждани с излагане на доводи кои от тях се
приемат и кои не.
Даде се вяра на показанията на свидетеля Р.К.Н. от ДП, прочетени на
основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК, като достоверни въпреки
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, тъй като са
последователни, вътрешно безпротиворечиви и подкрепени от събраните
писмени доказателства.
Обясненията на Г.Б.М. в качеството й на обвиняем на досъдебното
производство, депозирани в присъствието на защитник и прочетени на
основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК, бяха ценени от съда като годни
гласни доказателствени средства, а не само като проявление на правото на
защита на обвиняемия, тъй като изложените в обясненията факти не са
опровергани от останалия доказателствен материал, а се подкрепят от него.
Кредитирани бяха писмените доказателства като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и частен документ, неоспорен от страните.
От правна страна:
3
С оглед на установената по делото фактическа обстановка се налага
извод, че подсъдимата Г.Б.М. не е извършила престъпление по чл.183, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК, за каквото й е повдигнато обвинение.
Съдът прие, че осъщественото от подсъдимата деяние изпълва само от
обективна страна състава на престъплението, но същото е несъставомерно от
субективна страна.
От обективна страна безспорно е установено от събраните гласни и
писмени доказателства, че подсъдимата като родител на децата Ф.Р.Н. и
И.Р.Н., на когото не са предоставени родителските права и местоживеенето на
децата, е била осъдена с влязло в сила решение да заплаща ежемесечна
издръжка за всяко едно от децата в размер на по 140 лв.
Безспорно се установява от обективна страна, както от гласните
доказателства - показанията на св.Р.Н. и обясненията на обвиняемата Г.М.,
така и от писмените такива, че през инкриминирания период - месец декември
2022г. - месец февруари 2024г., подсъдимата не е изпълнила задължението си
за заплащане на издръжка за децата, като не е заплатила повече от две
месечни вноски - всички дължими вноски за периода, посочен в обвинителния
акт, поради което дължимата се за децата издръжка е била заплащана от
Община Левски на основание Наредбата за определяне реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка.
От събраните по делото доказателства обаче не се установяват
субективните елементи от състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК -
съзнателно, виновно неизпълнение на задължението за издръжка.
Тълкуването на нормата на чл.183, ал.1 НК налага извод, в какъвто
смисъл е и константната съдебна практика, че законодателят е инкриминирал
като престъпление не всяко неизпълнение на гражданското задължение за
издръжка, за което едно лице е осъдено, а само такова, при което деецът
обективно е бил във възможност да изпълни задължението си, но съзнателно,
умишлено не го е направил. Само такова противоправно деяние под формата
на бездействие притежаващо посочения субективен елемент е прието от
законодателя като притежаващо степен на обществена опасност, за да
представлява престъпление по НК.
В процесния случай от обясненията на обвиняемата, които се подкрепят
напълно от събраните писмени доказателства и не са опровергани от друг
доказателствен материал, се установява, че през инкриминирания период
подсъдимата Г.Б.М. не е била в обективна възможност да изпълни
задължението си, въпреки наличието на която съзнателно да не е платила
издръжката на децата си.
4
Установява се от приобщените по делото справки, че подсъдимата не
притежава каквото и да било движимо и недвижимо имущество, от което да се
издържа, както и че през периода месец декември 2022г. - месец февруари
2024г. същата не е получавала трудово възнаграждение, друг извънтрудов
доход, пенсии, социални помощи или други социални плащания.
Макар задължението за издръжка на непълнолетните деца да
представлява безусловно такова и подсъдимата да е в трудоспособна възраст и
без установена намалена трудоспособност или нетрудоспособност поради
заболяване, което обективно да я възпрепятства да полага труд, в процесния
случай са установени обективни пречки за реализиране на доходи през
процесния период, което обуславя извод за липса на съзнателност и
преднамереност при неизпълнение на задължението за издръжка поради
обективна невъзможност за заплащане на същото.
Основателни са наведените от защитника доводи, че в процесния случай
подсъдимата е била обективно възпрепятствана да полага труд и реализира
доходи поради отглеждането и полагането на непосредствени грижи за други
свои три малолетни деца, които по време на инкриминирания период са били
на възраст съответно С. 3 месеца-1г. и 3 месеца, М. 1г.-3г., Г. 2г.-4г. Установява
се от обясненията на обвиняемата, че същата сама е полагала непосредствени
грижи за децата, тъй като бащата работел в чужбина с цел осигуряване
средства за издръжка на семейството. Посоченото в съвкупност с броя и
изключително ниската възраст на децата поставя подсъдимата в обективна
невъзможност за полагане на труд с цел реализиране на средства, с които да
заплаща парична издръжка на другите си две деца. В допълнение релевантни
са и изложените от защитника обстоятелства, че по време на целия
инкриминиран период Г.М. е била майка на дете до 2 годишна възраст, която
се ползва с особена закрила от държавата с цел полагане на непосредствени
грижи за бебето, като има право да не работи, под формата на платен отпуск
след раждане на детето до навършването му на 2 годишна възраст.
Така установената обективна невъзможност на подсъдимата да работи и
да реализира доходи през инкриминирания период, преценена в съвкупност с
липсата на получавани други доходи, пенсии, социални помощи и
притежавано имущество, от което да се реализират средства, води до извод, че
подсъдимата Г.Б.М. е била обективно възпрепятствана да изпълни
задължението си за издръжка към децата си Ф.Н. и Й.Н.. Не е налице
субективният елемент от състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК -
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка въпреки наличието на
обективна възможност, вкл. обективна възможност за предприемане на
5
действия за реализиране на парични средства, с които да бъде изпълнявано
задължението, каквато в процесния случай не е била налице.
На основание изложените доводи, съдът прие, че осъщественото от
подсъдимата деяние под формата н бездействие не изпълва състава на
престъпление по чл.183 НК, поради което призна подсъдимата за невиновна в
извършване на престъплението, за което е обвинена и на основание чл.304 от
НПК я оправда по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.183, ал.4,
вр. с ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни