Р Е Ш Е Н И Е
№266 19.02.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми състав
На девети февруари
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 2596 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.3 от Наредба № 3 от
19.02.2013г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по
смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008г. за създаване на
система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния,
недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93,
(ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и
(ЕО) № 1447/1999 (Наредба № 3/19.02.2013г.), вр. чл.18д от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Норт фиш“ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик, бл.401, вх.4, ап.73, чрез адвокат
Д.Д.от АК-Варна, против заповед № РД-438 от 10.11.2020г. на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИД на ИАРА), в
частта й по т.1, с която са му присъдени три точки, като притежател на
разрешителното за стопански риболов на риболовен кораб „Ива 1“ с външна
маркировка ВН 8194.
Жалбоподателят иска отмяна на заповедта в оспорената й
част. Твърди, че той не може да бъде адресат на присъждането на точки, защото
дружеството не е допуснало нарушение на ЗРА и не е наказано за такова, а посоченото
в заповедта наказателно постановление (НП) не е издадено срещу него. Поради
това не можел да се защити в административно-наказателното производство. Също
не е била направена преценка, че нарушението за което за присъдени точки е
тежко, нито в НП, нито в процесната заповед, което квалифицира като липса на
мотиви. Твърди, че то не е тежко, защото няма вреди и липсва повторяемост. Освен
това заповедта не е издадена в деня на влизане в сила на НП, което счита за
самостоятелно процесуално нарушение. Заявява нарушаване правата на две
физически лица – управителя на дружеството П.П. и капитана на кораба Валентин
Великов. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат Димитър Д., поддържа
жалбата на изложените в нея основания и пледира за уважаването й. Претендира
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна –изпълнителен директор на ИАРА, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.Ж., оспорва жалбата и настоява за
отхвърлянето й. Позовава се на легалното определение на задълженията за
отчитане и деклариране на улова по § 1, т.2 от ДР на Наредба № 3/19.02.2013г. и
чл.47 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, регламентиращ
отговорността на юридическите лица. Посочва, че тежестта на нарушението се
обосновава от предмета му – неотчитане на 202,563 кг. улов на калкан, който не
попада в изключенията на чл.3, ал.6 и 7 от Наредба № 3/19.02.2013г. Претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита, в
която доразвива тезите си.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното по преписката удостоверение за
право за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 03108483-010/29.12.2017г.
(л.23), на „Норт фиш“ЕООД и капитана или друго лице извършващо риболова – Валентин
Йорданов Великов, на основание разрешително за стопански риболов № 03108483/17.11.2014г.
е предоставено такова право за периода от 08.01.2018г. до 31.12.2018г., с
риболовен кораб с външна маркировка ВН 8194, знаме БГ и име „Ива 1“. Описани са
основните отличителни и характеристични белези на кораба, както и че е
собственост на „Норт фиш“ЕООД. Представен е и трудов договор № 7/08.12.2016г. с
който това дружество е наело Валентин Великов по трудово правоотношение. Видно
от трудовия договор, а и съгласно извършената от съда справка в търговския
регистър при образуването на делото (л.28), управител и представляващ на „Норт
фиш“ЕООД е Пламен Василев Панайотов.
На 03.01.2019г. от началник-отдел „Рибарство и контрол
- Черно море“, гр.Бургас към Главна дирекция (ГД) „Рибарство и контрол“ в ИАРА,
въз основа на фактическите констатации съдържащи се в акт за установяване на
административно нарушение № В0015207/07.07.2018г. (л.19) е издадено наказателно
постановление № 03-01/03.01.2019г. (л.16). С него на Пламен Василев Панайотов,
който изпълнявал длъжността капитан на риболовен кораб „Ива 1“, ВН 8194, за
нарушение на чл.19, ал.1, вр. ал.3, т.1 от ЗРА, на основание чл.59 от ЗРА, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за това, че е отразил
на стр.№ 0983304 от риболовния дневник улов на калкан: 1-ва група 7бр. – 10,800
кг.; 2-ра група 9 бр. – 23,500 кг. и 3-та група – 3 бр. – 10,400 кг., а при
направена проверка са били преброени и изтеглени калкани: 1-ва група 52бр. – 92,933
кг.; 2-ра група 54 бр. – 131,705 кг. и 3-та група – 6 бр. – 22,625 кг., или
общо 247,263 кг., което се разминава със записите в дневника и декларираното
при разтоварването количество. Наказателното постановление е връчено с обратна
разписка (л.18) лично срещу подпис на П.П. на 08.01.2019г., като наказващият
орган е извършил отбелязване в него, че то е влязло в сила на 16.01.2019г.
С докладна записка вх.№ Z-6766/09.10.2020г. на началник-отдел
„Рибарство и контрол - Черно море“ (л.15), за влязлото в сила наказателно
постановление и платената по него глоба на 10.01.2019г., бил информиран и.д.
главният директор на ГД„Рибарство и контрол“ при ИАРА. Посочено е необходимост
с прилагането на Регламент № 404/2011г. на Комисията, във връзка с Наредба № 3/19.02.2013г.,
да се присъдят точки на риболовният кораб „Ива 1“, ВН 8194 с титуляр „Норт
фиш“ЕООД, представлявано от П.П. в качеството си на капитан и правоспособен
рибар – Валентин Великов.
С последвалата докладна записка изх.№ Z-6816/12.10.2020г.
от ГД„Рибарство и контрол“ (л.13) до изпълнителния директор на ИАРА били
изпратени 8 бр. докладни записки на началник-отдел „Рибарство и контрол - Черно
море“, между които и описаната в предходния абзац.
Издадена била процесната заповед № РД-438/10.11.2020г.
(л.9), с която изпълнителният директор на ИАРА на основание чл.5, ал.1, т.1 и
т.8 от Устройствения правилник на ИАРА, чл.3, ал.1 и 2 и чл.14 от Наредба №
3/19.02.2013г., чл.18д от ЗРА, във връзка с извършено тежко нарушение по
смисъла на чл.42, § 1, б.“а“, вр. чл.3, § 2 и § 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета, е наредено по т.1 от заповедта: На „Норт фиш“ЕООД, като
притежател на разрешително за стопански риболов № 03108483/17.11.2014г., да
бъдат присъдени 3 точки за риболовен кораб „Ива 1“, ВН 8194. Посочено е, че
тежкото нарушение по чл.3, § 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета е,
че: „не е декларирал и не е отчел улова в размер на 202,563 кг. и свързаните с
него данни, което представлява неизпълнение на задълженията за отчитане и
деклариране на улова и свързаните с него данни“.
Заради същите обстоятелства и на основание чл.14 от
Наредба № 3/19.02.2013г. по т.2 от заповедта е наредено: на лицето Валентин
Великов, като капитан на риболовен кораб „Ива 1“, ВН 8194 с
аргумент чл.18, ал.1, т.2 от ЗРА, да бъдат присъдени 3 точки. Фактите и
обстоятелствата във връзка със санкционирането на Великов не са предмет на
разглеждане по настоящото дело и няма да бъдат обсъждани от съда. (Предмет са на адм.д.№ 2597/2020г., Административен
съд-Бургас).
Като мотиви за издаването на заповедта и присъждането
на точките административният орган описал осъществения състав на
административното нарушение по НП, както и съдържанието на приложимите правни
норми, включително легалното определение на понятието тежко нарушение съгласно
чл.3, § 2 и § 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета. Посочил е, че
неизпълнението на визираните задълженията за отчитане на улова е установеното с
НП недеклариране на 202,563 кг. улов установен по време на проверката. Отчетено
е като доказано, че нарушението е било извършено от управителя на „Норт
фиш“ЕООД, като отговорност следва да бъде ангажирана от това дружество, което е
стопанисвало кораба и от чието име и за чиято сметка е бил извършен риболова.
Извършено е позоваване на чл.47 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и
съдържанието му предвиждащо реализиране отговорност на юридическите лица за
нарушения извършени в тяхна полза от физическо лице, което е действало индивидуално
или като част от органа му на управление и което заема решаваща позиция в него.
Заповедта е връчена на „Норт фиш“ЕООД, чрез П.П. на 27.11.2020г.,
а жалбата е подадена по пощата до административния орган на 10.12.2020г. (вж. пощенския щемпел на л.7).
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед,
правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е
налице правен интерес от оспорване, а жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Ето защо същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 и 2 от Наредба № 3/19.02.2013г.,
за всяко от нарушенията по смисъла на чл.42, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008, със заповед на изпълнителния директор на
ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице, на притежателя на разрешителното
за стопански риболов се присъждат съответния брой точки съгласно приложението,
от деня на влизане в сила на наказателното постановление за съответното
нарушение. С оглед посочените разпоредби, заповед № РД-438/10.11.2020г. на
изпълнителния директор на ИАРА е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Заповедта е в писмена форма и съдържа предвидените от законодателя реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресатите, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресатите и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Както се посочи, съгласно чл.3, ал.1
от Наредба № 3/19.02.2013г., за всяко от нарушенията по смисъла на чл.42, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 притежателят на разрешителното за стопански
риболов получава съответен брой точки съгласно приложението. Чл.42, § 1, б.“а“ от цитирания регламент предвижда, че за неговите цели „тежки нарушения“ са дейностите, за които се смята, че представляват ННН риболов съгласно
посочените в член 3 критерии. Риболовни дейности, считани за незаконни,
недекларирани или нерегулирани (ННН риболов) са тези по смисъла на чл.2, т.1 от
Регламента. Според чл.3, § 1, б.“б“ за риболовен кораб се смята,
че извършва ННН риболовни дейност, ако се докаже, че в нарушение на мерките за опазване и
управление, приложими за района, в който са извършени дейностите, риболовният
кораб не е изпълнил задълженията си да отчете и декларира улова или свързаните
с него данни, включително данни, предадени чрез Системите за наблюдение на
риболовните кораби. Именно такова нарушение е било налице в случая и то правилно е било
квалифицирано като тежко.
На основание разпоредбата на чл.18д от ЗРА,
при извършено тежко нарушение по смисъла на чл.42, § 1, б.“а“ от Регламент № 1005/2008г. се прилага точкова система за нарушенията, въз
основа на която титулярят на разрешителното за извършване на стопански риболов,
получава определен брой точки за съответния риболовен кораб. Съгласно чл.92,
т.2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, „Точкова
система за тежки нарушения“ се прилага когато е извършено тежко
нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството от
физическо лице или отговорността за това пада върху юридическо лице,
притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за това
нарушение.
В случая,
след като наказателното постановление е издадено за нарушение на правилата на
общата политика в областта на рибарството, които са „тежки“ по смисъла на посочените правни норми и то е влязло в сила към момента на
издаване на оспорената заповед, правилно е прието от административния орган, че
са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед по чл.3 от
Наредба № 3/19.02.2013г. В описаните по-горе приложими правни норми никъде не е
предвидено, че за да се приеме за тежко, от нарушението трябва да са настъпили
вреди или съставът да е осъществен в условията на повторност. В случая се касае
за недеклариране, което не е резултатно нарушение, а такова на просто
извършване. Повторността по смисъла на чл.89 от ЗРА, е основание за приложение
на същия режим, съгласно чл.3, ал.7 от Наредба № 3/19.02.2013г.
Следва да
се има предвид, че административният орган е действал в условията на обвързана
компетентност и наличието на условията по цитираните правни норми задължително
предпоставя издаването на заповед с която да се определят съответния брой точки
на притежателя на разрешителното за стопански риболов, като е недопустимо в
това производство да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Правилно е
определен субектът на отговорност – притежателят на лицензия за риболов, който
е „Норт фиш“ЕООД. За тази субект визираните правни норми не изискват също да е
било санкциониран в хода на административно-наказателното производство.
Достатъчно е, че за нарушението е бил наказан неговият управител П.П., който е
извършвал стопански риболов от името на този титуляр на разрешително и който е
имал пълната възможност за осъществи правото на защита против издаденото НП.
Неоснователно е направеното от жалбоподателя
възражение, че издадената заповед не е мотивирана, а в наказателното
постановление въз основа на което тя е издадена не е посочено, че е извършеното
нарушение е тежко по смисъла на чл.3, § 2 и § 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) №
1005/2008. Обстоятелството, че в НП не е направена квалификация на извършеното
административно нарушение, дали е тежко по смисъла на посочените разпоредби, е
правно ирелевантно по отношение законосъбразността на оспорената заповед.
Правомощие именно на изпълнителния директор на ИАРА в качеството му на
компетентен орган да я издаде, е да извърши преценка дали е налице тежко
нарушение по смисъла на чл.42, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008,
съобразно посочените за това критерии. Административно-наказващият орган издал
наказателното постановление няма задължение, съответно правомощие да извършва
такава преценка по отношение на установеното административно нарушение. В
конкретния случай преценката за степента на тежест на извършеното
административно нарушение е осъществена още при изготвяне на докладна записка
вх.№ Z-6766/09.10.2020г. на началник-отдел „Рибарство и контрол - Черно море“.
Тя е мотивирана надлежно и при издаването на процесната заповед, като са
посочени и приложимите норми – чл.42, § 1, б.“а“, вр. чл.3, § 2 и § 1, б.“б“ от
Регламент (ЕО) № 1005/2008, като следва да се допълни, че допуснатото нарушение
точно изпълва състава на т.1 от Приложението към чл.3, ал.1 от ЗРА. Според него
тежко нарушение е неизпълнение задълженията за записване и отчитане на улова
или свързаните с него данни, за каквото е издадено и НП № 03-01/03.01.2019г.
Следва да се има предвид, че за риби от вида калкан, каквито са настоящите, чл.3,
ал.6 от Наредба № 3/19.02.2013г. не допуска никакви изключения, дори когато незаписаните
и неотчетени количества са до 50 кг., а в случая те са и значително повече.
Фактът, че заповедта не е издадена в деня на влизане в
сила на НП, а след една година и десет месеца, не се квалифицира като
процесуално нарушение. В случая са неприложими сроковете по чл.34 и чл.82 от ЗАНН, защото не се касае за осъществен състав на административно нарушение,
нито за изпълнение на наложено за него наказание. Приложение следва да намери
общата разпоредба за давност в административното производство – чл.285, ал.1 от АПК, според която ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното
основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му
в сила. НП № 03-01/03.01.2019г. е основанието за издаване на заповед № РД-438/10.11.2020г.,
но от влизането му сила не е изтекъл срокът по чл.285 от АПК.
Възраженията за нарушаване правата на две физически
лица – управителя П.П. и капитана на кораба Валентин Великов, не следва да
бъдат разглеждани, доколкото е недопустимо претендирането на чужди права –
първият от тях не е адресат процесната заповед, а за втория е налице висящо
съдебно производство по оспорване на същата заповед, в което претенциите му ще
бъдат обсъдени.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което
жалбата против т.1 от него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено
искане за това, в полза на администрацията трябва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, като поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на
ИАРА да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер,
съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Норт фиш“ЕООД, ЕИК-*********,
против заповед № РД-438 от 10.11.2020г. на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, в частта й по т.1, с която
на дружеството са присъдени три точки, като притежател на разрешителното за
стопански риболов на риболовен кораб „Ива 1“ с външна маркировка ВН 8194.
ОСЪЖДА „Норт фиш“ЕООД, ЕИК-*********, да заплати разноски по делото на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: