Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 02. 07. 2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 02. 06. 2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател:
Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония Атанасова- Алексова
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 193 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на
настоящето производство е въззивна жалба от особения представител на
ответницата И.С.В. – адвокат Д.Х., срещу решение № 39 от 27. 12. 2019г.,
постановено по гр. д. № 65 / 2019г. описа на Трънския районен съд, в частта му,
с която са уважени предявените установителни искове срещу И.С.В. – за горницата
над 772,95лв. и за лихви за забава над 98,18лв. /т.е. над ¾ части от
претенциите/ и същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани в тези им части.
Доводите, които се
развиват във въззивната жалба са, че ответницата И.В. е собственик на ¾
идеални части от апартамента.
Адвокат Х. е
депозирала и писмено становище за съдебно заседание, с което поддържа
въззивната жалба.
„Топлофикация
Перник“ АД не e подала писмен отговор на въззивната жалба. За съдебно
заседание, чрез юрисконсулт Е.М., е депозирала писмена молба, с която моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на дружеството направените пред Пернишкия
окръжен съд разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
За да постанови
решението си Трънският районен съд е
приел следното:
Приел е, че
процесния недвижим топлофициран апартамент е придобит от на 19. 11. 1987г. от А.Й.В.,
а след смъртта му на ***, неговата съпруга
И.С.В. и дъщеря му са станали съсобственици на имота. Отбелязал е, че И.В.
е депозирала молба в ответното дружество за откриване партида на нейно име и
предявените искове срещу ответницата следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът е присъдил изцяло
и направените разноски в заповедното и в исковото производство.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 08122 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, а впоследствие
преобразувано под № 202 / 2018г. по описа на Трънския районен съд. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради
което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок от получаване на
съобщението да предяви установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Трънският районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква
по силата на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е
носител на ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
Първоначално
особеният представител на ответницата е оспорил исковете по основание и размер,
но впоследствие след представяне на договор за закупуване на недвижимия имот,
удостоверение за наследници и молба за откриване на партида е направил
признание, за размера на иска по основание, а конкретно срещу ответницата до
¾ части.
Видно
от приложения договор А.Й.В. е закупил процесния апартамент по реда на
Наредбата за недвижимите имоти. Видно от приложеното удостоверение за наследници
на А.Й.В., същият е починал на *** и е оставил за наследниците си съпругата си И.С.В.
и дъщеря си С.А.С.. При това положение апартаментът е придобит по време на
брака в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на В. съпругата е
станала собственик на 3/4 идеални части от апартамента /1/2 от СИО + ¼
по наследство/, а дъщерята С.С. е станала собственик на ¼ идеална част
от апартамента.
Само
при съпружеска имуществена общност всеки от съпрузите дължи заплащане на цялата
сума за доставената топлинна енергия до апартамента, съгласно разпоредбата на
чл.32, ал.2 от СК. В случая обаче исковият период не е преди смъртта на А.В., а
за период след неговата смърт. По това време е била налице обикновена
съсобственост, при която ответницата е собственик на ¾ идеални части от
апартамента, а дъщерята е собственик на ¼ идеални части от апартамента и
съобразно разпоредбата на чл. 30, ал.3 от ЗС, ответницата участва в ползите и
тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си – за ¾ идеални части.
Следователно предявените установителни искове са основателни за ¾ части
и в този размер следва да бъдат уважени. Същото се отнася и до разноските в
заповедното и в исковото производство. За горницата над ¾ идеални части
до пълния претендиран размер исковите претенции се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят, същото се отнася и за разноските в заповедното и в
исковото производство.
Следователно
въззивната жалба се явява основателна, поради което обжалванато решение следва
да бъде отменено за горниците над ¾ части, така както се претендира в
жалбата, включително и в частта за присъдените разноски, над ¾ части от
тях, а исковите претенции в тези части следва да се отхвърлят.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
С
оглед изхода по делото жалбоподателката не дължи на въззиваемото ответно
дружество никакви разноски пред Пернишкия окръжен съд, тъй като жалбата й е уважена.
С
оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, въззиваемото ответно
дружество следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв., представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на
влизане на настоящето решение в сила до окончателното изплащане.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя решение № 39 от 27. 12. 2019г., постановено по гр. д. №
65 / 2019г. описа на Трънския районен съд, в
частта му, с която са уважени предявените установителни искове срещу И.С.В.
– за горницата над 871,13лв. до
1 030,60лв., от която сума – горницата над 772,95лв. до 899,69лв. за главницата и над 98,18лв. до 130,91лв. лихви за забава, както и в частта, с която е осъдена И.С.В. да заплати на
„Топлофикация Перник“ АД разноски над
37,50лв. до 50лв. ,разноски за държавни такси в
заповедното и в исковото производство ; над
112,50лв. до 150лв. юрисконсултско възнаграждение – в заповедното
производство и над 375лв. до 500лв.
разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля предявените установителни искове на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК ********* срещу И.С.В., с ЕГН **********,***,
предявените установителни
искове срещу И.С.В., с които ищецът моли да бъде признато за установено за
ответницата му дължи горницата над 871,13лв. до 1 030,60лв., от която
сума – горницата над 772,95лв. до 899,69лв. за главницата и над
98,18лв. до 130,91лв. лихви за забава, като
неоснователни.
Осъжда „Топлофикация – Перник“ АД гр.
Перник, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд
сумата 25лв., представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на
влизане на настоящето решение в сила до окончателното изплащане.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове
: 1.
2.