№ 2549
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100505029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника В.Ю.З., срещу разпореждане от 06,04,2022г. по
изпълнително дело №20228410401299 на частен съдебен изпълнител Н.М. с рег.№841 на
КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на приетото възнаграждение за защита от
юрисконсулт на взискателя до размер от 50 лева.
Жалбоподателят поддържа, че приетото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не се отчита заявеното
желание от длъжника за доброволно изпълнение и не са извършени други действия освен
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. Твърди, че таксите в размер
на 28,03 лева и в размер на 113 лева са прекомерни и правно необосновани. Твърди също
така, че е налице неоснователно обогатяване на частния съдебен изпълнител и на
взискателя. Претендира отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване на
юрисконсултското възнаграждение на 50 лева, както и намаляване на събраните от ЧСИ
такси по изпълнителното производство. Претендира и разноски в настоящото производство.
В подадения в срок отговор на частната жалба взискателят оспорва същата като
неоснователна.
Постъпили са мотиви на ЧСИ Н.М., според които жалбата е допустима, но
неоснователна. Излага се, че юрисконсултското възнаграждение е съобразено с чл.13, т.2 и
чл.27 от НЗПП, а таксите са начислени в съответствие с ТТРЗЧСИ.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
1
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20228410401299 на частен съдебен изпълнител Н.М. с рег.№841
на КЧСИ е образувано по молба от 10.03.2022г. на „Т.С.“ЕАД срещу В.Ю.З.- И., въз основа
на изпълнителен лист от 23.02.2022г., издаден по гр.дело №26585/2017г. по описа на СРС, с
който В.Ю.З.- И. е осъдена да заплати сумата от 83,60 лева. С молбата е поискано да бъде
извършена справка за банковите сметки и сейфове на длъжника и налагане на запор върху
откритите такива, справка в НОИ за действащи трудови договори и налагане на запор на
трудови възнаграждения, опис и оценка на движими вещи, както и цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжниците. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и направените по изпълнителното
дело разноски.
Авансово заплатената сума от взискателя е в размер на 108 лева с ДДС, от които 20 лева
без ДДС- такса по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, 20 лева без ДДС-
такса по т.5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на ПДИ,
5 лева без ДДС- по т.3 за извършване на справка за длъжника и неговото имущество и 45
лева- по т.9 за налагане на 3 запора без извършване на опис. Всички описани справки са
направени по делото, връчена е покана за доброволно изпълнение (на 23.03.2022г.),
наложени са и запорите (на 21.03.2022г.).
На 25.03.2022г. съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори на банкови сметки.
На 25.03.2022г. жалбоподателят- длъжник е подал молба до съдебния изпълнител, с
която е поискал да бъде намален размерът на начислените по ТТРЗЧСИ такси и приетото
възнаграждение за юрисконсулт на взискателя.
С обжалваното разпореждане частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера
на юрисконсултското възнаграждение.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както
за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.
Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било
2
изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство.
Задължението на жалбоподателя е събрано по наложените от съдебния изпълнител запори
на банкови сметки. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди
иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че
няма легално основание за отпадане на отговорността му за такси и разноски от взискателя,
включително за процесуално представителство от юрисконсулт, като общата дължима сума
е тази, посочена в поканата за доброволно изпълнение- 83,60 лева по изпълнителния лист,
28,03 лева по т.26 от ТТРЗЧСИ, 150 лева юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното
производство и 113 лева други такси по ТТРЗЧСИ (108 лева авансово внесени и посочени
по-горе, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист). Последната сума е правилно
изчислена от ЧСИ и действията, за които са събрани тези такси действително са извършени
по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност.
В случая молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана от
юрисконсулт, поради което и предвид изричното искане на взискателя, следва да му бъде
присъдено юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Размерът на юрисконсулсткото възнаграждение се определя съобразно чл. 78, ал.8 ГПК,
вр.чл.37 ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на страната.
Размерът на възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителното
производство е между 50 и 150 лева съгласно чл.27, ал.2 от НЗПП. В случая е определен
размер от 150 лева и настоящият състав намира че същият не е прекомерно висок. В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
пълномощникът на взискателя е подал становище по възражението на длъжника относно
разноските, както и възражение срещу жалбата по чл.435 от ГПК.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В.Ю.З., срещу разпореждане от
06,04,2022г. по изпълнително дело №20228410401299 на частен съдебен изпълнител Н.М. с
рег.№841 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на приетото възнаграждение
за защита от юрисконсулт на взискателя.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4