М О Т И В И
НОХД №4586/2010 година
Производството по делото е образувано
по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия С.Й.З.,
срещу когото е повдигнато обвинение за това, че: “На 12.05.2010 г., около 04.30
часа в гр.Бургас, в близост до разклона за кв.”Долно Езерово”, управлявал МПС –
лек автомобил, марка “Део” с рег.№*** с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 2,82 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол
за химическа експертиза №367/12.05.2010 г. на БНТЛ при ОД – МВР гр.Бургас, след
като е осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязла в сила от 11.06.2009 г.
присъда по НОХД №1802/09 г. на РС-Бургас”, с което осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
БРП поддържа обвинението по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК срещу подсъдимия З. и
пледира на същият да бъде наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което да се изтърпи ефективно при първоначален “строг” режим.
Подсъдимият
С.Й.З. по време на проведеното съдебно разследване не дава обяснения по така
повдигнатото му обвинение, като се възползва от правото си по чл.55, ал.1 от НПК. При последната си дума, същият моли да бъде оправдан поради това, че не е
автор на ПТП.
За
постановяване на оправдателен съдебен акт по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК
пледира и служебният защитник на подсъдимия З. – адв.Д. от БАК, поради липса на
безспорни и категорични доказателства, установяващи субективната страна на
престъпното деяние, като излага аргументи, че съдебният акт не може да почива
на предположения. Същата предлага алтернативно, в случай, че РС-гр.Бургас
приеме, че обвинението е доказано по несъмнен и убедителен начин, на
подзащитният й да бъде наложено наказание, индивидуализирано в размер към
минималния.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото-показанията на свидетелите Т.Г., Р.Й., Т.Т., П.П., Н.Д., дадени в хода
на съдебното разследване, както и тези на св.Д. и П., дадени в хода на
досъдебното разследване и прочетени на основание съответно чл.281, ал.5,
вр.ал.1, т.1 от НПК и чл.281, т.5, вр.ал.1, т.5 от НПК и приложения по делото
писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Й.З. е роден на *** ***,
живущ ***, с постоянен адрес в гр.Бургас, ***. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование и е безработен. Разведен е и е осъждан.
Към датата на инкриминираното деяние –
12.05.2010 г., подсъдимият З. е неправоспособен водач на МПС, тъй като
свидетелството му за правоуправление е било отнето на 20.04.2008 г. и няма
данни за връщането му.
Подсъдимият З. и св.Т.Т. имат родено
едно дете от съвместното им съжителство.
Към настоящият момент, подсъдимият З.
живее на семейни начала със св.Р. ***.
С предварителен договор за покупко-продажба
на МПС от 26.04.2010 г., св.Й. придобила от св.Г. владението върху лек
автомобил, марка “Део”, жълт на цвят, с ДК №***.
Св.Й. ползва мобилен телефон, чийто
номер се води на името на св.П..
За времето от 23.58 часа на 11.052010
г. до 03.21 часа на 12.05.2010 г., подсъдимият З. ***, където консумирал алкохол.
Около 02.43 часа на 12.05.2010 г., подсъдимият З. се свързал по мобилния си
телефон със св.Т. и поискал да се видят.
Последната отказала и изключила мобилния си телефон, за да не я притеснява.
Около 04.00 часа на 12.05.2010 г., подсъдимият
решил да посети св.Т. ***, където тя живеела със сина им. За целта, подсъдимият
З. се качил в лек автомобил, марка “Део” с рег.№***, който привел в движение.
Около 04,30 часа сутринта на
12.05.2010 г., при управление на автомобила към кв.”Долно Езерово”, в близост
до разклона за квартала, на около 500 метра след “Топлофикация-Бургас”,
подсъдимият З. като негов водач, при навлизане в ляв завой загубил контрол над
автомобила и допуснал самостоятелно ПТП.
За случая били уведомени служители на
ПП при ОД на МВР-гр.Бургас, сред които и св.Н.Д. и А.П., на длъжност “младши
автоконтрольори”.
При пристигането си на место, същите заварили
подсъдимия извън автомобила, с кръв по лицето и във видимо нетрезво състояние.
На место свидетелите заварили и други лица, като от разговор с тях св.Д.
установил, че подсъдимият З. е излязъл с тяхна помощ от шофьорското място,
поради което и го изпробвал за алкохол с техническо средство – апарат “Дрегер 7410+” с фабр.№0082, калиброван
на 17.03.2007 г. за срок от 6 месеца, който отчел концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия 2,56 промила на хиляда. На подсъдимият З. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение №831363/12.05.2010 г., след което
същият бил отведен в МБАЛ Бургас, където дал кръвна проба за анализ.
Според заключението на изготвената по
делото химическа експертиза, обективирано в Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алхокол или друго упойващо вещество в кръвта
№367/12.05.2010 г., в иззетата за изследване кръвна проба на подсъдимият се
доказа етилов алкохол в количество 2,82 промила на хиляда.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: от свидетелските показания на Т.Г., Т.Т., П.П., Н.Д., дадени в
хода на съдебното разследване, както и тези на св.Д. и П., дадени в хода на
досъдебното разследване и прочетени на основание съответно чл.281, ал.5,
вр.ал.1, т.1 от НПК и чл.281, т.5, вр.ал.1, т.5 от НПК, както и от прочетения
на основание чл.283 от НПК писмен доказателствен материал.
Описаните обстоятелства се
установяват по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на Т.Г., Т.Т., П.П., Н.Д., дадени в
хода на съдебното разследване, както и на св.Д. и П., дадени в хода на
досъдебното разследване и прочетени на основание съответно чл.281, ал.5,
вр.ал.1, т.1 от НПК и чл.281, т.5, вр.ал.1, т.5 от НПК. Същите допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събития, предшестващи и
последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е
извършено и неговото авторство. Показанията им са логични, последователни и
взаимно се допълват.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Д., дадени по време на проведеното
съдебно разследване и тези, депозирани в хода на досъдебното разследване,
прочетени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НК, както и показанията на
свидетеля П., дадени по време на проведеното досъдебно разследване и прочетени
на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК относно събития, последващи
инкриминираното деяние и релевантни за установяване на факти във връзка с
тяхната съставомерност и авторство. Визираните свидетели, чрез възприятията си косвено
установяват авторството на извършеното престъпление. В своите свидетелски
показания, депозирани на 12.05.2010 г., т.е. непосредствено след инцидента,
същите са категорични, че от разговор с подсъдимия са установили, че именно той
е управлявал МПС, като неговото обяснение за начина, по който е допуснал ПТП, а
именно че е заспал и автомобилът се е отклонил в дясно, напълно са
съответствали на установената от тях фактическа обстановка на ПТП-то, а именно:
кръв по волана на автомобила и липсата на спирачни следи по пътното платно. И
двамата свидетели пресъздават възприетата от тях обстановка на ПТП съобразно
интелектуалните си и вербални възможности, а обстоятелството, че при депозиране
на показания в съдебно заседание от страна на св.Д. се констатираха известни
противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не
намалява тяхната доказателствена стойност. Обяснение за тези констатации е
изминалият период от време от датата на извършване на инкриминираното деяние и
депозирани на показания по време на досъдебното разследване и участието му в
съдебно заседание-близо година, което неминуемо се отразява на спомените
относно възприятията и впечатленията, свързани с престъпното деяние.
Предвид на изложеното, съдът не приема
за достоверни показанията на св.Р.Й., които обосновават различна от
обвинителната теза фактическа обстановка, а именно, че на инкриминираната дата именно
тя като водач на МПС е допуснала ПТП, след което оставила подсъдимия в
автомобила и напуснала мястото на произшествието. Тези показания на
свидетелката освен че звучат житейски нелогично, не намират опора и в останалия
доказателствен материал, т.е. звучат изолирано, поради което и съдът ги приема
като обслужващи алибито на подсъдимия и възпроизвеждащи неверни, измислени
факти.
В подкрепа на обвинението са и приложените
и приети по делото писмени доказателства: АУАН
№831363/12.05.2010 г., удостоверение за техническа годност от 17.03.2010 г.,
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, свидетелство за регистрация №*********, Предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 26.04.2010 г., Протокол за химическа експертиза
№367/12.05.2010 г., справка за нарушител от регион, разпечатка на телефонните
разговори на мобилни номера **********, *********, **********, **********, **********
за периода 11.05.2010 г. – 13.05.2010 г., справка за съдимост обвинителен акт
на ОП – гр.Бургас срещу подсъдимия за престъпление по чл.343, ал.3 б.”б”, вр.
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК за деяние извършено на 08.03.2010г.,
справка от Унифицирана информационна система на Прокуратурата на РБ от
21.07.2010 г., видно от която спрямо подсъдимия са налице 3 броя ДП, АУАН
№4220/06.05.2010г. и №4422/11.05.2010г., и двата на ОД на МВР – гр.Бургас, установяващи обстоятелства свързани с времето и мястото на извършване
на деянието и авторството на същото.
Гореизложеното относно личностната
характеристика на подсъдимия З. се потвърждава от приложеното по делото
свидетелство за съдимост на същия, видно от което същият е осъждан за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като с определение за одобряване на
споразумение от 11.06.2009 г., постановено по НОХД №1802/2009 г. по описа на
РС-гр.Бургас, в сила от 11.06.2009 г., са му били наложени наказания ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 20.04.2008 г.
При така приетото за установено съдът
счита, че подсъдимият З. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Същият, на 12.05.2010 г., около 04,30
ч., в гр.Бургас, в близост до разклона за кв.”Долно Езерово”, управлявал МПС –
лек автомобил, марка “Део” с ДК №*** с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 промила на хиляда, а именно 2,82 промила на хиляда, установено по надлежния
ред – с Протокол за химическа експертиза №367/12.05.2010 г. на БНТЛ при ОД на
МВР-гр.Бургас, след като е осъден с влязло в сила на 11.06.2009 г. определение
за одобряване на споразумение по НОХД №1802/2009 г. по описа на РС-гр.Бургас за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Престъпното деяние е извършено от
подсъдимият З. при форма на вина-пряк умисъл. Същият е искал настъпването на
вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на
деянието си.
Субективният
елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната
проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия
З. и намира израз в депозираните по делото свидетелски показания на Т.Г., Т.Т., П.П., Н.Д., дадени в хода на съдебното
разследване, както и тези на св.Д. и П., дадени в хода на досъдебното
разследване и прочетени на основание съответно чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК и чл.281, т.5, вр.ал.1, т.5 от НПК.
По
изложените съображения и като взе предвид, че всички косвени доказателства по
делото, свързани с основните факти на изпълнителното деяние и обективните и
субективните признаци на престъплението, преценени в тяхната съвкупност и във
взаимна връзка с останалия доказателствен материал по делото водят до
единствено възможния извод, че подсъдимият З. е автор на извършеното престъпление
по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК, като са изключени каквито и да било
предположения и съмнения в тази насока, съдът счита, че подсъдимият З. следва
да носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК. Обстоятелството,
че по делото не е събрано нито едно пряко доказателство не променя гореизложените фактически изводи на
съда за авторството на деянието и тъй като направеният след съвкупна оценка на
събраните косвени доказателства извод за виновността на подсъдимия е единствено
възможният, не поражда никакви съмнения и изключва останалите възможни версии.
По
изложените съображения и в съответствие с приетото за установено и
доказателствено обезпечено като фактическа обстановка на инкриминираната
престъпна дейност, съдът счита за неоснователни и противоречащи на събрания по
делото доказателствен материал, подробно обсъден при излагане на фактическата
обстановка по делото, възраженията на защитата на подсъдимия за недоказаност на
обвинението по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на
деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът прие-извършено е престъпления по транспорта, едно
от честите и най-срещани престъпления в нашето общество, концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия З., наличието на наказания по ЗДвП и поведението
му, последващо извършването на инкриминираното деяние, изразяващо негативното
му отношение към установения в страната правов ред.
Съдът не намери смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и счита, че следва да му се наложат наказания с
приложение на чл.54, ал.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” в размер,
индивидуализиран към средния, а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
същият следва да изтърпи ефективно при първоначален “строг” режим в затвор на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА.
Съдът предвид на това, че
подсъдимият е неправоспособен вода на МПС не наложи наказание “лишаване от
право да управлява МПС”.
С така наложените му наказания,
съдът счита, че биха се изпълнили в максимална степен целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 от НК и подсъдимия З. ще се поправи и превъзпита.
С оглед на това, че настоящата
престъпна дейност е извършена от подсъдимия З. в изпитателния срок на
осъждането му по НОХД №1802/2009 г. по описа на РС-гр.Бургас, съдът на
основание чл.68, ал.1 от НК приведе в изпълнение наложеното му наказание от ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗСопредели първоначален “строг” режим за
изтърпяването му.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия З. да заплати в полза на Държавата, по сметка на
РС-гр.Бургас направените по делото разноски в размер на 70,00 – възнаграждение
за експерт.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала: Рая Василева