Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.10.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-“Д” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети окомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ : Теменужка Симеонова
мл.с. Ива Нешева
при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 15896 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.06.2017 г. по гр.дело № 31889/16
г., СРС, І ГО, 33 с-в е осъдил „М.С.“ ЕООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.А.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Л., сума в общ размер на 8100лв.,
представляващи обезщетение за вреди поради неизпълнение
на договорно задължение по ремонт на л.а. „Субару Импреза“ с ДК № ********,
предмет на договор за изработка от м.09.2015 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 12 000 лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „М.С.“ ЕООД,
ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя М.Б.Ц.,
чрез пълномощника по делото адвокат З.И.Д., със съдебен адрес:***, офис 25 в осъдителната
част с мотиви, изложени в жалбата. Счита, че съдът се е позовал на чл.263 ЗЗД,
но този текст сочи, че рискът от случайно погиване и повреда на материала се
понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава, но в
случая ответниъкт не е в забава да изпълни задължението си. От свидетелските
показания на свидетеляК.се установява, че след прегледа на механиката на
автомобила, е трябвало да се прегледа електрониката, като ръководителят на
свидетеля, който е трябвало да провери електрониката, е нямал време да обърне
внимание на автомобила. Ето защо не е следвало да бъде веднага уведомяван ищецът
за резултатите, защото се очаквало и преглед на електрониката, т.е. цялостният
преглед не е бил завършен. Изразява
несъгласие и с извода на СРС, че е налице недобросъвестно отношение към
задълженията за довършване на дейностите по прегледа на автомобила в част
електроника. Ръководителят не е прегледал процесното МПС, защото е имал много
работа и не му е останало време, като това е обективна, а не субектива причина,
т.е. не е била налице недобросъвестност. Освен това, след като няма уговорен
срок на договора, то не може да се счита, че ответникът е бил в забава. В
случая, ищецът не е пристъпил към разваляне на договора по чл.262, ал.2,
предложение първо от ЗЗД, което също е индиция, че ответникът не е бил в
забава. Автомобилът е бил приеман на два пъти в сервиза на датите 11.06.2015 г.
и 24.08.2016 г., като след второто посещение ищецът за трети път закарал
автомобила с оплаквания за некачествен ремонт, но по делото не било установено
некачествен ремонт. По делото не било установено, че при третото посещение
автомобилът веднага бил вкаран за ремонт в халето на сервиза, че след това ищецът
няколкократно посещавал сервиза, за да получи автомобила си, но повредата не
била отстранена, нито, че сам е открил липсата на автомобила си при посещение в
сервиза. В действителност, ищецът не се е обадил да пита как върви ремонта,
нито е посещавал серзива, като ответникът
счита, че това също е индиция, че той не е бил в забава. Липсата на
колата била установена от управителя на сервиза М.Ц., който забелязал, че
автомобилът вече не се намира на двора пред сервиза и се поинтересувал къде е и
дали собственикът си я е взел. След като се убедил, че никой от служителите не
знае къде е колата, се обадил на ищеца, като на 14.12.2015 г., ищецът заедно с
управителя М.Ц. отишли до 07 РПУ, където ищецът подал жалба с твърдение, че
колата е открадната. Достъпът до двора пред сервиза е свободен и
дружеството-ответник не е поемало задължение към ищеца да пази лекия автомобил
от кражба. Сочи още, че между страните няма сключено облигационно отношение по
повод договор за влог, което също прави искът неоснователен. Освен това, искът
не е ясно формулиран, като ищецът не е посочил от какво се формира цената, а
само се подразбира, че посочената от него сума от 12 000 лв. вероятно според
ищеца представлява стойността на автомобила, но според отправеното от него до
ответника писмено предложение, цената на автомобила е 9 000 лв. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в осъдителната
част и да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемият
/ищец/ А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат П.Т. *** оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 12 000 лв.,
представляваща стойността на обезщетение за неполагане на грижи по опазване и
съхранение на л.а. „Субару Импреза“ с ДК № ********.
Ищецът А.А.Д. твърди, че през м.09.2015 г. с ответника
сключили договор за изработка,2 а именно ремонт на л.а. „Субару Импреза“ с ДК №
********, собственост на ищеца. Закарал автомобила в сервиза на ответното
дружество и той бил вкаран в халето на сервиза от служители на ответника.
Впоследствие многократно посещавал сервиза, за да получи автомобила си, но му
отговаряли, че повредата не била отстранена. На 14.12.2015 г. за пореден път
посетил сервиза, но с изненада установил, че автомобилът не се намира на
територията на сервиза. Управителят и служителите не му дали смислен отговор
къде е автомобила. Ищецът твърди, че уведомил органите на МВР, които започнали
да го издирват, като било образувано и ДП № 3382/2015 г. по описа на 07 РПУ
МВР, но автомобилът не бил открит. Ищецът заявява, че ответникът не положил
грижи да съхрани и опази вещта, предмет на договора за изработка, а именно л.а.
„Субару Импреза“ с ДК № ********. Моли съда да осъди ответника да заплати сума в размер на 12 000 лв.,
представляващи стойността на обезщетение за неполагане на грижи за опазването и
съхранението на л.а. „Субару Импреза“. с ДК № ********, предмет на договор за
изработка.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „М.С.“ ЕООД, ЕИК********е оспорил предявените искове по основание и размер.
Съдът констатира
следното:
Съгласно депозираното свидетелство за регистрация на МПС на л.а. „Субару Импреза“ с ДК № ********,
ищецът А.А.Д. се явява негов собственик. От
удостоверение от 28.12.2015 г., издадено от 07 РПУ МВР е видно, че А.А.Д. е
заявил, че му е отнет противозаконно л.а. „Субару Импреза“ с ДК № ********,
като по случая е било образувано ДП № 3382/2015 г. по описа на 07 РПУ МВР.
Видно от приложената пр.пр. № 52042/2015 г. на СРП с
постановление от 24.03.2016 г., наказателното производство по ДП № 3382/2015 г.
по описа на 07 РПУ МВР е спряно, тъй като авторът на деянието не е открит.
По делото са били приложени длъжностните характеристики на служителите на ответното дружество, в
подкрепа на твърденията на ответника, че служителите му нямат задължение да
пазят процесната вещ. Била е
изслушана САТЕ, като според експерта стойността на
процесния автомобил е 8 100 лв., към дата 14.12.2015 г. От показанията на свидетеля
М.К., служител на ответника, се установява, че свидетелят е ремонтирал колата
на ищеца, като е извършил два ремонта, а ищецът я докарал и трети път. Заявява, че е бил извършен преглед на
автомобила като не бил установен проблем в механиката, а неговият ръководител
трябвало да провери електрониката. Той обаче нямал време да обърне внимание на
автомобила. Колата била паркирана пред входа на сервиза, където нямало охрана.
Не помни дали ищецът му е оставил ключ от колата, но по принцип е трябвало да
остави ключовете на автомобила. Сервизът не предлагал услугата охрана на
автомобили. Свидетелят С.Р.е бил с ищеца при предаване на автомобила, като
твърди, че ищецът е оставил процесния автомобил на паркинга.
По изложените във въззивната жалба възражения,
съдът излага следните мотиви:
Предявени са искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД за запащане на сума в
размер на 12 000 лв., представляваща стойността на обезщетение за
неполагане на грижи по опазване и съхранение на л.а. „Субару Импреза“ с ДК № ********.
Основанието на исковете е договор за изработка, като се твърди, че изпълнителят
не е положил дължимата грижа да опази вещта, предмет на договора.
Нормата на чл.258 ЗЗД сочи, че с договора
за изработка/ДИ/ изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266, ал.1,
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако
възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при
приемането на работата. Този договор е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Договорът е неформален, какъвто е
настоящия казус. В
случая облигационното договорно задължение на ищеца е да приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение
-арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а на ответника по иска да изпълни точно в качествено,
количествено и темпорално отношение описаните в договора дейности и да предаде
изработеното на възложителя.
В конкретния казус между страните е бил налице неформален ДИ, сключен през
м.09.2015 г. с предмет ремонт на л.а. „Субару Импреза“ с ДК № ********, собственост на ищеца, явяващ се
възложител по договора, като ответникът е изпълнител. От данните по делото,
включително свидетелските показания, е
видно, че автомобилът е бил паркиран на паркинга пред сервиза,
т.е. бил е предаден от ищеца на ответника, а 14.12.2015 г. местонахождението му
е станало неизвестно. Това обстоятелство се установява от констатациите на
разследващите органи по ДП № 3382/2015 г. по описа на 07 РПУ МВР, пр.пр. №
52042/2015 г. на СРП. Ето защо спорното между страните по делото е дали
ответникът е положил дължимата грижа по опазване на вещта на ищеца. Безспорно е,
че по ДИ изпълнителят има задължението да полага необходимите грижи за вещта,
предмет на договора. Видно от свидетелските показания на св.К., служител в
сервиза, бил е извършен преглед на автомобила като не бил установен проблем в
механиката, а неговият ръководител трябвало да провери електрониката, което не
направил, защото „шефът нямаше време да й обърне внимание“. Налице е едно
недобросъвестното отношение към задълженията за довършване на дейностите по
прегледа на автомобила в част електроника, продължило приблизително 2 месеца до
момента на открадването на автомобила. Действително, по делото не е установено
какъв е уговорения срок на договора, но настоящата инстанция също приема, че
изтеклият двумесечен срок от предаване на автомобила в сервиза до установяване
на липсата му, както и недобросъвестното отношение към задълженията за
довършване на дейностите по прегледа на автомобила в част електроника, всички
тези обстоятелства обосновават забава на ответното дружество, което и носи
риска от погиване на вещта. В тази връзка е разпоредбата на чл. 263 от ЗЗД, който
текст сочи, че рискът от случайно погиване и повреда на материала се понася
от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава. Предвид
гореизложеното, налице е забава от страна на ответното дружество, което следва
да понесе риска от погиване на вещта, съгласно цитираната
правна норма.
Що се отнася до твърдението, че между страните няма
сключено облигационно отношение по повод договор за влог, което според
въззивникът също прави искът неоснователен, то действително между страните няма
такова облигационно отношение, няма и твърдения в тази насока, а основанието на исковете е договор за изработка, а
твърдението е, че изпълнителят не е положил дължимата грижа да опази вещта,
предмет на договора
Неоснователно се явява и твърдението, че искът
е формулиран неясно, като ищецът не е посочил от какво се формира цената, а
само се подразбира, че посочената от него сума от 12 000 лв. вероятно
според ищеца представлява стойността на автомобила. Посочената от ищеца сума от
12 000 лв. представлява стойността на автомобила, като без значение се
явява обстоятелството, че в отправената от ищеца покана до ответника, тази сума
е различна. По отношение размера на иска съдът законосъобразно е кредитирал
заключението на вещо лице по САТЕ, според която стойността на процесния
автомобил е 8 100 лв., към дата 14.12.2015 г.
Предвид изхода на делото и предявената претенция
въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за
настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Направеното възражение за
прекомерност се явява неоснователно, тъй като претендираната сума е по-малка от
посочения минимален размер в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.06.2017 г. по
гр.дело № 31889/16г. на СРС, І ГО, 33 с-в.
ОСЪЖДА „М.С.“ ЕООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление ***,
представляван от управителя М.Б.Ц., чрез пълномощника по делото адвокат З.И.Д.,
със съдебен адрес:***, офис 25 да
заплати на А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат П.Т. *** направените от него разноски за
настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.