Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 12 юли 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 12.07.2019 г. /дванадесети
юли две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Борислав М.
при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Б.М.
административно наказателно дело № 390 по описа на РС-Козлодуй за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство e по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по
повод жалба на М.М.Д. с ЕГН:********** ***, чрез процесуалният й представител адв. М.С. *** срещу наказателно постановление № **-****-******/**.**.2018г.
на Началник група при РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП
/, на основание чл.174, ал.1, т.1 от , на жалбоподателката е наложено административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 500
лева, като на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са й отнети 10 контролни точки от контролния
талон.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление и
моли същото да бъде отменено като недоказано и неоснователно. Твърди, че е
имала желание да даде кръв за лабораторен анализ, но от ЦСМП гр.В. – филиал К.
са й отказали да й вземат кръв, без присъствието на представител на полицията. Сочи,
че от РУ-К. не са й осигурили служител, в чието присъствие да даде кръв.
Ответната страна не изпраща представител,
не оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2018г. свидетелите Г.Л.Д. и С.И.Д.
и двамата служители на РУ-К. на длъжност „мл. автоконтрольор”,
били на работа по график, нощна смяна за времето от 20.00 часа до 08.00 часа. При
обход на централна градска част на гр.К. по ул.”Х. Б.” спират за проверка лек
автомобил марка „А.” модел „А6” с рег. №*******, собственост на Т.Н.П. с ЕГН:**********,
а управляван от М.М.Д. с ЕГН:********** *** резултат на проверката е
установено, че автомобилът е без годишен технически преглед, за което е
съставен фиш на водача, като на същия е извършена и проба за алкохол. При
извършената проба с „Алкотест Дрегер
7510”, с фабричен номер **** ****, същият отчел 0,72 ‰ концентрация на алкохол
в издишания от водача въздух.
За установеното от полицаите, на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че на 21.09.2018г. около 01.36 часа, в гр.К.
по ул.”Х. Б.” зад бл.1 управлява лек автомобил „А.А6” с Рег. №* **** **,
собственост на Т.Н.П. с ЕГН:********** от с.Л., след пупотреба
на алкохол, наличието на което е установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен
номер **** ****, като уреда отчел 0,72 ‰ концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Като нарушена норма е посочена
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от .
Административнонаказващият орган е приел нарушението за установено от фактическа
страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от , е наложил на жалбоподателката
административно наказание глоба в размер на 500 лева, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и на основание Наредба №Iз-**** на МВР са й отнети 10 контролни точки от контролния
талон.
Изложеното по-горе се потвърждава от
показанията на свидетелите С.И.Д. и актосъставителя –
Г.Л.Д. ***, а именно, че на посочената дата в акта са спрели за проверка лек
автомобил марка „А.”, управляван от жалбоподателката
и при извършена проба за алкохол на последната уредът е отчел концентрация над
0,5 ‰. Поради това на жалбоподателката е съставен акт
за установяване на административно нарушение и й е издаден талон за медицинско
изследване, в случай, че желае да даде кръв. Впоследствие двамата служители на
РУ-К. са изпратени от дежурния в ОДЧ на друг сигнал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
като логични, последователни и непротиворечиви, съответстващи на събраните по
делото доказателства.
Тъй като жалбоподателката
Д., чрез процесуалния си представител адв. М.С. ***
излага доводи, че е имала желание да даде кръв за лабораторен анализ, по делото
са изискани справки от ЦСМП-В. филиал К. и от РУ-К.. От приложеното по делото
писмо с вх. №**** от 28.02.2019г. от ЦСМП-В. филиал К. е видно, че на
21.09.2018г., няма регистрирано лице с имена М.М.Д., което да е обслужвано от
екипите на филиала. Също така на посочената дата не е имало и случай на отказ
за вземане на кръвна проба на лице с такива имена, поради липса на полицейски
служител. От приложеното по делото писмо с вх. №*** от 19.02.2019г. от
РУ-Козлодуй е видно, че за времето от
08:00 ч. на 20.09.2018г. до 08:00 ч. на 21.09.2018г. няма отразен сигнал от
ЦСМП-Враца филиал Козлодуй за лице, което желае да даде кръв за лабораторен
анализ.
По искане на защитата на жалбоподателката, като свидетели са допуснати и разпитани
дежурните служители на РУ-К. и ЦСМП-В. филиал К. за посочения период.
Разпитаните по делото полицейски
служители, заявяват следното:
При разпита си св. А.Т. е категоричен, че
на 21.09.2018г. е бил дежурен в РУ-К. по „криминална линия”, но не познава жалбоподателката, не я е виждал и няма отношение по
констатиране на извършено от нея нарушение и санкционирането на същото. Не е
получавал информация на въпросната дата, за лице желаещо да даде кръв за
лабораторен анализ.
В разпита си другият полицейски служител
св. М.М. –„мл. оперативен дежурен” в РУ-К., заявява, че си спомня за случая.
Бил е на работа, като жалбоподателката се е явила в
РУ-К. и е изявила желание да даде кръв за лабораторен анализ, като казала, че е
ходила до ЦСМП-В. филиал К., но оттам са и отказали да й вземат кръв, без
присъствието на полицай. Тай като в РУ-К. не е имало свободен екип, защото
всички били ангажирани, св. М. не е имало кой да изпрати да придружи жалбоподателката Д. до ЦСМП-В. филиал К..
Съдът дава вяра на показанията и на тези
полицейски служители като ясни и непротиворечиви.
В разпита си св. Е.Н. – медицински фелдшер
е категорична, че на посочената дата 21.09.2018г. в ЦСМП-В. филиал К. не се е
явявало лице с имена М.М.Д. с желание да даде кръв за алкохол, както и че
такова лице не е записвано в регистрите. Свидетелката заявява, че дори и да се
яви лице и да откаже да даде кръв, това обстоятелство също се записва в
регистъра, а именно факта на явяването и депозирането на отказа.
При разпита на св. С.Б., също медицински
фелдшер, последният заявява, че не си спомня ЦСМП-В. филиал К. да се е явявала
на посочената дата жалбоподателката с желание да даде
кръв за лабораторен анализ.
И двамата служители са категорични, че към
21.09.2018г. при вземане на кръв за лабораторен анализ, когато установената
концентрация е между 0,5‰ и 1,2‰, не е било необходимо присъствието на полицай
и лицето е могло да яви само и да депозира желание за даване на кръв.
Разпитан като свидетел е и А.Ш., който е
категоричен в показанията си, че не е запознат със случая на жалбоподателката, тъй като работи като шофьор и работата му
е свързвана с превоз на служителите на ЦСМП-В. филиал К. по сигнали. Същият
твърди, че няма отношение по вземането на кръв за лабораторен анализ, не е
запознат с процедурата и няма информация жалбоподателката
да се е явявала на въпросната дата в центъра с желание за даване на кръв.
Също по искане на защитата на М.Д., като
свидетел е допуснат и разпитан и Т.Н.П., придружавал жалбоподателката
в процесната нощ, при извършване на проверката й от
служителите на РУ-К..
В разпита си св. П. заявява, че въпросната
нощ е придружавал жалбоподателката М.Д., като е бил
заедно с нея в автомобила, както и по време на извършването на проверката от
полицейските служители. Същият потвърждава констатираното от полицаите при
извършената проверка за алкохол, а именно, че уредът отчел концентрация над
0,5‰. Според свидетеля, след като полицаите съставили акта, написали талон за
медицинско изследване, в случай, че Д. желае да даде кръв за лабораторен
анализ. П. е категоричен, че лично е придружил жалбоподателката
до ЦСМП-В. филиал К., но оттам са им отказали да й вземат кръв, тъй като нямало
полицай, който да присъства при вземането на пробата. След отказа П. ***, откъдето
им обяснили, че няма кой да ги придружи и да се върнат и да дадат кръв без
присъствието на полицай.
Тъй като е налице противоречие относно
факта, на явяването на жалбоподателката М.Д. в ЦСМП-В.
филиал К., с желание да даде кръв за лабораторен анализ, между св. Т.П. и
свидетелите Е.Н. и С.Б. са извършени очни ставки.
При проведените очни ставки не е
преодоляно това противоречие, тъй като св. П. е категоричен, че заедно с жалбоподателката са посещавали центъра с желание последната
да даде кръв, но и е било отказано, докато медицинските лица също категорично
твърдят, че не си спомнят такъв случай, като лице с имена М.М.Д. не фигурира в
регистрите им и няма случай, при който концентрацията на алкохол да е била над
0,5‰, но под 1,2‰ и да е отказано вземането на кръв за лабораторен анализ.
Съдът дава вяра на показанията на
служителите на ЦСМП-В. филиал К., тъй като същите са независими и безпристрастни,
досежно настоящия спор, поради което съдът следва да
ги кредитира като годни доказателствени средства
Релевираните от св. Т.П. твърдения са с голяма доза
заинтересованост за изхода на делото по следните причини: Той е бил в
автомобила на жалбоподателката Д., при извършването
на проверката. Тя е управлявала неговия автомобил, който е бил неизправен /бил
е без извършен годишен технически преглед/. Поради това обстоятелство Д. е и
санкционирана от полицейските служители. Именно познанството на двамата,
санкцията, която е наложена на жалбоподателката по
вина на св.П., за нередовността на автомобила му, са основните причини, поради
които съдът счита, че не следва да кредитира показанията на свидетеля и същите
трябва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Така установената фактическа обстановка се
подкрепя от следните доказателства и доказателствени средства:
Писмо от РУ-Козлодуй с Рег. №******-****
от 30.10.2018г.; Акт за установяване на административно нарушение №*** от 21.09.2018г.;
Наказателно постановление №**-****-****** от 10.10.2018г.; Жалба с Рег.№******-****
от 26.10.2018г.; Заповед №****з-*** от 14.05.2018г.; Талон за изследване №*******
от 21.09.2018г.; Писмо от ЦСМП-Враца с изх.№**-**-* от 28.12.2018г.; Писмо от ЦСМП-Враца
с изх.№**-**-* от 27.02.2019г.; Писмо от РУ-Козлодуй с Рег. №******-**** от
18.02.2019г.; Писмо от ЦСМП-Враца изх. №**-***-* от 31.05.2019г.; Протоколите
от съдебните следствени действия; Разпитите на свидетелите и проведените очни
ставки.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, а впоследствие и на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон.
И двата акта са съставени от компетентни
затова органи, в срок и при спазване на материалния и процесуалния закон.
В чл.5, ал.3, т.1 от
е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а в чл.174, ал.1, т.1 от , законодателят е отразил, че при констатиране на
управление с концентрация между 0,5 и 0,8 на хиляда, кумулативно се налагат наказания
лишаване от право на управление за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500
лева.
Съгласно
чл.6, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, действаща към
21.09.2018г., датата на констатиране на нарушението, при съставяне на акт за
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, органът попълва и талон за
изследване, който е в три екземпляра, от които първият е за водача, вторият се
прилага към акта, а третият остава за отчет.
В контролния талон полицейският служител
вписва мястото, където провереният трябва да се яви за извършване на
изследването, срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено
на територията на населеното място, показанията на техническото средство, часът
на връчване на талона. От своя страна провереният лично вписва в талона дали
приема показанията на техническото средство или не ги приема. В конкретния
случай жалбоподателката е отразила в талона, че не
приема показанията.
В наредбата няма изискване полицейски
служител или някой друг да придружава провереният за извършване на изследване.
Такова изискване е предвидено в чл.7, ал.1, когато с техническо средство е
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Тогава лицето се отвежда
до мястото на извършване на изследването от полицейските служители.
В конкретния случай, тъй като се касае за
установена концентрация над 0,5 на хиляда, но под 1,2 на хиляда, не е било
необходимо някой да придружава жалбоподателката до
ЦСМП-Враца филиал Козлодуй за извършване на изследване. Такава е била и
практиката на центъра към датата на проверката на Д., а именно не са изисквали
лицата, които се явяват за изследване да бъдат придружавани от полицай.
Предвид горното съдът счита, че М.М.Д. е
извършила нарушението, предвидено в чл.5, ал.3, т.1 от ,
за което административно-наказващият орган правилно и е наложил наказание по
чл.174, ал.1, т.1 от .
Деянието жалбоподателката
е извършила виновно с пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния
му характер и е искала настъпването на общественоопасните
му последици.
Не е възможно да се приложи чл.28 от ЗАНН,
тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Това е така,
тъй като извършеното не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от същия вид.
Шофирането в нетрезво състояние създава опасност, освен за нарушителя на
установения правен ред, но и на другите участници в движението – пътници, други
водачи на превозни средства, пешеходци. Това от своя страна няма как да
обуслови по-ниска степен на обществена опасност.
С оглед на изложеното, наказателното
постановление, досежно налагането на санкция по чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция, като законосъобразно и правилно
издадено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТДЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-******/10.10.2018г.
на Началник група в РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП
/, на основание чл.174, ал.1, т.1 от , на М.М.Д.
с ЕГН:********** *** е наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, глоба в размер на 500 лева и са й отнети 10 /десет/
контролни точки, на основание Наредба №Iз-**** на МВР.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: