Р Е Ш Е Н
И Е
1109/27.7.2020г.
гр.Варна,
27.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на втори юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при
секретаря Петя Г., като
разгледа докладваното от председателя АНД № 896 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Р.Д.Г. *** срещу Наказателно постановление № 568/24.01.2020г. на зам.
кмет на Община Варна, с което на лицето било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.178е от ЗДвП.
Жалбоподателката изразява
становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди,
че обжалваното наказателно постановление не съдържа описание на соченото
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено и конкретно- не са вписани
данни относно точното местоположение на автомобила, което не позволява да се
установи дали същият е бил паркиран върху тротоар или върху друг вид терен.
Счита, че правото й на защита е било нарушено, тъй като при предявяването на
акта не й е предоставен Констативен протокол №032168. Изтъква, че в
наказателното постановление не са изложени мотиви за начина, по който е
определено наказанието по реда на чл.27 от ЗАНН, както и че не са обсъдени
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована, се явява лично,
като поддържа жалбата. Привежда и доводи за неустановеност на самоличността на водача,
паркирал процесното МПС на посоченото в НП място.
Представител на въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че нарушението
е индивидуализирано в достатъчна степен. Изтъква, че жалбоподателката не е
навела твърдения, че не е управлявала процесния автомобил и не е попълнила
декларация в подобна насока. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 10.12.2019г.
жалбоподателката управлявала лек автомобил марка “Пежо” с ДК№ В 6487 РР в гр.Варна.
Около 11,35 часа същата паркирала автомобила на тротоара пред дом №2 на ул.“Гоце
Делчев“. Това обстоятелство било забелязано от Иван Йорданов Иванов- инспектор
„Репатриране на МПС“ към Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“-Варна. Същият преценил,
че автомобилът създава пречка за преминаване и опасност за пешеходците, поради
което обективирал констатациите си в Констативен протокол №032168 и заснел
паркирания автомобил. Снимките били предоставени на св.Н.К.Б.- полицай в група
„Общинска полиция“, сектор ООРТП, отдел ОП при ОД на МВР-Варна, който на същата
дата издал фиш за налагане на глоба на жалбоподателката. Поради отказ от страна
на последната да подпише издадения фиш, на 10.12.2019г. свидетелят съставил акт за установяване на административно
нарушение на Г. в качеството й на собственик на заснетия автомобил, за това, че
е паркирала върху тротоар на посоченото в Констативния протокол място. Актът
бил съставен в присъствието на Г., бил предявен и подписан с възражения.
Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени
за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 24.01.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката
била наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетеля Н.К.Б.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателката
и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание
за съмнение в достоверността на неговите показания.
По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки,
отразяващи извършеното нарушение. Последните не са изготвени по
реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла
на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно
създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109,
ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по
н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП посочва, че за престой
и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, „паркирано“ е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. От своя страна § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дефинира „тротоар“ като „изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци“. Предвид посочените легални дефиниции и с оглед приложените като веществени доказателства по делото
фотоснимки съдът
приема, че жалбоподателката действително е паркирала на тротоар пред посочената в НП сграда. Съдът приема за безспорно установено, че мястото на извършване на нарушението – тротоар пред сграда на ул. „Гоце
Делчев“ № 2, не е определено от собственика на пътя - Община
Варна, като място за паркиране. За определянето на местата
за паркиране върху тротоар е необходимо наличието на нарочно
поставен знак, като при липсата на такъв паркирането не е разрешено
дори да са спазени останалите въведени с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП изисквания. В практиката си Административен съд-Варна изтъква,
че доколкото наличието на такъв знак представлява благоприятен юридически факт за санкционираното лице, доказателствената тежест е възложена на последното. След като жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че
мястото е било разрешено за паркиране върху тротоара, следва да се приеме, че доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е останала необорена. В този смисъл е Решение № 2432 от 13.12.2019 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 2497/2019 г., в което се приема също, че при установяване факта на паркиране върху тротоар на място, което не е
определено за целта от собственика на пътя или администрацията, която го
управлява, е налице нарушение на с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като не следва да се изследват останалите предпоставки на нормата (допустимата максимална
маса на превозното средство, как е било паркирано превозното средство спрямо
оста на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и сградите), които са предвидени като изисквания към водачите само в случай,
че за съответния тротоар е определено място за паркиране от съответната община
или администрация. Изложеното
становище се споделя изцяло и от настоящия състав. При това положение съдът приема, че жалбоподателката действително виновно
е нарушила цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е
санкционирана с атакуваното наказателно постановление. Неоснователни са
доводите, изложени в съдебно заседание, че в хода на административнонаказателното
производство не е установена самоличността на водача, паркирал автомобила на
посоченото място. При отказа си да подпише издадения фиш и при предявяването на
съставения акт жалбоподателката не е навела твърдения, че нарушението е
осъществено от друг водач. Според разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП на лице, което откаже да подпише фиша се
съставя акт или съгласно чл. 188 от ЗДвП посочва лице, на което е предоставил да управлява
собствения си автомобил. В случая Г. не е попълнила декларация, в която да посочи друго лице, което е
управлявало
автомобила, при което се презюмира, че именно собственикът на автомобила следва да
отговаря за констатираното нарушение. Съдебната практика приема, че при неподаване на декларация по чл. 186, ал. 5 от ЗДвП за съда не съществува задължение да
разглежда възражения, че наказаното лице не е действителният водач. В Решение № 585 от 13.05.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3222/2019
г. се посочва, че разпоредбите
относно личната отговорност при извършване на административни нарушения са
дерогирани от разпоредбата на чл. 186, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 от ЗДвП, която предвижда презумпция за отговорност на
собственика на МПС, но може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. Приема се и че не само
собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен фиш, може с писмена декларация пред съответния орган в едномесечен срок да посочи лицето, на
което е предоставило МПС, с което е извършено нарушението. След като жалбоподателката не се
е възползвала от това право и дори не е твърдяла, че не е
управлявала процесния автомобил на посочената в НП дата, доводите за
неустановеност на самоличността на нарушителя не следва да бъдат обсъждани.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № 0506/07.02.2020г. на кмета на Община Варна, в шестмесечния
преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си. В НП изрично е конкретизирано мястото, на което е извършено нарушението, чрез посочване на адреса на сградата, пред която е бил паркиран
процесния автомобил, като е пояснено, че същия е бил паркиран върху
тротоара и е създал пречки за преминаването на пешеходците, т.е.
изложени са обстоятелствата, във връзка с които е била
санкционирана
жалбоподателката. От обстоятелствената част на
наказателното постановление става ясно в напълно достатъчна степен, че се
твърди паркиране върху тротоар на ул.“Гоце Делчев“ (не на ул.“Родопи“), а не
върху друг вид терен и конкретно- върху незастроена част от УПИ, представляващ
частна собственост, което изключва претендираната от жалбоподателката
неизясненост на фактическата обстановка. Не би могло да се приеме и че са
накърнени процесуалните права на санкционираното лице във връзка с твърденията,
че към административнонаказателната преписка не е бил приложен съставения по
случая констативен протокол доколкото Г. е имала
възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното
производство. Следва да се отбележи също, че разпоредбата на чл.42,
т.10 от ЗАНН изисква актът за установяване на административно нарушение да
съдържа опис
на писмените материали
(а в случая констативния протокол, на който се
позовава актосъставителя е изрично посочен), но не установява задължение за
предоставяне на тези материали на нарушителя при съставянето на акта.
За
констатираното нарушение жалбоподателката
правилно и законосъобразно е санкционирана по
реда на чл.178Е от ЗДвП, предвиждащ санкция за лице, което паркира
пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на
тротоари в населените места извън разрешените за това места, какъвто е и процесният случай. Наказанието е
наложено в минималния размер, предвиден в закона, при което липсата на
конкретни мотиви за определянето му по
никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице.
По изложените съображения съдът
приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното
административно нарушение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата
санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от приобщените
фотоснимки е видно, че автомобилът е разположен по цялата ширина на тротоара и
е водел до невъзможност за преминаване на пешеходци.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Община Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая производството
по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 568/24.01.2020г. на зам. кмет на Община Варна, с което на Р.Д.Г. ***, ЕГН:**********, на основание чл.178е от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50.00 лева за
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Р.Д.Г. ***, ЕГН:**********
*** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: