Р Е Ш Е Н И Е
№2144
гр.Пловдив, 21.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6017 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 381584-F407983
от 23.11.2018г. на Ж.Н.М.на длъжност Началник отдел „Оперативна дейност“ –
Пловдив в ЦУ на НАП с което на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 42,
представлявано от В.В.З.с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700 лева за нарушение
на чл.25, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП. С жалбата се излагат доводи за неясно описание
в АУАН и НП на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, и на
нарушението. Представят се дводи а сгрешена квалификация на нарушението, за
неизвършителство на нарушението от страна на дружеството и за маловажност на
твърдяното нарушението. С жалбата се представя становище за приложение
разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗНА поради противоречие разпоредбата на чл.25,
ал.3, изр.първо от Наредба Н-18/2006 на МФ и чл.118 от ЗДДС и не спазване
принципа на пропорционалността в проведеното административнонаказателно
производство.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от гл.юрк.М.М., която представя становище за неоснователност на жалбата.
Представя разпечатка от регистъра на НАП удостоверяващ датата на издаване на
атакуваното НП. В пледоарията си представя доводи по същество на искането си за
потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
На 06.09.2018г., от 09,40 часа до
13,00 часа служители на Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП,
извършили оперативна проверка в обект – бензиностанция находяща се в с.Труд,
ул.“Карловско шосе“ на изхода за гр.Пловдив стопанисвана от „Лукойл България“
ЕООД. По време на проверката проверяваният обект бил в работен режим. Била е
извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода „Банкя“ 0,5 литра на
стойност 1,39 лева; 1 бр. кафе на стойност 1,99 лева, всичко на обща
стойност 3,38 лева заплатени в брой от
служителите на Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, на които в момента на плащането не е предоставен
фискален бон. След легитимацията от контролните органи е бил изваден КЛЕН от ФУ
№ DT635870 и № на ФП-02635870, от който се е установило че има издаден фискален
бон с № 0388130 0114806.09.2018г. в 09,33 часа, но същия не е бил предоставен
на проверяващите при плащането. Констатираното било обективирано в Протокол за
извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0224829/06.09.2018г.
В конкретния случай е прието, че от
страна на жалбоподателя, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на същата, и на 18.09.2018г.
в присъствието на упълномощено лице от представляващия дружеството, свидетел И.Х.Б.
съставил срещу „Лукойл-България“ ЕООД акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ сер. AN № F407983 за извършено нарушение по чл.25, ал.3 от
Наредба Н-18/2006 на МФ. В акта е посочено че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Актът бил връчен на Н.В.А. – пълномощник на
дружеството. Н.А. се запознал със
съдържанието на съставения АУАН и го подписал, след като вписал ръкописно „в
три дневен срок ще подам писмени възражения“. Актът е подписан от посочените в
него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
пълномощника на дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част
от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били
представени писмени обяснения или възражения от страна на дружеството по
отношение съставения АУАН.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на
дружеството. В издаденото НП по идентичен с акта начин е направено описание на
нарушението, както и нарушените правни норми. В издаденото НП е посочено че
извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Издаденото НП е
връчено на 23.08.2019г. на А.В. –
пълномощник на дружеството, който се легитимирал с изрично пълномощно, с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя / лист №32-33 от преписката/. В
срок издаденото НП е било обжалвано пред РС Пловдив.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.Б.. В
съдебно заседание свидетелят посочи относно нарушението, че е установено след
направената контролно покупка и поради не предоставяне на фискален бон
пристъпили към проверка, след като се легитимирали. Издаването на фискалния бон
било удостоверено с изведения КЛЕН на ФУ, а в последствие самия фискален бон е
бил открит в кошче за боклук. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
като счита същите за логически последователни, обективни и непротиворечащи на
събраната по делото доказателствена съвкупност.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е подадена от
лице с правен интерес и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно
- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на
имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на
АУАН и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно наказателното производство по ангажиране административно
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите, разписани в чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.34 от ЗАНН - нарушението и нарушителят са
установено на дата 06.09.2018г., АУАН е съставен на 18.09.2018г., а атакуваното
НП е издадено на 23.11.2018г.
Както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление съдържат пълно и
точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и
обстоятелствата при, които е извършено, а направената от
административнонаказващия орган правна квалификация съответства на фактически
описаното нарушение.
От фактическа страна безспорно се
установява по делото, че на 06.09.2018г. в 09,33 ч. е бил издаден фискален бон
за покупка на един брой минерална вода „Банкя“ 0,5 литра и едно кафе на обща
стойност 3,38 лева от бензиностанция находяща се в с.Труд, ул.“Карловско шосе“
на изхода за гр.Пловдив, стопанисвана от „Лукойл България“ ЕООД. Служител на
дружеството приел плащането, издал финансов бон но не го предоставил на лицето
получател на посочените стоки. Това обстоятелство се установява, както въз
основа на показанията на свидетел И.Б., участвал в проверката, както и в
установеното в последствие в хода на проверката отразено в ПИП. При така
извършеното от страна на дружеството жалбоподател, правилно
административнонаказващият орган е приел, че е налице извършено нарушение по
чл. 118, ал.1 ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, за
което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 700.00 лв.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системен бон и да ги
съхранява до напускане на обекта. Ал.4 на чл.118 от ЗДДС предвижда, че
министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, видът
на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
Такава наредба се явява Наредба
Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Според чл.25, ал.1 от същата, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на: по т.1 - лицата по чл.3,
ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1;
по т.2 - по чл.3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Според чл.25, ал.3 от същата, Фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата
по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл.3, ал.8
фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
Текстът на посочената като правно
основание за налагане на имуществената санкция разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС установява, че на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се
налага имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци /какъвто
е жалбоподателят/ в размер от 500.00 до 2 000.00 лв. Наложената с обжалваното
наказателно постановление е в размер на 500.00 лв., т.е. в минималния предвиден
в закона размер. Според ал.2 на чл.185 от ЗДДС
Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.
Според настоящия състав, в конкретния случай, наложеното наказание не е съответно на извършеното нарушение. В НП
не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са
ангажирани и по преписката и в съдебното заседание , поради което не е ясно
защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния – 700 лева. Това
наказание настоящият състав намира за несправедливо по размер, тъй като не съответства на тежестта на извършеното
нарушение. Целта на наказанието е да въздейства поправително, възпитателно и
възпиращо и поради липсата на каквито и да било доказателства за допускани
други нарушения на данъчното законодателство, за които дружеството да е било
санкционирано по административен ред и минимално предвидената имуществена
санкция от 500 лева, която не е незначителна, би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН.
По гореизложените съображения,
съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да се измени в частта относно
имуществената санкция в посока на нейното намаляване.
Поради всичко изложено дотук, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 381584-F407983 от
23.11.2018г. на Ж.Н.М.на длъжност Началник отдел „Оперативна дейност“ – Пловдив
в ЦУ на НАП с което на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с БУЛСТАТ ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 42, представлявано от
В.В.З.с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева за
нарушение на чл.25, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „имуществена
санкция“ на 500 /петстотин/ лева.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.