Р
Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Дряново, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 84 по описа за 2019
г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В искова молба от *** "***", гр. ***,
бул. ***, чрез пълномощник старши юрисконсулт Ц.Ц., против Х.С.Д. ***, се излага, че между страните е сключен Договор №
07163029/14.12.2009 г. за предоставяне
на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, по
силата на който на 17.12.2009 г. *** "***" превел по сметка на
земеделския производител Х.Д. сумата от 15 000 лв. - целева субсидия за
закупуване на фураж за подпомагане изхранването на 30 бр. биволици. Съгласно т.
3.1.9 от договора, земеделският
производител следвало да възстанови отпуснатия кредит в срок до 15.12.2011 г.,
като съгласно т. 3.1.10 следвало да заплати на падежа референтна лихва в размер
на 6.37 % годишно за предоставения кредит. Референтният лихвен процент се
определял периодично от Европейската комисия и се публикувал в Официален
вестник на Европейския съюз или в Интернет. Съгласно т. 4.1. от договора при
неизпълнение на тези задължения кредитополучателят възстановява на Фонда
предоставения кредит, както и законната лихва върху получения кредит, считано
от деня на забавата.
На 15.11.2011 г. е
подписан Анекс № 1, с който т. 3.1.9 от договора е променена по следния начин:
„да възстанови предоставения кредит в срок до 26.11.2012 г., като съгласно т. 5 от Анекса земеделският производител възстановява до
15.11.2011 г. дължимата лихва по кредита. На 21.01.2013 г. е сключен Анекс № 2, съгласно който предоставеният кредит следва да се възстанови до 29.11.2013 г. Съгласно т. 2 лихвата по договора и анексите към него, изчислена до
26.11.2012 г. е погасена преди разсрочването. Съгласно т. 4 от Анекса, лихвата
се начислява от 27.11.2012 г. до датата на издължаване. На 20.03.2014 г. е
сключен Анекс № 3, съгласно който предоставеният кредит следва да се възстанови
до 25.11.2014 г. Съгласно т. 2 се разсрочва дължимата договорена лихва по договора и
анексите, изчислена до 29.11.2013 г. в срок до 25.11.2014 г. Съгласно т. 4 от
Анекса, лихвата се начислява от 30.11.2013 г. до датата на издължаване. На
04.02.2015 г. е сключен Анекс № 4, съгласно който предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2015 г. Съгласно т. 2 се разсрочва дължимата договорена лихва по договора и
анексите, изчислена до 25.11.2014 г. в срок до 25.11.2015 г. Съгласно т. 4 от
Анекса, лихвата се начислява от 26.11.2014 г. до датата на издължаване. На
14.03.2016 г. е сключен Анекс № 5, съгласно който предоставеният кредит следва
да се възстанови до 25.11.2016 г. Съгласно т. 2 от Анекса, се отсрочва дължимата договорена лихва по договора
и анексите, изчислена до 25.11.2015 г. в срок до 25.11.2016 г. Съгласно т. 4
лихвата се начислява от 26.11.2015 г. до датата на издължаване. На 01.09.2017
г. е сключен Анекс № 6, като съгласно т. 1 от него, предоставеният кредит
следва да се възстанови до 27.11.2017 г. Съгласно т. 2 от Анекса, се отсрочва дължимата договорена лихва по договора
и анексите, изчислена до 25.11.2016 г. в срок до 27.11.2017 г. Съгласно т. 4
лихвата се начислява от 26.11.2016 г. до датата на издължаване. С оглед на това и на основание т. 3.1.9. и т.
3.1.10. от Договор № 07163029/14.12.2009 г. земеделският производител следвало
да възстанови на *** „***" предоставения кредит по договора, както и
законната лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата.
На ответника от ОД на ДФЗ гр. Габрово била изпратена покана за доброволно изпълнение
изх. № 01-070-6500/38 от 12.03.2018 г., получена на 26.04.2018 г. от
упълномощено лице, поради което било налице надлежно уведомяване на земеделския
производител за дължимите суми, вследствие на неизпълнение на задълженията му
по процесния договор. Тъй като земеделският производител не заплатил в срок дължимите суми, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 330/2018
г. по описа на PC гр. Дряново била издадена заповед № 103/12.07.2018 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 135/12.07.2018 г. за следните суми: 15 000 лв. - главница по Договор № 07163029/14.12.2009 г., ведно със законната лихва от
29.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 905 лв. - годишна лихва от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на
договора, във връзка с Анекс № 2 от 21.01.2013 г.; 665.63 лв. - годишна лихва от 4.5 % върху размера на кредита за периода на срока на
договора, във връзка с Анекс № 3 от 20.03.2014 г.; 598.33 лв. - годишна лихва
от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с
Анекс № 4 от 04.02.2015 г.; 598.33 лв. - годишна лихва от 4 % върху размера на
кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 5 от 14.03.2016
г.; 601.67 лв. - годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на
срока на договора, във връзка с Анекс № 6 от 01.09.2017 г. и 880.05 лв. - лихва
за забава върху размера на вземането за периода от 28.11.2017 г. до 28.06.2018
г., както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срок ответникът Х.Д.
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което е предявен
настоящият иск.
Направено е
искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
към 28.06.2018 г. Х.С.Д. дължи на *** „***" следните суми: 15 000.00 лв., представляваща главница по Договор № 07163029 от 14.12.2009
г. за предоставяне на кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти за
30 биволици по 500 лв. на брой, ведно със законната лихва от 29.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; 905.00 лв., представляваща годишна лихва
от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с
Анекс № 2 от 21.01.2013 г., 665.63 лв., представляваща годишна лихва от 4.5 %
върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс №
3 от 20.03.2014 г., 598.33 лв., представляваща годишна лихва от 4 % върху
размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 4 от
04.02.2015 г., 598.33 лв., представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на
кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 5 от 14.03.2016
г., 601.67 лв., представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за
периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 6 от 01.09.2017 г. и 880.05 лв.,
представляваща законната лихва за забава върху размера на вземането за периода
от 28.11.2017 г. до 28.06.2018 г.
Претендират се сторените в заповедното производство разноски, както и сторените в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срок ответникът, чрез пълномощник адв. В.Ф. от ВТАК,
съдебен адрес ***, е депозирал отговор,
с който оспорва предявените
искове като неоснователни по основание и размер. Направено е възражение, че претендиралите
от ищеца вземания са погасени по давност. В тази насока се излага, че в
договора от 14.12.2009 г. страните са договорили краен срок за възстановяване
на предоставения кредит и договорна лихва до 15.12.2011 г. Съгласно чл. 4.1 от
договора при неизпълнение на задълженията по т. 3.1.9 и т. 3.1.10 в срока на
договора, кредитополучателят дължи и законна лихва, считано от деня на
забавата. С Анекс № 1/15.11.2011 г. страните изменили срока на договора до
26.11.2012 г., който бил и крайният срок за заплащане на кредита и лихвата по
него. След тази дата действието на договора
било прекратено, сумите за главница и договорна лихва са станали изискуеми и
ответникът изпаднал в забава. От
27.11.2012 г. започнал да тече и давностният период, като от този момент до
подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК изминал период от над 6 години и
вземането било погасено по давност. Обстоятелството, че впоследствие на
21.01.2013 г. бил подписан Анекс № 2, не
променяло факта, че вземанията на ищеца са били изискуеми към 27.11.2012 г.,
тъй като нямало как страните да договарят изменения в разпоредбите на договор,
който вече не е действал, чийто срок е изтекъл и чийто цели и правни последици
са били настъпили преди подписване на анекса. Последващите анекси, с които е
направено изменение на предходните, отново били сключвани след изтичане срока
на действие на изменяните. Погасяването по давност на главното вземане
погасявало и всички акцесорни вземания, които ищецът претендирал в исковата си
молба. На следващо място се твърди, че предявените искове за договорна и
законна лихва за неоснователни, тъй като с поканата за доброволно изпълнение от
12.03.2018 г. не е претендирана договорна, а само законна лихва. Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че на 14.12.2009 г. страните са
сключили Договор № 07163029 за предоставяне на кредит на животновъдите за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, по силата на който *** "***"
се е задължил да предостави на ответника кредит в размер на 15 000 лв. за закупуване на фураж за подпомагане изхранването на
30 бр. биволици. От представеното платежно нареждане се
установява, че на 17.12.2009 г. *** "***" е превел по
сметка на земеделския производител Х.Д. сумата от 15 000 лв.
Съгласно чл. т. 3.1.9 и т. 3.1.10
от договора, земеделският производител е следвало да
възстанови предоставения кредит в срок до 15.12.2011 г., като
заплати на падежа референтна лихва в размер на 6.37 % годишно.
Съгласно т. 4.1. от договора при неизпълнение на тези задължения
кредитополучателят възстановява предоставения кредит, както и законната лихва
върху получения кредит, считано от деня на забавата.
На
основание чл. 5.1 от договора и решения на Управителния съвет на *** "***" за разсрочване и отсрочване на
издължаването на кредитите от този тип, между страните са сключени шест анекса,
както следва:
- Анекс № 1, сключен на 15.11.2011 г., с който е
променена т. 3.1.9 от договора, като предоставеният кредит следва да се
възстанови в срок до 26.11.2012
г. Съгласно т. 5 от Анекса земеделският производител
възстановява дължимата лихва по кредита до 15.11.2011 г. В т. 3 е уговорена лихва по разсрочването в размер на 6 %, която се начислява
от 16.12.2011 г. /т. 4/ и се възстановява към падежа,
уговорен в анекса /т. 6/.
- Анекс № 2, сключен на 21.01.2013 г. Съгласно т. 1
предоставеният кредит следва да се възстанови до 29.11.2013 г. Съгласно т. 2 лихвата по договора и анексите към него, изчислена до
26.11.2012 г. е погасена преди разсрочването. В т. 3 е уговорена лихва по разсрочването в размер на 6 %, която се
начислява от 27.11.2012 г. /т. 4/ до датата на
издължаване.
- Анекс № 3, сключен на 20.03.2014 г. Съгласно т. 1
предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2014 г. Съгласно т. 2 е разсрочена дължимата договорена лихва по договора и
анексите, изчислена до 29.11.2013 г. в срок до 25.11.2014 г. В т.
3 е уговорена лихва по разсрочването в размер на 4,5
%, която се начислява от 30.11.2013 г. /т. 4/ до датата
на издължаване.
- Анекс № 4, сключен на 04.02.2015 г. Съгласно т. 1 предоставеният
кредит следва да се възстанови до 25.11.2015 г. Съгласно т. 2 е
разсрочена дължимата договорена лихва по договора и анексите, изчислена до 25.11.2014
г. в срок до 25.11.2015 г. В т. 3 е уговорена лихва по разсрочването в размер на 4 %, която се
начислява от 26.11.2014 г. /т. 4/ до датата на
издължаване.
- Анекс № 5, сключен на 14.03.2016 г. Съгласно т. 1
предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2016 г. Съгласно т. 2 е
разсрочена дължимата договорена лихва по договора и анексите, изчислена до 25.11.2015
г. в срок до 25.11.2016 г. В т. 3 е уговорена лихва по разсрочването в размер на 4 %, която се
начислява от 26.11.2015 г. /т. 4/ до датата на
издължаване.
- Анекс № 6, сключен на 01.09.2017 г. Съгласно т. 1 предоставеният
кредит следва да се възстанови до 27.11.2017 г. Съгласно т. 2 е
разсрочена дължимата договорена лихва по договора и анексите, изчислена до 25.11.2016
г. в срок до 27.11.2017 г. В т. 3 е уговорена лихва по разсрочването в размер на 4 %, която се
начислява от 26.11.2016 г. /т. 4/ до датата на
издължаване.
След
изтичане на уговорения в Анекс № 6/01.09.2017 г. срок за издължаване
на кредита по договора, на ответника Х.С.Д. е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 01-070- 6500/38 от 12.03.2018 г., с която му е
даден четиринадесетдневен срок за възстановяване на получените средства в
размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва към датата на
издължаването. Видно от поканата, същата е връчена на 26.04.2018 г. на С.И.С. -
упълномощено лице, съгласно представеното по делото пълномощно с нотариална
заверка на подписите от 29.09.2011 г.
По ч. гр. дело № 330/2018 г.
по описа на ДРС, е издадена заповед № 103/12.07.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която ответникът Х.С.Д. е осъден да
заплати на ищеца *** “***” следните суми: 15 000,00 лв. – главница по Договор № 07163029
от 14.12.2009 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти за 30 бр. биволици по 500 лв. на брой, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; 905,00 лв. - годишна лихва от 6 %
върху размера на кредита за периода на срока на договора във връзка с Анекс №
2/21.01.2013 г. за периода от 27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.; 665,63 лв. - годишна лихва от 4,5 % върху размера на кредита за
периода на срока на договора във връзка с Анекс № 3/20.03.2014 г. за периода от
30.11.2013 г. до 25.11.2014 г.; 598,33 лв. -
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора
във връзка с Анекс № 4/04.02.2015 г. за периода от 26.11.2014 г. до 25.11.2015
г.; 598,33 лв. - годишна лихва от 4 % върху
размера на кредита за периода на срока на договора във връзка с Анекс №
5/14.03.2016 г. за периода от 26.11.2015 г. до 25.11.2016 г.; 601,67 лв. - годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за
периода на срока на договора във връзка с Анекс № 6/01.09.2017 г. за периода от
26.11.2016 г. до 27.11.2017 г.; 880,05 лв. -
законна лихва за периода от 28.11.2017 г. до 28.06.2018 г., както и 384,98 лв. разноски по делото за държавна такса и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение. В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника. В срока по чл.
415 от ГПК е заведен настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
От заключението на изслушаната
по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът приема за правилно и обосновано, се установява, че ответникът
Х.С.Д.
е извършил две плащания по процесния договор №
*********/14.12.2009 г. На
16.12.2011 г. е заплатил сумата от 1908,35 лв., с която е погасил дължимата
договорна лихва за периода от датата на получаване на кредита 15.12.2009 г. до
датата на падежа на договора 15.12.2011 г. На 19.12.2012 г. е заплатил сумата
от 850 лв., с която е погасил уговорената в Анекс № 1/15.11.2011 г. лихва
за периода от 16.12.2011 г. до 26.11.2012 г., което отговаря и на посоченото в т.
2 от Анекс № 2/21.01.2013 г., че лихвата по договора и анексите, изчислена до
26.11.2012 г. е погасена преди сключването му. Ответникът не е извършил плащане
по главницата по процесния договор. Съгласно
заключението непогасените задължения за договорна лихва върху главницата
от 15 000 лв. са, както
следва: 920,00 лв. – договорна лихва от 6 % за периода от
27.11.2012 г. до 29.11.2013 г. по Анекс № 2/21.01.2013 г.; 676,87 лв. –
договорна лихва от 4,5 % за периода от 30.11.2013 г. до 25.11.2014 г. по Анекс № 3/20.03.2014 г.; 608,33 лв. –
договорна лихва от 4 % за периода от 26.11.2014 г. до
25.11.2015 г. по Анекс № 4/04.02.2015 г.; 610,00 лв. –
договорна лихва от 4 % за периода от 26.11.2015 г. до
25.11.2016 г. по Анекс №
5/14.03.2016 г. и 611,66 лв. –
договорна лихва от 4 % за периода от 26.11.2016 г. до
27.11.2017 г. по Анекс №
6/01.09.2017 г. Дължимата законна лихва върху
главницата от 15 000 лв. за периода 28.11.2017 г. до 28.06.2018 г. е в
размер на 887,50 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
От така събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 14.12.2009 г. страните са сключили Договор № 07163029, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 15 000 лв.,
който ответникът
се задължил да върне в срок до 15.12.2011 г. В последствие са подписани шест анекса, като с всеки един
от тях страните са договорили нов срок за възстановяване на предоставения
кредит. С последния Анекс №
6/01.09.2017 г. е договорен срок за връщане на кредита до 27.11.2017 г., като ответникът не е изпълнил задължението си за
връщане на дължимата главница от 15 000 лв. Поради това предявеният
установителен иск за главница в размер на 15 000 лв. е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. След като ответникът не е възстановил
главницата от 15 000 лв. в срок до 27.11.2017
г., е изпаднал в забава и дължи съгласно чл. 4.1 от договора
законна лихва върху главницата, считано от деня на забавата. Съгласно заключението на експертизата дължимата законна лихва за забава
върху главницата от 15 000 лв. за периода 28.11.2017 г. до 28.06.2018 г. е
в размер на 887,50 лв. Тъй като претендираната от ищеца лихва за забава за този
период е 880,05 лв., т. е. в размер по-малък от установения от
вещото лице, предявеният установителен иск следва да бъде уважен
изцяло, като снователен и доказан.
Неоснователно
е направеното с отговора възражение, че вземането за главница е погасено по
давност с аргумент, че с Анекс № 1/15.11.2011 г., страните са
уговорили нов срок за връщане на кредита до
26.11.2012 г., с изтичането на който договорът е прекратил действието си, вземането
е станало изискуемо и е започнал да тече петгодишният давностен срок, който е
изтекъл преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. Анекс №
2/21.01.2013 г., както и последващите анекси, били
подписани след изтичане срока на договора и не пораждали целените правни
последици.
С
подписаните шест анекса страните са постигнали съгласие за разсрочване на
възстановяването на кредита, като с всеки анекс е договарян нов срок за
връщането му. Обстоятелството, че Анекс № 2 е сключен на
21.01.2013 г. след датата на уговорения в Анекс № 1/15.11.2011 г. падеж на задължението на 26.11.2012 г., не може да обуслови извод за липса на
основание за сключването му. В случая с Анекс № 2/21.01.2013 г. страните са договорили нов срок за връщане
на главницата по кредита, чийто падеж е бил на 26.11.2012
г. Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на
закона и добрите нрави, поради което няма пречка страните да договорят нов срок
за заплащане на главницата по кредита, макар и към този момент падежът на това
задължение да е бил настъпил. Поради това съдът приема, че сключените към
договора анекси № 2, № 3, № 4, № 5 и № 6 са породили правно действие, като във
всеки един от тях е посочено, че всички останали клаузи на договора остават
непроменени, както и че анексите са неразделна част от сключения Договор № 07163029/14.12.2009 г. С всеки един анекс е
договарян нов падеж за връщането на кредита, като последният срок за това е до 27.11.2017 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е депозирано
пред ДРС на 29.06.2018 г. и към този момент не е бил изтекъл петгодишният срок
по чл. 110 ЗЗД, поради което вземането за главница не е погасено по давност.
По делото
се установи, че с Анекс № 2/21.01.2013 г. страните са уговорили годишна лихва
от 6 % върху размера на кредита за периода от 27.11.2012 г. до
уговорената дата на издължаване - 29.11.2013
г. Съгласно заключението на вещото
лице размерът на договорна лихва по Анекс № 2/21.01.2013 г. за периода от
27.11.2012 г. до 29.11.2013 г. е 920,00 лв., която
не е заплатена от ответника. Тъй като претендираната от ищеца договорна лихва за този период е
905,00 лв., т. е. в размер по-малък от установения от
вещото лице, предявеният установителен иск следва да бъде уважен
изцяло, като основателен и доказан.
С Анекс № 3/20.03.2014 г. страните са уговорили
годишна лихва от 4,5 % върху размера на кредита за периода от 30.11.2013 г. до уговорената дата на издължаване - 25.11.2014 г. Съгласно заключението на вещото лице размерът на договорна
лихва по Анекс № 3/20.03.2014 г. за периода от от 30.11.2013 г. до
25.11.2014 г. е 676,87 лв., която не е заплатена от ответника. Тъй като претендираната
от ищеца договорна лихва за този период е 665,63 лв., т. е. в размер по-малък от установения от вещото лице, предявеният
установителен иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
С Анекс № 4/04.02.2015 г. страните са уговорили
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода от 26.11.2014 г. до уговорената дата на издължаване - 25.11.2015 г. Съгласно заключението на вещото лице размерът на договорна
лихва по Анекс № 4/04.02.2015 г. за периода от 26.11.2014 г. до 25.11.2015 г. е 608,33 лв.,
която не е заплатена от ответника. Тъй като претендираната от ищеца договорна лихва за този период е 598,33
лв., т. е. в размер по-малък от установения от вещото лице, предявеният
установителен иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
С Анекс № 5/14.03.2016 г. страните са уговорили
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода от 26.11.2015 г. до уговорената дата на издължаване - 25.11.2016 г. Съгласно заключението на вещото лице размерът на договорна
лихва по Анекс № 5/14.03.2016 г. за периода от 26.11.2015 г. до
25.11.2016 г. е 610,00 лв., която не
е заплатена от ответника. Тъй като претендираната от ищеца договорна лихва за този период е 598,33
лв., т. е. в размер по-малък от установения от вещото лице, предявеният
установителен иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
С Анекс № 6/01.09.2017 г. страните са уговорили
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода от 26.11.2016 г. до уговорената дата на издължаване - 27.11.2017 г. Съгласно заключението на вещото лице размерът на договорна
лихва по Анекс № 6/01.09.2017 г. за периода от 26.11.2016 г. до 27.11.2017 г. е 611,66 лв., която не
е заплатена от ответника. Тъй като претендираната от ищеца договорна лихва за този период е 601,67 лв., т. е. в размер по-малък от установения
от вещото лице, предявеният установителен иск следва да бъде
уважен изцяло, като основателен и доказан.
Неоснователно
е възражението, че вземанията за договорна лихва са погасени по давност. Както
беше посочено и по-горе с всеки следващ анекс
страните са договаряли разсрочване на дължимата до този момент договорна
лихва. С Анекс № 3/20.03.2014 г. плащането на дължимата
договорна лихва по договора и анексите, изчислена до 29.11.2013 г., е
разсрочено в срок до 25.11.2014 г. С Анекс № 4/04.02.2015 г. плащането на
дължимата договорна лихва по договора и анексите, изчислена до 25.11.2014 г., е
разсрочено в срок до 25.11.2015 г. С Анекс № 5/14.03.2016 г. плащането на
дължимата договорна лихва по договора и анексите, изчислена до 25.11.2015 г., е
разсрочено в срок до 25.11.2016 г., а с Анекс № 6/01.09.2017 г. е договорено
последното разсрочване на начислените по договора и анексите лихви до
25.11.2016 г., които следва да се платят в срок до 27.11.2017 г. Освен това с
подписването на всеки следващ анекс ответникът се е съгласявал със
съществуването на дължими до този момент договорни лихви, както и с новите
срокове за изплащането им. С това е прекъсвана и давността на основание чл. 116,
б. ”а” ЗЗД. С Анекс № 6/01.09.2017 г. е уговорен последният падеж
на дължимата договорна лихва по договора и анексите, който е в срок до
27.11.2017 г. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК е депозирано пред ДРС на 29.06.2018 г., на която дата се счита, че е
предявен искът по чл.422 ГПК, като
към този момент не е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. ”в” ЗЗД, поради което
вземането за договорните лихви не е погасено по давност.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че исковете за договорна лихва са неоснователни,
тъй като с поканата за доброволно изпълнение е претендирана само законна лихва,
но не и договорна. Дължимостта на договорната лихва произтича от сключения
договор и анексите към него, а не от това дали същата е посочена и претендирана
с покана за доброволно изпълнение
Безспорно от заключението на
назначената експертиза се установява, че ответникът не е изплатил дължимите и
уговорени лихви в срок, поради което предявените установителни искове за тези
лихви следва да бъдат изцяло уважени.
Относно разноските:
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски. Съгласно дадените указания в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които възлизат общо на 534,98 лв., от които: 384,98 лв. за държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В хода на настоящото
производство ищецът е сторил разноски, както следва: 384,98 лв. - заплатена държавна такса и 300 лв.
възнаграждение за вещо лице. В представения списък по чл. 80 ГПК се претендира
и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП,
вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в
размер на 350 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в общ размер от
1034,98 лв., включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.С.Д., с ЕГН **********,***, че дължи на *** "***",
БУЛСТАТ ***, със седалище
в гр. ***, бул. ***, сумите, за които е издадена заповед № 103/12.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 330/2018 г. по описа на ДРС, както следва:
СУМАТА от
15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева) – главница по Договор № 07163029
от 14.12.2009 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти за 30 бр. биволици по 500 лв. на брой, ведно
със законната лихва, считано от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането;
СУМАТА от 905,00 лв.
(деветстотин и пет лева), представляваща годишна лихва от 6 % върху размера на
кредита за периода на срока на договора във връзка с Анекс № 2/21.01.2013 г. за
периода от 27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.;
СУМАТА от 665,63 лв.
(шестстотин шестдесет и пет лева и и шестдесет и три стотинки), представляваща
годишна лихва от 4,5 % върху размера на кредита за периода на срока на договора
във връзка с Анекс № 3/20.03.2014 г. за периода от 30.11.2013 г. до 25.11.2014
г.;
СУМАТА от 598,33 лв.
(петстотин деветдесет и осем лева и и тридесет и три стотинки), представляваща
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора
във връзка с Анекс № 4/04.02.2015 г. за периода от 26.11.2014 г. до 25.11.2015
г.;
СУМАТА от 598,33 лв.
(петстотин деветдесет и осем лева и и тридесет и три стотинки), представляваща
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора
във връзка с Анекс № 5/14.03.2016 г. за периода от 26.11.2015 г. до 25.11.2016
г.;
СУМАТА от 601,67 лв.
(шестстотин и един лева и и шестдесет и седем стотинки), представляваща годишна
лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора във
връзка с Анекс № 6/01.09.2017 г. за периода от 26.11.2016 г. до 27.11.2017 г. и
СУМАТА от 880,05 лв.
(осемстотин и осемдесет лева и пет стотинки), представляваща законна лихва за
периода от 28.11.2017 г. до 28.06.2018 г.
ОСЪЖДА Х.С.Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на *** "***", БУЛСТАТ ***,
със седалище в гр.
***, бул. ***, СУМАТА от 534,98 лв. (петстотин
тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 330/2018 г. по описа на Дряновски районен
съд, както и СУМАТА от 1034,98 лв. (хиляда тридесет и четири лева и деветдесет и осем
стотинки), направени
разноски в исковото производство по гр. д. № 84/2019 г. по описа на Дряновски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: