Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
17.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова,
като разгледа гр.д. №12398 по описа на
СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът С.С.А.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 14.10.2010 г. на територията на
Република Гърция, по магистрала А.-О., вина за което има водачът на л.а. „Фолксваген
Пасат” с рег. № *******. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.В.И.Г.”
отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – открита
фрактура на левия прасец и малкия пищял, фрактура на предна колона О5, фрактура
на 4-то и 8-мо ребро и фрактура на ацетабулума. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 90 000,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 14.10.2010 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът З.
„Б.В.И.Г.” в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения иск.
Оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на водача на л.а. „Фолксваген
Пасат“ наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените
от ищеца увреждания, както и размера на сочените вреди. Релевира и възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 14.10.2010 г. в Република Гърция, по магистрала А.-О. е
реализирано ПТП, в което е участвал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******,
управляван от Северин Гергинов Джевизов, в който автомобил е пътувал ищецът. Това обстоятелство се установява и от приложените по делото решение
№116/2011 г. на съдиите към Районен съд – гр. О., Република Гърция и преписка
№74/2011 г. на Прокуратурата на гр. О., т.е. застрахователното събитие е
настъпило извън Република България.
Видно от описаното по-горе решение, С.Г.Д.при управление на
л.а. с рег. ******КТ е навлязъл в насрещното движение, в резултат на което е
реализирано ПТП с л.а. с рег. №******,
управляван от К.Б., при което ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания –
фрактура на табията, счупване на лява фибула, счупване на преден стълб О5,
фрактури на 4-то и 8-мо ребро.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило в Република Гърция,
в района на 90 км. на магистралата А.-О.. Вещото лице сочи още, че процесното
ПТП е настъпило, тъй като водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е навлязъл в
лентата за насрещно движение на място със значителен наклон /нанадолнище с
голям наклон/ и при неблагоприятни условия /валеж/, а в това време л.а. с рег.
№*******се е намирал на много близко разстояние от насрещно
движещото се МПС, поради което не е съществувала никаква възможност да се избегне
сблъсъка. От заключението се установява също, че процесното ПТП е настъпило по
дължина на пътното платно – на магистралата А.-О., при км.90, а по широчина на
пътното платно – изцяло в лентата за движение на л.а. с рег. №******, като скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Пасат“ е
била около 100 км./ч. Водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е имал възможност да
предотврати произшествието, ако не е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където в този момент се е намирал л.а с рег. №******.
С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът
на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* – С.Г.Д.е извършил виновно противоправно деяние, като е
нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.58 т.4 ЗДвП.
По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП – 14.10.2010 г. между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”. Нормата на чл.105 ал.2 КМЧП регламентира, че когато причинителят на вредата и
увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно
местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото
на тази държава. В случая прекият причинител на вредата, както и увреденото
лице имат обичайно местопребиваване в Република България,
поради което следва да намери приложение българското право. Също така следва да
се съобрази и обстоятелството, че разпоредбата на чл.116 КМЧП регламентира,
че правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу
застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото,
приложимо към З.ължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение,
освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото,
приложимо към застрахователния договор. В случая увреденото лице е избрало да
основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор - българското
право.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото
са представени етапна епикриза, издадена от Университетска болница – гр.
Александруполис и удостоверение от 13.11.2010 г., издадено от същата болница,
от които се установява, че ищецът е получил открита фрактура на лява тибия,
фрактура на предна колона О5, фрактури на 4-то и 8-мо ребро, фрактура на
ацетабулум, като му е проведено консервативно и оперативно лечение – остеосинтеза,
комбинирана с хибриден външен фиксатор със свързване на колянната става.
Представени
са също епикризи, издадени от Болница за научни изследвания и проучвания
„Тепеджик“ – гр. Измир, от които се установява, че ищецът е получил и счупване
на гръбначния стълб в поясната област, за което му е назначена физикална
медицина и рехабилитация, констатирано е, че страда също от умерено
раздразнително настроение, извършена му е операция на фрактурата на тибията.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия
на гърдите, счупване на от 3-то до 8-мо ребро, което е довело до трайно
затруднение на снагата за период от 2 мес., счупване без изместване на З.ната
стена на лявата ацетабуларна ямка на таза, което е причинило трайно затруднение
на движението на левия долен крайник за период от 3 мес., открита фрактура на
костите на лявата подбедрица в горната им част с тежка мекотъканна увреда на предната и част, което е довело до
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 1 год., стабилна
фрактура на предната колона на 5-ти поясен прешлен, което е причинило трайно
затруднение на снагата за период от 2 мес. Вещото лице сочи още, че на ищеца е
проведено следното лечение: хирургична обработка на раните, обездвижване на
фрактурата на големия пищял с външен фиксатор, обездвижване на колянната става
с два винта, медикаментозна терапия, рехабилитация, като общият лечебен и
възстановителен период е приключил за срок от 1 година. От заключението се
установява още, че получените множество телесни увреждания са причинила на
пострадалия болки за срок от 1 година, като пред първите 2-3 мес. след
злополуката и около 2 мес. в началото на проведената рехабилитация болките за
били с интензивен характер, а извън тези периоди – периодично явяващи се болки
в зоната на счупените кости, а към настоящия момент ищецът търпи само
спорадични болки при промяна на времето в зоната на счупените кости на
подбедрицата. През първите 4 мес. ищецът е бил на постелен лежим и е напълно
възможно да е ползвал чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности,
като през този период не е трябвало да стъпва на левия си крак и се е
придвижвал с помощта на патерици. От заключението се установява също, че към
настоящия момент здравословното състояние на ищеца е стабилизирано, но движенията
на лявата колянна става са останали ограничени при флексия – с 15 градуса и при
екстензия – 10 градуса, което го затруднява при клякане и при изкачване на
стълби, лявото коляно е оточно, деформирано и палпаторно болезненено, пострадалият
се придвижва бавно с помощта на бастун и има видимо накуцваща походка, а
настъпилите усложнения от уврежданията имат траен, пожизнен характер и трудно
могат да бъдат преодолени, дори и с нови ортопедични операции.
От
показанията на свид. Г.К.се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в
безсъзнания, на легло, един месец е бил неподвижен, левият му крак е бил счупен
на много места, имал е счупени ребра. Свидетелят сочи още, че в болница в
Гърция са му направили 4 операции, бил е на болкоуспокояващи, поради силните
болки, извършена му е пластика на левия
крак, около 1 година е бил на легло, а след катастрофата е получил и диабет.
Към настоящия момент все още се уморява много лесно, не може да се държи или
подпира, не може да се качва по стълби.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че получените от
ищеца множество фрактури са заболяване без риск за живота на пострадалия, че
интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно /пет
операции/ лечение, периодът на възстановяване е с много дълга продължителност
/над 1 год./, тов, че се е налагало ограничен двигателен и постелен режим на
пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 58 години,
т.е. в трудоспособна възраст. Съдът отчита също, че към настоящия момент ищецът
не е напълно възстановен, придвижва се с помощта на помощно средство /бастун/,
има ограничение на движенията в коляното, а настъпилите усложнения от уврежданията
са с траен и пожизнен характер и трудно могат да бъдат преодолени. С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на 60 000,00 лв.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на сумата от 60 000,00 лв. и искът
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
По отношение за вземането за лихви,
включително за минал до исковата молба период е налице З.ължителна съдебна
практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК – Решение №329/21.04.2008 г. на
ВКС по т.д. №1032/2007 г., постановено по ГПК /отм./; Решение №72/30.04.2009 г.
на ВКС по т.д. №475/2008 г. и Решение
№67/24.06.2011 г. на ВКС по т.д. №323/2010 г. и др., в които е прието, че
лихвата върху обезщетение за неимуществени вреди, се погасява с тригодишна
давност по чл.111 б. „в“ ЗЗД.
В същото време, съгласно тази
разпоредба, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД е основателно за времето до 14.07.2012 г., т.е. три
години преди завеждане на исковата молба. Поради това при вземания с периодичен
характер, каквото е и вземането за лихви, погасени следва да се считат онези от
тях, които са извън тригодишния период преди датата на исковата молба. В този
смисъл са решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - Решение №72 от 30.04.2009 г. по т.д.
№475/2008 г., ІІ ТО, Решение №175 от 28.10.2010 г. по т.д. № 54/2010 г. по т.д.
№ 54/2010 г., ІІ ТО, Решение №97/06.07.2009 г. по т.д. №745/2008 г., имащи
задължителен характер за съдилищата. Следователно в настоящата хипотеза,
законната лихва по реда на чл.86 ал.1 ЗЗД върху дължимото застрахователно
обезщетение от 60 000,00 лв., следва да бъде присъдено от 01.07.2012 г. /три
години преди датата на депозиране на исковата молба – 01.10.2015 г./ до
окончателното изплащане на сумите, като за периода 14.10.2010 г. - 30.09.2012г.
искането е погасено по давност и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от
иска, в размер на сумата от 533, 36
лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 253,71 лв., представляваща
депозит за преводач и сумата 2796,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на СГС сумата от 2400,00 лв., представляваща държавна
такса.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от
иска в размер на сумата от 149,99 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление:***, пл. „*******, да заплати на С.С.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм.
вр. чл.45 ЗЗД сумата от 60 000,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2012
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 14.10.2010 г. в Република Гърция, по магистрала А.-О., ПТП
неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 90
000,00 лв., както и иска за законна лихва за периода 14.10.2010 г. -до 30.09.2012 г., на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 787,07 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата от 2400,00 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД
„Б.В.И.Г.”, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, да заплати на адв. Ф.С., адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.**, сумата от 2796,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 149,99 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: