Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
04.06.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №952 по описа за
2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.
Ищците М.И.П., Д.И.П.
и Г.К.Г.
твърдят, че на 09.11.2012г. пътували в лек автомобил "П.П." с ДК№*******, управляван от първия ищец, от с.Т. в посока кв.”М.Р.”
на гр.Б.. Изведнъж движещият се в насрещната лента и управляван от М.И.Т.
автомобил „П.***” с ДК№******* се завъртял, застанал напречно на пътя им и
причинил ПТП, при което ищците претърпели описаните в исковата молба
увреждания. Ищците оценяват претърпените от тях неимуществени вреди съответно на по 15000
лева за първите двама ищци и на 130000 лева за третия ищец. Ищците претърпели
и имуществени вреди в размери
съответно 337,60 лв. за ищеца М.П., 105,98 лева за ищеца Д.П. и 655,78 лева за
ищеца Г.К.. Към момента на настъпване на процесното ПТП за лекия автомобил
„П.***” с ДК№*******
била налице валидна застраховка "ГО
на автомобилистите” с ответното дружество. Ищците молят ответникът да бъде
осъден да им
заплати: на ищеца М.И.П.- сумата
от 15000
лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 337,60 лева- за претърпени имуществени вреди; на ищеца
Д.И.П.- сумата
от 15000
лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 105,98 лева - за претърпени имуществени вреди; на ищеца Г.К.Г.- сумата
от 130000
лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 655,78 лева- за
претърпени имуществени вреди. Претендират също така законната лихва върху
присъдения размер на обезщетенията за периода от датата на увреждането до
окончателното изплащане- по отношение на неимуществените вреди, и за периода от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане- по отношение на
имуществените вреди, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК„Л.и.”АД в подадения в
срок отговор оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
ищците са съпричинили вредоносния резултат- ищецът М.П. управлявал автомобила с
превишена и несъобразена скорост, а всички ищци били без поставени обезопасителни
колани. Претендира отхвърляне
на
исковете и присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и
235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните
не се спори, че между ответника ЗК„Л.и.”АД в качеството на застраховател и собственика на лек автомобил „П.***” с ДК№******* е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие, в
който попада датата на настъпване на процесното ПТП.
Видно от
представения по делото констативен протокол за ПТП №РК-20479, на 09.11.2012г. в
гр.Б., к-с”М.Р.” по пътя към с.Т. е настъпило ПТП между лек автомобил „П.***” с ДК№*******, управляван от М.И.Т. и лек автомобил "П.П." с ДК№*******, управляван от М.И.П., при което са пострадали
ищците, водачът на първия лек автомобил и пътника в него са починали, а автомобилите
са тотално унищожени.
От
представените по делото фактури №№1012/22.11.2012г., 996/22.11.2012г.,
4716/23.11.2012г., 1060/23.11.2012г., 11065/23.11.2012г. и 112/12.12.2012г. се
установява, че ищецът М.П. е заплатил сумата от общо 337,60 лева за репатриране
на автомобил "П.П." с ДК№*******, медицИ.ки прегледи и лекарства.
От
представените по делото фактури №№11063/22.11.2012г., 1061/23.11.2012г. и
111/12.12.2012г. се установява, че ищецът Д.П. е заплатил сумата от общо 105,98
лева за медицИ.ки прегледи и лекарства.
От
представените по делото фактури се установява, че ищецът Г.Г. е заплатил сумата
от общо 655,78 лева за медицИ.ки прегледи,
лекарства, титанова пластина и патерици.
С
представеното по делото постановление от 04.04.2013г. на ОП- Б. воденото по
случая наказателно производство е прекратено поради настъпила смърт на виновния
водач.
Представените
по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищците са
обсъдени от вещите лица при изготвяне заключението на СМЕ, за което съдът не
разполага със съответните специални знания, поради което и не ги обсъжда
поотделно.
От показанията
на разпитания по делото свидетел М.П.а- съпруг на ищеца М.П. се установява, че състоянието на Г.Г. непосредствено след
катастрофата било най- тежко. Първите двама ищци ги пуснали на домашно лечение.
След ПТП те много се затворили, стресирали
се, М. пропушил, имал проблеми с потентността, не искали да се качват в кола.
Това продължило около два месеца. М. имал болки в гърдите, трудно му било да
ляга и да се обръща в леглото, болки имал и в дясната ръка, както и счупени
ребра. След около два месеца се върнал към предишното си състояние. Д. също
имал наранявания в гръдната област и дясната ръка. Докато го боляло не можел да
пише и да свири на китара. М. бил левичар и му било трудно да се обслужва с ръката. Сега вече болките
отшумели. Г. имал кръв по лицето, болял го много крака и кръста. След това се
разбрало, че има счупена долна челюст, в горната част избити зъби, счупен таз,
десен крак. Бил на екстензия повече от 20 дни в болница, без да става. На
челюстта му сложили метална шина, не
можел да се храни, бил само на течна храна. В момента го наболява кракът, няма
зъби и се храни трудно. Вече ходи самостоятелно, след изписването повече от
месец ползвал патерици ходил на физиотерапия, за да може да стъпва. Товарният
автомобил нямал седалки отзад, Г. стоял във фургона, а другите двама били
седнали на предните седалки.
Установява се от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- медицИ.ка експертиза,
че вследствие
процесното ПТП ищецът М.П. е получил контузия на дясна гръдна половина, дясна раменна става, кръвонасядане по
предна повърхност на дясното коляно, оток и кръвонасядане по хода на пета
дланна кост, впоследствие рентгенологично установено вклинено счупване под
главичката на последната, охлузване в областта на левия лакът и предмишница,
кръвонасядане под лява слабинна гънка, охлузване средна трета на лява
подбедрица.
Травмите са причинени при процесното ПТП. Комфорта му на живот е бил снижен за
3-4 седмици при благоприятно протичане на оздравителния процес. Болките са били
най-силни непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни, с постепенно
отшумяване. Към момента следва да е възстановен. Може да има известен
дискомфорт в областта на пета дланна кост при натоварване и промени във
времето, както и вследствие преживения стрес. Представените по делото документи
за разходи са относими към проведеното му лечение.
Ищецът Д.П. е получил контузия
на гърдите, кръвонасядания на меките тъкани над крилата на двете хълбочни
кости, счупване (пукване) на ладиевидната костица на дясна гривнена става.
Получените травми са в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Гръдната
травма е снижила комфорта му тна живот за 3-4 седмици, без усложнения.
Кръвонасяданията са с обичаен възстановителен период от около 10-15 дни.
Пукването на ладиевидната кост е с възстановителен период около 30-45 дни.
Интензитетът на болката е бил най-висок непосредствено след травмата, в първите
10-15 дни, както и в началото на раздвижването на дясна гривнена става. Увредите
са възстановими, като може да има известен дискомфорт в дясна гривнена става
при натоварване и промени във времето, както и вследствие преживения стрес.
Представените по делото документи за разходи са относими към проведеното му
лечение.
Ищецът Г.Г. е получил счупване
на ацетабулума (тазобедрена ямка), счупване на долната челюст с избиване на три
зъба и луксиране на други три зъба. Получените травми са в причинно- следствена
връзка с процесното ПТП. Счупването на тазобедрената ямка е нарушило комфорта
му на живот- директно теглене с тежести при болничния престой, без натоварване
на крайника и придвижване с помощни средства и чужда помощ- три месеца, с общ
оздравителен период около една година. Счупването на долната челюст, наместено
оперативно с метална фиксация, избиването на три зъба и луксирането на други три
зъба, е снижило комфорта му на живот трайно, за повече от 30 дни, с последващи
укрепващи конструкции и подготовка за протезни конструкции. Болките са били
най-силни след травмата, след оперативните интервенции, в началото на
рехабилитацията и физиолечението. За в бъдеще може да има оплаквания от болки и
дискомфорт в областта на дясна тазобедрена става при натоварване и промени във
времето. Лечението на зъбния статус не е приключило. Представените по делото
документи за разходи са относими към проведеното му лечение.
Установява
се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната комплексна
съдебно- медицИ.ка и автотехническа експертиза, че непосредствено преди удара автомобилът
„П.П.” е бил спрял, с изтеглена ръчна спирачка. Същият е оборудван с две
седалки, всяка от които с предпазен колан. Багажният отсек не е оборудван със
седалки за превоз на хора. Първите двама ищци са пътували на предните две
седалки, а третият ищец- в товарния отсек. При удара тялото на М.П. е политнало
напред и вследствие поставения колан е изпитал силно натоварване в областта на
гърдите и корема. Здравият захват върху волана най-вероятно е допринесъл за
уврежданията на дясна раменна става и пета дясна дланна кост. Подобно е
движението на тялото и на втория ищец, вследствие поставения колан. Тялото на Г.Г.
е политнало напред и наляво, при което е получил счупване на долната лечюст и
избиване на зъби. В последващата фаза, при отворени задни врати, тялото му е
паднало на терена при което е получил счупване на ацетабулума. По телата на
първите двама ищци са налице травми, характерни при правилно поставен
обезопасителен колан . Третият ищец е пътувал без поставен колан, което е
допринесло за тежестта на травмите му. ПТП е настъпило в десния край на лентата
за движение на автомобила „П.П.” Скоростта на движение на лекия автомобил „П.***”
непосредствено преди ПТП е била около 120 км/час. Причина за настъпване на ПТП
е високата скорост на последния лек автомобил.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ:
За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на
деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства
две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и
прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна
следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от
деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия. ЕдИ.твено по отношение на вината
законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за
наличието й.
Между страните не се спори, че към датата
на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„П.***” е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застраховани лица по тази
застраховка, съгласно втората алинея на чл.257 от КЗ, са както собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание. В случая няма данни въпросното МПС да е противозаконно отнето от
собственика му и водачът се ползва от застрахователната закрила.
Според
настоящия състав от събраните по делото доказателства се установява и наличието
на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Извършването на деяние от страна на водача на лекия автомобил „П.***” и противоправността на
това деяние се установяват безспорно от представения по делото протокол за ПТП и заключението на изслушаната
АТЕ- водачът е нарушил разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП. Необорена от
ответника остава и въведената с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция
относно вината на деликвента. Настъпилите вреди за ищците и причинно- следствената
им връзка с деянието се установяват от останалите събрани по делото писмени
доказателства относно здравословното им състояние, както и от заключението
на изслушаната СМЕ.
По твърденията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат:
От
събраните по делото доказателства не се установява да е налице съпричиняване от
страна на първите двама ищци. Според заключението на АТЕ автомобилът „П.П.” е
бил спрял непосредствено преди настъпването на удара, в крайната дясна част на
неговата пътна лента, а М.П. и Д.П. са били с правилно поставени обезопасителни
колани, което се потвърждава и от наличието на характерни травми по телата им.
Налице е обаче съпричиняване на вредоносния резултат от третия ищец Г.Г.-
същият е пътувал в товарния отсек на автомобила, който не е предназначен за
пътници (липсват седалки) и без поставен обезопасителен колан. Предвид това
съпричиняването за този ищец следва да се определи на 50%.
По размера на неимуществените
вреди:
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесни увреждания са характерът и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В случая от събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът М.П. е
получил контузия на дясна
гръдна половина, дясна раменна става, кръвонасядане по предна повърхност на
дясното коляно, оток и кръвонасядане по хода на пета дланна кост, впоследствие
рентгенологично установено вклинено счупване под главичката на последната,
охлузване в областта на левия лакът и предмишница, кръвонасядане под лява
слабинна гънка, охлузване средна трета на лява подбедрица. Комфорта му на живот
е бил снижен за 3-4 седмици, болките са били най-силни непосредствено след
травмата, в първите 10-15 дни, с постепенно отшумяване. Към момента е
възстановен. Може да има известен дискомфорт в областта на пета дланна кост при
натоварване и промени във времето, както и вследствие преживения стрес. Ищецът Д.П.
е получил контузия на гърдите, кръвонасядания на меките тъкани над крилата на
двете хълбочни кости, счупване (пукване) на ладиевидната костица на дясна
гривнена става. Гръдната травма е снижила комфорта му тна живот за 3-4 седмици,
без усложнения. Кръвонасяданията са с възстановителен период от около 10-15
дни. Пукването на ладиевидната кост е с възстановителен период около 30-45 дни.
Интензитетът на болката е бил най-висок непосредствено след травмата, в първите
10-15 дни, както и в началото на раздвижването на дясна гривнена става.
Увредите са възстановими, като може да има известен дискомфорт в дясна гривнена
става при натоварване и промени във времето, както и вследствие преживения
стрес. Ищецът Г.Г. е получил счупване на ацетабулума (тазобедрена ямка),
счупване на долната челюст с избиване на три зъба и луксиране на други три
зъба. Счупването на тазобедрената ямка е нарушило комфорта му на живот-
директно теглене с тежести при болничния престой, без натоварване на крайника и
придвижване с помощни средства и чужда помощ- три месеца, с общ оздравителен
период около една година. Счупването на долната челюст, наместено оперативно с
метална фиксация, избиването на три зъба и луксирането на други три зъба, е
снижило комфорта му на живот трайно, за повече от 30 дни, с последващи
укрепващи конструкции и подготовка за протезни конструкции. Болките са били
най-силни след травмата, след оперативните интервенции, в началото на
рехабилитацията и физиолечението. За в бъдеще може да има оплаквания от болки и
дискомфорт в областта на дясна тазобедрена става при натоварване и промени във
времето. Лечението на зъбния статус не е приключило.
Като
взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение
за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки
се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
счита че обезщетения в размер на по 15000 лв. за ищците М.П. и Д.П., и 80000
лева за ищеца Г.Г. биха ги възмездили в пълна степен за претърпените болки и
страдания от причинените при процесното ПТП травми. Определеното на третия ищец
обезщетение следва да се редуцира съобразно приетия процент на съпричиняване- с
50%. Предвид изложеното предявените от първите двама ищци искове за
обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважат изцяло като основателни
и доказани. Предявеният от третия ищец Г.Г. иск следва да се уважи за сумата от
40000 лева, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 130000
лева да се отхвърли като неоснователен.
По размера на претърпените имуществени
вреди:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са
направили разходи във връзка с лечението на травмите от процесното ПТП в посочените
в исковата молба размери и тези разходи са в пряка причинно- следствена връзка
с увреждането (съгласно заключението на вещото лице по СМЕ), поради което подлежат
на възстановяване изцяло. В пряка връзка с процесното ПТП са и направените от
първия ищец разходи за репатриране на автомобила му. Предвид изложеното исковете
за обезщетяване на имуществени вреди следва да се уважат изцяло като основателни
и доказани.
По искането за присъждане на законна лихва:
Правото на
увредения да претендира обезщетение директно от застрахователя възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение по чл.45 от ЗЗД и е обусловено
от последното. Дължимото обезщетение от застрахователя замества деликтното
обезщетение от прекия причинител на вредите, чийто източник е непозволеното
увреждане. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва
за забава от деня на увреждането до пълното изплащане на обезщетението, относно
претърпените от ищците неимуществени вреди. Лихва върху обезщетенията за
имуществени вреди се дължи от датата на съответния разход, но доколкото ищците
претендират такава от датата на исковата молба, от този момент следва да им се
присъди в съответствие с диспозитивното начало в процеса.
По разноските:
При този изход
на спора на първите двама ищци следва да се присъдят всички направени по делото
разноски, а на третия ищец- съобразно уважената част от иска. Ответникът има
право на разноски съответно на отхвърлената част от исковете.
Ищците са
освободени от държавна такса, М.П. е направил разноски в размер на 200 лева и всички
ищци са били защитавани безплатно на основание чл.38 от ЗАдв. Поради това на ищеца
М.П. следва да се присъди сумата от 200
лева, а на адв.М.Г. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 3323 лева, определено
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважената
част от всеки един от исковете.
Ответникът е
направил разноски в размер на 400 лева, а възнаграждението за защита от
юрисконсулт по иска на третия ищец е в размер на 4430 лева, от които следва да
му се присъдят общо 3343 лева-
съразмерно на отхвърлената част от иска на третия ищец.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважения размер на
исковете в размер на 2800 лева и разноските за възнаграждения на вещо лице в
размер на 300 лева, или общо 3100 лева.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:**********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул.„Ч. в.”№*** да
заплати на М.И.П. с
ЕГН:**********,
със съдебен адрес ***, чрез адв.М.Г. от САК, на основание чл.226, ал.1 от КЗ: сумата
от 15000 лв. (петнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва за
периода от 09.11.2012г. до окончателното изплащане- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 337,60
лева (триста тридесет и седем лева и 60 стотинки), ведно със законната лихва за
периода от 22.01.2013г. до окончателното изплащане- обезщетение
за претърпени имуществени вреди от настъпило на 09.11.2012г. ПТП, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 200 лева
(двеста лева)- направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:************, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул.„Ч.в.”№*** да
заплати на Д.И.П. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, чрез адв.М.Г. от САК, на основание чл.226,
ал.1 от КЗ: сумата от 15000 лв. (петнадесет хиляди
лева), ведно със законната лихва за
периода от 09.11.2012г. до окончателното изплащане- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 105,98
лева (сто и пет лева и 98 стотинки), ведно със
законната лихва за периода от 22.01.2013г. до окончателното изплащане- обезщетение
за претърпени имуществени вреди от настъпило на 09.11.2012г. ПТП
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:*/*********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул.„Ч. в.”№*** да
заплати на Г.К.Г. с
ЕГН:**********,
със съдебен адрес ***, чрез адв.М.Г. от САК, на основание чл.226, ал.1 от КЗ: сумата
от 40000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва за
периода от 09.11.2012г. до окончателното изплащане- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 655,78
лева (шестстотин петдесет и пет лева и 78 стотинки), ведно със законната лихва за
периода от 22.01.2013г. до окончателното изплащане- обезщетение
за претърпени имуществени вреди от настъпило на 09.11.2012г. ПТП, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 40000 лева до пълния предявен размер от
130000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:************, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул.„Ч.В.”№*** да
заплати на адв.М.Г. ***, на основание чл.38 от ЗАдв сумата от 3323лв. (три хиляди триста
двадесет и три лева)- адвокатско
възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Г.К.Г. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***,
чрез адв.М.Г. от САК да заплати на ЗК„Л.И."АД с ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч.В.”№***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 3343 лева
(три хиляди триста четиридесет и три лева)- възнаграждение за защита от
юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от иска на този ищец.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч.В.”№***
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 3100 лева (три хиляди и сто
лева)- държавна такса и разноски по производството, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: