МОТИВИ към присъда от 05.07.2019г. по
НОХД №347 по описа за 2017 г. на
Елинпелински районен съд
От Районна прокуратура-Елин Пелин е внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия И.С.К., роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен,
неосъждан, работи в СОБТ-МВР инспектор разузнавач, с настоящ адрес ***, с ЕГН **********,
за това, че на 04.01.2017г., около 22.30 часа, в село А.о, общ. Г. М.,
обл.С., е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото - насочил
служебен пистолет марка „CZ", модел „75 В", калибър 9x19
мм., със сериен № 7430А, представляващ огнестрелно оръжие съгласно чл.4,ал.2 от ЗОБВВПИ, към Д.В.Д. и възпроизвел един изстрел, с който прострелял предно
панорамно стъкло на лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия", с ДК№ СА …. ВТ, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост-престъпление по чл. 325, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
Обвинението
изцяло се поддържа в съдебно заседание от
представителят на Елинпелинска районна прокуратура. Счита, че фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се доказват по безспорен
и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Предлага
по отношение на подсъдимия да бъде
наложено наказание към средния размер, което е предвидено в особената част на
НК, както и подс. К. да бъде осъден да заплати разноските направени в процеса,
на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Повереникът
на частния обвинител счита, че от събрания доказателствен материал може да се
направи несъмнен извод, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е
насочил служебния си пистолет марка „CZ",
модел
„75В" към св. Д. и е възпроизвел един изстрел, с който прострелял предно
панорамно стъкло на лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия" с ДК №
СА ….. ВТ. Тези действия подсъдимият извършил на публично място, в присъствието
на непълнолетно лице и в пияно състояние, което станало достояние и за всички
пристигнали на мястото на инцидента.Подс. К. не бил в кондиция да проведе
комуникация със служителите и да изложи пред тях обстоятелствата, при които е възпроизвел
изстрел с личното си оръжие. Сочи, че подсъдимият е служител на СДВР и оръжието
му било зачислено в това качество, като същият знаел, че носенето и употребата
на служебно оръжие и боеприпаси след употреба на алкохол е забранено по силата
на чл. 9 от Инструкция № 8121з-533 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
носене на служебно оръжие от държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Знаел също, че шофирането след употреба на алкохол е
безкомпромисно основание за дисциплинарно уволнение от системата на МВР, в
която действала министерска Заповед № 81213-396/05.08.2014 г. относно
недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани
с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества. По тези
причини подсъдимият първоначално отказвал да бъде тестван за употреба на
алкохол, а впоследствие взел решение да твърди, че автомобилът не е управлявал
той, а неговата приятелка. Повереникът
на частния обвинител намира, че носенето на служебно оръжие в нарушение
на закона (чл. 9 от инструкцията) от лице от състава на МВР, насочването му
заредено с патрон в цевта срещу човек, възпроизвеждането на изстрел на публично
място и в присъствието на непълнолетно лице е деяние, което изцяло покрива
признаците на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК от обективна страна. Дори
да се приеме, че поведението на подсъдимия спрямо пострадалия е било мотивирано
от личен мотив, с оглед отношението на св. Д. спрямо ромското население /съждения на подсъдимия/, то не изключва хулиганския му характер, а потвърждава същия. Частното
обвинение счита, че подсъдимия е демонстрирал усещане за безнаказаност. Счита
,че съдът следва да определи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да
отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, с каквото
наказание в най-пълна степен биха се
постигнали целите на закона, в т.ч. и по отношение на индивидуалната и
генералната превенция.
Адв.
Д. - защитник на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Счита, че по делото не са събрани категорични и
безспорни доказателства, че на описаните в обвинителния акт дата, място и час, подс.К. е извършил твърдените от прокуратурата действия,
представляващи според обвинението квалифициран състав на престъплението
хулиганство. Намира, че по делото, като преки доказателства могат да бъдат
ценени единствено показанията на св. Д., свидетелката Д.А. и обясненията на
подсъдимия, които лица имат непосредствени и преки възприятия на случилото се. От
друга страна показанията на св. Д. се намирали в директна конфронтация със
заключението по тройната съдебно
техническа експертиза, в частност със становището на вещите лица Г. и Б. по
отношение на това, къде се е намирал в автомобила подс. К., респ. на пасажерското
място или на шофьорската седалка. В тази връзка защитата счита, че не следва да се дава вяра на показанията на
свид. В.В. предвид близката родствена връзка на този
свидетел със свид.Д. и възможна заинтересованост от
осъдителен изход на процеса. Счита,
че са налице и съществени противоречия
между дадените в съдебната и досъдебната фаза на процеса показания от
частния обвинител относно това кой е управлявал автомобила на св. Д. на
процесните дата, място и час. Налични
били и противоречия на показанията на частния обвинител с другите
разпитани по делото свидетели касателно и това
дали Д.д. е нанесъл удари на свид.А. при възникналия конфликт, в подкрепа на което било
и приложено по делото съдебномедицинско удостоверение на името на свидетелката,
като констатираните наранявания по тялото й
могло да се получат по време и начин, както твърди свидетелката. Противоречие
съществувало и относно диалога й със св.Д., какъвто св. А. категорично отрича
да е осъществявала, още по- малко да е предупреждавала подс. К. да не стреля.
След като му били прочетени тези показания от досъдебната фаза на процеса св.Д.
заявил, че същите отговарят на истината, поради което и с оглед факта, че
същите са дадени непосредствено след инцидента, когато спомените му несъмнено
са били по-добри, следвало да бъдат кредитирани те, а не тези дадени в хода на
съдебното следствие. Впоследствие при проведената между свид.Д.
и свид.А. очна ставка на 13.09.2018г., свид.Д. заяви, че е имал предвид, че А. в общ план е
опитвала да възпира и влияе на подс. к., а не, че в конкретния случай се е
опитвала да го спре да не стреля, което също оставало непотвърдено от самата св.А..
защитникът счита , че следва да не бъдат кредитирани показанията на свид.Д. и в
частта, с която в хода на съдебното следствие същия заявил, че св.А. му е
споделила, че се е опитвала да възпре К. да не изважда пистолета си или да
стреля. В тази част не следвало да се кредитират показанията и на св.А.Н.,
който също твърдял пред съда, че е имало подобно изявление от страна на А.. На
следващо място налице било противоречива доказателствена съвкупност и по
отношение на това, дали след пристигането на свид.Д.С.,
подс. К. се е опитал да си вземе оръжието от свид. Д.,
както и дали свид.Д. е заявил на св.С. да държи К. на
разстояние от него. В тази насока били показанията частния обвинител, които не
кореспондирлит с показанията на свид. А.Н. и самия свид.Д.С.
в тази им част. Нито един от последните двама не заявявал, че К. е продължавал
да налита към частния обвинител, за да
си вземе оръжието, нито пък някой от тях потвърждавал твърдението на свид.Д., че същия е поискал от свид.Д.С.
да се намеси и да държи далеч от него подсъдимия. Всички гореизложени
противоречия и логически несъответствия в показанията на свид.Д.Д. с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, в това число и с обективното и безпристрастно заключение на
тройната съдебно техническа експертиза ги превръщали в компрометиран и
неподкрепен от доказателствената база източник на информация и като такива
защитата счита, че съдът не следва да ги кредитира, а да ги изключи от
доказателствения материал при постановяване на акта си. За пълнота защитата
отбелязва, че анализа на гласните доказателства по делото води до извод, че не
следва да се възприема като достоверно и заявеното от свид.Д.
и неговата съпруга, че св.В.С. е споделила след инцидента на свид. М.Д., че
въпросната вечер преди случката, под въздействието на алкохол И.К. бил стрелял
във въздуха с пистолета си. Доколкото самата свид.В.С.
отрекла да е възприемала подобно поведение от страна на и.К., нито пък да е
водила подобен разговор със свид.М.Д., както и с
оглед липсата на преки доказателства за такива действия на К., показанията на св.Д. и съпругата му не
следвало да бъдат кредитирани и ценени в тази им част. По този повод по делото били разпитани и други свидетели които били заедно с К. преди
инцидента - св.Д.С., св. Д.А., св. М.А. и св.А.А.,
които също заявили,че К. не е стрелял по какъвто и да било начин или повод на
въпросното събиране. Единственото друго доказателство, което в някакъв синхрон
с фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, е заключението на
изготвената в досъдебната фаза на процеса основна и допълнителна съдебно
балистична експертиза на вещото лице Д.. Горното обаче от своя страна е напълно
опровергано от изводите на тройната съдебно техническа изготвената в хода на
съдебното следствие. С оглед горното адв.д. намира,
че обясненията на моя подзащитен следва да бъдат ценени като доказателства в
процеса, тъй като същите освен, че кореспондират с показанията на свид.А., са и в унисон с изготвеното тройно експертно
заключение в хода на съдебното следствие.Поради същите следва да бъдат кредитирани в цялост и
относно описания от него механизъм на възпроизвеждане на изстрел от пистолета
му. Обясненията му освен, че съответствали на заключението на тройната
експертиза по отношение на факта къде същия се е намирал в автомобила,
кореспондират и с изводите на вещите лица по отношение посоката на изстрела
спрямо хоризонталната плоскост на колата, а именно: отдолу нагоре. В тази насока намира за
логични твърденията на подс.К., че изстрелът е
възпроизведен след боричкане между него и св.Д., като и двамата са държали
оръжието на нивото на кръста и гърдите на К. докато същия е седял на
пасажерската седалка, което категорично отговаря при това положение на траекторията
на куршума в момента на проникването му в стъклото да е отдолу нагоре, под
нивото на хоризонталната плоскост на автомобила. Експертите също така заявили,
че подобна пукнатина е невъзможно да се получи при положение на стрелеца - от
лява седалка, с опъната ръка, леко изкривена в китката, както твърди вещото лице Д. и частното обвинение, като една от
основните причини за това е, че при такова положение изстрелът ще проникне в
стъклото отгоре надолу, което е в противовес с техническите характеристики на
пробойната в стъклото. Внимание изисквало и обстоятелството, че в хода на
досъдебното производство била пропусната възможността посредством вземането на
натривки от двамата участници в инцидента, както и на ДНК следи от пистолета,
да се установи по безспорен и категоричен начин кой и къде е държал оръжието и
чия ръка е натиснала спусъка му при възпроизвеждането на изстрела. Липсата на
такива доказателства, следи от нагар които винаги остават по ръцете при
произведен изстрел, от своя страна превръщали твърдението на прокуратурата, че
същото е държано от К., в догадка и предположение. В подкрепа на изводите на
тройната експертиза е се сочи и мястото, където била паднала гилзата след
възпроизведения изстрел, извън автомобила, до предната дясна гума, където св.Д.
твърдял, че я е открил. Защитата приема, че според подс.Кълчев св. Д. умишлено е допуснал в заведението си хората от ромски произход по време на предхождащо
процесния случай тържество - кръщене, като целта била св. Д. да унижи и
провокира подсъдимия. Защитата твърди, че изречената
от подсъдимия спрямо св.Д. фраза:
"Ти ми стана враг номер едно,
откакто доведе циганите на центъра" е показателна за отношението
на К. към св. Д.. Счита, че Д. е отворил вратата на автомобила на И.К.
, действайки агресивно и нападателно. Защитата
възразява случилото се да се е развивало
на публично място, а във вътрешността на автомобила, а и не присъствали други
лица, които по някакъв начин да са възприели този инцидент, респ. да са
останали възмутени от него. Пдсъдимият не
целял нарушаване на обществения
ред и спокойствие или да демонстрира явно неуважение към обществото, поради което
вмененото престъпление не било осъществено от субективна страна. Защитата намира, че изстрелът не е бил възпроизведен от страна на И.К. умишлено.
Адв.У. застъпва становище, че не слева да се кредитира заключението на
вещото лице Д. относно извода, че „стрелящият е бил на предна лява седалка и е
произвел изстрела с дясна ръка, която е била опъната в лакътната става, а
китката е била насочено леко надолу", като в.л. посочвало, че
единственият възможен начин, за да се получи установената пробойна е подс. К.
да се е намирал на предна лява седалка и държал оръжието с дясна ръка. Вещото
лице не взело предвид факт, че при възпроизвеждане на изстрела огнестрелното
оръжие е било държано едновременно и от свид. Д., и от подсъдимия К.. Застъпва
се становище от адв. У., че не са иззети натривки и няма как категорично да се
посочи кой е произвел изстрела, както и да се направи уточнение дали това е
сторено с лява или дясна ръка и вещото лице Д. не е взел никакви мерки, за да
запази пробойната в стъклото от по-нататъшно напукване и промяна на формата й,
което компрометиращо доказателствата. Защитата счита , че за да е осъществен съставът
на престъплението хулиганство е необходимо да се докаже, че деецът е извършил
деянието си чрез действия, които са
умишлени, че те нарушават грубо обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото., като обективните и субективни признаци от състава на
престъплението да са налице едновременно. Счита , че подс. К. не е осъществил тези признаци, а още в по-малка степен и квалифициращият признак на състава на престъплението хулиганство по
чл.325, ал. II от НК / като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост/, който
признак въведен спрямо подс. К. и с
обвинителния акт .
Подс.
К. изцуло се присъединява към становището на защитниците си . В с.з. на 28.05.2019г. по настоящото дело подсъдимият е дал обяснения по случая,
излагайки своята защитна версия.
Съдът,
след като прецени събраните доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите,
обясненията на подсъдимия, писмените доказателства, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На
04.01.2017г. , около 22.30 часа, в село А., общ. Г. М. обл.София,
на ул.„П." №….. В. управлявал
автомобила на баща си – св. Д., а последният се возел до сина си на предната дясна седалка. Застигнал
ги друг лек автомобил - „Шкода Фабия“ ,с ДК№ СА …..ВТ, управляван от подс. К., в който автомобил на предна пасажерска седалка се возела св. А..
Подсъдимият присветнал с фаровете, при
което св. В. спрял управлявания от него автомобил. Зад него спрял и автомобила
управляван от подс. К.. Св. Д. слязъл от автомобила си и отишъл до дясната
предна врата /пасажерска/ на автомобила управляван от подсъдимия.
Отворил вратата и попитал подс. К. :“ Какво
става?Някакъв проблем ли има?“. При това подсъдимият извадил затъкнатия
отпред на патналона му личен служебен пистолет марка „CZ", модел „75 В", калибър 9x19 мм., със
сериен № 7430А , заредил го и насочвайки го към гърдите на св. Д. казъл:“Сега ще видиш какво ще става, ще те гръмна!“.
Рефлексно св. Д. отбил посоката на оръжието захващайки ръката /държаща пистолета/
на подсъдимия и в този момент подс. К. възпроизвел изстрел с личното си оръжие.
От възпроизведения изстрел било
простреляно в долната му дясна част /от към седалката на пътника- св. В./
предното панорамно стъкло на автомобила
на подсъдимия К. / лек автомобил - „Шкода Фабия“ ,с ДК№ СА 2506 ВТ /.
Св. Д. успял да отскубне пистолета от ръката на
подс. К..Веднага подс. К. излязъл от вратата на шофьорското място и тръгнал,
заобикаляйки колата си от задната страна
, да си иска пистолета нападайки св. Д. и казвайки му „ Дай
ми пистолета! Стига сега, нали сме си приятели, дай ми пистолета и все едно нищо не е станало“. Св. Д.
отбил последвалия опит на
подсъдимия да го удари и рефлексно с
дясната си ръка ,в която държал пистолета на
И.К., нанесъл ударил в ляво зад ухото по главата на подсъдимия. От
удара на подс. К. му потекло
кръв и той паднал на земята. Св. А. също излязла от
автомобила, за да окаже помощ на приятеля си. Когато подс. К. се посвестил от удара той и св. А.
започнали заедно да търсят физически контакт със св. Д., за да му вземат
пистолета. Докато Д. говерел по телефона с полицията подс. К. го нападнал в гръб, за да си вземе пистолета.
Свидетелят успял да се отскубне и още веднъж ударил подсъдимия, който от удара
пак паднал на земята. В един момент св. А. също се опитала да вземе пистолета
от св. Д. докато последния говорел с И.К.,
но св. В. я хванал и я задържал , за да
не стигне до баща му. Тъй като св. Д. вече бил сигнализирал органите
на полицията за случилото се , докато изчаквали полицейския патрул подсъдимият
казал на св. Д., че последния се е
превърнал в негов враг номер едно, защото
свалил циганите на центъра на с. Априлово. Непрекъснато подс. К.
молел св. Д. да му върне пистолета, да се разберат , да не го прецаквал, но
свидетелят не посмял да му върне личното оръжие, тъй като му нямал доверие дали
отново няма да стреля/л.50 от делото/. Св. Д. попитал св. А. защо не му е казала да не стреля, а последната му отговорила: „Сто пъти му казах да не върши глупости, мислиш ли, че ме слуша“ /вж.
показанията на св. Д., св.Н., св. В./. При
този инцидент подс. К. бил „мъртво пиян“
/вж.св. Д. / , лъхал на алкохол,
говорел забавено и несмислово, трудно съчетавал думи/вж. св. В.,св. Д., св. Х.,
св. А.-според показанията на която подс.
К. изпил около четири бири/л.73, стр.2 от делото/ /. На място пристигнали полицейски патрул и Бърза помощ, както и
началника на подс. К., съответно началника на св. Д. . Началникът на И.К. провел
разговор със св. Д. и в резултат потвърдил, като правилни действията на Д.
спрямо К./л.49, стр.2 от делото/. През цялото време до идването на полицейските
органи, както и до момента, в който подс. К. дал съгласие да бъде изпробван с техническо средстов „Дрегер“
за наличие на алкохол в издишвания въздух, подсъдимият „ се наливал с вода“, за да намали действието на употребения преди
случилото се алкохол. Едва след около
час и половина- два се съгласил да
бъде изпробван с техническо средство /вж. показанията на св. В. и л.62
от ДП, том 1/ и да му бъде взета кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта.
От Протокл за химическа експертиза № 16/05.01.2017г. на УМБАЛ
„Св. Анна“ София е видно, че след
изминалия период от време / около два
часа/ съдържанието на етилов алкохол в
кръвта на подсъдимия все още е било в
количество 0,9 промила/л.112 от ДП, том 1/ . Св. Д. също бил изпробван за алкохол с техническо средстви, като
пробата била отрицателна. При пристигане
на полицейския патрул на мястото на инцидента св. А. напуснала
местопроизшествието /вж. л.22 от ДП , том 1/, като взела със себе си и якето на подс. К., което било изцапано с
кръв и повече не се завърнала. Малко след идването на полицията си тръгнали св.
В., св.Н. и св. С./.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият
състав намира,
че подсъдимият е осъществил от обективна страна състав на престъплението по чл.325,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК. На 04.01.2017г. , около 22.30 часа, в село А., общ. Г . М., обл.София, подсъдимияте извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото,
изразяващи се в насочване на служебно притежаваното огнестрелно оръжие-
пистолет марка „CZ", модел „75
В", калибър 9x19 мм., със сериен № 7430А, към Д.В.Д. и възпроизвеждане на
изстрел с оръжието, с който изстрел подс.К.
прострелял предното панорамно стъкло на автомобила си л.а.„Шкода Фабия",
с ДК№ СА…… ВТ. По своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост.
Това е така , тъй като безспорно
установено е от доказателствата
по делото, че към инкрниминираната дата,
като служител към Министерството на вътрешните работи, подсъдимият законно е притежавал
огнестрелно оръжие пистолет марка „CZ",
модел
„75 В", калибър 9x19 мм., със сериен № 7430А. Като държавна институция, на
която е възложено защитата на вътрешната
и национална сигурност, на служителите на МВР, каквото качество е имал подсъдимия към 04.01.2017г. , е
възложено опазването на обществения ред
, общественото спокойствие, сигурността
на членовете на обществото. Една от основните задачи пред МВР, респ. пред
нейните служители е противодействие на престъпността и осигуряване на добър обществен ред. Тази дейност е
осъществима именно чрез правомощията и
задълженията вменени на служителите на МВР /към които числящ се и подсъдимия/, произтичащи от институционалната им и функционална
обвързаност съгласно закона. Именно
поради това за подс. К. в най-висока степен законодателят поставя изискването към
спазването на установените в страната закони, да оказва съдействие или
помощ по отношение на лица поставени в
опасност, както и да предотвратява и/или
преустановява правонарушения. В противорес на тези изисквания подс. К. на
инкриминираните дата,час и място, след употреба на алкохол до състояние на
неадекватност /вж. показанията на св. Д. , св. В. , св. Н., св. Х., св. А. относно
пияното състояние на подс. К./ е носел
втъкнат на кръста в предната част на панталона си, личния си служебен
пистолет и при срещата със св.Д. е извадил оръжието си, заредил и насочил пистолета
към гърдите на св. Д. и възпроизвел изстрел, с който е прострелял предното
панорамно стъкло на личния си автомобил. От показанията на св. А. е видно, че тя няма
непосредствени лични възприятия относно
факта на насоченото от страна на
подсъдимия оръжие срещу св. Д., защото подс.К. се бил обърнал с гръб към свидетелката, за да я
защити/вж. показанията на св. А./. В последна връзка от доказателствата по
делото не се установяват кавито и да било обстоятелства налагали каквато и да било форма на защита от страна на подсъдимия спрямо
приятелката му – св. А.. На следващо
място фактът, че подсъдимият се е намирал на шофьорската седалка към момента на
възпроизвеждане на изстрела също
изключва в тази част твърденията на св. А.. Безпротиворечиви последователни и
еднозначи са показанията на св.В. / които настоящият състав изцяло кредитира/ и с оглед
факта, че подсъдимият е управлявал личния си автомобил, намирал се е на
шофьорското място, изстрелът е възпроизведен от тази позиция на подсъдимия и от
шофьорското място е слязъл подс.К. , за да си иска личното оръжие от св. Д.. Настоящият състав не
споделя виждането на защитата на подсъдимия , че у св. В. има възможна заинтересованост от изхода на настоящото производсто по отношение на св. Д. , който
е баща на този свидетел. С оглед
показанията на В.В.,съпоставени
с останалия събран по делот одоказателствен материал съдът не намира признаци на каквато и да било
заинтересованост у този свидетел. Нещо повече , свидетелят въвежда факти и това
се установи безспорно по делото, неизгодни
за неговия баща, а именно, че баща му - св.Д. двукратно е нанесъл удар на подсъдимия, при което И.К. е паднал на земята /л.48, стр.2 от
делото/. Съдът намира, че както показанията на св. В. така и показанията на св.
Д. не се компрометират при установяване в процеса обстоятелството
кой е управлявал автомобила, в който са пътували тези двама свидетели, като
този въпрос е безпротиворечиво разрешен в хода на съдебното дирене, а така и относно
мотивите за първоначално установеното
противоречие относно това обстоятелство.
Съдът
намира, че не биха могли да бъдат ценени в пълна степен показанията на св. А., освен поради
липсата на пълнота на нейните възприятия относно случилото се / както е видно
от нейните показания , но и защото св. А.
лично е взела участие в опитите на подсъдимия да си вземе оръжието , на които и св. Д. й е
отговорил, че няма да й даде оръжието. Св. А. е нападала Д.Д.,
но сина му я е задържал, за да преустанови възможността й да осъществи контакт
със св.Д. / както сочи св. Д., постоянните
им – на подсъдимия и св. А. опити за контакт били насочен към това да му
отнемат пистолета/. Пак в този смисъл не
биха могли да бъдат позитивно ценени
изцяло показанията на св. А. и поради факта, че същата категорично отрича да е
имала диалог със св. Д. касателно нейно лично въздействие спрямо подсъдимия, с
което да възпира неправомерно поведение от страна на И.К.. В противовес на тези
твърдения на св. А. са не само показанията на св. Д. , но и показанията на св. А.Н.
и койтосвидетел настоящиътсастав също
намира за напълно незаинтересован от изхода на делото и безпротиворечив в показанията си.
Последният изрично в с.з. е цитирал
изречените към св. Д. думи от страна на св. А. и в отговор на казаното й от Д.Д.-„Защо не му каза да не стреля , ако ни бе
убил“, на което Д.А. отговорила:“ Мислиш ли , че не съм му казвала, сто
пъти му казах да не прави глупости, но
той не ме послуша“. Следователно доказателствата категорично сочат , че действително
в общ план св. А. се е опитвала да повлиява положително подс. К., респ. да го
възпира от „глупаво поведение“, в ключително и от поведението, което И. К.
проявил на инкриминираните дата,час и място, но подсъдимият не е откликнал
положително , видно от отговора на св. А.
/“..., сто пъти му казах да не прави глупости, но той не ме послуша“, л. 50 от делото/ .
На
подс.К. е вменен
квалифициран състав на хулиганство. С оглед изложеното по-горе
достатъчно е, че подсъдимият е извадил
личното си огнестрелно оръжие и го е насочил към св. Д. и
възпроизвел изстрел с пистолета. Оръжието не е имало поставен
предпазител, носел го е извън времето на
изпълнение на служебните задължения от страна на подсъдимия и последният се е
намирал в пияно състояние. Пияното състояние на подсъдимия бе установено в
процеса с допустимите доказателствени средства. Факта, че приложения по
досъдебното производство Протокол за химическа експертиза № 16/05.01.2017г. на
УМБАЛ „Св. Анна“ София установява
съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия 0.9 промила не променя този извод на съда. Това е така , тъй като и
показанията на св.В., които съдът кредитира, като логични , последователни ,
безпротиворечиви и без съмнения и у страните по делото за заинтересованост на
този свидетел сочат , че И.К. е „бил
много пиян, лъхал на алкохол , говорел
забавено, не искал да дава проба“/л.74 от делото , л.61,62 от ДП , том 1/.
По
отношение защитната версия на подсъдимия, че св. Д. е посегнал към личното му
оръжие, която се застъпва в обясненията на подс. К. пред настоящия състав
следва да се посочи, че същата не намира
опора в събрания доказателствен материал. Този извод се налага поради факта ,
че многократно св. Д. е виждал
подсъдимия да носи личното си оръжи„ Носи оръжие постоянно“/вж. показанията
на св. Д. /. Този факт никога не е провокирал посягане към личното оръжие на И.К. от страна на Д.Д.. Следователно през процесната нощ е бил поредния път ,
когато св. Д. е видял подс. К. да
носи служебното си оръжие, като не е
съществувала причина, а и доказателствата по делото не индикират такава, поради която св. Д. отваряйки вратата
на лекия автомобил на К., да насочи ръка към личното оръжие на подсъдимия, за
да го вземе, след като то си е било затикнато в панталона на К. пред корема му/ както твърди в обясненията си подс.Калечв/. От друга страна за св. Д. ,
като служител на СДВР е несъмнено известен реда за притежаване, съхранение,
носене и предаване на оръжието.
Следователно твърденията на подсъдимия , че
св. Д. „ се е хванал с лявата си
ръка за дръжката на оръжието му “ ,защото го е видял на колана на подсъдимия са нелогични и
необосновани и противоречащи на
останалите събрани в процеса доказателства.
Съдът
не споделя извода на защитата, че св. Д. е отворил агресивно и нападателно
вратата на автомобила на подс. К.. Това твърдение не се подкрепя от събраните доказателства, като намира
израз единствено в показцанията на св. А..
Показанията й в тази им част съдът не кредитира, тъй като намира, че е налице
пряка заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, както поради факта,
че непосредствено е взела участие в
опитите на подс. Калцчев да си вземе пистолета, подпомагайки приятеля си, но в
определен момент е била възпряна от св. В., а така и поради обстоятлестовто , че е напуснала
местопрестъплението вземайки със себе си якето на приятеля си / коуто изцапано с кръв/ в момента в който са
пристигали органите наполицията и повече не се е завърнала, но това не са
сторили останалите свидетели н- Д. , Н., С.. Съдът намира, че от защитата
на подсъдимия превратно се тълкуват показанията на св. Х.. На първо
място показанията на последния не са
резултат от непосредствени
възприятия на този свидетел, а
опосредени от разказа на лицето ,което не бе пило алкохол, разибрайки св. Д. /
вж. показанията на л.59,60 от ДП, том 1, прочетени на основание чл.281, ал.5,
вр. с ал.1,т.2 НПК/. Този свидетел е
заявил:„ Нещо се скарали“, което коренно
различаващо се от:„Се е скарал на водача“. Следва да се
подчертае , че дори и да е съществувал
някакъв конфликт между подсъдимия и св. Д. недопустимо е това да представлява
мотив за подсъдимия да извади личното си оръжие и да го насочва, в случая към
св. Д.. Аргумент в тази връзка са показанията освен на св. Д., както и на св. В.
- „ Баща ми отвори вратата на другата
кола, не от към шофьора и попита И. „ Някакъв проблем ли има?“ и се чу изстрел“.
Следователно и от тук се налага извод,
че поведението от страна на подсъдимия, установено в изложената по-горе
фактиечска обстановка, не е било
предшествано от някакъв непосредствен конфликт породен от св. Д. или скарване между него и подсъдимия или пък
от агресивно и нападателно поведение от
страна на Д. , както твърди защитата на подсъдимия.
Съдът
не споредя изводите на защитата на подсъдимия, че огнестрелното оръжие е
държано едновременно и от свид. Д. и от подсъдимия К..Това е така, тъй като
достоверна информация относно тези
обстоятлества се съдържа в показанията на св. Д. и св. В. , като се държи
сметка за факта, че св. А. няма никакви възприятия относно този момент от процесния случай и
защитната верия на подсъдимия не се споделя от съда, като противоречаща на
останалия събран по делото доказателствен материал. В с.з. св. Д. заявява: „Извади пистолета и го насочи към
гърдите.Отбих му ръката и пистолета гръмна.Взех му пистолета от ръката“. Тези показания са ясни, точни, недвусмислени.
Св. Д. „рефлексно“/л.52, стр.2 от
делото/ е отбил посоката на насоченото към гърдите му оръжие, хващайки ръката
на подсъдимия и в този момент е
възпроизведен изстрела. Следователно държане на оръжието/ захват на същото вероятно и от двете лица, до колкото св. Д.
твърди , че вероятно е хванал ръката на подсъдимия/ е имало едва след възпроизвеждане на изстрела и когато свидетелят е успял да отскубне оръжието
от ръката на подс. К. - „Взех пистолета
от ръката“/л.51, л.74,стр. 2 от делото/.
По
отношение приетите по делото експертизи слева да се отбележи, че съдът кредитира
заключенията на в.л. Д. на първо място , защото заключенията на това вещо лице, в т.ч. и депозираното на
досъдебното производство, са базирани на характеристиките на пробойната в панорамното стъкло установени непосредствено и в най- близък времеви диапазон до
датата на инкриминираното деяние.
Със същото заключение в.л. Д. приема , че подс. К. и седял на
предна лява седалка и е държал
оръжието си с дясната ръка /л.102 , том 1 от ДП/. Този извод на
вещото лице относно местоположението на подсъдимия в автомобила се подкрепя изцяло и от показанията на св. Д.
, на св. В. , на св. Х. – л.60 от ДП. С
оглед допуснатата от вещото лице техническа грешка, която обсъжда с Особено
мнение от 13.02.2019г. , същата не променя крайните изводи на в.л. Д. относно местоположението на подсъдимия и положението на дясната му ръка по време на
възпроизвеждане на изстрела. В тази
връзка съдът не кредитира заключението на тройната експретиза подписана от вещите лица Г. и Б. в частта относно
изводите, че подс. К. се е намирал на предната
дясна седалка на лекия си
автомобил. Това становище на съдебния състав се налага и от изводите, които е
направило в.л. Д. в Особеното мнение към тройната експертиза , респ. относно
травматичните последици , които биха настъпили за подсъдимия , ако би
възпроизвел изстрела от седящо положение
на предната дясна седалка на автомобила си / прилепен плътно към седалката с предпазния колан, като няма никакви
данни по делото, че е използван и предпазен колан /вж. заключение на тройна
експертиза от 10.12.2018г., л.120-137 от делото/. На следващо място заключението
на вещите лица Г. и Б. се
намира в противоречие с обясненията на подс. К., в които той е категоричен,
че изстрелът е от положение, при което
пистолетът се е намирал между гърдите му
и колана му. От такова положение на възпроизведен изстрел / вж. и л.134, абз. 1
,2 от делото/, куршумът не би оставил
незасегнато таблото на лекия му автомобил , а още в по- малка степен не би попаднал на мястото на пробойната
установена още при първоначалния оглед и на които данни за същата е стъпило вещото лице Д., за да изготви
първоначалната експертиза по ДП от
30.05.2017г. и Особено мнение
от 13.02.2019 година към тройната
експертиза /л.158,159 от делото/. На
следващо място в с.з. вещото лице Г.
е изложил съображения , че експеримента / по тройната експертиза/ се
базира на данните от досъдебното
производство. Възможно било да има субективна грешка / каквато се установява в
хода на съдебното дирене с оглед становището на в.л. Джуниниски/, но в.л. Г. се ангажира със своята експертиза и възприетото с нея становище за
мястото на К. в
автомобила. Независимо от това в.л. Г. в с.з. е заявил, че изстрелът
е от зоната на пасажерското място/л.151, стр.2, абз. 5 и 7 от делото/. Това обяснение от страна на вещото
лице кореспондира и със становището на в.л. Д., до колкото именно в тази зона,
поради изпънатата дясна ръка на подсъдимия, се е намирало огнестрелното оръжие
непосредствено към момента на
възпроизвеждането на изстрела с него и който
извод се възприема от настоящи състав.
При същото това положение на пистолета св. Д. е успял да отбие ръката на подсъдимия държаща огнестрелнното
оръжие, при което И.К. е възпроизвел и
изстрел с оръжието си. Съдът не споделя изводите на Г. и Б., че позицията на тялото на подсъдимия е била
„ плътно
към седалката на пасажера, притиснат с
предпазителни колани“. Този извод е в противоречие с показанията на свидетелите
В. , В., Н., Д., които са еднозначи и безпротиворечиви, че подс. К. се е
намирал на шофьорското място. Този извод
се налага и от заключението на в.л.Д. с първоначалната експертиза , изготвена
още в досъдебната фаза на наказателното
преследване и поддържан в с.з. с мотивите и заключението към Особеното мнение от 13.02.2019г. на Д., което
заключение настоящият състав напълно
споделя и кредитира.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
В
с.з. в хода на съдебните прения представителят на РП Елин Пелин и повереникът
на частния обвинител твърдят, че подсъдимият е служител на СДВР и като такъв е
притежавал процесното огнестрелно оръжие, което му е било зачислено в това
качество. Този извод се налага за настоящия състав и от събраните по делото доказателства.
Известно е било на подсъдимият, че носенето на оръжието и боеприпаси и
употребата на служебния пистолет след употреба на алкохол е забранено. С оглед
доказателсвата по делото съдът споделя наличието на личен мотив в поведението
на подсъдимия спрямо св. Д.. В тази връзка следва да се посочи и това, че от отправената от подс. К. към св. Д. фраза /“Ти
си враг номер едно, от както доведе
циганите на центъра и от както отвори магазина на центъра“/ може да се
направи извод, че формираното отношение
на подсъдимия към с. Д. е и на база общото отношение на подсъдимия към ромския
етнос, трансформирано в персонално
отношение към св. Д. поради съжденията
на подсъдимия, че св. Д. „ се явявал
закрилник на ромите“. Събраните доказателства несъмнено сочат, че подсъдимия
се е намирал в колфликт с хора от
общността и изпитва неприязън
към ромския етнос. В този смисъл са и
показания на св.Тодор Маринов: –„И. каза
, че не може да седи с роми в едно
заведение и му се нарушава
спокойствието и не иска да седи с такива
на една маса“ . В същия контекст според св. Д. подс. К. е „расист“
/ вж. и показанията на св. В. - „свидетелят Д. се превърнал в първи враг на подсъдимия, защото е
довел/свалил циганите на центъра на с. Априлово „/.
Следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се
установява, че конфликтът между подсъдимия и св. Д. , макар и като възникнал по
личен мотив, не изключва наличието на
хулиганство, в какъвто смисъл е и константната
практика на ВКС на РБ /вж. Решение № 70 от 05.04.2011 г. на ВКС, III НО/.
Съгласно Постановление №2/29.06.1974г. на ПВС публичността не е задължителен
елемент от състава на престъплението. Но
в случая такава е и налице. Но подс. К.
е пренебрегнал присъствието на св. А. , на непълнолетния към онзи момен
син на св. Д., както и обществеността,
възпроизвеждайки изстрел с личното си оръжие на място и във времеви период,
който нормативно установен за почивка и сън / от 22.00 часа до 08.00 часа/.
С действията си подс. К. грубо е засегнал
и личността на св. Д..Проявил е упоритост в поведението си към св. Д. ,
изразила се в постоянни опити да установи физически контакт с Д.Д. /вж. показанията на този свидетел/, за да му вземе пистолета, на което от своя страна св. Д. се е наложило да отреагира с употреба на
физическа сила по начин позволяващ му да се защити. От друга страна дързостта
на подс. К. се изразява и в това, че пренебрегвайки установените норми на междуличностно поведение и
демонстрирайки незачитане на установените в обществото ред, след употреба на
алкохол и в пияно състояние е носел личното си оръжие без служебни
обстоятелства да са налагали носенето му, извадил е и насочил оръжието си срещу
св. Д. без причина, която да обоновава такова поведение, като не е обезопасил
оръжието си и не на последно място е възпроизвел
изстрел с личния пистолет, застрашавайки здравето и живота и на други хора освен
св. Д., а именно и на св. В. и на св. А..
В тази връзка Постановление на № 2/1974
г. на Пленума на ВС по н.д. № 4/74 г. приема, че хулиганските действия могат да са свързани с
посегателство върху личността, повреждане
и/или унищожаване на имущество и други. Преценката дали деянието е
непристойно, грубо нарушаващо обществения ред и с израз на явно неуважение към
обществото следва след обсъждане релевантните по делото обстоятелства във
връзка с естеството, съдържанието, времето, мястото, начина и упоритостта на
извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл, с оглед изложените по-горе съображения и след като
обсъди горните обстоятлества настоящият състав прие, че действията на подс.К. възприети с фактическата обстановка изложена по- горе в мотивите, са били непристойни, грубо
нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, но и отличаващи се с изключителна дързост,
последната обсъдена по-горе в настоящото.
От субективна страна подсъдимият е действал и в условията на евентуален умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е допускал настъпването им.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
:
При индивидуализацията на наказанието, което
се предижва с чл.325, ал.2 НК, съдът съобрази чистото съдебно минало на
подсъдимия , безупречното процесуално поведение, необременените характеристични
данни за личността И.К.. В този смисъл
настоящият състав прие, че наказанието, което
се следва по отношение на подсъдимия за осъщественото от него престъпно деяние следва
да бъде към минимума установен от закона, а именно „лишаване от свобода за срок от четири месеца“, определено при
привес на смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед постигане целите предвидени с чл. 36 от НК
съдът намери, че не следва подс.К. да изтърпи това
наказание, като са налице формалните предпоставки по чл. 66, ал.1
от НК, поради които изпълнението на така определеното наказание бе
отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът
намира,че така определеното наказание е в съответствие с целите по чл.36 от НК
и същото налага своето предупредителното въздействие върху подсъдимия, както и
върху останалите членове на обществото, като се реализира генералната превенция
предвидена в закона.
На основание чл.189 ,ал.3 от НПК подс. И.К. беше осъден
да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски в размер
на 2 174.56 лева.
Причини за извършване на престъплението са
незачитането от подсъдимия на установения в
страната обществен ред и ниска степен на правосъзнание.
По изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: