Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 14.05.2019 г. гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІII-ти въззивен наказателен
състав
На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН
ГЕРГОВ Мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар : Дафинка Борисова
Прокурор : КРАСИМИР ЯЧЕВ
Като разгледа докладваното от член - съдията КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ВНОХД № 299 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производство по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адв.С.К. от САК
като защитник на подсъдимия И.С.Х. *** против Присъда
№40 от 11.03.2019г., постановена по НОХД № 203/2018г. по описа на РС – Кнежа. В жалбата
се сочи,че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не подкрепят
вмененото на подсъдимия Х. обвинение,а първоинстанционния съд е обосновал
съдебния си акт с предположения в разрез с разпоредбата на чл.303,ал.1 от НПК.Навеждат се доводи за наличието на процесуална пречка по смисъла на
чл.118,ал.3 от НПК за ангажиране на гласни доказателства посредством разпит на
свидетелите посочени от държавното обвинение в списъка към обвинителния
акт,както и за пороци допуснати в хода на извършеното на 15.02.2018г.
претърсване и изземване в дома на въззивния жалбоподател с оглед
неприсъствеността на последния при извършване на визираното
процесуално-следствено действие,липсата на възприятия от страна на поемното лице Х.И. досежно вида и местонахождението на
веществените доказателства и въздържането от спазване на регламента на
чл.129,ал.1 от НПК, уреждащ задължение за вписване на лицата участвали в
следственото действие в протокола удостоверяващ неговото извършване.Акцентира
се върху показанията на ангажираните от защитата свидетели,които неправилно са
били игнорирани от районния съд и погрешно определяне на стойността на
веществените доказателства,което алтернативно би формирало извод за дефиниране
на деянието като маловажно.В контекста на изложеното се отправя искане за
отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на И.Х..
В съдебно
заседание въззивният жалбоподател се явява лично и със защитника си като
поддържа изложените от него съображения и не излага самостоятелни доводи.
Защитникът
– адв.С.К. от САК поддържа жалбата и изложените в нея съображения като моли за
оправдаване на въззивния жалбоподател поради недоказаност на деянието. Алтернативно
предлага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Представителят
на ОП-Плевен намира,че РС-Кнежа не е извършил пълноценен анализ на
доказателствената съвкупност като посочи в мотивите си по какви съображения цени
едни доказателства и отхвърля други като в допълнение се е позовал и на личните
си впечатления относно трето лице /което подсъдимия поставя в основата на защитната
си теза,бел.с.д./,за да направи своите
фактически изводи.Предлага с оглед констатираната липса на мотиви делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд.
С атакувания
съдебен акт Кнежански районен съд е
признал подсъдимия И.С.Х.,роден на ***г. в гр.Гоце Делчев,ЕГН **********,българин,български
гражданин,с висше образование,женен,пенсионер,живущ ***,неосъждан за виновен в
това,че на 15.02.2018г. в гр.Кнежа, обл.Плевен на адрес *** държал акцизни
стоки-общо 8,760кг. тютюн за пушене, намиращ се в 35 бр. запечатани прозрачни
полиетиленови пликчета, 5бр. черни полиетиленови чанти и един бял зеблен
чувал,с обща пазарна стойност в размер на 1752.00лв., необлепен с български
акцизен бандерол, като такъв се изисква по закон - чл.64 от ЗАДС и чл.28 от
ЗТТИ вр. чл.2, т.2 вр. чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС и причинил вреда на
Републиканския бюджет за неплатен акциз в размер на 1331.52лв., като случаят е
немаловажен,поради което и на основание чл.234,ал.1 вр.54 от НК го осъдил на
една година лишаване от свобода,чието изпълнение отложил на основание
чл.66,ал.1 от НК с тригодишен
изпитателен срок и глоба в размер на 1752 лв.Допълнително подсъдимият бил
осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 822,07 лв.,а веществените доказателства - 8,760кг. тютюн
за пушене, намиращ се в 35 бр. запечатани прозрачни полиетиленови пликчета,
5бр. черни полиетиленови чанти и един бял зеблен чувал, с обща пазарна стойност
в размер на 1752.00лв. отнел в полза на държавата.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните
по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, и доводите на страните, намира
за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,но не по изложените в нея съображения.
В постановление № 2/30.11.1967г. на Пленума на ВС,което не е
изгубило своята актуалност и към настоящия момент, е поставено принципното
изискване към съдилищата да посочат точно и ясно каква фактическа обстановка
приемат за установена и въз основа на какви доказателствени материали като
съществените противоречия в последните се обсъдят наред с направените от
страните доводи и възражения,така щото да се постигне правилно решаване на
делото.Видно от мотивите на атакуваната присъда точно това не е сторил първоинстанционния
съд,с което е консумирал отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила,което е пречка за проследяване на начина по който е формирано
вътрешното му убеждение.
Изграждането на мотиви към
съответния съдебен акт може да търпи
различни конструктивни решения,но същите безусловно следва да покриват
изискванията на чл.305,ал.3 от НПК. Възприемането на фактическа обстановка
еквивалентна на диспозитива на обвинителния акт - л.115 от НОХД № 203/2018г. на РС-Кнежа – не
представлява изпълнение на изискването за очертаване на възприетата от съда
фактическа картина.По-нататък в мотивите си първостепенният съд е отхвърлил
защитната теза на Х. и неговия защитник,които са ангажирали гласни
доказателства – обяснения и показания в лицето на разпитаните свидетели П.Б.,А.К.
и А.Ц. с мотива,че последните не са участвали по време на извършеното
претърсване и изземване и не са установили идентичност между откритите в дома
на подсъдимия чували с тютюн и заявените,че са поставени такива приживе от
лицето И.И. по прякор „****“ като по отношение на последния е споделил личните
си впечатления относно начина му на живот,препитание и лични навици.В контекста
на последното въззивния състав намира,че принципното изискване за
непосредствено изграждане на вътрешното убеждение от решаващия съд тук е
намерило твърде краен израз като съдът сам се е поставил в положението на
свидетел,което компрометира суверенната му преценка от една страна,а от друга е
крайно неубедителен /поради бланкетното му аргументиране /л.14 от мотивите/
направения извод за липса на идентичност между приписаните като депозирани от И.
чували с тютюн и откритите в дома на подсъдимия в хода на проведеното
претърсване на 15.02.2018г.Всъщност защитната теза на И.Х. *** с лаконичното
съждение,че не е установена по делото възможността за направата на „ефективна
смес за противодействие на вредители“ /тук е необходим по-скоро експертен
прочит и проверка на тази версия, бел.с.с./, както и че открития тютюн е годен
за пушене,което не е ясно според въззивния състав дали препятства възможността
за изготвяне на такъв противопаразитен препарат.Преценката дали тази теза,която
е инкорпорирана и в обясненията на подсъдимия,е убедителна следва да бъде
направена чрез всички допустими от закона способи и въз основа на съпоставка с
останалите доказателства като решаващия съд е свободен да формира вътрешното си
убеждение, изпълнявайки тези изисквания,но не и като замести доказателствени
източници и експертни заключения с личните си възприятия и предположения.В този
смисъл са и Решение № 431/29.01.2015г. на ВКС по н.д. № 1355/14г.,I н.о. на
ВКС съдия Ружена Керанова,Решение № 174/10.05.2010г. на ВКС по н.д. № 5/2010г.,
II н.о.
съдия Елена Авдева и други.
Въззивният,както и
първоинстанционния съд дължат изчерпателен отговор на релевираните от страните
оплаквания,т.к. в противен случай препятстват пълноценното упражняването на
правото им на проверка на атакувания съдебен акт,ограничават справедливостта в
процеса и провокират с това си поведение липсата на мотиви – в този смисъл е както
горецитираното постановление на Пленума
на ВС,така и Решение № 652/19.12.2011г. на ВКС по н.д. № 2775/11г. на III н.о. на
ВКС, съдия Цветинка Пашкунова.В хода на съдебните прения пред
първоинстанционния съд защитникът на Х. е направил своите възражения относно
процесуалната издържаност на протоколите от процесуално-следствените
действия,оспорил е показанията на част от разпитаните свидетели с оглед
разбирането му за наличието на процесуални пречки по смисъла на чл.118 от НПК в
тази насока,като е изложил и своите правни съображения по инкриминираното
деяние.Тези доводи не са били обсъдени подобаващо от районния съд,който на л.15
от мотивите си формалистично е отхвърлил част от тях,а на други не е счел за
необходимо да отдели внимание,което не покрива установените от практиката
стандарти в тази насока.Въпреки подновяването им пред въззивния съд същият
намира,че не може да им даде подобаващ отговор,не само защото с оглед
констатираните по-горе недостатъци на първоинстанционното решение това би било
безпредметно,но и понеже без ново разглеждане на делото от РС-Кнежа допуснатото
съществено нарушение на правото на защита на въззивния жалбоподател не би могло
да бъде преодоляно.
Развитите
пред Плевенски ОС доводи от защитника на Х., следва да се съобразят от районния
съд при новото разглеждане на делото,ако са основателни.
При тези изводи атакуваната
присъда следва да се отмени,а делото се върне за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
По изложените съображения и
на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда
№40 от 11.03.2019г., постановена по НОХД № 203/2018г. по описа на РС – Кнежа
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.