РЕШЕНИЕ
№ 1217
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Н. М. против Решение № 112/27.04.2022г.,
пост. по гр.д.№ 1430/2021, КРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него вреди, вследствие на нанесени му
травматични увреждания на 22.04.2021 г. от удар по главата от паднали керемиди от
покрива на сграда-трафопост, причинил загуба на съзнанието и падане на земята, която
сграда се намира в югоизточния ъгъл на поземлен имот № 202 в квартал 12 по КРП на
с. ***, от 1956 г., целият със застроена и незастроена площ от 760 кв. м, от които 690
кв. м попадат в УПИ№ VII- 202 в кв. 12, както следва: - 3000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 22.04.2021 г. до окончателното плащане – за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, свързани с причинени средна телесна повреда –
счупване на долна челюст, и леки телесни повреди: три разкъсно-контузни рани в
областта на главата и мозъчно сътресение, причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, и контузията на главата, довела до болка и страдание
без разстройство на здравето, който иск е частичен от общо дължими 8000 лв.; - 114
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
1
окончателното плащане – за имуществени вреди, представляващи направени разходи
за изследвания, болничен престой в УМБАЛ „***“ ЕАД - гр. Пловдив, в периода от
23.04.2021 г. до 26.04.2021 г. и за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, от
които: потребителска такса – 29 лв., за рентгенова снимка – 25 лв., за удостоверение –
60 лв., като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят П. Н. М. е обжалвал изцяло решението като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и като необосновано. Като процесуални нарушения
сочи необсъждане на всички доводи на страната и на всички доказателства по делото.
Счита, че съдът неправилно е ценил свидетелските показания на водените от ищеца
свидетели, като не е отчел факта, че при подаване на сигнал до национален номер 112
те са били под стрес и не са били преки очевидци, а в последствие, след разговори с
майката на ищеца и при по-спокойна обстановка са установили какво се е случило.
Сочи че съдът едностранчиво е разглеждал и медицинската документация, като не е
отчел данните за частична амнезия на ищеца, пострадал при инцидента. Счита, че с
оглед на травматичното увреждане и настъпилото сътресение на мозъка при снемане
на анамнезата от ищеца, същият е бил неадекватен, объркан и с амнезия. Поради
допуснатите процесуални нарушения при анализа на събраните по делото
доказателства, жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при нарушения
на материалния закон и е необосновано. Развива доводите си за доказаност на исковата
претенция и в частност на механизма на причиняване на телесните увреждания.
Поддържа приложение на нормата на чл.50 от ЗЗД, а именно за вреди причинени от
чужда вещ, собственост на ответното дружество. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново такова, с което уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подала отговор на
въззивната жалба, в който поддържа нейната неоснователност. Счита за правилни
изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не се доказва твърдения от
ищеца механизъм на настъпване на злополуката , а от тук и причинно-следствената
връзка с настъпването на вреда от нея. Поддържа, че по делото е останало недоказано
изобщо, че на посочената дата е паднала керемида от собствения на дружеството
трафопост. Твърди се и че дори и това да е така, отново не биха могли да настъпят
твърдените вреди. Поддържа, че събраните доказателства относно механизма на
настъпване на произшествието са разнопосочни и голяма част от тях сочат на друга
причина за това. Поддържа и че територията около трафопоста е серевитутна зона ,
поради което и ищецът не би следвало да се намира в нея, предвид законовия й режим,
при който в обсега й може да се навлиза след специално разрешение. В този смисъл
ако се приеме изобщо настъпване на инцидента, то от страна на пострадалия е налице
съпричиняване Предвид изложеното поддържа, че не се установяват основанията за
2
ангажиране на отговорността на дружеството. Моли за отхвърляне на жалбата.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „Уника“ АД не е взело
становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Предявените обективно съединени искове са за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили от падане на
керемида от собствен на ответното дружество трафопост. При тези твърдения правната
квалификация на исковете е чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, т.к. се касае за вреди от
неизпълнение или лошо изпълнение на възложена работа, а не за вреди от вещи, в
какъвто смисъл е направено оплакване във въззивната жалба. За да е налице хипотезата
на чл.50 от ЗЗД следва да се твърди, че вредите са настъпили от естеството на самата
вещ, да са резултат от нейни характеристики, да произтичат от обективно присъщи
свойства, качества или дефекти на вещта и да са настъпили при обичайното й
използване. В случая се твърди, че от вещта, собственост на ответното дружество, е
паднала керемида. Това събитие не може да се квалифицира като присъщо на сградите,
а е резултат на неправилна поддръжка, поради което се е достигнало до инцидента.
Следователно твърдението за настъпване на инцидент е свързано с липса на положена
дължимата грижа за поддържане на вещта в изправен вид. Това винаги е свързано с
неизпълнение на възложена работа – било на работници/служители на собственика на
3
вещта, доколкото той е юридическо лице, било на трети лица, на които е възложена
работата. При всички случаи, обаче, собственикът отговаря на несвършената или лошо
свършената работа, която е следвало да се извърши по поддържане в изправност на
вещта. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че дадената от
първоинстанционния съд правна кваллификация на предявените искове е правилна.
При тази правна квалификация, за уважаване на исковата претенция, е
необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав на посочената
норма: настъпване на вреда , противоправно деяние, причинна връзка между тях и
вина, като в случая се ангажира отговорността на възложителя на работа, от която са
произтекли вредите.
От фактическа страна се установява по отношение на твърдението за настъпване
на вреда, че е издаден талон от ЦСМП за това, че на 23.04.2021г. в интервала 12,11-
13,40ч. екип на ЦСМП-*** е прегледал и транспортирал П. Н. от гр. *** до УМБАЛ
*** със съмнение за комоцио, получено при следната фактичаска обстановка : „снощи
паднал в къщи на пода, споделя , че му причерняло пред очите и се е случило от умора
от дворната работа“. Издаден е и амбулаторен лист от д-р Ц. М. на 23.04.2021г. в
10,00ч. за извършен първичен преглед, при който от снета анамнеза се установява, че
П. М. съобщава да е паднал през нощта с наранявания на главата и окосметата част на
брадичката. Извършени са превръзки, шевове и е издадена рецепта. Издадена е и
епикриза на П. М. от УМБАЛ *** ЕАД , от която се установява, че е приет в
болничното заведение на 23.04.2021г. от 13,57ч. и е изписан на 26.04.2021г. в 10,00ч. с
диагноза – „Счупване на долна челюст, закрито. Фрактура процесус кондиларис
мандибулс декстра“. В описаната анамнеза е посочено, че пациентът е заявил, че
двуктарно му е прилошало днес и вчера вечерта. Паднал и си ударил главата и лицето в
областта на брадата.. раните са обработени и зашити от дежурен лекар в спешно
хирургично звено гр. ***. Извършена е операция за поставяне на метални шини на
горна и долна челюст. Издаден е и болничен лист за 34 дни – до 26.05.2021г.
Представено е и СМУ от отделение по Съдебна медицина от 06.07.2021г., в което е
описано, че по данни на освидетелствания П. М. на 22.04.2021г. около 20,30ч. от
трафопост в с. *** му падат керемиди на главата, в резултат на което пада и си счупва
долна челюст. Представена е и медицинска документация и е извършен преглед.
Заключението на съдебния медик е, че са налице разкъсно-контузни рани в областта на
главата, контузия на главата мозъчно сътресение, счупване на долна челюст.
Сътресението е протекло със степен разстройство на съзнанието – зашеметяване, без
данни за пълна загуба на съзнание. Счита, че описаните увреждания са получени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да са възникнали както съобщава освидетелствания.
По делото са представени фактури за извършени плащания в медицинските
4
заведения за престой, потребителска такса, удостоверения.
Приложен е и звукозапис на аудиозапис на сигнал до ЕЕН 112 от лице
представило се за Г. Р. на 23.04.2021г. в 8,27ч., който е и възпроизведен в ОСЗ на
14.02.2022г. При прослушване на същия се установява, че подалият сигнала дава
сведения, че П. М. е паднал, като лекарят посетил го през нощта е казал, че има много
ниска кръвна захар. Имал рана и е кървял. След посещението на лекаря отново е
паднал и си е ударил братата при падането. П. разбирал какво му говорят, но бил много
вял. Приложен е и втори аудиозапис на сигнал до ЕЕН 112 на 23.04.2021г. в 01,38ч от
лице представило се за Ч. М.. Същият е и възпроизведен в ОСЗ на 28.03.2022г.
Подалата сигнала е сестра на П. и съобщава, че майка й търси помощ, т.к. брат й е
паднал и много кърви. Не е губил съзнание. Не знае къде е паднал, предполага, че може
да е ходил до тоалетна. В този момент майка й е спяла.
Изготвена и приета е СМЕ от в.л. доц.д-р Т., според което П. М. е получил
счупване на долна челюст, три ръбеца в резултат на оздравителни процеси на
разкъсно-контузни рани в областта на главата, мозъчно сътресение. По отношение
механизма на уврежданията заключава, че е получен удар от твърд път предмет.
Начинът на причиняване на счупването е падане от ръст по лице върху земната
настилка. По отношение разкъсно-контузните рани – също са причинени от падане в
ръст върху земната настилка. По отношение на мозъчното сътресение експертизата
установява, че съкщото е било в лека степен. Не е имал липса на спомени и събития.
Претърпените болки и страдания в резултат на получените увреждания са характерни
за вида им – средно тежки по характер и интензитет, като в началото са били най-
силни е до приключване на оздравителния процес са отшумели. Най-продължителни са
били болките от счупената челяст 4-6седмици, от сътресението – 2-3 седмици , а от
раните 1-3 седмици. Приложено е адекматно лечение и оздравителните процеси са
протекли без усложнения. В съдебно заседания съдебният лекар е потвърдил, че
мозъчното сътресение в случая би могрло да се получи както от удар от керемида, така
и при падани върху земната настилка, т.е. в случая и двата механизвма на причиняване
на увреждане са възможни.
По делото са събирани и свидетелски показания – разпитвани са свидетелите Ч.
М., сестра на П. М. и Н. М., син на ищеца, С. М. и Т. Г., служители на дружеството
ответник..
Свидетелката М. твърди, че в наследствения им имот в с. *** има трафопост.
Помни инцидента с брат й през 2021г. През нощта майка им й се е обадила и я
помолила за помощ, т.к. П. целия кърви. По –късно от майка си разбрала, че е получил
удар в главата от падане на керемида и че тя едва го е издърпала в къщи. Свидетелката
твърди, че от този трафопост редовно падат керемиди и те ги виждат на земята около
него. Когато се обадила през нощта на тел. 112 не е казала какво се е случило, т.к. не е
5
знаела. На следващия ден отишла в дома на майка си и видяла, че всичко било в кръв.
Преди този инцидент брат й бил добре, спортувал, бил физически здрав и не приемал
никакви лекарства. След това отслабнал много, т.к. не можел да се храни повече от
месец, пиел със сламка. След това не се възстановил напълно, бил стресиран.
Свидетелката твърди, че брат й имал откъслечни спомени от инцидента. Твърди, че
майка й е споделила, че е видяла падането на керемидите, т.к. била на чешмата на
двора. След инцидента свидетелката отишла да види пространството около трафопосна
и там действително имало паднали керемиди. След инцидента на трафопоста били
поставени нови керемиди и бил ограден с метален парапет.
Свидетелят Н. М. твърди, че семейството му има имот в с. ***, в който по време
на инцидента жилеела баба му, но тя починала Сега постоянно там живеел баща му.
Знае за инцидента с баща му в този имот. Знае от майка си, че баща му е пострадал от
падане на керемиди от трафопоста в двора на имота. Когато видял баща си, той му
обяснил, като писал на лист, т.к. не можел да говори, че са паднали керемиди от
покрива на трафопоста и са го ударили. Баба му била в къщата и го намерила в
последствие, едвам го вдигнала и му помогнала да влезе в къщата. Повикали Бърза
помощ от Хисаря, но от там „го претупали“. След това с кола са го завели в
Хирургиите в Пловдив. Първата седмица не можел да става от леглото. Бил шиниран и
не можел да се храни. Зарастването не станало правилно и трябвало да му пилят
зъбите, за да си затваря устата. В първите месеци залитал като ходел. Останала и
психическата травма – бил отчаян, по-раздразнителен, тъжен.До инцидента баща му не
е боледувал и не е взимал лекарства. Според свидетеля, проблемите с керемидите ,
падащи от трафопоста, са от години. Свидетелят твърди, че е виждал трафопоста
преди 2-3 седмици и още имало празни места на покрива, липсвали керемиди.
Свидетелят С. М. твърди, че работи като електромонтьор от три години в
дружеството и знае процесния трафопост във връзка с инспекциите, които се правят
два пъти годишно. Чул е за инцидента с паднали керемиди. При своите посещения не е
установил да е налице срутване или разместване на керемиди. При инспекциите, които
се извършват от двама служители, се прави оглед на всичко – съоръженията, сградата
отвън и отвътре. През лятото на 2021г. е правил инспекцията сам и е отразил, че няма
теч от покрива. В протоколите, които пишат, са длъжни да опишат ако забележат
нещо опасно. Не знае да са извършвани ремонти по този трафопост.
Свидетелят Т. Г. твърди да работи от 25г. в ответното дружество. Знае
процесния трафопост, както и за твърдения за инцидент, при който е пострадало лице
от падане на керемиди. По повод постъпилата жалба направили проверка с още един
служител и констатирали липса на една керемида. Около трафопоста не е имало други
паднали керемиди. При ежегодните проверки се извършва и оглед за евентуална
опасност от дефекти на сградата.
6
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с определение от ОСЗ на
14.02.2022г. са фактите, че в имота на ищеца М., находящ се в с. ***,
електроразпределителното дружество притежава сграда – трафопост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано
настъпването на неимуществени и имуществени вреди за М. изразяващи се в болки и
страдания от получени увреждания – разкъсно-контузни рани в областта на главата,
счупване на долната челюст и мозъчно сътресение, както и извършване на разходи по
необходимото лечение.
Спорен е въпросът дали е налице деяние – изразено в бездействие по отношение
осигуряване на безопастността на собствената на дружеството сграда – трафопост, за
която е безспорно между страните, че се намира в имота на ищеца и е собственост на
дружеството. В тази насока данни могат да се черпят единствено от свидетелските
показания, които обаче са противоречиви и заинтересовани. Така свидетелите на М. от
една страна са му близки родственици, а от друга – дават взаимно противоречиви
показания. М. твърди, че от сградата са падали керемиди от години, че при инцидента
майка й е видяла падането на керемиди и е била на двора, както и че след инцидента е
извършен ремонт на този покрив. Свидетелят М. твърди също, че проблемът с
падащите керемиди е от години, но твърди, че по врече на инцидента баба му се е
намирала в къщата и не е видяла нищо, както и че и към момента на показанията му /
дадени в един и същи ден с тези на леля му М.а/ има дупки по покрива от паднали
керемиди. Показанията на тези двама свидетели са взаимно противоречиви както по
отношение на факта имало ли е пряк очевидец на инцидента, така и по отношение на
въпроса дали е извършван ремонт на покрива след инцидента. Тези показания са
единни единствено по отношение твърдението, че от покрива падат керемиди от
години. В същото време следва да се съпоставят с показанията на останалите двама
свидетеля, които пък са служители на дружеството и също са евентуално
заинтересовани. Първият свидетел твърди , че при ежегодната проверка не е
констатирал нередности със сградата на трафопоста, което е и отразил в съответен
протокол. Вторият свидетел признава, че след подаване на жалба от страна на ищеца е
проверил трафопоста и е констатирал, че е паднала една керемида, без да уточнява
обаче от коя част на покрива / откъм двора или откъм улицата/. При тези противоречия
в свидетелските показания, съдът намира, че следва да се приеме единствено липсата
на една керемида от покрива на трафопоста, доколкото този факт съставлява неизгоден
за работодателя и е установен от неговия свидетел. Следва да се отчете, че тази липса е
констатирана месеци след инцидента. Доколкото собственикът е длъжен да поддържа
вещтта в изправност, респ. да полага грижи за отремонтирането й, то е налице и
противоправно поведение изразяващо се в неподдържане в изправност на покрива на
стградата, но без да е доказано към кой момент е осъществено същото.
7
Най-същественият въпрос е установяване на механизма на причиняване на
уврежданията, т.к. чрез него би се установила причинно-следствената връзка между
вредите за ищеца и евентуално противоправното деяние. В тази връзка съдът
кредитира СМЕ, която е приета като обективна, незаинтересована, изчерпателна и
неоспорена от страните. Заключението на съдебния медик е че получените увреждания
могат да се получат както от удар с път предмет, така и от падане от цял ръст, т.е.
според експертизата е възможно както действително път предмет да е ударил по
главата ищеца, така и той да е паднал от изправено положение и да се е наранил.
Данни какво се е случило се съдържат в гласните доказателства на свидетелите на
ищеца, както и в медицинската документация, съдържаща снета анамнеза. Такива
данни се съдържат и в сигналите до тел. 112. Показанията на свидетелите М.и , както
вече бе отбелязано, са взаимно противоречиви. Сестрата на ищеца - М. твърди, че знае
от майка си, че последната е била пряк свидетел на инцидента и че е видяла падането
на керемидите. Синът на ищеца М., пък, твърди, че баба му е била в къщата и не е
видяла нищо. В последствие е открила баща му паднал. Всъщност единственият
възможен пряк свидетел, очевидец – майката на ищеца е починала и не може да бъде
разпитана лично. Налице е съществено противоречие относно това дали реално някой
е видял инцидента, поради което, за изясняване на обективната истина, тези показания
следва да се съпоставят с останалите данни по делото. Данните в медицинската
документация не съдържат нито едно сведение за инцидент с паднали керемиди.
Напротив – всички данни от анамнезите, снети от пациента в деня след инцидента са за
това, че е паднал сам. Тук следва да се разгледа твърдението му в процеса, че е имал
амнезия, загуба на спомени и обърканост. Съгласно категоричния извод в СМЕ в
случая не е налице нито загуба на съзнание, нито липса на спомени. Полученото
сътресение на мозъка е в лека степен, което не предполага подобни прояви. Данните от
сигналите до спешен номер 112 също сочат, че нараняванията са получени през нощта,
в дома на пострадалото лице, като изрично и двете лица, подали сигналите сочат, че не
е имало загуба на съзнание . Всъщност и относно момента на инцинета не са налице
сигурни и безпротиворечиви доказателства. Свидетелските показания сочат на време
на инцидента през деня, а писмените доказателства- медицинска документация и
звукозаписите от тел.112 – на инцидент случил се през нощта.
При съпостяване на всички тези доказателства по делото, съдът намира, че не се
установява категорично и безпротиворечиво нараняванията на П. М. да са получени в
резултат на паднали на керемида от покрива на процесния трафопост, още по-малко
това да се е случило на сочената от ищеца дата. Доколкото именно на ищеца е
доказателствената тежест в процеса да установи механизма на причиняване на вредите
и респ. причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение и
то при условията на пълно и главно доказване, следва да се приеме, че не се доказва
тази връзка.
8
Липсата на който и да е от кумулативно посочените елементи на нормата на
чл.49 от ЗЗД, води до неоснователност на исковата претенция за заплащане на
обезщетение за вреди. Така предявените обиктивно съединени искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата
страна, 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112/27.04.2022г., пост. по гр.д.№ 1430/2021, КРС.
ОСЪЖДА П. Н. М. , ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в размер на 100лв.
юрисконсултсковъзнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
въззиваемата страна ЗК „Уника“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9