РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети пети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря
Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №413
по описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Производството е образувано по жалба с вх.№
3442/18.09.2020 г. от „КА - 10“ ООД гр.Ловеч, ул. „Харманска“ № 17, вх. А,
ет.2, ап.6, ЕИК *********, с управител И.В.И., против Ревизионен акт
№Р-04001119006717-091-001/29.05.2020 г. издаден от органи по приходите към ТД
на НАП Велико Търново, поправен с влязъл в сила РА ПРА
№П-040011120140055-003-001/19.08.2020 г., издаден от орган по приходите към ТД
на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 149/25.08.2020 г. на Директор на
Дирекция „ОДОП“ гр.Велико Търново при ЦУ на НАП.
С Ревизионния акт са установени допълнително
задължения на жалбоподателя за:
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК за периода 01.01.2014 г.-
31.12.2018 г. в общ размер на 112 909,35 лв. /сто и дванадесет хиляди
деветстотин и девет лв. 35 ст./ и лихви върху него в общ размер на 36 150, 58
лв. /тридесет и шест хиляди сто и петдесет лв. 58 ст./, за данъчните периоди:
2014 г. – 18206,77 лв. остатък за внасяне и 9542,25
лв. лихва върху него,
2015 г. – 23904,40 лв. остатък за внасяне и 10090,43
лв. лихва върху него,
2016 г. – 15035,98 лв. остатък за внасяне и 4824,43
лв. лихва върху него,
2017 г. – 49224,00 лв. и остатък за внасяне и 10802,80
лв. лихва върху него,
2018 г. – 6538,20 лв., и 886,67 лв. лихва върху него;
ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ за периодите м.04.2014
г. и от м.01.06.2014 г.- 31.12.2017 г., в общ размер на 406 463,11 лв.
/четиристотин и шест хиляди четиристотин
шестдесет и три лв. и 11 ст./ произтичащи от:
начислен ДДС във връзка с непризнати ВОД на стоки и
услуги по чл. 21 от ЗДДС в размер на 215740,81 лв.,
начислен ДДС за недокументирани и неотчетени продажби
на стоки в размер на 4751 лв.,
отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 185971,30 лв.,
като след извършено прихващане е определен ДДС за
внасяне за данъчни периоди 01.04.2014 – 30.04.2014 г., и от 01.06.2014 г. –
31.01.2018 г. в общ размер на 394809,98 лв. /триста деветдесет и четири хиляди
осемстотин и девет лв. 98 ст./, и лихви върху задължението в общ размер на
160012,36 лв. /сто и шестдесет хиляди и дванадесет лв. 36 ст./.
Ревизионен акт № Р-04001119006717-091-001/29.05.2020
г. не е обжалван по административен ред и е влязъл в сила в частта по ЗДДС, в
която не са определени задължения за ДДС, различни от декларираните за данъчни
периоди от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г., м. 05.2014 г. и от 01.02.2018 г. до
30.09.2019 г., в т.ч. за данъчни периоди м. 04.2018 г., м. 07.2018 г. и м.
10.2018 г., за които е потвърден декларираният ДДС за възстановяване общо в
размер на 11 653,13 лв.
Жалбоподателят моли да бъде отменен РА в обжалваната
част.
Оспорващият се представлява от адв. И.. В съдебното
заседание по съществото на спора не се явява и
не се представлява. Поддържа предявената жалба. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна Директора на Дирекция “ОДОП” гр.Велико
Търново към ЦУ на НАП, се представлява от процесуални представители ю.к. М. и
ю.к. Л., оспорва жалбата. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора.
Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Към жалбата административният орган е приложил
заверено копие от административната преписка.
По делото са събрани писмени доказателства. По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Жалбата е допустима, като подадена от
легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.
РА е връчен на жалбоподателя на 05.06.2020
г. /л. 87/, жалбата е депозирана пред административния орган на 19.06.2020 г.
/л. 35 /. Решение № 149/25.08.2020 г., с което РА е потвърден, е връчено на 26.08.2021
г. /лист 32/, а жалбата до АдмСЛ е подадена на 08.09.2021 г. чрез
административния орган /лист 10/.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Процесният Ревизионен акт № Р-04001119006717-091-001
от 29.05.2020 г. е издаден от Началник на сектор, възложил ревизията, при ТД на
НАП Велико Търново и Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при
ТД на НАП Велико Търново.
Издаден е в резултат на ревизия извършена
на основание Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001119006717-020-001/21.10.2019
г., връчена на 21.10.2019 г. /лист 268-270/, изменена със Заповед за изменение
на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-04001119006717-020-002 /20.01.2020
г., връчена на същата дата /лист 271-273/, с обхват задълженията за корпоративен
данък на дружеството за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2018 г. и задълженията за ДДС
на дружеството за периода 01.01.2014 г. – 30.09+.2019 г., и е определен срок за
завършване на ревизията 20.03.2020 г. и 14-дневен срок за изготвяне на
ревизионен доклад /РД/.
За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001119006717-092-001/03.04.2020 г. /лист 94 и сл./,
връчен на дружеството на същата дата /лист 260/
Срещу съставения РД е подадено писмено
възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК от страна на
дружеството жалбоподател /лист 91/.
Обжалваните задължения за корпоративен
данък и за ДДС са определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК, поради установени
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК, които не се оспорват, и
след изпълнена процедура по уведомяване на лицето за провеждане на ревизията по
особения ред, чрез връчване на Уведомление № Р-
04001119006717-113-001/19.02.2020 г. по чл.124, ал.1 от ДОПК и изискване на
декларация за имущественото и финансово състояние с ИПДПОЗЛ № Р-04001119006717-040-
002/19.02.2020 г.
Управителят на ревизираното дружество сам
е заявил в отговор на връчено в хода на ревизията ИПДПОЗЛ №
Р-04001119006717-040-001/28.10.2019 г., че не може да представи счетоводната
документация, в т.ч. първичните счетоводни документи за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2017 г., тъй като същите били унищожени в резултат на наводняване
на офиса на дружеството, причинено от обилни валежи на 12.04.2019 г. Идентични
обяснения са дадени и с вх. № 5183/16.04.2019 г., по описа на ТД на НАП В.
Търново, офис Ловеч в хода на извършена проверка на „КА-10" ЕООД за
установяване на факти и обстоятелства, в които е посочено, че освен всички
първични счетоводни документи и счетоводни справки, вследствие на наводнението
е бил повреден и компютърът, от който са издавани фактури и в който са
съхранявани документи на дружеството. От ревизираното лице не са представени
никакви счетоводни документи за периода 2014 г. - 2017 г., с изключение на
годишни оборотни ведомости за 2016 г. и 2017 г. и главна книга за 2017 г.
За 2018 г. ревизираното лице е представило
счетоводна отчетност, в т.ч. оборотна ведомост и главна книга.
Поради непредставяне на счетоводна
отчетност и на документите, необходими за установяване на основата за облагане
за периода 2014 г. - 2017 г., с 34 броя протоколи органите по приходите са
приобщили от данъчно-осигурителното досие на дружеството всички документи,
които лицето е представило в предходни производства по извършване на проверки
за прихващане или възстановяване на ДДС и проверки за установяване на факти и
обстоятелства.
В хода на извършената ревизия са
предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД,
неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по
приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните
доказателствени средства.
В ревизионното производство е извършен
преглед на представените счетоводни документи на дружеството, извършени са
насрещни проверки, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата,
събрани в хода на ревизията /11 бр. Приложения и 6 тома по делото/.
В хода на проверката са събрани фактури, международни
товарителници за автомобилни превози (ЧМР) и превозни билети за 2014, 2015,
2016, 2017, 2018 и 2019 г., оборотни ведомости, главни книги и др.
За някои от представените ЧМР няма
представени фактури, други от тях са нечетливи до степен на напълно неясно
съдържание, трети се разминават с датите, посочени във фактурите, и данните от
Агенция „Митници“ за излизане и влизане в страната на превозните средства.
Представени са копия от превозни билети за
дърва за огрев, за които няма отразени фактури в дневника за продажби на
дружеството за съответните дати и периоди. За същите периоди дружеството не е
представило първични документи за декларираните разходи, представени са оборотни
ведомости и главни книги.
При сравнение на данните в подаваните от
дружеството Годишни данъчни декларации /ГДД/ и Отчети за приходите и разходите
/ОПР/ със счетоводно отчетените данни в главната книга и оборотната ведомост на
дружеството, проверяващите са установили разлики, с които са коригирали
финансовия резултат на дружеството.
Представеното удостоверение от РС ПБЗН –
Ловеч от 15.04.2019 г. е издадено три дни след събитието от 12.04.2019 г.,
посочено от „КА-10“ООД като „наводнение“ на склад, офис, машини и оборудване,
унищожило първични счетоводни документи, справки и компютър, не удостоверява
унищожаване на счетоводната документация на дружеството, тъй като РС ПБЗН –
Ловеч не е участвала в отстраняването на последиците от произшествието. След
събитието дружеството не се е снабдило от контрагентите си с копия на
унищожените първични счетоводни документи, което е негово задължение, в случай,
че смята да упражни правото си на данъчен кредит по ЗДДС.
При извършени проверки чрез гръцката
приходна администрация на чуждестранните контрагентите, посочени като
получатели в представени от ревизираното дружество фактури, е установено, че
част от дружествата не са декларирали ВОД в отчетните си регистри, и отричат да
са получавали посочените от „КА-10“ ООД доставки.
На следващо място част от превозвачите,
посочени в четливите ЧМР, приложени към част от фактурите, издадени от „КА-10“
ООД, са отговорили при извършените насрещни проверки, че не са извършвали
превоз на стоки на посочените дати за „КА-10“ ООД.
Анализът на представените в ревизионното
производство документи е отразен подробно в съставения Ревизионен доклад, към
който препраща изрично оспорения Ревизионен акт.
При така събраните писмени доказателства, приобщени
към административната преписка, представена и приета по настоящото дело, след
анализа им поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за безспорно
установено по делото следното от фактическа страна:
Съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗКПО счетоводен
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ
вярно стопанската операция, както и когато в първичния счетоводен документ
липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие,
че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон.
Съгласно чл. 78 от ЗКПО при определяне на
данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира
със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са
отчетени от данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаеми доставки.
Съгласно чл. 71, ал.1, т.1 от ЗДДС правото
на приспадане на данъчен кредит се упражнява, когато е изпълнено условието да притежава
данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в
който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или
услуги, по които лицето е получател.
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗДДС регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа по т.
1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
За да се признае на получателя по облагаема
доставка правото на приспадане на данъчен кредит, следва кумулативно да са
изпълнени две условия: да притежава данъчен документ - фактура, съставена в
съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, и да е налице реално
осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен
документ по смисъла на този закон са фактурата, известието към фактура, протоколът.
А съгласно ал.3 на същата норма при кражба, загубване, повреждане или
унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено
компетентната ТД на НАП не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното
обстоятелство, като срокът е инструктивен.
Чл. 122, ал. 1 от ДОПК овластява органите
по приходите с правомощие да приложат
установения от съответния закон, в случая ЗКПО и ЗДДС, размер на данъка към
определена от органа по приходите по реда на ал. 2 основа, когато са налице посочени
в нормата хипотези, сред които и случаите, когато налице са данни за укрити
приходи или доходи, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството, или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, и
когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
По делото са събрани писмени доказателства
и е назначено вещо лице, което е представило две заключения по ССчЕ и
допълнителна ССчЕ.
Съдът кредитира заключенията на вещото
лице.
И в ревизионното производство, и в производството
пред съда жалбоподателят не представи липсващите първични счетоводни документи,
четливи копия от ЧМР или пътни листове към представените ЧМР, съответстващи на
излизанията и влизанията в страната, и на издадените фактури.
По направеното преобразуване на финансовия
резултат по ЗКПО в посока увеличение със стойността на разликата между
декларираните с ГДД и ОПР разходи и реално отчетените счетоводно разходи от
дружеството, и допълнително установените задължения по ЗКПО, съдът счита за
доказано следното:
Дружеството не е представило счетоводна
отчетност и първични счетоводни документи за периода 2014 г. - 2017 г. При
сравняване на счетоводните данни от представените оборотни ведомости за 2016
г., 2017 г. и 2018 г. и главни книги за 2017 г. и 2018 г., с данните от подадените
ГДД по чл. 92 от ЗКПО и отчетите за приходите и разходите /ОПР/ подавани за
посочените периоди, се констатират несъответствия както по отношение на
отчетените и декларирани приходи, така и по отношение на отчетените и декларирани
разходи от „КА-10" ООД.
Затова определянето на данъчната основа е
станало по особения ред на чл. 122 от ДОПК за периода 2014 г. - 2018 г.
С РА са определени ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ЗА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК И ЗА ЛИХВИ ВЪРХУ НЕГО за всички ревизирани периоди, като
причините за това могат да бъдат сведени до две:
1. Установени неотчетени
приходи от продажби на дърва за огрев през 2014 г. - в размер на 5966,00 лв.,
през 2015 г. - в размер на 3876,00 лв. и през 2016 г. - в размер на 11025,00
лв.
Неотчетените приходи за 2014 г., 2015 г. и
2016 г. са установени въз основа на следните доказателства:
- копия на издадени от „КА-10" ООД
превозни билети във връзка с транспорт на продадени от него дърва за огрев на
различни клиенти (изискани в хода на ревизията от Регионална дирекция по горите
Ловеч и предоставени с вх. № 15717- 1/03.01.2020 г., по описа на ТД на НАП В.
Търново, офис Ловеч);
- декларираните от „КА-10" ООД
фактури за извършени доставки на стоки в подадените от дружеството дневници за
продажби;
- копия на издадени от дружеството фактури
за продажба на дърва за огрев, с данни за продажните цени (приобщени от
данъчно-осигурителното досие на жалбоподателя).
След съпоставка и анализ на данните от
посочените документи се установява, че липсват доказателства за издадени от
КА-10" ООД фактури за реализация на дърва за огрев по 4 броя превозни
билети, издадени през м.11 и 12.2014 г., 3 броя превозни билети, издадени през
м. 11. 2015 г. и 8 броя превозни билети,
издадени през м. 02 и 06. 2016г.
Стойностите на нефактурираните и неотчетени
продажби са установени, като са ползвани единичните продажни цени без ДДС,
посочени във фактурите за продажби, издадени от дружеството към различни
контрагенти в същия или близък по време данъчен период.
2. Част от разходите, декларирани в ГДД и в ОПР
към ГФО, не са признати за данъчни цели поради липса на документална
обоснованост
- липса на първични счетоводни документи и
на доказателства за извършени плащания, съответно за 2014 г. - в размер на 176
101,70 лв., за 2015 г. - в размер на 235 168,04 лв., за 2016 г. - в размер на
198 855,20 лв. и за 2017 г. - в размер на 492 240,04 лв.
Размерът на непризнатите за данъчни цели
разходи е определен като разлика между декларирания размер на разходите в
подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО и признатите от ревизията разходи (счетоводни
амортизации, трудови възнаграждения, осигурителни вноски на работниците и
служителите, балансовата стойност на продадените активи и стоково-материални
запаси). За 2014 г. не са признати за данъчни цели разходи общо в размер на 176
101,70 лв., това е разликата между декларираните разходи в размер на 208960,32
лв. и признатите за данъчни цели разходи общо в размер на 32858,62 лв., в т.ч.:
разходи за амортизации 7201,06 лв., разходи за възнаграждения 12885,62 лв.,
разходи за осигуровки 3461,94 лв. и балансовата стойност на продадените активи
9310,00 лв. За 2015 г. не са признати разходи в размер на 235168,04 лв.,
представляващи разлика между общо декларираните по ГДД разходи в размер на
301091,89 лв. и признатите при ревизията разходи в общ размер 65923,85 лв.,
представляващи разходи за амортизации - 31163,49
лв., за възнаграждения - 24637,98 лв. за осигуровки 6922,38 лв. и балансовата стойност
на продадените активи и СМЗ - 3200,00 лв. За 2016 г. не са признати разходи в
размер на 198855, 20 лв., като разлика между декларираните по ГДД разходи общо
в размер на 355204,60 лв. и признатите при ревизията разходи общо в размер на
156349,40 лв., представляващи разходи за амортизации - 36825,88 лв., за
възнаграждения - 20137,84 лв., за осигуровки - 5096,12 лв. и балансовата
стойност на продадените активи и СМЗ - 94289,56 лв. За 2017 г. не са признати
разходи в размер на 492240,04 лв., като разлика между декларираните по ГДД общо
в размер на 558163,67 лв. и признатите при ревизията разходи в общ размер 65923,63
лв., представляващи разходи за амортизации - 35392,46 лв., за възнаграждения -
24889,06 лв., за осигуровки - 5363,12 лв. и разходи за глоби и неустойки в
размер на 278,99 лв., (с които е увеличен счетоводния финансов резултат).
За разликата между декларираните разходи и
счетоводните данни в оборотните ведомости и главни книги, от дружеството не са
представени доказателства (с изключение на разходите за глоби и неустойки), че това
представляват реално извършени разходи – няма представени фактури от
доставчиците.
Данъчните основи за облагане с
корпоративен данък са определени правилно и законосъобразно, като декларираните
финансови резултати са завишени с размера на неотчетените приходи и размера на
разходите, които не са признати за данъчни цели поради липса на документална
обоснованост, съгласно чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО.
В резултат са определени процесните допълнителни
задължения за корпоративен данък за 2014 г. - в размер на 18206,77 лв., за 2015
г. - в размер на 23904,40 лв., за 2016 г. - в размер на 15035,98 лв. и за 2017
г. - в размер на 49224,00 лв., заедно с лихви в общ размер на 35263,91 лв.
За 2018 г. допълнителните задължения за
корпоративен данък са поради увеличения финансов резултат с непризнати разходи,
с които дружеството е завишило размера на декларираните от него разходи в
Отчета за приходи и разходи /ОПР/ и в ГДД за този данъчен период.
Ревизиращите органи са установили
несъответствие между общия размер на счетоводно отчетените разходи и
декларираните такива по ГДД за 2018 г. В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. са
декларирани разходи общо в размер на 750 247,49 лв. (и по ОПР за 2018 г. -
разходи общо в размер на 750 хил.лв.), докато по счетоводни данни отчетените
разходи за този данъчен период са установени общо в размер на 684 865,45 лв.
Съдът счита, че преобразуваният финансов
резултат, определената данъчна основа за облагане по ЗКПО и определеният размер
на допълнително установени задължения за корпоративен данък са правилно
установени и определени от органите по приходите в ревизионното производство.
Изводите на органа не противоречат на събраните доказателства и не са
опровергани от дружеството с представяне на необходимите първични счетоводни
документи или надлежно заверени копия от тях, ако същите са били унищожени при
наводнение.
ОТНОСНО ДОПЪЛНИТЕЛНО УСТАНОВЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДДС:
Допълнително установените задължения за
ДДС, които са предмет на обжалване, са определени за данъчни периоди м.04.2014
г. и от 01.06.2014 г. до 31.12.2017 г., размерът им е общо 406 463,11 лв. Те са
в резултат на:
1. отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 185 971,30 лв.;
2. начислен ДДС общо в
размер на 4751,00 лв. за нефактурирани и недекларирани в отчетните регистри по
чл. 124 от ЗДДС продажби на дърва за огрев, и
3. начислен ДДС общо в
размер на 215 740,81 лв. за недоказани вътреобщностни доставки на стоки и
свързани с тях транспортни услуги, които са декларирани в дневниците за
продажби на дружеството като доставки с нулева ставка на ДДС.
По първата хипотеза на допълнително
установени задължения за ДДС – отказано право на приспадане на данъчен кредит:
За законосъобразното възникване и
упражняване на правото на данъчен кредит по ЗДДС основно условие е реалността
на доставките - чл. 6, ал. 1, съответно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25,
чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от закона. Тъй като получателят черпи права от
доставката – правото на данъчен кредит,
негово задължение е да притежава документи, доказващи реалното предаване на
стоката или услугата. Доказателствената тежест в този процес пада върху
ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и
доказателствени средства да установи реалното осъществяване доставките.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно
съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване -
предаване на стока или резултат от извършване на услуга. Предаването на стоките
или услугите следва безспорно да е установено. В чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС е предвидено да се докаже, че е прехвърлено право върху
определена стока или услуга. При всички случаи, както в ЗДДС, така и в
Директива 2006/112/ЕО, се изисква да се установи реалното предаване на стоките
или резултата от услугата. Съобразно нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС
преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит
(реално ли са осъществени доставките и използван ли е техният предмет в
извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция
съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31
и т. 32 от Решение на СЕС по дело С- 285/11).
При извършване на ревизията и направените
насрещни проверки, органите по приходите не са установили и не са им били
представени документи, удостоверяващи реална доставка на стоки и услуги към жалбоподателя.
С РА е отказано право на приспадане на
данъчен кредит общо в размер на 185971,30 лв. за всички покупки, декларирани в
дневниците за процесните периоди, за които жалбоподателят не е представил
фактури и други съпътстващи документи в ревизионното производство, и такива, които
да са събрани в предходни данъчни производства, не са установени в данъчно-осигурителното
досие на дружеството.
Ревизията е признала право на приспадане
на данъчен кредит само за конкретни покупки, за които са установени налични
документи сред приобщените доказателства от предходни данъчни производства,
както следва:
за данъчен период м. 09.2014 г. е признат
данъчен кредит в размер на 3129,33 лв.;
за данъчен период м. 07.2015 г. - в размер
на 5261,19 лв. и
за данъчен период м. 08.2015 г. - в размер
на 2000,00 лв.
По всички останали фактури, декларирани в
дневниците за покупки на „КА-10" ООД, правото на приспадане на данъчен
кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл.
71, т. 1 от ЗДДС, както и поради неспазване на разпоредбите на чл. 112, ал. 3 от ЗДДС и чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС.
Както по-горе беше посочено, дори да е
настъпило събитието, довело до унищожаване на първичните счетоводни документи,
наводнение на складове и офиси, дружеството е следвало да се снабди с копия на
тези документи от доставчиците си, но очевидно такива действия изобщо не са
предприемани след премахване на последиците и уведомяването на ТД на НАП, макар
и след изтичане на 24-часовия срок.
Доказателствена тежест на търговеца е
нормативно предвидена с чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС, съгласно която, при изгубване,
унищожаване или кражба на оригинала на документ, регистрираното лице може да
упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това ТД
на НАП по регистрацията си и осигури копие от екземпляра на издателя на
документа, заверено с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.
При липса на оригинали на фактури или на
заверени от доставчиците копия, от които да е видно, че отговарят на
изискванията на чл. 114 от ЗДДС, няма как на жалбоподателя да бъде признато
право на приспадане на данъчен кредит. Освен поради липсата на фактури за покупки,
така и поради липсата на други документи към тях, установяващи предаване и
приемане на стоки и услуги, реалността на доставките не е доказана. Не може да
бъде признато право на данъчен кредит, и на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС е следвало да се откаже правото на приспадане на данъчен
кредит.
По втората група допълнително установени
задължения за ДДС - начислен ДДС за нефактурирани и недекларирани в отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС продажби на дърва за огрев в общ размер на 4751,00
лв.:
С РА за данъчни периоди м. 10, 11 и
12.2014 г., м. 11.2015 г. и м. 02 и 06.2016 г. е начислен ДДС общо в размер на
4751,00 лв. за установени продажби на дърва за огрев, за които има издадени от
„КА-10" ООД превозни билети /ПБ/, но не са намерени декларирани фактури в
дневниците за продажби за ДДС.
При сравнението на изисканите и
предоставени от РДГ - Ловеч превозни билети за превоз на дърва за огрев,
продавани от „КА-10" ООД, с данните от дневниците за продажби за ДДС на
дружеството, е установено, че към някои превозни билети, издадени към различни
контрагенти, няма отразени в дневниците за продажби фактури, които да
кореспондират с тях.
Превозният билет документира
транспортирането на дървесина от временен склад или обект до друг склад или обект,
в който постъпва, преработва се или се складира. Те са съпътстващ документ по придобиване
или реализация на дървесина. Самата реализация следва да се документира с
фактура, каквато в случая не е издадена към въпросните превозни билети.
Фактурата за доставката следва да бъде отчетена в счетоводството и декларирана
в отчетните регистри за продажби по ЗДДС, което не е сторено.
Превозните билети са предоставени от
РДГ-Ловеч, същите не са анулирани и удостоверяват реално извозване на дърва за
огрев от склада на жалбоподателя до трети лица, а не до друг обект на
дружеството. Това е доказателство, че лицето се е разпоредило със стоката. При
така установената фактическа обстановка и при липса на данни дървата за огрев
по тези превозни билети да са транспортирани и доставени извън страната, органът
по приходите правилно е приел, че посочените в превозните билети количества
дърва за огрев са реализирани в страната.
Органът по приходите е определил единичната
цена на куб.м. дърва на база наличните издадени фактури от „КА-10" ООД
през съответната година, а в случаите, в които не са намерени фактури от същата
година, цената е определена в размер на 35 лв. за куб.м., изцяло в полза на
ревизираното лице. При данъчна ставка 20% върху установените нефактурирани и
неотчетени продажби, с РА е начислен ДДС общо в размер на 4751,00 лв.
Третата хипотеза на допълнително установени
задължения за ДДС е на начислен ДДС
общо в размер на 215 740,81 лв. за недоказани вътреобщностни доставки /ВОД/ на
стоки и свързани с тях транспортни услуги, които са декларирани в дневниците за
продажби на дружеството като доставки с нулева ставка на ДДС.
От анализа на събраните в хода на
ревизионното производство документи се налага извод, че представените
доказателства не установяват реалното осъществяване на ВОД на стоки от
„КА-10" ООД.
От заключението на вещото лице също е
видно, че не са представени документи - международни товарителници за
автомобилен превоз СМR, а някои от наличните такива
в преписката по делото са напълно нечетливи и няма как да се приеме, че
съдържат необходимите реквизити, за да бъдат приети за доказващи извършването
на международен превоз на конкретни стоки. Органът по приходите, след извършена
справка в Агенция Митници, е установил, че на датите, посочени в част от
товарителниците, автомобили с посочените регистрационни номера и водачи не са
излизали от страната, за да осъществят транспорт на посочените в
товарителниците стоки за „КА-10“ ООД. На следващо място част от сочените за
превозвачи дружества при извършените насрещни проверки отричат да са превозвали
стоки за „КА-10" ООД на посочените в ЧМР дати.
Органите
по приходите са извършили проверка в системата VIES относно обема на получените
доставки от чуждестранните търговци, посочени като купувачи от „КА-10" ООД,
при която са установили, че не всички ВОД и услуги по чл. 21 и чл. 22 от ЗДДС,
декларирани от „КА-10“ ООД, са декларирани в отчетните им регистри.
Ответникът е оспорил истинността на 85
броя ЧМР /лист 349 и сл./. Съдът, с протоколно определение от 05.02.2021 г. /лист
392/ съдът е постановил да се извърши проверка на оспорените 85 броя ЧМР към
фактури, издадени в процесния период. Съдът е указал на основание чл. 193,
ал.3, изр.2 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, че носи тежестта да докаже
истинността и автентичността на оспорените писмени документи.
Това следваше да се направи с
представянето на безспорни платежни документи, транспортни документи (пътни
листове, тахографски листове и др.), банкови извлечения, договори и др.
С обжалвания РА, поправен с РАПРА, за данъчни
периоди от 01.06.2014 г. до 31.03.2015 г. и от 01.06.2015 г. до 31.12.2017 г.
на основание чл. 82, ал.1, във връзка с чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, чл. 66,
ал. 1, чл. 67, чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС общо в
размер 215 740,81 лв., по 1087 бр.
фактури за доставка на стоки (дърва за огрев и пелети) и свързаните с тях
транспортни услуги на обща стойност 1 078 702, 72 лв., издадени на
контрагенти от Европейския съюз, предимно търговци регистрирани в Гърция, за
които органите по приходите са приели, че не са налице доказателства за прилагане
на нулева данъчна ставка.
Обстоятелствата, въз основа на които е
направен извод, че не са налице ВОД с нулева ставка, извършени от дружеството
жалбоподател, са следните:
За периода от 01.06.2014 г. до 31.03.2015
г. и от 01.06.2015 г. до 31.12.2017 г. не са признати за реални ВОД и
свързаните с тях фактурирани транспортни услуги
към DZI GLOBAL TREIDER М.Р с VIN
EL997334477 на стойност 16 062,11 лв.,
към SPITHA Е.Р.Е. MANOUSARIDOUS-Е.Р.Е с
VIN EL800427777 на стойност 23 993,21 лв.,
към XAMILOKIS PAILOS NIKOLAOS с VIN
EL300424920 на обща стойност 13 759,00 лв. и
към EMPORIA XILON-KOURINIOTIS с VIN
EL074040971 на обща стойност 1 406,00 лв.
За тези доставки е констатирано, че
дружеството не притежава годни документи, посочени в чл. 45, т. 2 от ППЗДДС,
които да удостоверят транспортирането на стоките до територията на други
държави-членки, поради следното:
- не е установено фактическото придвижване
на стоката от територията на Република България до територията на друга държава
- членка на ЕС, поради липса на данни в ИС на Агенция „Митници", че
посоченото в международната товарителница МПС е преминало през ГКПП;
- вписаният превозвач в международната
товарителница отрича да е извършил превоз на стоки до Гърция за ревизираното
лице или транспортьора не представя документи, потвърждаващи извършен превоз на
стоки и
- в отговорите от гръцката приходна администрация
се посочва, че:
DZI GLOBAL TREIDER М.Р отрича такава стока
да е достигала до него поради факта, че не е извършвал сделки с „КА-10"
ЕООД;
ORMANIDIS IOANNIS VASILIOS е заявил, че от
края на 2015 г. е прекратил дейност, в т.ч. и за вътреобщностните сделки, а
декларираните от „КА-10" ЕООД доставки към търговеца са от 2016 г.
На следващо място не са признати за ВОД доставки,
за които от дружеството жалбоподател изобщо не са представени фактури и
транспортни документи.
Дружеството е декларирало в дневниците за
продажба ВОД и услуги по чл. 21 и чл. 22 от ЗДДС към контрагенти от ЕС, на обща
стойност 1 023 482, 42 лв., в т.ч.
към XAMILOKIS PAILOS NIKOLAOS с VIN
EL300424920 на стойност 143 457,00 лв.,
към EMPORIA XILON- KOURINIOTIS с VIN
EL074040971 на стойност 2 400,13 лв. и
към ORMANIDIS IOANNIS VASILIOS с VIN
EL034428111 на стойност 18 681,90 лв.,
за които е установено, че в
данъчно-осигурителното досие на дружеството или изобщо не са налични копия на издадени
фактури за доставки и транспортни документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоки до територията на друга държава членка, или наличните
такива са нечетливи до степен да бъдат третирани като негодни документи.
Органът по приходите е приел, че дружеството
не притежава изискуемите документи, регламентирани в чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за
доказване на ВОД и не са доказани изпълнението на условията на чл.21, ал.2 във
връзка с чл.22, ал.3 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка за услугите по
транспорт на стоки.
За да е приложим режимът, установен за
ВОД, за дадена доставка на стоки, е необходимо да са изпълнени следните
кумулативно дадени условия:
доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице
на територията на страната;
получателят да е регистрирано лице за
целите на ДДС в друга държава членка;
транспортиране на стоките от територията
на страната до територията на друга държава членка и
възмездност на доставката.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС,
документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с правилника за
прилагане на закона. Тези документи са посочени в разпоредбата на чл.45 от
ППЗДДС (в редакцията, действаща за ревизираните периоди):
по т.1. документ за доставката, в случая фактура
за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на
получателя, издаден от държава членка на ЕС и
по т.2. - документи, доказващи изпращането
или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка, като, в зависимост от лицето,
извършило транспорта с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС са определени следните документи,
доказващи транспортирането на стоките:
- транспортен
документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя. В писменото потвърждение се посочва дата и място
на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер
на транспортното средство, с което е извършен транспорта, име на лицето
предало стоката.
- транспортен
документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава
членка - когато транспортът е извършен от доставчика или трето лице за сметка
на доставчика.
Режимът на ВОД е изключение от общия режим
на доставките, които по правило се облагат в държавата на доставчика,
доказването на вътре-общностния им характер е в тежест на доставчика.
Посочените документи за извършани ВОД
дружеството не е представило в ревизионното производство, такива не се съдържат
и в данъчното-осигурителното му досие. Пред съда също не бяха представени попълнени
товарителници, които могат да бъдат разчетени и съдържат необходимите реквизити,
пътни листове, тахографски листове, фактури за закупено гориво, заплатени
разходи за винетни такси и др.
При липса на изискуемите документи за
осъществяване на международен превоз на товари по Закона за автомобилните
превози, същите следва да се третират като доставки с място на изпълнение
територията на страната. Поради това на ревизираното лице е начислен ДДС по арг. от чл. 86, ал. 3 вр. чл. 21, ал. 1
от ЗДДС и чл. 22, ал. 1 от ЗДДС.
При прегледа на събраните в ревизионното
производство писмени доказателства се установява, че част от представените
фактури за ВОД са придружени от ЧМР, но в съдържанието на тези ЧМР са налице
непълноти – липсват задължителните реквизити дата и място на получаване, поради
което същите не могат да удостоверят реалното транспортиране на стоката и
доставката ѝ до територията на друга държава-членка.
Жалбоподателят не е представил други
доказателства за реалното транспортиране на стоките дори за доставки, в ЧМР на
което е вписан за превозвач. Като превозвач би следвало да разполага и да
представи пред органа по приходите: пътни листове, тахографски листове, фактури
за закупено гориво, заплатени разходи за винетни такси и т.н.
Поради липсата на доказателства, тези ЧМР не
са приети като годни да установят реално превозване на стоките от територията
на страната до територията на Гърция. Достоверността на представените ЧМР се
опровергава и от данните на Агенция „Митници" за движението на процесните
транспортни средства, описани в ЧМР. От данните от АМ е видно, че композиции от
автомобили и ремаркета, описани в ЧМР, не са преминавали на посочените дати
границата на път за Гърция. Стоката, предмет на фактурираната ВОД, реално не е напускала
пределите на България, а е ползвана нулева ставка за облагане по ЗДДС.
Освобождаването на ВОД на дадена стока е приложимо
само, когато тази стока е прехвърлена на приобретателя и продавачът докаже, че
посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и
че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала
физически територията на държавата на доставката.
Жалбоподателят не е представил и договори
с гръцките контрагенти, от които да става ясно какви права и задължения има
всяка от страните по сделката. От жалбоподателя не са представени нито поръчки,
нито някаква друга търговска кореспонденция, каквито изрично са искани в хода
на ревизията и проверката с връчените му ИПДПОЗЛ. Не са представени договори,
удостоверяващи сключването на сделка, които да съдържат ясно дефинирани права и
задължения на страните, не е представена търговска кореспонденция, установяваща
уговарянето и извършването на вътреобщностни доставки. Не са представени заявки
за отделните доставки, липсват доказателства, както за вид и количество на
заявените за доставка стоки, срок за изпълнение на доставянето, така и
доказателства за уговаряне от кого ще бъде организиран транспортът, за чия
сметка ще е същият, и най-вече за това как жалбоподателят е узнавал кога и на
кого да предаде стоката и как е гарантирал връщането на документите за
доказване на ВОД, в случаите, когато в ЧМР е вписано, че трето лице е извършило
транспорта.
Вещото лице е установило липсата на представени
в ревизионното производство доказателства за осъществен международен транспорт на
доставки от жалбоподателя към гръцки контрагенти, съответстващи на
представените фактури, както и липсата на първични счетоводни документи,
доказващи декларираните разходи.
Част от представените документи не са
ценени като годни доказателства от органите по приходите, поради тяхната нечетливост
и липса на реквизити и поради обстоятелството, че по предоставените от Агенция
Митници данни за преминаване на автомобилите през граничните КПП е установено, че
на датите, посочени в ЧМР, няма данни сочените в международните товарителници
автомобили да са преминали границата. Липсват и допълнителни документи, като
потвърдителни писма, опаковъчни листове, приемо-предавателни протоколи и други,
които обичайно съпътстват този вид доставки на стоки. При липса на реалност се
приема, че фактурата не отразяват вярно стопанската операция.
В хода на откритото производство по
проверка истинността на тези документи, жалбоподателят не представи безспорни
доказателства за автентичността на
оспорените международни товарителници, поради което същите следва да бъдат изключени
от доказателствата по делото.
От анализа на приетите по делото
доказателства и заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се
потвърждават изводите в оспорения ревизионен акт, че не е доказано, че процесиите
доставки са реални, както и, че липсва необходимата счетоводна отчетност за
определяне на данъчните основи за процесиите периоди от 2014 - 2018 г.
По делото е извършена съдебно - счетоводна
експертиза, заключението от която съдът кредитира. Вещото лице е посочило, че като
се имат предвид липсата на счетоводна отчетност и липсата на документи,
доказващи реалност на сделките, декларирани като ВОД, данъчните задължения по
ЗКПО и по ЗДДС на дружеството са в размерите, посочени в РА.
Вещото лице, при извършената проверка на
счетоводна и търговска документация, представена от дружеството в ревизионното
производство, също не е установило други съставени документи, освен
представените по делото фактури и ЧМР и е стигнало до извод, че задълженията за
допълнителен ДДС и по ЗКПО са правилно изчислени от органа по приходите.
С оглед изложеното съдът счита, че
издаденият РА се явява законосъобразен в обжалваната част. Подадената жалба
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК в полза на Дирекция
"ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 9685,35 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено върху
материалния интерес по ревизионния акт.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Ловешки
административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 3442/18.09.2020 г. подадена от
„КА - 10“ ООД гр.Ловеч, ул. „Харманска“ № 17, вх. А, ет.2, ап.6, ЕИК *********,
с управител И.В.И., против Ревизионен акт №Р-04001119006717-091-001/29.05.2020
г. издаден от органи по приходите към ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 149/25.08.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Велико Търново
при ЦУ на НАП, с който са установени допълнително задължения на „КА - 10“ ООД
за:
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК за периода 01.01.2014 г.-
31.12.2018 г. в общ размер на 112 909,35 лв. /сто и дванадесет хиляди
деветстотин и девет лв. 35 ст./ и лихви върху него в общ размер на 36 150, 58
лв. /тридесет и шест хиляди сто и петдесет лв. 58 ст./, за данъчните периоди:
2014 г. –
18206,77 лв. остатък за внасяне и 9542,25 лв. лихва върху него,
2015 г. –
23904,40 лв. остатък за внасяне и 10090,43 лв. лихва върху него,
2016 г. –
15035,98 лв. остатък за внасяне и 4824,43 лв. лихва върху него,
2017 г. –
49224,00 лв. и остатък за внасяне и 10802,80 лв. лихва върху него,
2018 г. –
6538,20 лв., и 886,67 лв. лихва върху него;
ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ за периодите м.04.2014
г. и от м.01.06.2014 г.- 31.12.2017 г., в общ размер на 406 463,11 лв.
/четиристотин и шест хиляди четиристотин
шестдесет и три лв. и 11 ст./ произтичащи от:
начислен ДДС във връзка с непризнати ВОД на стоки и
услуги по чл. 21 от ЗДДС в размер на 215740,81 лв.,
начислен ДДС за недокументирани и неотчетени продажби
на стоки в размер на 4751 лв.,
отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 185971,30 лв.,
като след извършено прихващане е определен ДДС за
внасяне за данъчни периоди 01.04.2014 – 30.04.2014 г., и от 01.06.2014 г. –
31.01.2018 г. в общ размер на 394809,98 лв. /триста деветдесет и четири хиляди
осемстотин и девет лв. 98 ст./, и лихви върху задължението в общ размер на
160012,36 лв. /сто и шестдесет хиляди и дванадесет лв. 36 ст./.
ОСЪЖДА „КА - 10“ ООД гр.Ловеч, ул. „Харманска“ № 17,
вх. А, ет.2, ап.6, ЕИК *********, с управител И.В.И., да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ
на НАП, сумата от 9685,35 лв. /девет хиляди шестстотин осемдесет и пет лв. 35
ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: