№ 2371
гр. Варна, 22.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110115376 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск Д. Н. Г. против „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД, с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признае със сила на присъдено
нещо, че не дължи на „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, сумата в размер на
775.61лв., представляващи начислена сума по фактура №**********/09.03.2016г. на
стойност 289.85 лв., фактура № **********/09.05.2016. на стойност 19.00 лв., фактура №
**********/07.04.2016г. на стойност 235.15 лв., фактура № **********/10.05.2016г. на
стойност 158.10 лв., фактура № **********/11.07.2016г. на стойност 73.51 лв., начислена за
периода от 03.2016г. до 07.2016г. по клиентски № **** и абонатен № **** за адрес на
потребление гр. В..
Ищецът твърди, че в недвижим имот — гр. В., се доставя електрическа енергия по
партида с клиентски № **** абонатен № ****. Тази партида е заведена на имота на Г. Т. Г. с
ЕГН**********, който е дядо на ищеца и е починал на дата **** Г. Г. е бил собственик на
процесният имот, като след смъртта си оставил трима наследници Съпругата му С. Н. Г.а
/починала на дата ****. и двамата му сина Т. Г. Г. /починал на дата ****./ и Н. Г. Г. /починал
на ****./. Преди смъртта на бащата на ищеца към 2016г. имота се е ползвал само от Н. Г. Г.,
а като починал бащата на ищеца имота и построените в него сгради се ползват само от
ищеца Д. Н. Г.. Тъй като обектът бил вила и не се е ползвал постоянно към него момент т.е.
през 2016г. останали няколко сметки за заплащане, а след това било прекъснато
захранването в имота на дата 09.05.2016г. От този момент в имота няма захранване.
Ищецът твърди, че по наследство е собственик на 1/6 идеална част от процесният
имот и построените в него сгради. През пролетта на 2022г., тъй като не е извършена
доброволна делба за имота и сградите и не е прехвърлена собствеността на фактическия
ползвател на имота, същият се опитал да прехвърли партидата за ел.енергия на свое име,
като ползвател на имота. Ответното дружество му заявило, че за да стане титуляр по
процесната партида или трябва да с единствен собственик или ла има съгласие от другите
съсобственици да се прехвърли партидата на негово име. По подадено от ищеца възражение
1
до ответника, получил отговор, че следва да заплати задължението по издадените фактури,
за да му бъде възстановено електричеството, независимо, че вземанията са погасени по
давност. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява
становище за неоснователност на исковете.
Ответникът счита, че позоваването на изтекла погасителна давност представлява
способ за материално-правна защита, в случаите, в които кредиторът потърси принудително
изпълнение от длъжника след изтичане на определен в закона срок. В настоящия случай,
дружеството не е предприело действия по принудителното събиране на задълженията за да
може в този смисъл да му се противопоставят чрез възражение последиците на давността и
позоваването на изтекла давност е преждевременно. Сочи, че за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на исковете, тъй като ищецът не е единствен собственик на
процесния имот и не отговаря за целия размер на задължението. Съответно погасяването на
1/6 от него не би довело до целения резултат - възстановяване на ел. захранването.
Ответникът излага, че депозирано искане за прехвърляне на партида, а възражение за
погасени по давност начислени фактури, придружено с искане за възстановяване на
захранването. Твърди, че дружеството не е отказало прехвърляне на партида, указан е
начинът по който това трябва да се случи. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Представени са удостоверения за наследници на Г. Т. Г., починал на ****, на Н. Г. Г.,
починал на 27.09.2019г., както и на Т. Г. Г., починал на ****., от които е видно че ищецът е
наследник на Г. Т. Г., като от наследството в общия случай същия има право на 1/6.
Представена e от ищеца електронна кореспонденция с ответното дружество, с която е
депозирано възражение от 23.11.2023г. за погасяване по давност на процесните фактури.
Видно от представената електронна справка за клиентски № ****, същия има
задължения по фактура от 09.03.2016г. на стойност 289.85 лв., фактура от 09.05.2016. на
стойност 19.00 лв., фактура от 07.04.2016г. на стойност 235.15 лв., фактура от 10.05.2016г.
на стойност 158.10 лв., фактура от 11.07.2016г. на стойност 73.51 лв., както и фактура от
28.04.2023г. на стойност 4678.22 лв.
Представено е от ответното дружество писмо с изх. № 6691579/07.12.2023г., от което
видно че по възражението за погасяване по давност на процесните задължения е разгледано
от ответното дружество, но на ищеца няма да бъде предоставена информация поради липса
на пълномощно от всички наследници на титуляра на партидата.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при отрицателния
установителен иск, ищецът следва да установи, че е изправна страна по договора и да
докаже възраженията си, а ответникът да докаже предпоставките дали му основание да
начисли процесното допълнително количество ел. енергия, че има качество на доставчик на
ел.енергия по фактура на стойност 289.85 лв., фактура № **********/09.05.2016. на
стойност 19.00 лв., фактура № **********/07.04.2016г. на стойност 235.15 лв., фактура №
**********/10.05.2016г. на стойност 158.10 лв., фактура № **********/11.07.2016г. на
стойност 73.51 лв. начислена за периода от 03.2016г. до 07.2016г. по клиентски № ****
абонатен № **** за адрес на потребление гр. В., че в качеството му доставчик на ел. енергия
е доставил посоченото количество ел. енергия, което е отчетено при редовните отчети, както
и да установи, че е изправна страна по договора и да докаже възраженията си.
2
На ищеца на основание чл. 146, ал.2 от ГПК е указано, че не сочи доказателства, че е
единствен ползвател обекта на потребление с адрес в гр. В..
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г.
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
Правният интерес на ищеца се поражда от твърдението, че се легитимира, като
единствен ползвател на електроснабденият имот, в качеството си на наследник на Н. Г.,
който е наследник на Г. Г., бивш собственик.
На ищеца е дадена възможност да докаже, включително, чрез свидетелски показания
твърдението си, че е единствен ползвател на имота. По делото не са представени
доказателства, че ищецът владее и е единствен ползвател на имота. Предвид което следва да
се приеме, че ищецът не доказа да е бил единствен собственик или титуляр на вещно право
за обекта, намиращ се в гр. Варна, м-ст Пчелина №118 и затова между него и ответника не е
имало сключен договор при ОУ за доставка и продажба на ел. енергия с "Енерго-Про
Продажби" АД.
Ищецът няма качеството и на "ползвател на мрежата" съгласно дадената легална
дефиниция в чл. 4, т. 7 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия. Съобразно посочената
дефиниция ползвател на мрежата е физическо или юридическо лице, снабдявано с ел.
енергия през ЕРПМ от крайния снабдител. В този смисъл е и Решение № 205/28.02.2019 г по
гр. д. № 439/2018 г на ВКС, в което е прието, че облигационното правоотношение между
крайния снабдител и потребителя е свързано с титулярството - правото на собственост
върху електроснабдявания обект - "... при действието на Закона за енергетиката, когато
правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на
имота, на когото е била доставяна ел. енергия за битови нужди, не дължи цената на
доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или
небитов клиент по см. съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ" - Решение №
205/28.02.2019 г по гр. д. № 439/2018 г на ВКС.
По делото няма представени доказателства, че партидата е регистрирана на името
на Г. Т. Г., като липсва и акт за собственост, показващ правото на собственост на същия
върху имота. Въпреки това, по делото не се спори, а и от ангажираната доказателствена
съвкупност се констатира по несъмнен начин, че процесната сума в общ размер от 775,61 лв.
по фактури издадени в периода от 09.03.2016 г до 11.06.2016 г . е в тежест на Г. Т. Г.. Не е
спорно по делото, а и от удостоверението за наследници е видно, че абонатът Г. Т. Г. е
починал на 09.09.1990 г., като негов законен наследник след смъртта на своя баща Н. Г.,
починал ****. е ищецът Д. Н. Г. с квота от 1/6, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН.
В отговора на исковата молба, ответното дружество потвърждава, че титуляр на
партида с клиентски № **** абонатен № **** все още е Г. Т. Г. с ЕГН **********, който е
дядо на ищеца и е починал на ****, както и че собствеността на ищеца върху имота,
съобразно представените удостоверения за наследници е 1/6, предвид което не е налице
самостоятелно право на същия, което да се оспорва.
Установено е по делото, че към момента на отчитане и фактуриране на потребената
енергия, потребителят, титуляр по партида с клиентски № **** абонатен № ****, страна по
договора за продажба на ел. енергия Г. Т. Г. е бил починал. В ОУ на ДПЕЕЕП, липсва
регламентация на отношенията между страните по договора, при смърт на потребителя
3
физическо лице. Следователно, отношенията между страните следва да се разгледат на
плоскостта на общите правила, уреждащи правните последици свързани със смъртта на
физическите лица. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от
раждането до смъртта си. Починалото физическо лице не е правен субект, не притежава
процесуална правоспособност и дееспособност. Способността на лицата да бъдат носители
на задължения се придобива от момента на раждането и се изгубва със смъртта им /чл. 1 от
ЗЛС/. Доколкото към момента на издаването на описаната фактура Г. Г. е бил починал,
оспореното задължение е възникнало директно в патримониума на неговите наследници и
универсални правоприемници, като съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН, ищеца е придобил 1/6 идеална
част от наследството му, като съвкупност от права и задължения. Предвид, че по делото не
са налице данни някой от наследниците, вкл. ищеца да е бил вписан като потребител на на
ел. енергия за процесния обект към момента на изготвяне на фактурата за корекция, то всеки
от наследниците следва да отговаря за възникналото задължение съобразно наследствените
дялове.
На основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, ищецът разполага с правен интерес
от установяване недължимостта само на вземането на ответника, съразмерен с
наследствения си дял от 1/6 ид.ч. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закона
случаи, никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд, предвид на което и
искът на Д. Г. за горницата над 1/6 ид.ч. от иска /129.27 лв./ до пълния предявен размер от
775.61 лв., се явява процесуално недопустим, което е и основание за прекратяване на
образуваното исково производство в тази част.
Неоснователно се явява възражението за недопустимост на исковата претенция
поради липса на правен интерес ищецът да установи до размера на наследствения си дял.
Според в т. 2 на ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно която, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо, относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В цитираното тълкувателно
решение е разяснено, че при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на
присъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъкът/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът
се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво
представлява и от какво произтича присъденото вземане/. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано, като аргумент за този извод е и
обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за
размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича
присъденото вземане/.
4
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника срещу допустимостта
на исковата претенция, поради липса на правен интерес, предвид че не са предприети
действия по принудително изпълнение. В случая не е спорно, че ответникът не е
предприемал действия по принудително изпълнение, но видно от становището на ответника
изразено в отговора по чл. 131 от ГПК, за непризнаване на изтеклата давност на процесните
вземания, между страните е налице латентен извънсъдебен спор относно възможността за
принудително събиране. Ето защо съдът намира, че след като съществува опасността във
всеки един момент ответникът да премине към принудително изпълнение за процесните
суми, както и възможността при направени плащания ответника да приеме, че същите са
погасили процесните плащания е налице правен интерес ищеца от търсената защита.
Искът е допустим на ищеца за частта от 1/6 от процесните вземания, като същия
следва да бъде уважен, по следните съображения:
Не се оспорват от страните, процесните фактури по основание и размер, поради което
следва да се приеме, че същите удостоверяват задължения към ответника издадени на годно
основание.
Процесните вземания съставляват, периодични плащания по фактура
№**********/09.03.2016г. на стойност 289.85 лв., фактура № **********/09.05.2016. на
стойност 19.00 лв., фактура № **********/07.04.2016г. на стойност 235.15 лв., фактура №
**********/10.05.2016г. на стойност 158.10 лв., фактура № **********/11.07.2016г. на
стойност 73.51 лв., начислена за периода от 03.2016г. до 07.2016г. по клиентски № **** и
абонатен № ****, като спрямо същите е приложима кратката тригодишна давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД. Както е прието в задължителната практика на ВКС - ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, така и в казуалната такава -Решение №
60215/09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/2020 г. на III г. о., Решение № 69 от 10.05.2022 г. по гр.
д. № 2530/2021 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС и др., вземанията на електроснабдителни дружества
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за
заплащане на цената на потребената електроенергия, а не за обезщетение за вреди от
договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, спрямо
него е приложима кратката тригодишна давност. Началния срок, от който тече давностния
срок, следва от клаузата на чл. 26, ал. 6 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия,
съгласно която неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му да заплати дължимата сума в срок, т. е. вземането става изискуемо без значение дали
фактурата е връчена на съответния потребител.
С оглед на изложеното, при падеж на процесните вземания на 02.08.2016 г., предвид
дължимото вземане по последно издадената фактура № **********/11.07.2016г., същите се
явяват погасени с кратката тригодишна давност.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно
прекратената част на иска. Съобразно списъка по чл. 80 от ГПК ответното дружество
претендира разноски в размер 100 лв. за юрк. възнаграждение. По отношение на последното
ищецът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира, че за отрицателния
установителен иск, предвид материалния интерес, следва да се определи юрк.
5
възнаграждение в предвидения минимален размер, съобразно чл. 25, ал. 1 НЗПП, а именно
100 лв. Предвид, което исканото от ответното дружество юрк. възнаграждение не се явява
прекомерно и следва да се присъди в пълен размер, съразмерно с прекратената част – 83,33
лв.
Предвид уважената част от иска, на основания чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да
бъде осъден за заплати на ищеца, направените по делото разноски съобразно уважената
част. Ищецът е претендирал разноски от общо 455 лв., от които следва да му бъде присъдена
сумата от 75,83 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15376/2023г. по описа на ВРС, 48-ми
състав В ЧАСТТА по предявения от Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. В., в качеството
му на наследник на Г. Т. Г., п. на **** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за разликата над наследствения му
дял в размер на 1/6 ид.ч. /129.27 лв./ до пълния предявен размер на иска от 775.61 лв., на
основание чл. 130 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., не дължи на Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г сумата в размер на 129.27 лв., представляваща 1/6 ид. ч. от сбора 775.61 лева от
начислени суми по фактура №**********/09.03.2016г. на стойност 289.85 лв., фактура №
**********/09.05.2016. на стойност 19.00 лв., фактура № **********/07.04.2016г. на
стойност 235.15 лв., фактура № **********/10.05.2016г. на стойност 158.10 лв., фактура №
**********/11.07.2016г. на стойност 73.51 лв. начислена за периода от 03.2016г. до
07.2016г. по клиентски № **** абонатен № **** за адрес на потребление гр. В., на
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на
Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. В., сумата 75,83 лв. /седемдест и пет лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. В., да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата 83,33 лв. /осемдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като в прекратителната част, имаща характер на
определение срокът за обжалване е едноседмичен.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6