Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 1996 по описа за 2021г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от М.А.К. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 120 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.09.2010г.
до изплащането.
В исковата молба ищецът сочи, че
на 28.09.2010г. в обитавани от него и майка му имоти, както и в ползван лек
автомобил били извършени претърсвания и изземване на вещи във връзка с
образувано ДП № 359/2010г. по описа на ГД „ДП“, преобразувано в сл.д.№ 333/2013г.
по описа на СО-СГП за организирана
престъпна група по чл.321, ал.1 и ал.2, създадена с цел извършване на
престъпления по чл.277а НК, чл.278 НК,
чл.278а НК и чл.339 НК. С постановление от 29.09.2010г. привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и 6 НК с наложена
мярка за неотклонение „парична гаранция“, а по-късно на 03.04.2018г. повдигнато
обвинение за престъпления по чл.278, ал.6, пр.1 и по чл.339, ал.1, пр.2 НК. С
присъда от 17.10.2018г. по НОХД № 455/2018г. по описа на Окръжен съд-Русе на
17.10.2018г. бил признат за виновен с наложено наказание, която е отменена с
присъда от 04.02.2019г. по ВНОХД № 442/2018г. по описа на ВТАС и признат за
невиновен. Оправдателната присъда е потвърдена с решение по н.д.№ 357/2019г. на
ВКС и влязла в сила на 27.06.2019г. Твърди като последица от незаконното
обвинение да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания-срам и унижение пред близки и колеги във връзка с претърсванията;
притеснение за съпругата си, която тогава била бременна и майка му, която
впоследствие починала; негативни емоционални изживявания от продължилото 10
години наказателно производство и страх от възможността да бъде осъден;
накърнени чест, достойнство и добро име в обществото и социална дистанцираност; влошаване здравословното състояние; наличието
на наказателно производство ограничило възможността му за професионална
реализация и препятствало постъпването на работа. Твърди да му е било иззето
като веществено доказателство ловно оръжие, което и до момента не било върнато,
а наред с това възпрепятстван в упражняването на ловна дейност.
Ответникът изразява становище за
неоснователност на иска по съображения, че продължителността на наказателното
производство се дължи на усложнената фактическа обстановка и изясняване съпричастността
на няколко лица, а отделно от това не носи отговорност за времето, в което е
било в съдебна фаза. Счита за недоказани неимуществени вреди и излага доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото,
намира следното:
С
постановление от 13.05.2010г. на прокурор в ОП-Бургас е образувано досъдебно
производство № 312/2010г. по описа на ОД-МВР гр.Бургас срещу неизвестни
извършители за това, че през 2009г.-2010г. образували, ръководили и участвали в
организирана престъпна група, създадена с цел извършване съгласувано на
престъпления по чл.277а НК, чл.278 НК, чл.278а НК и чл.339 НК-престъпление по
чл.321, ал. и ал.2 вр. чл.93, т.20 НК. С
постановление от 05.08.2010г. на Главния прокурор е постановено разследването
да се извърши под надзора на СГП с образувано ДП № 359/2010г. по описа на ГД
„ДП“, после преобразувано в сл.д.№ 333/2013г. по описа на СО-СГП.
На
28.09.2010г. са извършени претърсвания в недвижими имоти в гр.Русе и гр.Разград
и в ползван от ищеца л.а. Форд с ДК № РР
****АК с изземване на вещи, посочени в съставените за тези
процесуално-следствени действия протоколи. Доброволно е предадено и приобщено
като веществено доказателство огнестрелно оръжие ловен автомат „Escort Magnum“, фабр.№ 091159,
собственост на ищеца и регистрирано по съответния закон ред с издадено
разрешение № 258269 със срок на валидност 31.03.2011г.
С
постановление от 29.09.2010г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
това, че в периода 2009г.-2010г. участвал заедно с А.Д., К.К.,
В.М.и други неустановени лица в организирана престъпна група по чл.321 НК,
създадена с цел извършване в страната на престъпления по чл.277а, чл.278,
чл.278а и чл.339 НК, както и за това, че държал огнестрелно оръжие и боеприпаси
без надлежно разрешение, съставляващо престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2
и 6 НК. По същото досъдебно производство като обвиняеми за тези престъпления са
привлечени още девет лица. С постановление от 29.09.2010г.
ищецът е задържан за срок от 72 часа, след което с друго постановление от
01.10.2020г. наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“.
С
постановление на прокурор при СГП от 09.06.2014г. е постановено отделяне
материалите по сл.д.№ 333/2013г. спрямо всеки от обвиняемите с изпращането им
на различни прокуратури в страната по компетентност с оглед местоизвършване
на престъпленията. За ищеца са изпратени на РП-Разград, която на 08.01.2015г. прекратила
образуваната пр.№ 878/2014г. с изпращане материалите на РП-Русе и образувано ДП
№ 9/2015г., също изпратено на 15.02.2018г. по компетентност на ОП-Русе, където
съответно образувано ДП № 698/2018г.
По
внесен на 13.07.2018г. обвинителен акт против ищеца е образувано НОХД № 455/2018г.
по описа на ОС-Русе. Обвинението е за престъпление по чл.278, ал.6, пр.1 НК за
това, че на 28.09.2010г. държал неидентифицирани и регистрирани археологически
обекти, и за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК за това, че на същата дата
държал огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение. След проведени
три съдебни заседания с постановена на 17.10.2018г. присъда ищецът бил признат
за виновен и осъден на лишаване от свобода от три месеца с приложен чл.66, ал.1 НК за отлагането му с тригодишен изпитателен срок.
С
присъда № 23/04.02.2019г. по ВНОХД № 442/2018г. по описа на ВТАС първоинстанционната е отменена и ищецът оправдан по
повдигнатото обвинение. Присъдата на въззиввния съд е
потвърдена с Решение № 92/27.06.2019г. по н.д.№ 357/2019г. на ВКС и влязла в
сила на 27.06.2019г.
След влизане в сила на присъдата ищецът
поискал връщане на ловното оръжие „Escort Magnum“, фабр.№ 091159, но видно от приложените постановления
/стр.69-88/ е възникнал спор за компетентност от различни прокуратури, който
макар и разрешен с Постановление от 23.02.2021г. на заместник на Главния
прокурор при ВКП, до момента произнасяне няма.
Изложените
фактически обстоятелства обосновават основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата, чрез процесуалния субституент
Прокуратурата на Република България, за причинените на ищеца вреди от повдигането
на обвинение в престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно
поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г.,
но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други
обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните
вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение и броя на
престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство;
упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда;
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили промени
в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда
и др., които имат значение за съразмерността на обезщетението с претърпените
вреди.
Ищецът е бил
обвинен в извършването на две престъпления от общ характер, за едното от които се
предвижда наказание глоба, а за двете лишаване от свобода до четири, съответно
до осем години. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1000лв., но следва да се отчете, че преди това е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР и след това за срок от 72 часа с
постановление на прокурор в периода 28.09.2010г.-01.10.2010г., в който е било
ограничено правото му на свободно придвижване.
Наказателното производство е
продължило почти 10 години, считано от привличането
му като обвиняем на 29.09.2010г. до влизане в сила на оправдателната присъда
27.06.2019г. Продължителността е обусловена от усложнената фактическа
обстановка и събиране доказателства за деяния на множество лица на различни
места в страната, наложило разделяне на материалите по разследването с
препращане към компетентните прокуратури. Но следва да се посочи, че
досъдебното производство срещу ищеца е завършило и спрямо него внесен
обвинителен акт едва през 2018г., като съдебната фаза е преминала през три
съдебни инстанции за около година.
Ищецът е неосъждан и не е бил
обект на други наказателни производства. Има завършени две висши
образования-право и икономика. От наличните към наказателното дело
доказателства и от показанията на св. П.Р.се установява, че от години се
занимавал с лов и е член на ловна дружинка в гр.Русе,
както и активно участвал в мероприятия по възстановка
на исторически събития, във връзка с които притежавал оръжия, едното музеен
експонат. Бил разстроен от това, че поради повдигнатото обвинение и отнемане
ловното му оръжие като веществено доказателство не може да упражнява тази дейност.
Във връзка с извършените процесуално-следствени действия през 2010г. по
претърсване и изземване бил силно притеснен за майка си и съпругата си, която
тогава била в напреднала бременност. След година майка му починала, като ищецът
споделял на свидетеля за връзка между смъртта й и обвиненията срещу него и
чувствал вина за това. Споделял също, че желае да постъпи в полицията, в
митницата и на други места, където се изисква юридическо образование, но се
възпирал поради това, че няма да го допуснат поради висящото наказателно дело
или принуден да напусне в случай, че бъде осъден. По причина висящото
наказателно производство през 2016г. от „Русенска корабостроителница Запад“ АД
му било отказано сключването на трудов договор за „началник охрана“, видно от
представеното писмо /стр.122/.
В показанията си св.И.К./съпруга
на ищеца/ сочи, че се чувствал несправедливо обвинен и преживял тежко воденото
срещу него наказателно производство. Изпитвал неприятни чувства при извършените
претъсвания и изземвания в присъствие на близки,
колеги и съседи, някои от които после започнали да му се подиграват и наричат
„трафикант“; ограничил контактите си, затворил се в себе си, не можел да ходи
на лов; започнал да вдига кръвно и приемал медикаменти. Опитвал да кандидатства
за работа, но му било отказано именно поради обвиненията в престъпления.
По делото е изслушано заключение
на вещо лице по СПсих.Е, видно от което във връзка с
образуваното наказателно производство ищецът е изпитал негативни емоционални
преживявания-унижение, обида, огорчение, довели до невротични оплаквания като
тревожност, депресивно настроение, диссомния, снижен
енергетичен потенциал, изолиране от околните за периода от 2010г. до 2013г. и
са нарушили обичайното му психично и
емоционално функциониране. Тази симптоматика покрива параметрите на „протрахирана депресивна реакция“ в границите на
адаптационно разстройство. След постановяването на осъдителната присъда на първоинстанционния съд през 2018г. негативните емоции като срам, унижение и
неприязън към някои лица са се възобновили, което му е причинило психичен дискомфорт, но без клинична симптоматика за психично
разстройство. Вещото лице сочи, че психотравмените
обстоятелства от воденото наказателно дело са довели до адаптивни затруднения в
междуличностовите отношения, но е с напълно
възстановена към момента социална адаптация и няма личностова
промяна.
Горното обосновава извод за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в лични негативни изживявания като
безпокойство, несигурност, ограничения и смущения в социалното общуване, чувство
на накърнени добро име, чест и достойнство, нарушения в общото здравословно
състояние, които са в рамките на обичайните за личност подведена под
наказателна отговорност.
При определяне размера съдът
съобразява относително голямата продължителност на наказателното производство,
подчертано във фазата по разследването /около 8 години/; предвиденото за
престъпленията наказание, за които е било повдигнато обвинение; вземането на
мярка за неотклонение, която не е възпрепятствала свободното му придвижване и
обичайния начин на живот, с изключение на задържането в рамките на 4 дни;
отражението върху професионалното развитие с ограничаване възможността да
постъпи на работа според образованието си и възпрепятстване упражняването на
осъществявана преди това ловна дейност, която е била неизменна част от живота
му, в тази част липсата на произнасяне от компетентната прокуратура за връщане
на ловното оръжие. Предвид това съдът приема за справедливо и съответно на
неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД обезщетение от 15 000лв., до който
предявеният иск следва да се уважи.
Съгласно ТР № 3/22.04.2004г. по тълк.д.№ 3/2004г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавата
в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗООВ възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда и от този момент
държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение при съответно приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Оправдателната присъда спрямо ищеца и влязла в сила на 27.06.2019г. и от тази
датата ответникът следва да бъде осъден за законна лихва до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по делото за платена държавна такса от 10лв. Представляван е от
адвокат безплатно по чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв.Г.Г.-*** адвокатско възнаграждение от 491.25лв. в
съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С и
съобразно уважената част от иска. На основание чл.10, ал.3, изр. първо ЗОДОВ вр.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на Софийски градски съд 200лв. платено възнаграждение за вещо лице от
бюджетните средства на съда.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати на М.А.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис 6, сумата от 15 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение
в престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД № 442/2018г.
по описа на ВТАС, ведно със законната лихва от 27.06.2019г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 120 000лв. и за законна лихва за
периода 28.09.2010г.-27.06.2019г.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на М.А.К., ЕГН **********, разноски
по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 10лв.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на адв.
Г.М. ***, с адрес ***, офис 6, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 491.25лв.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.6 ГПК сумата от 200лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: