РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от П. П. Чакалов Въззивно гражданско дело №
20225300502111 по описа за 2022 година
-
Обжалвано е решение № 1419/27.04.2022 г. на Пловдивския районен съд, VІІІ
ми
гр. с-в, постановено по гр. д. № 20215330112484, с което „*********,
представлявано от Управителя А. Й. Й., да заплати на С. Г. А., ЕГН
**********, гр.**********– адв. П. В., сумата 60 000 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на претърпяна на 10.09.2019 г. трудова злополука, заедно със
законната лихва от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 630 лв, както и да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт – по сметка на Районен съд – Пловдив
сумата 2400 лв, представляващи държавна такса за производството и сумата
240 лв, представляващи заплатено възнаграждение за изготвянето на СМЕ.
Жалбоподателят „********** моли съда да отмени решението на
Районния съд и постанови друго, с което да присъди обезщетение по смисъла
на чл.200 КТ в размер, съобразен със съпричиняването от пострадалия на
вредоносния резултат и с принципа за справедливост. Претендира разноски.
Постъпила е и жалба от третото лице помагач **********“ АД, ЕИК
**********, с която се иска частична отмяна на постановеното решение и
намаляване на на размера на присъденото обезщетение до 15 000 лв, което да
се намали наполовина, като се отчете съпричиняването от страна на А. на
вредоносния резултат и се отчете направеното от „************“ АД
1
обезщетение в размер на 336 лв.
Въззиваемата страна С. А. счита обжалваното решение за правилно и
моли съда да го остави в сила.
Третите лица помагачи „***********“ АД и ЗД „********** АД молат
за отмяна на обжалваното решение, като се уважи подадената от „********“
ООД жалба.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Пред районния съд е предявен иск да се осъди „*********** да
заплати на С. Г. А., ЕГН **********, сумата 60 000 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на претърпяна на 10.09.2019 г. трудова злополука, заедно със
законната лихва от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 процента или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, т.е., за да се ангажира отговорността на работодателя за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука, е
необходимо установяването на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука,
възникване на трудова злополука и последици от трудовата злополука в
патримониума на пострадалия.
По делото не се спори, че към 10.09.2019 г. С. А. е работил при
жалбоподателя „********** като *********** /*****/, отдел „*********“,
поради което съдът приема, че е налице първият от елементите на
фактическия състав на нормата на чл.200, ал.1 КТ – наличие на трудово
правоотношение.
Не се спори също, че на 10.09.2019 г. в гр.Витория – Кралство
Испания, при изпълнение на трудовите му задължения при разтоварване на
превозваната стока след освобождаване на коланите, които са придържали
товара, четири каси с метални тръби падат върху А. и му причиняват
фрактура на прешленото тяло на ниво L1.
С Решение 5104-15-276/01.10.2019 г. на ТП на НОИ – Пловдив се приема
злополуката от 10.09.2019 г. за трудова.
Ето защо съдът приема, че е налице и вторият от елементите на
фактическия състав на нормата на чл.200, ал.1 КТ – настъпване на трудова
злополука.
От показанията на св.К., разпитан пред районния съд, които съдът
кредитира като непосредствени, като отчита възможната заинтересованост на
св.К. от изхода на делото предвид обстоятелството, че св.К. живее с дъщерята
на ищеца като съпрузи, се установява, че на св.К. му е известно, че ищецът –
тук въззиваем, е претърпял в Кралство Испания трудова злополука. След
проведено лечение в Кралство Испания А. е транспортиран от негов колега до
2
гр.П., от където св.К. го е транспортирал до гр.П. При пътуването до гр.П.
въззиваемият при всяка неравност на пътя е изпитвал силни болки. А. не е
успял да се изкачи до жилището си в гр.П., което се намира на третия етаж и
се е наложило да се настани в жилището на дъщеря си и св.К., което е на
първия етаж.
След завръщането се в България за период от 2-3 месеца А. не е бил в
състояние да се самообслужва, да се движи, като за него грижи е полагала
дъщеря му. Към момента на събиране на показанията на св.К. ищецът – тук
въззиваем се е върнал работа и работи като шофьор.
От заключението на СМЕ с в.л. Д-р М., което съдът възприема като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че във
връзка с изготвянето на заключението в.л. д-р М. е извършил личен преглед
на въззиваемия и е констатирал, че той е напълно възстановен със зараснала
фрактура на първи поясен прешлен. Оплаква се от болки при влошаването на
времето и продължително натоварване. Ползва имобилизиращо средство при
по-дълги преходи с МПС.
Вещото лице заявява, че поради вида на травмата на гръбначния стълб и
продължителното и лечение и възстановяване е причинило на пострадалия
затрудняване на движенията на снагата за период от 4-5 месеца при добро
протичане на оздравителния процес. Травмата е получена при удряне на
прешлен в прешлен по съседство при силно сгъване на снагата при падане.
Проведено е консервативно лечение – с корсет и болкоуспокояващи. Болният
е спазвал покой на легло 30-40 дни и след това пет месеца е носил корсет,
като през първите два месеца е забранено сядането.
Експертът отбелязва още, че е уместно провеждането на рехабилитация
и физиотерапия след шестия месец, но в медицинската документация липсва
предписание.
Д-р М. посочва също така, че оздравителният процес е в рамките на 4-5
месеца, който период зависи от степента на увреждането, броя на засегнатите
прешлени, придружаващите заболявания, възрастта и активността на лицето.
Пълно възстановяване на ищеца от увреждането на тази възраст не е
възможно поради наличие на придружаващи заболявания – остеохондроза,
спондилоза и артроза.
Травмата изключва физически натоварвания на снагата и кръста и
при промяна на времето е възможно да усеща болки в областта на травмата.
Д-р М. подчертава, че болките, които се търпят при този вид травма,
са много силни поради наличие на много нервни структури, на
интензивността на болките зависи от индивидуалния праг на поносимост на
болка.
С оглед обсъдените доказателства съдът счита, че при настъпилата
трудова злополука ищецът е получил фрактура на прешленото тяло на ниво
L1, от която е изпитвал силни физически болки, затруднено е било
придвижването му и не е бил в състояние да се самообслужва за период от
около пет месеца, поради което приема, че е налице и третият елемент от
фактическия състав на нормата на чл.200, ал.1 КТ.
3
Предвид изложеното и направените правни изводи Съдът намира, че
следва да се ангажира отговорността на ответника, тук жалбоподател, да
заплати обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, затруднение в движението,
невъзможност да се самообслужва за период от около пет месеца.
Основният спорен по делото въпрос е относно размера на
обезщетението, което следва да заплати работодателят. При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид характера и тежестта
на причинените вреди, техния интензитет и продължителност – в случая на
ищеца е причинена фрактура на прешленото тяло на ниво L1, от което
ищецът е изпитвал силни физически болки, не е могъл да се самообслужва и е
бил зависим изцяло от грижите на дъщеря си; оздравителният процес е
продължил около пет месеца, ищецът се е възстановил и е започнал да полага
труд отново като шофьор, поради което съдът определя като справедлив
размер за репариране на претърпените вреди сумата от 40 000 лв, в който
размер искът следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен
размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
От ответника „******“ ООД и от третите лица помагачи „******“ АД
и “******“ АД е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в това, че не се е съобразил с
правилата за разкомплектоване и разтоварване, както и не се съобразил с
особеностите на товара, с което е проявил груба небрежност.
Разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
В хода на производството от страна на ответника и третите лица
помагачи не се ангажират доказателства за поведение на ищеца, което да е
спомогнало за настъпването на вредоносния резултат, поради което съдът
приема направеното възражение за неоснователно и поради това не следва да
рефлектира върху размера на дължимото обезщетени за претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Не може да се приеме, че твърденията в
исковата молба, че след като ищецът е започнал да разтоварва ремаркето, част
от товара – четири тона метални тръби са се изсипали върху него и за го
притиснали, обосновават неспазването на правилата за безопасност при
товаро-разтоварните дейности, тъй като не съдържат изявление за конкретно
действие на ищеца, с което да се предизвика изпадането на товара така, че да
притисне ищеца.
Твърди се от третите лица помагачи „**********“ АД и *********“
АД, че на ищеца от „********“ АД е изплатено обезщетение в размер на 336
лв, което следва да се отчете при определянето на размера на обезщетението.
Съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите.
Не се спори, че между „********“ ООД и „*********“ АД за периода
от 25.05.2019 г. и 24.05.2020 г. е сключен договор по риска „Трудова
4
злополука“, обективиран в полица 04400100021816. По делото са приложени
Преводно нареждане от 02.04.2020 г., от което се установява, че „*******“
АД заплаща на С. А. сумата от 336 лв, като за основание на плащането се
посочва **********, както и Уведомление до „****“ ООД, с което
„**********“ АД уведомява работодателя, че във връзка с подадена
застрахователна претенция на С. А. е одобрено изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 336 лв по образувана Щета №
**********/09.03.2020 г.
От така представените доказателства Съдът счита, че не се установява
основанието за заплащане на сумата 336 лв, т.е. не може да се приеме, че
сумата 336 лв съставлява заплатено застрахователно обезщетение във връзка
с трудова злополука от 10.09.2019 г., но дори и да се приеме, че плащането
съставлява обезщетение във връзка с настъпилата трудова злополука на
10.09.2019 г., то по никакъв начин не се установява вида на вредите, за които
застрахователят е заплатил обезщетение. В тази връзка съдът счита, че
предвид неустановяването на вида на вредите, за които е заплатено
обезщетение, то и не би могло със сумата от 336 лв да се намали
определеното обезщетение от 40 000 лв за претърпените от А. неимуществени
вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от 10.09.2019 г.
При неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 200, ал.1
КТ за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука по отношение на
дължимото обезщетение за забава са приложима нормата на чл.84, ал. 3 ЗЗД, а
именно - работодателят, дължащ обезщетение за вреди, настъпили при
трудова злополука, изпада в забава от настъпване на увреждането, т.е.
началният момент, от който следва да се присъди законната лихва, е датата на
възникване на злополуката – 10.09.2019 г. Ето защо определеното съда
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултата на
настъпилата на 10.09.2019 г. трудова злополука следва да се присъди ведно с
обезщетение за забава, считано от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане.
В случая е неприложима нормата на чл.429, ал.3 КЗ – обезщетението за забава
да се дължи от момента на уведомяването на застрахователя, тъй като искът е
насочен срещу работодателя, чиято отговорност за заплащане на обезщетение
за забава се регламентира от правилата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Изложеното налага извода, че обжалваното решение следва да се
потвърди в частта, с която се присъжда обезщетение до размера от 40 000лв.,
а в останалата част ще се отмени като се отхвърли иска за разликата от
40 000.01лв. до пълния претендиран размер от 60 000лв.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемия разноски и за двете съдебни инстанции 2 630лв, които вече са
присъдени с решението на районния съд, а въззиваемият следва да заплати на
жалбоподателя 1 200лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1419/27.04.2022 г. на Пловдивския
-ми
районен съд, VІІІ гр. състав, постановено по гр. д. № 20215330112484 в
частта, с която „*****“ ООД, ***********, представлявано от Управителя А.
Й. Й., да заплати на С. Г. А., ЕГН **********, гр.************., сумата 40
000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания в резултат на претърпяна на 10.09.2019 г. трудова
злополука, заедно със законната лихва от 10.09.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 1419/27.04.2022 г. на Пловдивския районен съд,
-ми
VІІІ гр. състав, постановено по гр. д. № 20215330112484 в частта, с която
„********“ ООД, ЕИК ***********, да заплати на С. Г. А., ЕГН **********,
гр.*********** – адв. П. В. обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяна на 10.09.2019 г.
трудова злополука за разликата от 40 000.01 (четиридесет хиляди лева и една
стотинка) до пълния претендиран размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от С. Г. А., ЕГН
**********, *********** против „**********“ ООД, ЕИК *********** за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на претърпяна на 10.09.2019 г. трудова злополука за
разликата от 40 000.01 (четиридесет хиляди лева и една стотинка) до пълния
претендиран размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН **********, гр.************* – адв. П. В. да
заплати на „**********“ ООД, ЕИК *********, с.*********** сумата 1 200
(хиляда и двеста) лева разноски.
Решението е постановено при участието на трите лица ЗАД
„*********“, АД, със седалище и адрес на управление **************и ЗД
„***********“ АД, **********.
Решението може да бъде обжалвано пред върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6