№ 376
гр. Враца, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20231420200889 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на Р. Д. Д. от
гр.Враца против НП№ 26-0000948/29.08.2023 г. на Директора на РД”АА”-Враца, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.170, ал.6 ЗДвП и на основание чл.180, ал.1,т.2
ЗДвП, е наложено административно наказание –глоба в размер на 100.00 лв. В жалбата
поддържана и в с.з., се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на материалния и
процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна по жалбата, редовно призована, не е ангажирала становище по
жалбата и представител в с.з.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна
следното:
В РД“АА“-Враца работи по трудов договор лицето Р.К.Д. на длъжност „технически
сътрудник“. В това си качество същата има издадена служебна карта от ИА“АА“ със срок на
валидност до 31.12.23 г. Съгласно представената по делото длъжностна характеристика на
служителката, същата изпълнява функции /обобщено/ по административното обслужване
на РД“АА“, свързано с документооборота и административно обслужване на физически и
юридически лица. С тези си функции, длъжността на служителката попада в общата, а не
специализирана /т.е.с контролни функции/ администрация на ИА“АА“, по смисъла на чл.15,
ал.1,т.1-9 и ал.2 от Устрйствения правилник на ИА“АА“.
На 31.07.23 г., Р.Р. подала писмен доклад до Директора на РД“АА“-Враца с копие до
1
Управителя на „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД. Във въпросния доклад са изложени
твърдения и оплаквания, че на същата дата-31.07.23 г. и с цел придвижване към работното
си място, Р. се опитала да ползва автобус №23 с посочен регистрационен номер, идващ от
с.Лиляче, но в присъствие на всички пътници, била грубо и безцеремонно свалена от
водача, от което се почувствала унижена.
Въз основа на доклада, други двама служители на РД“АА“-Враца-св.К.К. и св.Т.Г.
извършили допълнителна проверка по документи /дневник за автогара-Враца/, при която
установили, че на посочените в доклада време и място, водач на процесният автобус е бил
настоящият жалбоподател. При тези данни и само въз основа на изложените в писмения
доклад твърдения на колежката си Р., двамата свидетели съставили срещу жалбоподателя
АУАН№331050/14.08.23 г. за нарушение по чл.170, ал.6 ЗДвП, изразило се в отказ на
безплатен превоз от водача на Р.Р., притежаваща валидна служебна карта, издадена от
ИА“АА“. Последвало е издаването на процесното НП, с което за описаното в АУАН
нарушение по чл.170, ал.6 ЗДвП и на основание чл.180, ал.1,т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100 лв.
Изложената до тук фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото
свидетели-актосъставител К.К. и свидетел по АУАН-Т.Г., както и от останалите
кореспондиращи им писмени доказателства-цитираните писмен доклад, дневник за превози,
служебна карта, трудов договор и длъжностна характеристика на Р.Р. и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт и в законово предвидения преклузивен срок за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна:
Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.180, ал.1,т.2 ЗДвП предвижда
отговорност за водач, който откаже превоз на представител на службите за контрол по този
закон с МПС за обществен превоз, с изключение на леките таксиметрови автомобили. На
свой ред, посочената в АУАН и НП разпоредба на чл.170, ал.6 ЗДвП въвежда право на
органите за контрол по този закон да пътуват безплатно с всяко МПС за обществен превоз, с
изключение на таксиметровите автомобили, въз основа на карти, издадени от М-ра на
ТИТС. В ЗДвП липсва нарочна легална дефиниция на понятията „представител на службите
за контрол“ или „орган за контрол“, поради което и настоящият съдебен състав извлича
съдържанието на тези понятия от относимата за конкретния казус разпоредба на чл.166, ал.2,
т.1-11 ЗДвП, определяща функциите и правомощията на службите за контрол по ЗДвП,
определени от М-ра на ТИТС, във взаимовръзка и с тези от Устройствения правилник на
ИА“АА“ относно специализираната администрация и правомощията им по чл.91, ал.3,т.1-13
от същия. С други думи, представител на службите за контрол“ или орган за контрол“ по
ЗДвП, може да бъде само държавен служител от специализираната администрация,
притежаващ компетентост, ценз и възложени му правомощия за осъществяване на съответни
проверки по ЗАпр. и ЗДвП. Към тези съждения следва да се добави и това, че очевидно
законовата цел на горепосочените разпоредби е да се улесни работата на контролните
2
органи при и по повод осъществяване на служебните им задължения, а не просто създаване
на обща привилегия за всяко лице, работещо в структурите на държавната администрация и
притежаващо служебна карта на това основание, да ползва безплатно обществен транспорт,
без връзка с преките му служебни задължения.
В случая по делото безспорно се установи, че лицето Р.Р., макар и да е служител на
ИА“АА“ към РД“АА“-Враца и да притежава служебно издадена валидна карта от М-ра на
ТИТС, същата няма качество на „орган за контрол“ и „представител на службите за
контрол“ по ЗДвП, поради което и не попада в кръга на лицата, с право за безплатен превоз,
защитавано от разпоредбите на чл.180, ал.1,т.2, вр.чл.170, ал.6 ЗДвП. При това положение и
отказът на жалбоподателя да осъществи такъв в нейно лице, се явява несъставомерен като
нарушение на тези разпоредби.
Извън горното и както се посочи по-горе, процесният АУАН е съставен от двамата
свидетели К.К. и Т.Г. /актосъставител, съответно свидетел по АУАН/, като и двамата не са
очевидци и са съставили акта само въз основа на изложените в писмения доклад твърдения
на заинтересованата Р.Р., при това без същата да е привлечена поне официално като
участник в административно-наказателното производство, в качеството й на свидетел-
очевидец по АУАН. При това положение и вмененото с АУАН и НП нарушение, в случая
остава и изцяло недоказано от обективна и субективна страна.
При така изложените съображения, обжалваното НП се явява материално
незаконосъобразно и необосновано, поради и което и на това основание подлежи на
цялостна отмяна, без по-нататъшно обсъждане и на останалите наведени от жалбоподателя
възражения, за налични и други негови пороци.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя-адв.К.К. се претендира
заплащане на разноски за правна защита и съдействие, които съгласно представения договор
за правна помощ, в случая са осъществени по реда на чл.38, ал.1,т.3 ЗА. С оглед изхода от
делото, то и искането следва да бъде уважено в минималния размер от 400.00лв., изчислен
по реда на чл.7, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.2 НМРАВ.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000948/29.08.2023 г., издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Враца, с което на Р. Д. Д. от гр.Враца,
ЕГН:**********, за нарушение на чл.170, ал.6 ЗДвП и на основание чл.180, ал.1,т.2 ЗДвП,
му е наложено административно наказание –глоба в размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА ИА„Автомобилна администрация”-София да заплати на адв.К. К. от АК-
Враца разноски за осъществена по реда на чл.38, ал.1,т.3 ЗА правна помощ по делото в
размер на 400.00 лв.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4