ПРОТОКОЛ
№ 621
гр. Смолян, 25.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20245440101393 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
Ищцовото дружество „***“ ЕООД се представлява от адв. Б., редовно
упълномощена.
Ответното дружество „***“ ЕООД се представлява от адв. ***, редовно
упълномощен.
Вещото лице К. налице.
Заключението е депозирано на 19.06.2025 г.
Адв. Б. - Моля да бъде даден ход на делото. Не възразявам относно срока на
представяне на заключението от вещото лице.
Адв. *** - Моля да се даде ход на делото. Не правя възражение относно срока
на представяне на заключението от вещото лице.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
С оглед изявлението на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит вещото лице К..
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
Е. К. К. - 54 г., неомъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по
делото.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291
НК и същото обеща да даде заключение по знание и съвест.
1
Вещото лице К. - Поддържам представеното заключение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението, изготвено от вещото лице К., на която
да се изплатят 200 лв. от внесения депозит.
Адв. Б. – Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям списък
за разноските.
Адв. *** - Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям
списък за разноските.
Съдът
ПРИЕ представените от двете страни списъци за разноски, както и договора за
правна помощ на ответната страна.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б. – От името на доверителя ми, Ви моля да уважите изцяло обективно
съединените искове, предявени по настоящото дело. Считам исковете за доказани,
както по основание, така и по размер. Доказано е с документи, които не се оспорват,
както сключването на договора, така и предоставянето на услугата от страна на моя
доверител. С представените счетоводни документи, както и с приетата днес експертиза
се установи стойността на неплатената част от услугата, която кореспондира с
поисканото от нас с исковата молба. Не мога да споделя възраженията на ответника, че
за недължими трябва да се приемат претендираните лихви. Това не ни и позволи да
сключим спогодба. Ответника счита, че в договора е договорена неустойка, клауза
която не позволя на доверителя ми да претендира лихва за забава, но всички знаем, че
е налице законодателно решение, че при неизпълнение отговорността не е ограничена
от размера на уговорената неустойка, но кредитора има право да претендира
обезщетение за по-големи вреди, в случая това е обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като аргументи за това намираме в клаузата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е
налице устойчива константна практика на съдилищата в РБ и ВКС, например реш. №
230/13.07.2011 г. по т.д. 1088/2009 г. на ВКС ТК, Второ отделение, решение №
270/01.04.2005 г. по т.д. № 535/2004 г. на Второ ТО, решение № 68/09.07.2012 г. по т.д.
№ 450/11 г. на Първо ТО на ВКС, решение от 09.12.2015 г. по гр.д. №4066/2015 г. на
РС- Стара Загора, което е окончателно влязло в сила, решение №260271/05.07.2023 г.
по дело № 1307/ 2020 г. на СГС, както и много други. Моля да постановите решение в
този смисъл като присъдите на дов.ми всички сторени по делото разноски, които са в
мин.размери.
Адв. *** – Моля да отхвърлите иска. Аргументи съм изложил в отговора на
ИМ. Не мога да се съглася с колегата че е налице непротиворечива практика.
Напротив. Практиката е противоречива. В България не е налице и не действа
прецедентното право. Ако приемем, че действа системата на прецедентното право и че
трябва съдът задължително да се съобрази с практиката, т.нар. задължителна практика,
тълкувателните решения, означава ролята на първоинстанционните съдилища да бъде
сведена единствено до едни регистратори на случаи. Най-пресен пример е
тълкувателното решение във връзка с правата на лицата, които могат да поискат
2
вписване в ТР. Според това тълк.реш. от 2023 г. съдружниците, които напускат
търговските дружества не могат да искат такова вписване. Месец след това, първо
СГС, а след това и останалите окръжни съдилища спряха да се съобразяват с тази
практика, защото видяха същата за абсолютно вредна. Моля съда, разглеждайки
настоящия казус да се води от неговото вътрешно убеждение и неговия прочит на
закона. Ние признаваме дължимостта на главницата, никога не сме възразявали срещу
нея. Имало е своите основания за забавяне, във връзка с това, че ищецът е бил
подизпълнител на моя доверител, който пък е бил изпълнител на прословутите
строежи на магистрали. Поради това той се е забавил, но това естествено не го
оправдава. По тази логика в първото съдебно заседание посочихме, че признаваме
иска по отношение на главницата. В зависимост от съдебния акт, който ще
постановите Ви моля да уважите и направените разноски на едната и на другата
страна.
Адв. Б. – Ние оценяваме това, че ответника призна в един момент главницата,
но той я призна при вече заведено производство. Делото беше заведено и постъпки за
обезпечаване на бъдещ иск направихме след като той беше обещал на клиента ми да
направи някакви плащания и след като той спря да си вдига телефона. Вярно е, че
изпълнителя по ЗОП е ответника, а моя клиент е подизпълнител, което трябва да Ви
говори не друго, а именно, че клиента ми е направил разходи, за да предостави тази
услуга. Заредил е машините, транспортирал ги е до мястото на изпълнение, осигурил е
персонал, платил е заплати, внесъл е осигуровки. Уговорената в договора неустойка е
уговорена дотолкова, доколкото страните са считали, че ще има кратък период на
забавяне. В случая забавянето е с години, а уговорената неустойка е толкова нищожна
и незначителна, че можем да приемем, че е в противоречие с добрите нрави, защото тя
излиза извън обезпечителната, обезщетителната, санкционната функция, която има
неустойка като такава. Не случайно моят доверител не предяви обективно съединен
иск за неустойка, а само за лихви, като упражни правото си на иск, така както
предвижда закона, така както приема и съдебната практика.
Адв. *** - Ищеца явно наистина разбира, че действайки като подизпълнител,
плащането, което му се дължи, не зависи от моя доверител, а от основния възложител.
Ако ищеца е имал възможност по някакъв начин, основателен или неоснователен да
претендира лихва, то моя доверител в отношенията си с държавата не може да има
абсолютно никакви претенции, защото ЗОП не допуска такъв тип компенсация.
Всъщност той плащайки гаранции е направил не по-малко разходи, които всъщност
следва да бъдат отчетени. Следва да бъде отчетено и това, че голяма част от
издадените фактури от ищеца са заплатени в срок.
Съдът обяви устните състезания за приключили и че ще се произнесе с
решение на 24.07.2025 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 14:30 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
3
4