№ 206
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Влахова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „ОББ“ АД, твърди, че е кредитор на ответника - „Л.с.” ЕООД, тъй като
има вземания към него, които са възникнали по силата на две търговски сделки,
представляващи договор за банков кредит от 13.08.2007 г., изменен с 3 анекса и договор за
банков кредит от 15.02.2008 г., изменен с два анекса, които са сключени между „С.“ АД,
чийто правоприемник е молителят, и ответника.
По силата на договора за кредит от 13.08.2007 г. на ответника е предоставен кредит в
размер на 390 000 евро, срещу поемане на задължение да го върне, както и да заплати
възнаградителна лихва, чийто годишен размер се определя от размера на тримесечния
Юрибор и надбавка от 3, 5 пункта годишно. Молителят посочва, че ответникът е спрял да
изпълнява задълженията си за заплащане на главница и възнаградителна лихва, дължими на
месечни вноски, считано от 20.07.2011 г., поради което кредиторът упражнил правото си да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което е станало с връчване на изявление за
това на длъжника. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.12.2011 г. За
неплатените в срок задължения в полза на кредитора срещу „Л.с.” ЕООД е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено последният да
заплати следните суми: сума в размер на 295 127, 07 евро, представляваща неплатена
главница, ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до окончателно изплащане на това
вземане; сума в размер на 10 282, 16 евро, представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.07.2011 г. до 02.02.2012 г.; сума в размер на 7 007, 44 евро,
1
представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 20.08.2011 г. до 02.02.2012 г.;
сума в размер на 2 946, 27 евро, представляваща такса за обслужване на кредит и сума в
размер на 25 121, 86 лв., представляваща дължими разноски по делото. Към 26.07.2021 г.
задълженията, които са възникнали в тежест на ответника по този договор за кредит и които
не са погасени са следните: 1) вземане за заплащане на главница в размер на 215 136, 96 лв.;
2) вземане за законна лихва в размер на 366 844, 73 лв.
По силата на договора за кредит от 15.02.2008 г. на ответника е предоставен кредит в
размер на 60 000 евро, срещу поемане на задължение да го върне, както и да заплати
възнаградителна лихва, чийто годишен размер се определя от размера на тримесечния
Юрибор и надбавка от 3 пункта годишно. Ответникът спрял да изпълнява задълженията си
за заплащане на главница и възнаградителна лихва, дължими на месечни вноски, считано от
21.08.2011 г., поради което кредиторът упражнил правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем, което е станало с връчване на изявление за това на длъжника.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.12.2011 г. За неплатените в срок
задължения в полза на кредитора срещу „Л.с.” ЕООД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено последният да заплати следните
суми: сума в размер на 24 403, 04 евро, представляваща неплатена главница, ведно със
законната лихва от 03.02.2012 г. до окончателно изплащане на това вземане; сума в размер
на 1 983, 13 евро, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
21.02.2011 г. до 02.02.2012 г.; сума в размер на 1 388, 14 евро, представляваща неустойка за
забава, начислена за периода от 21.09.2011 г. до 02.02.2012 г.; сума в размер на 1 972, 88 лв.,
представляваща дължими разноски по делото. Към 26.07.2021 г. задълженията, които са
възникнали в тежест на ответника по този договор за кредит и които не са погасени са
следните: 1) вземане за заплащане на главница в размер на 58 151, 97 лв.; 2) вземания за
заплащане на начислена лихва в размер на 50 961, 58 лв.; 3) вземане за законна лихва в
размер на 68 642, 02 лв.; 4) вземане за разноски в размер на 1 658, 52 лв.
Молителят заявява, че за събиране на тези вземания е образувано и.д. №
20128500400543 по описа на ЧСИ А.Б.. Твърди, че ответникът не е погасил тези свои
задължения и не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични
задължения към кредиторите, като затрудненията му не са временни, а представляват трайно
състояние. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608
ТЗ. Позовава се и на прилагане на уредените в закона презумпции за неплатежоспособност
съгласно чл. 608, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Поради изложеното молителят иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „Л.с.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е
неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на
него на основание свръхзадълженост.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Л.с.“ ЕООД, не заявява становище по нейната
основателност.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са
легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с
нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията,
неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът,
че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице,
което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на
тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , 2)
Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно
задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на
длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е
изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване
в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по
ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на
посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към
държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които
молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от
работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и
то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство
по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и
настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че
търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е
свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали
молителят „ОББ“ АД има качеството на кредитор на „Л.с.“ ЕООД, притежаващ парично
вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали
то е изискуемо. При съобразяване на това и на фактите, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ,
3
на които той основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по
несъстоятелност, се налага извода, че в случая съдът трябва да се произнесе по това дали в
тежест на ответника по силата на сключени два договора за кредит са възникнали
задължения към молителя да върне получената в заем парична сума, да заплати
възнаградителна лихва и да заплати неустойки за забавено плащане на задълженията за
главница, както и дали тези задължения са изискуеми към момента на сезиране на съда.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че между
„С.“ АД, чийто правоприемник е „ОББ“ АД по силата на осъществено преобразуване на
дружеството чрез вливане, което е вписано в търговския регистър на 05.02.2018 г., от една
страна, и „Л.с.“ ЕООД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по
сключени два договора за банков кредит от 13.08.2007 г. и от 15.02.2008 г. Това е видно от
представените по делото два броя писмени договори от 13.08.2007 г. и от 15.02.2008 г. и
анекси към тях, които са подписани от представители на двете страни по сделката и
обективират насрещните им волеизявления за съгласие по отношение на всички съществени
елементи от нейното съдържание. По силата на тези договори кредитополучателят „Л.с.“
ЕООД е получил за временно и възмездно ползване парични суми в размер на 390 000 евро
и 60 000 евро и е поел задължения да ги върне по определен в договора начин и до посочен
в съдържанието на сключените сделки краен срок. С двата договора за кредит страните са
постигнали съгласие, че в тежест на ответника възниква и задължение да заплаща
възнаградителна лихва върху усвоените парични средства, която е в размер, посочен в чл.
4.8. от договорите за кредит от 13.08.2007 г. и от 15.02.2008 г. По силата на тези договори за
кредит в тежест на ответника са възникнали и задължения да заплаща на „С.“ АД неустойка
за забава при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на главницата /чл. 4.10. от
сключения на 13.08.2007 г. договор за кредит и чл. 4.9. от сключения на 15.02.2008 г.
договор за кредит/.
Договорът за банков кредит следва да се определи като търговска сделка по смисъла
на чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, поради което и задълженията, възникнали въз
основа на описаните кредитни сделки в тежест на ответника към „С.“ АД, чийто
правоприемник е молителят, за връщане на получените в заем парични суми, за заплащане
на лихви и неустойки, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да
легитимират кредиторът по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника.
По делото се доказва, че на 16.03.2012 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Л.с.“ ЕООД да
заплати на „С.“ АД солидарно с други две лица следните суми: сума в размер на 295 127, 07
евро, представляваща неплатена главница, дължима по договор за кредит, сключен на
13.08.2007 г., ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до окончателно изплащане на това
вземане; сума в размер на 10 282, 16 евро, представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.07.2011 г. до 02.02.2012 г., дължима по договор за кредит,
4
сключен на 13.08.2007 г.; сума в размер на 7 007, 44 евро, представляваща неустойка за
забава, начислена за периода от 20.08.2011 г. до 02.02.2012 г., дължима по договор за кредит,
сключен на 13.08.2007 г.; сума в размер на 2 946, 27 евро, представляваща такса за
обслужване на кредит, дължима по договор за кредит, сключен на 13.08.2007 г. и сума в
размер на 25 121, 86 лв., представляваща дължими разноски по делото.
От събраните в производството доказателства е видно, че на 07.03.2012 г. е издадена
втора заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът „Л.с.“ ЕООД да заплати на „С.“ АД солидарно с други две лица следните суми:
сума в размер на 24 403, 04 евро, представляваща неплатена главница, дължима по договор
за кредит, сключен на 15.02.2008 г., ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до
окончателно изплащане на това вземане; сума в размер на 1 983, 13 евро, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.02.2011 г. до 02.02.2012 г., дължима по
договор за кредит, сключен на 15.02.2008 г.; сума в размер на 1 388, 14 евро,
представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 21.09.2011 г. до 02.02.2012 г.,
дължима по договор за кредит, сключен на 15.02.2008 г.; сума в размер на 1 972, 88 лв.,
представляваща дължими разноски по делото.
В производството е безспорно, че и двете издадени заповеди за изпълнение са
връчени на длъжника от съдебния изпълнител, като това се установява и от приетата като
доказателство по делото покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20128500400543 по
описа на ЧСИ А.Б., към която са приложени тези съдебни актове и която е връчена на
ответното дружество на 14.06.2012 г. Не се спори и за това, че до изтичане на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, който тече от 14.06.2012 г., „Л.с.“ ЕООД не е подало възражение, с което да
оспори дължимостта на вземанията, за които са издадени посочените две заповеди за
изпълнение. Това означава, че по отношение на всяка една от заповедите за изпълнение са
налице предпоставките, предвидени в чл. 416, изр. 1, предл. 1 ГПК и те са влезли в сила.
При тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбите на чл. 416 ГПК, чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, се налага изводът, че влязлата в сила заповед за изпълнение във всяка
една от хипотезите, предвидени в чл. 416 ГПК, въпреки че няма сила на пресъдено нещо, се
ползва със стабилитет, който се изразява в това, че за длъжника се преклудира възможността
да оспори съществуването на вземанията към кредитора, за които тя е издадена, като се
позове на фактите съществували до стабилизирането й съответно до проявлението на
изпълнителната й сила. Предвид това е недопустимо да бъде воден нов процес, между
същите страни, които са конституирани като такива в проведеното заповедно производство,
който да има за предмет същото материално право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед за изпълнение. Не е допустимо и воденето на нова процес, имащ за
предмет установяване на тези вземания и между лицата, които са правоприемници на
страните в процеса по аргумент от чл. 298, ал. 2 ГПК. Тези последици на издадената заповед
са идентични с тези на силата на пресъдено нещо на решението на съда, постановено в
общия исков процес. Ето защо и доколкото молителят „ОББ“ АД е правоприемник на
5
заявителя в заповедното производство, а ответникът е длъжник в това производство, то
настоящият съдебен състав, счита, че следва да зачете влезлите в сила заповеди за
изпълнение, издадени срещу ответното дружество, което не е подало възражение срещу тях
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, и да приеме, че в отношенията между страните в
производството по несъстоятелност не може да се разрешава отново въпроса дали
вземанията, които са описани в тях, са възникнали в полза на „С.“ АД срещу ответника и
дали са погасени към датата на влизането им в сила въз основа на обстоятелства, които са
съществували към този момент. Следователно от двете броя влезли в сила заповеди за
изпълнение трябва да се приемат за установени по задължителен начин в отношенията
между „ОББ“ АД, което дружество е правоприемник на заявителя по приключилите
заповедни производства „С.“ АД и „Л.с.“ ЕООД следните факти: 1) че между „С.“ АД и
„Л.с.“ ЕООД са възникнали облигационни отношения по сключен на 13.08.2007 г. договор
за банков кредит, 2) че по силата на този договор в полза на молителя са възникнали
парични вземания срещу ответника по молбата за получаване на сума в размер на 295 127,
07 евро, представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до
окончателно изплащане на това вземане; на сума в размер на 10 282, 16 евро,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.07.2011 г. до 02.02.2012
г.; на сума в размер на 7 007, 44 евро, представляваща неустойка за забава, начислена за
периода от 20.08.2011 г. до 02.02.2012 г.; на сума в размер на 2 946, 27 евро, представляваща
такса за обслужване на кредит; 3) че между „С.“ АД и „Л.с.“ ЕООД са възникнали
облигационни отношения по сключен на 15.02.2008 г. договор за банков кредит, както и 4)
че по силата на този договор в полза на молителя са възникнали парични вземания срещу
ответника по молбата за получаване на сума в размер на 24 403, 04 евро, представляваща
неплатена главница, ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до окончателно изплащане
на това вземане; на сума в размер на 1 983, 13 евро, представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 21.02.2011 г. до 02.02.2012 г., както и на сума в размер на 1 388, 14
евро, представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 21.09.2011 г. до
02.02.2012 г.
За да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
съдът, разглеждащ подаденото заявление, извършва проверка и за това дали документът, въз
основа на който е направено искането, удостоверява вземане, което подлежи на изпълнение,
т.е. проверява дали претендираното вземане на заявителя към длъжника е изискуемо –
аргумент от чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 418, ал. 3 ГПК. Ето защо и в случая при
съобразяване на изложеното, както и на факта, че за вземанията по договорите за кредит от
13.08.2007 г. и от 15.02.2008 г. за заплащане на главница, възнаградителна лихва, неустойки
и такси, съдът е постановил издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК и на
изпълнителни листове, то следва да се заключи, че той е направил и извод, че към момента
на произнасянето тези вземания са били изискуеми, който извод, с оглед постигнатия
стабилитет на заповедите за изпълнение, не може да се преразглежда от настоящия съдебен
състав, който трябва да го зачете и да приеме за установено между страните по спора, че
6
изискуемостта на описаните вземания е настъпила преди месец март 2012 г.
От приетото в производството заключение на изготвената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че след издаване на заповедите за изпълнение и в хода на
образувано срещу длъжника изпълнително производство част от тези задължения са
погасени, като непогасената част от тях към момента е, както следва: 1) сумата от 109 997,
98 евро - неплатена част от присъденото задължение за главница по договор за кредит от
13.08.2007 г., както и сумата от 187 564, 43 евро – неплатена част от присъденото
задължение за законна лихва върху неплатената в срок главница, дължима по договор за
кредит от 13.08.2007 г.; 2) сумата от 29 732, 63 евро - неплатена част от присъденото
задължение за главница по договор за кредит от 15.02.2008 г., сумата от 35 096, 11 евро –
неплатена част от присъденото задължение за законна лихва върху неплатената в срок
главница, дължима по договор за кредит от 15.02.2008 г., както и сумата от 26 056, 24 евро -
неплатена част от присъденото задължение за възнаградителна лихва по договор за кредит
от 15.02.2008 г.
След като в производството се установи, че в тежест на „Л.с.“ ЕООД са възникнали
парични задължения към молителя за заплащане на суми в общ размер от 388 447, 49 евро,
които са възникнали от търговски сделки – два договора за банков кредит и които са
изискуеми към момента и не се установява да са погасени, то следва да се приеме, че „ОББ“
АД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че в процеса е доказана първата от
необходимите предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност по
отношение на ответника.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „Л.с.“ ЕООД е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя
като такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън
волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на
длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази
невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това
дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните
характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо
състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност,
7
събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава
достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които
разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства
за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като
тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за
кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните
активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от
икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи
извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и
основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали
ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както
възникналите в негова тежест парични задължения по договорите за кредит, сключени с
праводателя на молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи
задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една
страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в
производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на
длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и
годишни финансови отчети на ответника, както и заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и
съдържаща пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението
на която се позовава молителят предвид фактите, които твърди в подадената молба по чл.
625 ТЗ. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава,
когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с
тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се
разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а
само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива
в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Л.с.“ ЕООД не е изпълнил на падежа
парични задължения, които са възникнали в негова тежест към „С.“ АД, чийто
правоприемник е молителят „ОББ“ АД, от сключени между тях търговски сделки – двата
договора за банков кредит от 13.08.2007 г. и от 15.02.2008 г., т.е. задължения, които имат
характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е
налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект. Това
състояние съществува от момента, в който тези задължения са станали изискуеми, което е
8
преди месец март 2012 г., когато са издадени и двете заповеди за изпълнение по чл. 417
ГПК, с които съдът е разпоредил плащане на тези задължения и е направил извод за тяхната
изискуемост. То продължава и до настоящия момент, към който длъжникът не е погасил
изцяло възникналите в негова тежест и изискуеми задължения по сключения с молителя
договор за кредит. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз
основа на нея трябва да се приеме, че „Л.с.“ ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност,
която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника,
който следва да установи, че неговото финансово-икономическо състояние, определено на
база икономически и финансови показатели, сред които основен е коефициентът за обща
ликвидност, е такова, което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни
задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за
определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни
задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато изслушването на
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е работило върху
годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2011 г., към 31.12.2012 г., към
31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2011 г., към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г.
балансовата стойност на притежаваните от „Л.с.“ ЕООД краткотрайни активи, която е
посочена в съставените годишните финансови отчети е както следва: към 31.12.2011 г.
балансовата стойност на краткотрайните активи, които то притежава, е в размер на 338 000
лв., към 31.12.2012 г. тя е в размер на 342 000 лв., към 31.12.2013 г. – е в размер на 342 000
лв., към 31.12.2014 г. – е в размер на 66 000 лв. и към 31.12.2015 г. – е в размер на 63 000 лв.
Вещото лице е констатирало, че към тези дати ответникът е имал осчетоводени
краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 831 000 лв. към
31.12.2011 г., от 856 000 лв. към 31.12.2012 г., от 856 000 лв. към 31.12.2013 г., от 820 000 лв.
към 31.12.2014 г. и от 429 000 лв. към 31.12.2015 г. По делото няма представени
доказателства, от които да е видно, че към някой от посочените отчетни периоди „Л.с.“
ЕООД е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно включени в
счетоводните му регистри, или че в негова тежест са възникнали и други краткосрочни
задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от вещото лице,
изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване
на способността на молителя да погасява своите задължения трябва да се вземат предвид
балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „Л.с.“ ЕООД за
всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му активи
9
към същия момент е видно, че първите са в по-голям размер от вторите. С оглед на тези
факти, се налага извода, че към всяка една от посочените дати молителят не е притежавал
достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи
задължения, което е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност, която за всеки
от периодите е под минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0, 4067 към 31.12.2011
г., на 0, 3995 към 31.12.2012 г. , на 0, 3995 към 31.12.2013 г. , на 0, 0805 към 31.12.2014 г. и
на 0, 1469 към 31.12.2015 г. Това показва лошо финансово - икономическо състояние на
търговеца към края на всяка от отчетните 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
Констатациите на вещото лице относно наличните краткотрайни активи и възникнали
краткосрочни задължения на „Л.с.“ ЕООД и стойността на показателите за ликвидност
обхващат период, който е повече от пет години преди края на устните състезания пред
настоящата инстанция, към който момент съдът трябва да установи способността на
ответника да погасява своите краткосрочни задължения, за да заключи дали той е
неплатежоспособен търговец или не. С оглед на това съдът счита, че фактите, които са
установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза към 31.12.2015 г. не
отразяват актуалното финансово-икономическо състояние на длъжника. В същото време
съдът съобразява, че от „Л.с.“ ЕООД няма представени никакви доказателства, от които да е
видно, че в периода от 2016 г. до 13.10.2021 г. този търговец притежава активи, с които да
погасява своите задължения към кредиторите и с които да се оборва въведената в закона
презумпция за неплатежоспособност. Предвид изложеното, следва да се заключи, че при
прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, която не е оборена от ответника, в
производството е установено, че последният е неплатежоспособен търговец, като това
състояние съществува през целия изследван период от 2011 г. до 13.10.2021 г.
Освен горното, съдът счита, че по делото следва да се приложат и неблагоприятните
последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното дружество, което създава пречки за
събиране на допуснати от съда доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството,
че към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020
г., както и към момента то не притежава никакви краткотрайните активи. Ответникът
изрично е задължен от съда да представи всички съставени от него годишни финансови
отчети за периода от 2011 г. до 2020 г., тъй като те са били необходими на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да даде заключение за финансово-
икономическото състояние на това дружество към тези дати, включително за това дали то
притежава някакви краткотрайни активи, както и какъв е техният размер. За съда и вещото
лице не е съществувала друга възможност да се снабдят с тези счетоводни документи,
защото търговецът не е изпълнил задължението си да представи съставените от него
годишните финансови отчети за обявяване в търговския регистър, нито пък ги е представил
пред НАП при подаване на годишните си данъчни декларации. Ответникът, обаче, не е
изпълнил това свое процесуално задължение съгласно изрично постановения акт на съда, с
което той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-
икономическото му състояние за периода от 2016 г. до 2021 г. и конкретно да установи дали
10
този търговец притежава към тези дати краткотрайни активи, включително парични
средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето
защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, че
ответникът „Л.с.“ ЕООД не притежава никакви краткотрайните активи към всяка една от
следните дати: към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към
31.12.2020 г., както и към датата на приключване на устните състезания по делото.
По делото няма събрани доказателства и за това какъв е размера на задълженията на
ответника към посочените дати. Съдът приема, че към тези дати те са поне в размер на
краткосрочните задължения, включени в баланса към 31.12.2015 г., който е 429 000 лв.
Следователно, по делото е установено, че към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към
31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г., както и към момента ответникът няма
никакви краткотрайни активи, като същевременно към всяка от тези дати, той има
възникнали и изискуеми парични задължения към своите кредитори, които са в размер на
429 000 лв. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и задълженията,
следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти „Л.с.“ ЕООД не е
притежавало достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да заплати своите
краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошеното финансово
- икономическо състояние на дружеството и към този момент.
След като ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че
именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и
изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля
да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така
установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения за
периода от 31.12.2011 г. до 13.10.2021 г. е обективно състояние, което стои извън неговата
воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да
направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите
краткосрочни задължения продължава 11 последователни години и предвид на това, че
липсват данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се
приеме, че то е и трайно. Това означава, че по делото се доказа осъществяването на всички
предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на
чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Л.с.“ ЕООД трябва да се
открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на
11
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се
приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на „Л.с.“ ЕООД, следва да се установи кой е първият момент, в
който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице
към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното,
изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните
задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От приетите в производството писмени доказателства се установява, че към
31.12.2011 г. ответникът е имал изискуеми задължение към „С.“ АД, чийто правоприменик е
молителят, които са такива за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка за забава,
които са начислени за периода от 20.07.2011 г. до 31.12.2011 г. по договора за кредит от
13.08.2007 г., както и за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка за забава, които са
начислени за периода от 21.08.2011 г. до 31.12.2011 г. по договора за кредит от 15.02.2008 г.
Тези изискуеми задължения на ответника по договорите за кредит са на значителна
стойност, поради което възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за
цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите
краткосрочни задължения към всички кредитори.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2011 г. „Л.с.“ ЕООД вече не
е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и
краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към
тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващи отчетни периоди този
показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за
ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 31.12.2011 г. следва
да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че
ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни
задължения, т.е. е във влошено финансово състояние. Следователно това е датата, която
12
трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество. От
представените по делото доказателства не може да се определи по-ранна дата през 2011 г. за
начална на неплатежоспособността, тъй като няма данни точно в кой момент в периода
01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. размерът на краткосрочните задължения на ответника е станал
по-голям от този на притежаваните от него краткотрайни активи.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това дружество е
свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Л.с.“ ЕООД, за което се доказа, че са налице
предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява,
че към момента това дружество не разполага с краткотрайни активи, включително и с
парични средства, с които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити
началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е
налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по
настоящото дело, в открито съдебно заседание на 13.10.2021 г., съдът е определил сумата от
6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по
несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Л.с.“ ЕООД в
десетдневен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да
привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да
представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество,
което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и
последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
13.10.2021 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 25.10.2021 г.,
при съобразяване, че 23.10.2021 г. е неработен ден. До този ден по делото от нито един от
кредиторите на „Л.с.“ ЕООД не са представени доказателства за внасяне на определената
сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от
което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че
в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение
със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в
несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по
13
несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване
на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна молителя е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ
размер от 1 050 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ,
700 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатите СИЕ и 100 лв. -
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.с.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Витоша”, бул. „****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Л.с.“
ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Витоша”, бул.
„****.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „Л.с.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Витоша”, бул. „****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Л.с.“ ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Витоша”, бул. „****.
СПИРА производството по т.д. № 1503/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Л.с.“ ЕООД и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при
условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена
14
определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Л.с.“ ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не
поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде
прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „Л.с.“ ЕООД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Витоша”, бул. „****, да заплати на
„О.б.б.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, сума в
размер на 1 050 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща направени разноски по
делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15